Китарата на Виктор Хара зазвуча отново в Чили

Навръх 86-годишнината от рождението на легендарния певец, на стадиона в Сантяго, където е бил убит преди 45 години, се състоя основният концерт в едноседмичната поредица от прояви в негова памет. Роберто Маркес от група „Ияпу” свири отново на китарата на Виктор, предоставена от вдовицата на певеца – Джоан Хара. Припомняме тук и филма за едно българско възпоменание за Хара с участието на много наши изтъкнати творци (ВИДЕО)

Виктор Хара на концерт в подкрепа на правителството на Народното единство в Чили в началото на 1973-та. Снимка: Fundacion Victor Jara
Виктор Хара на концерт в подкрепа на правителството на Народното единство в Чили в началото на 1973-та. Снимка: Fundacion Victor Jara

Чили в тези дни си спомня за един от най-любимите си и най-трагично погубени синове – легендарния певец, поет, композитор и режисьор Виктор Хара, жестоко изтезаван и убит на закрития стадион „Чили” в Сантяго броени дни след военния преврат срещу правителството на президента социалист Салвадор Алиенде на 11 септември 1973 г.

45 години след гибелта на Виктор паметта за него е по-жива отвсякога и той продължава да е най-обичаният от чилийците техен певец. Фондацията на негово име, създадена от жена му, всеотдайната Джоан Хара – английска балерина, намерила съдбата си в Чили, ежегодно отбелязва годишнините от рождението на Виктор с концерти, изложби, прожекции и други прояви, изпълнени с хуманизма и социалния заряд на неговото творчество.

Виктор е роден на 28 септември 1932 г. Когато го убиват на 16 септември 1973 г., остава завинаги 40-годишен, не му достигат по-малко от две седмици до следващия рожден ден… Дните между тези две дати неизменно се превръщат в Чили в дни на възпоменание не само за него, но и за всички жертви на установилата се след преврата 17-годишна кървава диктатура на генерал Агусто Пиночет.

Концертите традиционно се провеждат в някогашния стадион „Чили”, който днес носи името на Виктор Хара. Стадионът, предназначен за състезания по баскетбол, волейбол и хандбал, е бил открит през 1969 г. Първото събитие, организирано там същата 1969-та, обаче не е спортно, а културно. Това е Първият фестивал за нова чилийска песен. И първа награда на него печели Виктор Хара заедно със създадената от него музикална група „Инти Илимани” – за песента му „Молитва към орача”.

Наградените на Първия фестивал на движението Нова чилийска песен, състоял се през 1969 г. в стадиона "Чили". Петият отдясно е Виктор Хара, който печели първа награда с песента си "Молитва към орача". Снимка: Fundacion Victor Jara
Наградените на Първия фестивал на движението Нова чилийска песен, състоял се през 1969 г. в стадиона „Чили“. Петият отдясно е Виктор Хара, който печели първа награда с песента си „Молитва към орача“. Снимка: Fundacion Victor Jara

По-нататък – през годините на управлението на левия блок Народно единство и на президента Алиенде (1970-1973), Виктор многократно ще режисира на този стадион музикални спектакли и чествания, а също и сам ще участва в многобройни концерти. Мястото исторически е тясно свързано с негово творчество.

Уви, след като извършват преврата, военните избират същия стадион „Чили” като първи импровизиран затвор за масово арестуваните привърженици на Народното единство. По-късно, когато затворниците стават прекалено много, те са прехвърлени на открития Национален стадион. Но когато сутринта на 12 септември 1973-та военните щурмуват блокирания предишния ден Технически университет и задържат всички намирали се вътре студенти и преподаватели, те са прехвърлени именно на стадиона „Чили”. Сред тях е и Виктор, който е бил преподавател по сценични изкуства в този университет, а освен това на 11 септември е трябвало да пее на откриването на изложба там, призоваваща да се предотврати гражданската война. Изложбата трябвало да бъде открита от Алиенде…

Военните на стадиона бързо разпознават много популярния Виктор и за него започват страшни дни на мъчения и гаври… Малко преди да прекършат живота му с 44 куршума, той започва да съчинява последната си песен, която така и остава недовършена. Други затворници я запаметяват и я разпространяват, когато успяват да излязат на свобода.

Десетилетия наред този стадион се асоциира главно с черната памет за лобно място на Виктор и на още много други негови другари по съдба. След падането на диктатурата през 1990-та Фондация „Виктор Хара”, създадена през 1993-та, започва упорито да се бори за пълноценно възраждане на паметта за певеца – не само за трагичната му гибел, но и за неговите хуманни, културни, идейни завети. През 2003 г. стадионът официално е преименуван и получава името на Виктор Хара.

Улицата в Сантяго, на която е входът към стадион "Виктор Хара". Снимка: Уикипедия
Улицата в Сантяго, на която е входът към стадион „Виктор Хара“. Снимка: Уикипедия

Мястото започва да се превръща в средище за културни прояви и възпоменания за незабравимия творец, макар че ръководената от десницата община на Сантяго няколко пъти се опитва да закрие стадиона уж за ремонт. С течение на годините се оформя традиция именно тук да се провежда и концертът, с който ежегодно се отбелязва рождения ден на Виктор на 28 септември и който събира най-известните певци на Чили.

Така изглежда залата в стадион "Виктор Хара" по време на ковцерт. Снимка: Фейсбук
Така изглежда залата в стадион „Виктор Хара“ по време на ковцерт. Снимка: Фейсбук

Бях на такъв концерт точно преди 10 години – през 2008-ма, и никога няма да забравя наелектризираната препълнена зала, която материализираше живото присъствие на Виктор…

Момент от концерта в памет на Виктор Хара навръх рождения му ден през 2008 г. в стадион "Виктор Хара" в Сантяго. Снимка: Къдринка Къдринова
Момент от концерта в памет на Виктор Хара навръх рождения му ден през 2008 г. в стадион „Виктор Хара“ в Сантяго. Снимка: Къдринка Къдринова

Тогава отново можах да прегърна и Джоан Хара, с която се познаваме още от България, от едно нейно гостуване на Първия фестивал на политическата песен „Ален мак” в Благоевград през 1975 г. Това е изключителна жена, която не само съхрани паметта за Виктор в родината му и по света, но сля съдбата си и с борбата за справедливост и възмездие и на всички други семейства с по-малко известни жертви на хунтата. Джоан успя да дочака тази година осъждане на 8 от преките убийци на Виктор – през юли съд в Сантяго издаде присъди от по 15 години затвор за тях…

Джоан Хара заедно с авторката на стадион "Виктор Хара" през 2008 г. Снимка: Мирослава Петрова
Джоан Хара заедно с авторката на стадион „Виктор Хара“ през 2008 г. Снимка: Мирослава Петрова

Знам, че за Джоан особено важно е хората да запомнят Виктор не само с трагичната му гибел, но преди всичко с искрящия му и човечен талант, с умението му да се раздава за каузата на социалната справедливост. При втората ни среща – през 2005 г., когато я интервюирах във Фондация „Виктор Хара” в Сантяго, тя ми каза: „Често страшната смърт на Виктор засенчва в съзнанието на хората онова, което той представляваше като човек и творец. Много искам да се помни усмивката му, колко обичаше той хората и живота, какви бяха идеите му, които зареждаха с толкова сила и вдъхновение и неговите песни. Грижата на нашата фондация е да запазим не само творчеството му, но и ценностите, които защитаваше. На хората сега им липса солидарността, не се събират достатъчно, за да подобрят нещата. Може да изглежда романтично, но по света има толкова хора със същите ценности – социалната справедливост, мирът. Трябва да общуваме и да се обединяваме. Песните на Виктор са дори по-валидни днес, отколкото когато ги е писал.”

Кадри от щастливите години на Джоан и Виктор. Снимка: Фейсбук
Кадри от щастливите години на Джоан и Виктор. Снимка: Фейсбук

Джоан сега е вече 91-годишна, но Фондация „Виктор Хара” се разширява и работи все по-активно благодарение на много свои активисти, сред които са и двете дъщери на Джоан – Мануела Бунстер, родена в първия ѝ брак, но израсла под грижите на Виктор, и Аманда Хара, единствената родна дъщеря на певеца.

Тази година фондацията реши да отбележи традиционните дни в памет на Виктор с поредица от концерти, изложби и прожекции в интервала между 24 и 30 септември. Снощи, на 28 септември, навръх рождения му ден, се състоя най-представителният концерт в стадион „Виктор Хара” с участието на много прочути изпълнители, които пяха негови песни. Специалното този път бе едно видеообръщение от Джоан, с което тя обяви, че съхранената любима китара на Виктор за първи път ще зазвучи отново след гибелта му. И честта да свири на ней се пада на ръководителя на музикланата група „Ияпу” Роберто Маркес. На сцената излезе Аманда Хара и предаде китарата в ръцете на Роберто, а той засвири и запя най-програмната песен на Виктор – „Манифест” под бурните аплаузи на залата.

Роберто Маркес, ръководител на групата "Ияпу". Снимка: Фейсбук
Роберто Маркес, ръководител на групата „Ияпу“. Снимка: Фейсбук

Запис от видеобръщението и концерта може да се види на сайта на Фондация „Виктор Хара” и на страницата ѝ във Фейсбук.

В България, където Виктор е гостувал през 1961 г. с фолклорния ансамбъл „Кункумен”, също се опитваме да съхраняваме паметта му и да търсим българските проекции на песните му. Не са малко българските творци, които под една или друга форма са били свързани с неговото творчество и с каузата на солидарността с чилийския народ в годините на диктатурата на Пиночет.

Предлагаме тук документалния филм „Експлозивни струни от Чили до България”, направен преди 10 години и запечатал една възпоменателна вечер в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, състояла се на 17.03. 2008 г. с участието на видни български творци. Тя бе посветена на „майката” на движението Нова чилийска песен Виолета Пара и на емблематичния Виктор Хара. Домакин бе Испаноезичният център към Катедата по испанистика и португалистика на СУ “Св. Кл. Охридски”, а организатори на провята бяха Сдружението на испаноговорещите журналисти в България и Почетното консулство на Чили у нас. Участваха поетите Виктор Самуилов, Георги Константинов, Матей Шопкин, Любомир Левчев, Никола Инджов, Ивайло Диманов, скулпторът Димитър Остоич, много преподаватели, студенти, журналисти и дипломати.

„Човечеството има нужда от идеалисти във времена на диктатури и на хищен практицизъм, какъвто е нашият ориенталски капитализъм. Идеалистите като Виктор Хара и Виолета Пара ни напомнят да бъдем хора. Човек без идеали е като обсерватория без телескоп”, каза Георги Константинов, превел навремето Викторовата песен „Човекът е създател”.

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар