В категории:Анализи / Свят

Колко струва да си купиш външната политика на САЩ

Лобисти на Саудитска Арабия са контактували с представители на Конгреса, Белия дом, медии и тинк-танкове над 2500 пъти само през миналата година. Всичко си има цена – дори подкрепата за брутално погазване на човешките права

Тръмп си хортува със саудитския престолонаследник. Снимка: Wikimedia commons

Бен Фрийман, The Nation

Май 2017 г. Саудитците стават все по-нервни. В продължение на над две години те разчитат изключително на военната поддръжка и бомбите на САЩ, за да победят бутновниците хути в Йемен. Сега обаче Сенатът обсъжда предложена от двупартийна група резолюция, която цели да отреже военната помощ и да блокира голяма доставка на произведени в САЩ бомби за Саудитска Арабия. За късмет на саудитците – въпреки планината от доказателства, че подкрепяната по всякакъв начин от САЩ тяхна кампания в Йемен целенасочено избива цивилни, те разполагат с най-подходящото оръжие, което да подсигури, че бомбите ще продължат да пристигат. А именно, армия от лобисти.

През миналата година техните сили във Вашингтон включваха служители на над 20 лобистки и ПиАр фирми. Ключова фигура сред тях бе Марк Лампкин, управляващ партньор във вашингтонския офис на Brownstein Hyatt Farber Schreck (BHFS) – компания, получила почти половин милион долара от саудитското правителство през 2017 г. Данните от регистъра на чуждестранните агенти показват, че Лампкин е контактувал с представители на Сената над 20 пъти по повод резолюцията. На 16 май 2017 г. например е разговарял с отговарящия по законодателните въпроси към офиса на сенатор Тим Скот.

Може би е съвпадение, че в същия ден Лампкин е направил дарение от 2000 долара за щаба на политика. На 13 юни, заедно с мнозинството от колегите си сенатори, Скот гласува доставките на бомби за саудитците да продължат. Година по-късно бомба от същия тип, чийто износ беше разрешен с това гласуване, бе използвана при атаката, избила цял автобус с ученици в Йемен.

Не е изненадващо, че заради този и другите си лобитски подвизи, Ламкин бе включен в класацията “Топ лобисти 2017 г.” на вашингтонското издание The Hill.

Историята на Лампкин обаче не представлява нищо необичайно, що се отнася до лобистите, работещи за кралство Саудитска Арабия. Това всъщност е нормата. Саудитските власти наемат изобилие от ходатаи, които на свой ред ефективно убеждават Конгреса и президента да пренебрегват очевидните нарушения на човешките права и цивилните жертви в Йемен. Според доклад на Инициативата за прозрачност на чуждестранното влияние към Центъра за международна политика, регистрираните чуждестранни агенти, работещи за интересите на Саудитска Арабия, са контактували с представители на Конгреса, Белия дом, медии и тинк-танкове над 2500 пъти само през миналата година. Същевременно те са успели да дарят почти 400 хил. долара за политическите кампании на конгресмени и сенатори, докато ги убеждават да подкрепят саудитците. Подобно на случая с Лампкин, някои от тези вноски са направени в същия ден, в който лобистите са отправяли искания към законодателите да одобрят оръжейните продажби за Рияд.

Ролята на Марк Лампкин е само дребен, второстепенен сюжет в обширната и продължаваща да се развива история на саудитските пари във Вашингтон. Тази поразителна приказка за платена политика без съмнение ще се повтори, докато саудитското лоби се опитва да блокира подновените опити на някои конгресмени да сложат край на щатското участие в катастрофалната йеменска война (несъмнено лобито ще полага титанични усилия и да омекоти последствията от скандала с убития журналист Джамал Хашоги, избухнал малко след публикуването на оригиналната статия – бел. прев.)

Лоби като никое друго

Забележителният възход на това лоби във Вашингтон се корени в последствията от терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Предвид това, че 15 от 19-те извършители бяха саудитски граждани, не бе изненадващо, че образът на кралството в американското обществено мнение пострада. В отговор на това, през следващото десетилетие притеснените саудитски кралски особи изхарчиха около 100 млн. долара, за да подобрят публичното възприемане на страната и да запазят  влиянието си в столицата на САЩ.

Този лобистки фейслифт се доказа като успешен – поне до 2015 г., когато решението на администрацията на Обама да се включи в иранската ядрена сделка вгорчи отношенията между двете държави. След победата на Доналд Тръмп обаче саудитците видяха безпрецедентна възможност и заложиха всичко на агресивна кампания за ухажване както на новоизбрания президент, така и на доминирания от републиканците Конгрес. Това, разбира се, струваше доста пари.

Разрастването на саудитските лобистки операции е забележително. Според данните от регистъра за чуждестранни агенти, през 2016 г. Рияд е изхарчил малко под 10 млн. долара за лобистки фирми в САЩ. През 2017 г. сумата скача почти тройно до 27.3 млн. долара. И това са само базовите цифри за далеч по-мащабна операция за купуване на влияние във Вашингтон, тъй като не включват значителните суми, наливани в елитни университети или тинк-танкове като Arab Gulf States Institute, Middle East Institute или Center for Strategic and International Studies.

Този стремглав ръст на харчовете позволи на саудитците да увеличат драстично броя на лобистите, представляващи техните интереси и от двете страни на партийното разделение. Още преди Тръмп да встъпи в длъжност, саудитските власти сключиха договор с McKeon Group – лобистка фирма, оглавявана от Хауърд “Бък” МакКеон. Той е наскоро пенсионирал се републикански конгресмен, оглавявал комисията по въоръжените сили на Камерата на представителите. Неговата фирма представлява и Lockheed Martin, един от основните доставчици на военно оборудване за кралството.

По същото време саудитците подписаха сделка за 140 хил. долара на месец с Podesta Group. Фирмата е оглавявана от Тони Подеста, чийто брат Джон – дългогодишен апаратчик на Демократическата партия, ръководеше президентската кампания на Хилари Клинтън. Впоследствие Тони Подеста закри фирмата си и според някои съобщения е разследван от специалния прокурор Робърт Мълър като нерегистриран чуждестранен агент.

Трябва да се има предвид, че цялата тази нова огнева мощ бе прибавена към вече внушителния саудитски арсенал от лобиски фирми и влиятелни посредници.  Сред тях са бившия лидер на републиканците в Сената Трент Лот, който според Intercept е бил “дълбоко въвлечен в процеса по наемане на хора в администрацията на Тръмп”, както и бившият сенатор Норм Колеман, председател на организацията за набиране на средства за  кампаниите на републикански кандидати American Action Network.

През 2017 г. Саудитска Арабия е подписала 45 отделни договора с фирми, регистрирани по закона за чуждестранните агенти в САЩ, както и с над 100 души, вписани като чуждестранни агенти в лично качество. Всички тези лобисти са изключително активни като в дейността им се очертава ясно един модел. Саудитските агенти работят неуморно, за да оформят удобни схващания за страната, за кралското семейство, за техните политики и особено за свирепата им война в Йемен. В същото време се стремят да гарантират, че щатските оръжия и военна подкрепа за кралството няма да секнат.

Макар в САЩ терминът “чуждестранен агент” да се използва като синоним за лобист, част от дейностите на платените представители на кралството приличат много повече на “връзки с обществеността”, отколкото на обикновен лобизъм. За 2017 г. регистрираните саудитски чуждестранни агенти отчитат 500 контакта с медии, включително такива с национално значение като The New York Times, The Washington Post, The Wall Street Journal и телевизия PBS, която е излъчила многобройни документални филми за кралството. В стремежа си да окуражат публикуването на положителни истории, саудитските лобисти са се свързвали с по-малки местни вестници като The Pittsburgh Post-Gazette и дори специализирани издания като спортния канал ESPN.

Образът на кралството в САЩ явно е проблемен за лобистите. Въпреки това, огромната част от усилията им са фокусирани не върху подобряването му, а върху въпроси за сигурността, вълнуващи кралското семейство. През 2017 г. саудитските агенти например са се вързали почти 100 пъти със служители на Държавния департамент, отговарящи за продажбите и доставки на оръжие. Основен приоритет за лобистите обаче е Конгресът, особено хората с високи позиции в ключови комисии. В резултат от това от есента на 2016 г. до края на 2017 г. саудитските лобисти са осъществили контакт с над 200 такива фигури, включително с абсолютно всички сенатори.

Лобито очаквано е проявявало най-голям интерес към хора на позиции, които им осигуряват най-голяма тежест върху саудитско-американските отношения. Например екипът на републиканския сенатор Линдзи Геръм, който членува в комисиите по бюджетните разходи и въоръжените сили, е бил търсен от саудитските лобисти повече от всички други. Сред демократите лобито проявява най-голям интерес към сенатор Крис Кунс, (участващ в комисиите по бюджетни разходи и външните работи).

Следвай парите

Както има явен модел по отношение на търсенето на връзки с конгресмени, които могат да помогнат на саудитските им клиенти, така има явен модел и при паричните потоци, течащи от лобистите към същите тези членове на Конгреса.

Регистрите за дейността на чуждестранните агенти включват и даренията за политически кампании, отчетени от тези агенти. Инициативата за прозрачност на чуждестранното влияние е направила анализ на всички такива дарения, направени от саудистки лобисти през 2017 г. Над една трета от членовете на Конгреса, контактували с такива лобисти, са получили дарения за кампаниите си от същите фирми. За цялата минала година представляващите саудитски клиенти фирми са дарили 390 496 долара за политическите кампании на конгресмени и сенатори, с които са поддържали контакт от името на тези клиенти.

Анализът е показал 11 случая, при които лобистката фирма е направила дарение в същия ден, в който неин представител се е срещал с конкретния член на Сената или Камарата на представителите. С други думи, има поне още десет случая като този на Марк Лампкин. Лобистката фирма Hogan Lovells например отчита, че от името на саудитското посолство е провела среща с републиканския сенатор Боб Кокрърна на 26 април 2017 г. Същият ден служител на фирмата дарява 2700 долара на кампанията “Боб Коркър за Сената 2018 г.” (по-късно Коркър решава да не се кандидатира отново).

Макар подобни дарения да изглеждат като подкуп, те се оказват напълно законни. И въпреки, че е забранено чужденци и чужди правителства да правят директни дарения за политически кампании, това ограничение може лесно да бъде заобиколено – и саудитците явно активно се възползват от този пропуск в закона. Всяка чуждестранна сила, желаеща да напълни джобовете на американски политици, просто трябва да наеме местни лобисти, които да свършат тази работа.

Както отбелязва бившият лобист Джими Уиламс: “Днес повечето лобисти са въвлечени в система на подкупи, но от законния вид”.

Саудитското лоби днес

Година по-късно същото лоби е заето да се бори енергично срещу предложените в долната камара на Конгреса мерки, които биха сложили край на подкрепата на САЩ за саудитската война в Йемен. Те засипват офисите на конгресмените с исканията си и на практика настояват законодателите да игнорират смъртта на над 10 хил. цивилни в Йемен, много от които са станали жертва на доставените от САЩ бомби, както и засилването на Ал Кайда на Арабския полуостров в резултат от тази война.

Лобистите вероятно използват като аргумент скорошните„гаранции“ на държавния секретар Майк Помпео, че саудитците, видиш ли, са предприели необходимите стъпки, за да предотвратят повече цивилни жертви. Според появила се в медиите информация, тази позиция на Държавният департамент е заета под натиска на ръководителят на екипа по законодателните въпроси. Той съвсем случайно е бивш лобист от фирма BGR Government Affairs, която в момента е една от 35-те регистрирани по Закона за чуждестранните агенти фирми, работещи за Саудитска Арабия.

Дълбоките джобове на саудитците им осигуряват службата на лобисти и медийни коментатори, които да разпространяват пропагандата на Рияд. Те рекламират благотворителните дейности на саудитското правителство в Йемен, но естествено пропускат да споменават пълната блокада на изстрадалата страна, както и осъществяваните с щатска помощ въздушни удари, избиващи цивилни на сватби, погребения и училищни екскурзии. Всичко това спомага за потресаващият масов и глад и катастрофалното положение в Йемен, които всъщност са причината да има нужда от такава хуманитарна помощ.

В крайна сметка, дори фактите да не са на страната на саудитците, доларите са. След 11 септември тази реалност се оказва забележително убедителна във Вашингтон – благодарение на изобилието от долари, течащи от Саудитска Арабия към щатските производители на оръжие (които печелят милиарди от сделки с тази страна), към лобистките фирми, а чрез тях – и директно към джобовете на политиците.

Наистина ли това е начина, по който трябва да се определя външната политика на САЩ?

Оставете коментар