В категории:България / Екология

Обгазеният Перник и „безвредните“ вредни емисии

Може ли изгарянето на пластмасови отпадъци да е безвредно и надделява ли икономическият интерес над притесненията за човешкото здраве?

Крепостта
ТЕЦ „Република“ в Перник, който от скоро гори и пластмасови отпадъци. Снимка: Wikimedia Commons

Ходили ли сте скоро в Перник? Може би сте отскочили до нашумелия „Картонен замък“, както от британския Telegraph наричат злополучно реставрираната с евросредства крепост „Кракра“? Или пък сте искали да посетите доста по-автентичния и любопитен Музей на минното дело?

При всички положения, освен местните забележителности, навярно сте забелязали и друго – градът мирише. Особено силно мирише рано сутрин и късно вечер, а миризмата е на изгоряла пластмаса.

Причина за това е ТЕЦ „Република“, а обонянието на хората не ги лъже – проверка установява, че на площадката не централата наистина се съхраняват подготвени за изгаряне битови отпадъци с преобладаващо количество пластмаса.

Снимките на „горивото“ на ТЕЦ-а изтичат в интернет, а от съставена междуведомствена група установяват още и нерегламентирано изгаряне на отпадъци в инсталация за сушене на въглища. Измерено е и наднормено замърсяване на въздуха.

Това се случва преди близо две седмици, а директорът на ТЕЦ-а Любомир Спасов заявява, че предприятието не изгаря вредни за човешкото здраве отпадъци.

Дали това е така и какво всъщност гори „Република“?

Перничани може да са били изненадани от острата миризма на изгоряла пластмаса, но още в началото на август Любомир Спасов обявява, че „Топлофикация Перник“ АД ще замени част от въглищата, които изгаря, с биомаса, шисти и RDF (модифицирано гориво от битови отпадъци).

Обявено е, че изгарянето на горивото от битови отпадъци всъщност ще понижи вредните емисии и таксите, които ТЕЦ-ът заплаща заради тях.

Въвеждането на биогориво е предвидено в Националния план за инвестиции и се базира на директиви на Европейския парламент за подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на общността, обясняват от дружеството. С изпълнение на проекта се очаква спад на емисиите на въглероден двуокис до 10-12 процента. Не се очаква да бъдат образувани, използвани и налични нови опасни химически вещества„, съобщават от ръководството на ТЕЦ „Република“ преди два месеца пред БТА.

От пернишката „Топлофикация“ заявяват още, че горивото от отпадъци ще им помогне да не повишат цената за наближаващия отоплителен сезон.

Острата миризма, с която са запознати перничани идва от горивото RDF (Refuse Derived Fuel). То се състои от твърда неразградима пластмаса (без PVC), картон и други селектирани висококалорични битови отпадъци. В последните години производството и износа на RDF в Европа е в подем, а през 2015 г. Великобритания изнася за останалите членки на ЕС 3,3 милиона тона.

Всъщност използването на RDF за гориво в някои отношения е по-безопасно и безвредно от изгарянето на въглища, а намаленият брой СО2 емисии е факт. Във Великобритания, Израел, Германия, САЩ и други развити страни има изградени успешни инсталации, преобразуващи RDF в енергия.

Въпреки това изгарянето на RDF определено не е и безвредно, тъй като във въздуха се отделят финни прахови частици, токсични и канцерогенни вещества. В страни, славещи се с по-занижен контрол, са докладвани множество здравословни проблеми, възникнали в зоната на изгаряне на RDF. В началото на годината в околностите на индийския град Бенгалуру е организиран протест срещу инсталация, изгаряща RDF. Оплакванията на хората са свързани с острата неприятна миризма и различните видове болести, които жителите на намиращите се до завода села са развили след старта на инсталацията. Протестите завършват с преустановяването на изгарянето на този вид гориво.

Еколозите са на мнение, че изгарянето на битови отпадъци и пластмаса никога не е най-правилният отговор на въпроса какво да правим с боклука, който произвеждаме, и наричат процеса „по-малкото зло“. Това е така, защото изгарянето на RDF води до намаляване на обема на изхвърления боклук, както и намалява количеството изпуснати въглеродни емисии – две добри сами по себе си неща.

Експертите обаче поясняват, че има разлика между понятията въглеродни (също CO2 или парникови) емисии и вредни емисии. Намаляването на първите, на значи непременно и намаляване на вторите. Освен вредните газове, изгарянето на RDF оставя след себе си токсични сажди и отпадъци.

Заради изпусканите силно корозивни химични съединения нито един завод или ТЕЦ в света не използва само RDF, а го смесва с друго гориво – предимно въглища. Максималното допустимо количество RDF не превишава 30% от общата смес, като най-често е в диапазона 10-20 процента.

Експертите разкриват, че когато RDF се изгаря при висока температура, броят на отделяните във въздуха токсини е по-малък, но когато изгарянето е при по-ниски температури – количеството токсини е високо.

Така при всички положения използването на RDF не може да се нарече безвредно – токсичната пепел, вредните и канцерогенни вещества във въздуха са продуктът, оставащ след изгарянето на пластмасовия отпадък. Силната миризма, усещана от перничани също говори за възможни технологични пропуски и повишен риск.

Съмненията за нередности нарастват и от факта, че горенето на RDF се извършва късно вечер, заради което и миризмата на изгоряла пластмаса е най-доловима в ранните часове на деня.

От „Топлофикация Перник“ АД обаче заявяват в открито писмо, че са станали жертва на „една нечистоплътна, пошла и миризлива кампания, целяща сатанизирането на Дружеството и достъп до мимолетна слава на шепа неразбиращи материята“ и се оплакват от „липса на приятелското отношение на държавата към инвеститора “.

Следвай парите

Любопитен факт е, че шефът на ТЕЦ-а в Перник Любомир Спасов е бил в листата за общински съветници на Български демократичен център или бившата партия „Лидер”. Както знаем, партията е свързана с небезизвестния бизнесмен Христо Ковачки. „Топлофикация Перник“ АД също е собственост на фирми, свързани с Ковачки.

Българският клон на международната екологична организация „Грийнпийс“ алармира, че в друг свързан с Ковачки ТЕЦ – този в Бобов Дол, се готви изгаряне на битови отпадъци.

Добавянето на гориво от отпадъци е още един метод, по който електроцентралите на въглища продължават да съществуват и да печелят, въпреки че отдавна са морално и технически остарели. Вместо да следват икономическата логика и да си купуват гориво, на тях им се плаща да изгарят отпадъка или го получават безплатно. Всичко това — с цената на човешкото здраве и за сметка на данъкоплатците“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс България“.

Така, за пореден път се оказва, че зад обещанията за намаляване на въглеродните емисии и запазването на цената на парното, се крие и една много хладна сметка.

Оставете коментар