Над 60% от българите искат повече пари за наука

Огромната част от българите (87.5%) смятат заниманията с наука за интересни и биха насърчили децата си да се развиват в тази сфера (74%), но същевременно само 1/3 от тях сами проявяват интерес към нея.

Съвременната приложна наука изисква големи инвестиции, които БАН рядко може да си позволи. Снимка: Pexels

Всички българи имат отношение към финансирането на научните институции в страната като едва 0.4% посочват, че нямат мнение в представително проучване, изготвено от „Алфа Рисърч” през юни. Мнозинство от 61.4% посочват, че България би се развивала по-добре и би била по-богата, ако инвестира повече в наука.

На доста различно мнение са 38.2%, според които страната първо трябва да стане по-развита и богата и след това да инвестира в наука. В този случай познанието се разглежда като нещо, което не води пряко към социално-икономическото развитие. 

Интересно е, че мнозинството от българите подкрепят и твърдението, че БАН не получава достатъчно пари от държавата (53.4%). Донякъде това е изненадващо в края на почти десетгодишен период на нападки от страна на три правителства на Бойко Борисов срещу академията, начело с финансовия министър Владислав Горанов и разбира се прочулия се с израза за “феодалните старци” от БАН Симеон Дянков. На тяхната позиция, че академията е твърде зависима от държавата и трябва „да привлича инвестиции в конкуренция със световни научни институции” са 43.5% от българите. Обществените инвестиции в научно-развойна дейност през 2017 г. са 0.22% от БВП, което е над три пъти под средноевропейското ниво

Същевременно, БАН е посочена като институцията, с която свързват науката над 70% от българите. 44% посочват университетите, 14% – институтите (като не е уточнено дали става дума за самостоятелни институти), а едва 3.1% – неправителствени организации и фондации. Едва 1.2% смятат, че БАН не трябва да изпълнява ролята на научен център срещу 68% на противното мнение. Други 14% смятат, че академията трябва да има такава роля, но към момента не я изпълнява.

Докато оценките за ролята на научната институция като източник на национална гордост са категорични, то конкретният ѝ принос изглежда не е съвсем ясен. Мнозинството от хората с мнение по темата смятат, че БАН е помогнал за внедряването на много нови технологии в нашия живот, но и че не намира достатъчно практически приложения на теоретичното познание:

Графика: Алфа Рисърч

Най-интересната част от изследването на „Алфа Рисърч” обаче е в частта на отношението на хората към науката. Оказва, че огромната част от българите смятат заниманията с наука за интересни, докато същевременно не се интересуват от тях. Едва около 7% проявяват силен интерес към развитието на науката в световен мащаб и в местен контекст, а други 27% проявяват по-умерен интерес. Средно в ЕС повече от половината граждани попадат в една от тези категории. От другата страна са ⅔ от българите, които проявяват слаб или никакъв интерес:

 

Графика: Алфа Рисърч

Същевременно, едва 1 от 8 българи заявява, че заниманията с наука не са интересни, докато всеки четвърти ги смята за много интересни. Почти 74% от българите биха насърчили децата си да се занимават с наука срещу 26%, които биха охладили ентусиазма им:

Част от причините за това вероятно са свързани и с отношението на държавата към науката и липсата на развитие в сектора. Мнозинство от 58% счита, че равнището на научното познание в страна остава същото през последните 5 години, докато позитивните и негативните оценки за развитието му са поделени поравно (19.4%):

Графика: Барикада
Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар