В категории:Анализи / Общество

Милиардерите са основната причина за климатичните промени

Тъй като светът е изправен пред екологична катастрофа с библейски мащаби, е важно да си спомним кой точно ни е докарал дотук

Източник: boatinternational.com

Люк Дарби, GQ

По-рано този месец Организацията на обединените нации публикува изобличаващ доклад за климатичните промени. Накратко той казва следното: имаме около 12 години, за да направим реално нещо, с което да предотвратим най-лошите аспекти от климатичната катастрофа. Не да предотвратим климатичните промени – отдавна сме преминали точката на невъзвращаемост – но да попречим на най-лошите, най-катастрофални последствия да се стоварят върху населението на планетата. За да направим това правителствата в целия свят трябва сериозно да се заемат със силите, които предизвикват процесите. Една честна оценка за това как сме стигнали до това положение поставя вината еднозначно върху най-богатия 1%.

Противно на вменяващите вина призиви да се возим с автобуса по-често, за да спасим света, нашите индивидуални избори вероятно имат твърде малко значение за климата на планетата. Реалното въздействие идва на индустриално ниво, тъй като над 70% от вредните емисии в глобален мащаб се произвеждат от едва 100 компании. Така че ти, случайният консуматор, оказваш много малък натиск в това отношение. Хората, които активно надуват глобалния термостат и заплашват да издавят 20% от световното население, са милиардерите, седящи в заседателните зали на тези компании.

Трудно ще се намерят индивиди, които са имали по-токсично въздействие върху общественото и политическо отношение към климатичните промени от братя Кох. Би отнело абсурдно много време и пространство да се опишат всички парични трансфери и организации, които те са организирали с тази цел (разследващата журналистка Джейн Майер прави точно това в основополагащата си книга “Тъмни пари”). И те имат сериозни причини да полагат тези усилия – в книгата си Майер посочва, че „само Кох Индъстрис изхвърлят в атмосферата около 24 млн. тона въглероден диоксид всяка година”.

Но мащабът на подобни действия минава далеч отвъд посяването на скептицизъм и несъгласие. Макар милиардерите и ръководените от тях компании години наред да настояваха, че климатичните промени или не са реални, или са преекспонирани, те всъщност отдавна са били наясно с реалностите. Exxon Mobil например са знаели за климатичните промени още през 1977 г. – когато все още са се казвали само Exxon, и цели 11 години преди климатичните промени да станат широко обсъждана тема. Вместо да действат по въпроса, те започват десетилетна кампания за дезинформация на обществеността. Според Scientific American, Exxon помага за създаването на Глобалната климатична коалиция, която от края на 80-те до 2002 г. се занимава с това да поставя под въпрос научните основания за опасенията за климатичните промени. Организацията успешно попречва на САЩ да подпишат протокола от Киото, което бе използвано като аргумент от Индия и Китай – други два основни производителя на парникови газове, също да не се включат в инициативата.

Дори когато републикански конгресмени демонстрират проблясъци на воля да направят нещо по въпроса, те биват бързо туширани. Има безброй примери за това, някои от които са описани в „Тъмни пари”. През април 2010 г. например сенатор Линдзи Греъм за кратко проявява желание да подкрепи закон, налагаш ограничения на парниковите емисии. Политическа група наречена „Американски решения” бързо стартира негативна пиар кампания срещу него и Греъм се прегъва само за няколко дни. Оказва се, че „Американски решения” е подкрепяна от милиардери с интереси в бизнеса с изкопаеми горива – включително казино магнатът Шелдън Андерсън, който е известен с любовта си към Тръмп.

През последните години компаниите за изкопаеми горива опитват да се представят като стоящи на страната на обществото. През месец Exxon се ангажира да отдели 1 млн. долара за кампания за въвеждане на въглероден данък – ограничителна мярка, която ще наложи такса от 40 долара за всеки тон изхвърлен в атмосферата въглерод, като плащанията ще се повишават заедно с ръста на производството. На пръв поглед това може да изглежда великодушно, но истината е, че Exxon може спокойно да си позволи да плаща такъв данък. Не само защото в момента петролната и газова индустрия преживяват значителен бум – компаниите са наясно, че единственото реално решение за климатичните промени ще ги ощети много повече от някакъв нищо и никакъв данък.

Тази ситуация се дължи до голяма степен на факта, че „свободният пазар” не предоставя стимули да се избегне катастрофата. В икономическа среда, в която една компaния се счита за жизнеспособна единствено ако постоянно се разраства и повишава производството си, не може да се очаква бизнесът сам да натисне спирачките заради нещо толкова тривиално като предстояща глобална катастрофа. Пазарната логика диктува, че вместо да се поеме финансовия удар от свиване на печалбите, е по-разумно да се намери начин да се печелят пари от сваряващият се океан.

Нищо не илюстрира по-добре този феномен от процъфтяващата индустрия на климатичните промени. Bloomberg отбелязва, че инвеститорите се опитват да направят пари от всичко – от обновено производство на храни до хотели за хората, бягащи от зони, опустошени от зачестилите урагани. Високопоставен инвестиционен стратег в банка JP Morgan е съветвал клиентите си, че неизбежното повишаване на морското равнище създава добри възможности за инвестиции в строеж на морски диги.

Дори днес, след десетилетни усилия на радикални милиардери-либертарианци да подхранват недоверие в климатичните промени и скептицизъм към държавата, трима от всеки пет американци вярват, че климатичните изменения засягат тяхната местна общност. При живеещите в градовете по крайбрежията този дял се увеличава на две трети.

Дори администрацията на Тръмп вече признава, че климатичните промени са реалност, но отговорът им е да го приемат с мъртвешко спокойствие. Ако общественото мнение влияеше реално на обществените политики, правителството щеше да е предприело по-решителни действия още преди години. Но интересите на индустрията на изкопаемите горива са изключително добре изолирани от планини пари, превърнати в лобисти, дезинформация и обслужващи политици и от двете основни партии. За тях останалата част от света служи само за подпалки.

Оставете коментар