Голямата хондураска „падина” на САЩ

Защо набъбналото до 10 000 души шествие на бедни и отчаяни хора из Централна Америка не е битова миграция към „американската мечта”, както го представят телевизиите, а е бунт на Юга срещу Севера и на възмутените срещу възмутителните

Участници в шествието и мексикански полицаи на гватемалско-мексиканската граница. Снимка: El Pais
Участници в шествието и мексикански полицаи на гватемалско-мексиканската граница. Снимка: El Pais

Докато българските телевизии безпомощно папагалстват и снасят на драгия зрител плоски интерпретации от видеообмена с американски телевизии относно ставащото тези дни по пътищата на Централна Америка и Мексико, там в действителност се разгръща и разраства невиждан досега феномен. Онова, което нефелно ни се представя като битов устрем на омагьосани от „американската мечта” латиноси, всъщност е главоломно набъбващ бунт на Юга срещу Севера, на бедните срещу богатите, на възмутените срещу възмутителните.

Да, става дума за избилия гняв от социалното неравенство и непоносимите условия на живот, генерирани от САЩ в „задния им двор” вече втори век. Именно неспособността да се търпи повече това поражда сегашното вече второ за годината масово шествие, поело от Хондурас към мексиканско-американската граница. Първото беше през март, събра около 1500 души и след остри закани от Вашингтон за крути мерки, ако не бъде спряно, мексиканските власти успяха да абсорбират мигрантския поток на своя територия.

Сега обаче мащабите са много по-големи, а и импулсът далеч надхвърля обикновеното желание за миграция и намиране на по-напреднал бит. Участниците в безкрайните човешки колони, напредващи като таран по напразно прегражданите от полиция шосета, изплакват с дращещи гласове и насълзени очи пред камерите личните си истории и невъзможността си да понасят повече скотския живот, сервиран им от американски протежета по държавни върхове. Скандират „Да, ние можем” и „Обединеният народ никога няма да бъде победен”. Развяват знамена, размахват юмруци, обръщат се един към друг с „братко” или „сестро”. И по пътя стават все повече и повече.

Те бяха около 1300, когато на 13 октомври тръгнаха от хондураската столица Тегусигалпа, за да се слеят скоро с друга колона, поела от втория по големина град в страната Сан Педро Сула. Организирали се в социалните мрежи, още първите участници в тази жива река обявиха, че се насочват към САЩ въпреки антиимигрантската политика на президента Доналд Тръмп, защото в собствената си родина са жертви на бедността, престъпността и корупцията, процъфтяващи при проамериканскикте управляващи. Лайтмотивът бе: „След като Съединените щати ни мачкат така в собствения ни дом, ние пък ще отидем в техния.”

Когато шествието премина на територията на съседна Гватемала, то вече надхвърляше 3000 души. И продължи да се увеличава с нови и нови участници, включително и гватемалци. „Барикада“ вече разказа за онзи етап от епопеята. Местните хора по маршрута изразяваха солидарност и подкрепа, осигуряваха храна и вода за хондураските си събратя. Въпреки заканите на Тръмп да отреже американските помощи за всички централноамерикански страни, ако те не стопират мигрантската колона по своите територии, шествието така и не бе спряно.

Ходът на лъча от шествието, тръгнал от хондураския град Сан Педро Сула. Графика: El Pais
Ходът на лъча от шествието, тръгнал от хондураския град Сан Педро Сула. Графика: El Pais

В събота то стигна и до Мексико, като вече се твърдеше, че броят на участниците надхвърля 7000. Опитите на мексиканските власти да упражнят контрол над пропускането на хората през границата, да записват данните им и да дават предимство на жените и децата породи напрежение на моста над граничната река Сучиате. Върху него останаха да нощуват всички, успели да влязат в тази ничия зона между Гватемала и Мексико. Забавянето изнерви чакащите. Част от тях се хвърлиха да прекосяват със салове придошлата и опасна Сучиате, останалите натиснаха полицейския кордон на границата и го пробиха, въпреки използването на лютив газ от страна на мексиканските сили за сигурност.

След като от обгазяването пострадаха много деца, мексиканските власти се отказаха от репресивните инструменти. Беше осигурена медицинска помощ на засегнатите. Предложени бяха автобуси и камиони на съсипаните от дългите преходи пеша участници в шествието. Предложен им бе и подслон в специализирани социални центрове. Но последваха масови откази и от двете предложения. Хората се боят, че това са уловки, за да ги депортират по-лесно от Мексико обратно към Хондурас, както иска Тръмп. За връщане назад обаче никой от  преселническата колона не ще ѝ да чуе. Впрочем, по последни данни на кореспондентите на латиноамерикански и испански медии, които се движат заедно с колоната, тя вече се е разраснала до около 10 000 души. Отделно са онези между 2000 и 3000, които са прекосили на свой риск и страх пълноводната Сучиате без никакъв граничен контрол.

Част от участниците в шествието прекосиха граничната река Сучиате между Гватемала и Мексико на самоделни салове, докато останалите чакаха на мадръстения мост. Снимка: El Pais
Част от участниците в шествието прекосиха граничната река Сучиате между Гватемала и Мексико на самоделни салове, докато останалите чакаха на задръстения мост. Снимка: El Pais

В Мексико междувременно се разгаря бурен вътрешен дебат как да реагира страната в създалата се ситуация. От една страна са заканите на Тръмп да изпрати войска на американско-мексиканската граница и да я затвори, ако мексиканската страна не възпре мигрантския поток. А от друга страна е натискът на многобройните и влиятелни социални движения, политически сили, религиозни и хуманитарни организации, които чрез свои представители зоват дори и от парламентарната трибуна за активна солидарност с „латиноамериканските братя”. Изтъква се, че Мексико като държава трябва да брани по-решително правата на своите собствени имигранти в САЩ от дискриминационните мерки на Тръмп и по същия начин решително да отстоява интересите и на преселниците от другите латиноамериканска страни, включително сегашния поток от Хондурас и другите републики в региона.

Факт е, че на мексиканска територия настоящото масово шествие среща дейна подкрепа и солидарност от местни активисти и от населението, което, също като в Гватемала, предлага вода и храна на участниците.

Шествието вече е на мексиканска територия. Снимка: El Pais
Шествието вече е на мексиканска територия. Снимка: El Pais

С инициатива, пропита от подобен дух, излезе и новоизбраният мексикански президент Андрес Мануел Лопес Обрадор. Той предложи Мексико, САЩ и Канада да съберат съвместно 30 милиарда долара и да ги инвестират в развитието на страните от Централна Америка, за да може да бъдат преодолени бедността и дълбоките социални пропасти там.

Последва ход на Тръмп, който разкри диаметрално противоположните му възгледи по въпроса. Президентът на САЩ приведе в действие многократно отправяните през тези дни заплахи за орязване на американските помощи за всички централноамерикански страни, допуснали преминаването на колоната през териториите им. „Отрязан” бе дори Салвадор, чиято територия шествието не е прекосявало, но откъдето дойдоха част от участниците.

Нещо повече. Тръмп се закани да депортира от САЩ 57 000 установили се вече там хондурасци плюс други 428 000 латиноамериканци. Тоест „да сблъска едни бедни хора с други”, да внуши на онези, които ще депортира, че „виновни” за това са възмутените участници в сегашното шествие, както сочи в коментара си в Resumen Latinoamericano аржентинският публицист Карлос Аснарес.

За капак Тръмп поднесе и едно свое твърдение, което досега по никакъв начин не е било доказано – че сред шествието крачели и „престъпници от Близкия изток” (как ли пък са стигнали чак дотам?!). Затова президентът обяви, че колоната представлявала заплаха за националната сигурност на САЩ…

На свой ред хондураското правителство, обвинявано от съгражданите си в погазване на законите, в култивиране на бедността и в създаване на нетърпима обстановка в страната, също лансира своя конспиративна версия. То провъзгласи, че хората били съзнателно насъсквани от Свободната партия на бившия президент Мануел Селая, свален с военен преврат през 2009 г., след като пожела да се присъедини към идейното обединение ALBA на покойния венесуелски президент Уго Чавес.

Нароченият от хондураските власти за конкретен подбудител на масовото шествие е журналистът и бивш депутат от Свободната партия Бартоло Фуентес. Към него сега се отправят яростни нападки, че бил употребил недоволството на бедните хондурасци и ги бил манипулирал с политически цели – за да предизвика криза в страната и да свали от власт настоящия президент Хуан Орландо Ернандес.

Бартоло Фуентес (с микрофона) сред участници в шествието. Снимка: republica.gt
Бартоло Фуентес (с микрофона) сред участници в шествието. Снимка: republica.gt

Фуентес, който бе координатор на инициативата за шествието, още докато тя зрееше във Фейсбук, отхвърля тези обвинения и е категоричен, че самият живот в Хондурас и политиката на управляващите са тласнали хората към тази крайна форма да надигнат глас. Една от последните му публикации на неговата стена във Фейсбук гласи: „Хуан Орландо Ернандес да си ходи! За да не си отиде целият хондураски народ“.

Впрочем, за всички е повече от очевидно, че ако хондурасците не бяха тръгнали на този свой нашумял поход през различни страни и не бяха предизвикали Тръмп да съзре в тях „заплаха“, едва ли светът би обърнал внимание на ситуацията в Хондурас, колкото и вътрешни протести да се бяха вдигали.

А Бартоло Фуентес бе арестуван от властите в Гватемала при навлизане на колоната на територията на тази страна и бе екстрадиран в Хондурас, където срещу него вече има повдигнати обвинения. Той подчерта в изявления за медиите, че получава заплахи и се безпокои за живота си.

Трябва да припомним, че Хондурас е една от страните в света с най-високи нива на престъпност, като тя включва и физически разправи с „неудобни” общественици. Доста нашумя например убийството през 2016 г. на активистката Берта Касерес, която водеше борба в защита на индиански общности, на чиито земи голяма компания се канеше да стои язовир.

Хондурас е известен сред съседите си в Централна Америка и като рекордьор по подслонени американски военни бази. Тази му слава дойде още през 80-те, когато от страната тръгваха и обучаваните там от американски военни инструктори и спецове от ЦРУ никарагуански „контри”. Те именно от територията на Хондурас нахлуваха в бившата си родина и я дестабилизираха в сблъсъци с армията и саботажи.

Парадоксално, но и логично е, че сега именно тази „крепост на САЩ” в региона се превръща и в източник на голямо главоболие за „империята”….

Впрочем, на испански думата honduras, дала име на страната, означава „падини”, „дълбини”. Голямо и дълбоко  ще е падането на САЩ, ако наистина Тръмп изведе американската армия срещу тези жени, деца и отчаяни мъже, когато те стигнат до мексиканско-американската граница…

 

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар