За какво мълчеше Роберто Гевара – отишлият си току-що брат на Че

Той бе адвокат и почина на 86-годишна възраст в Буенос Айрес без да наруши „обета на мълчание” на фамилията и без да даде нито едно интервю за брат си. Онова, което се знае за него и за отношенията му с Ернесто, идва от друг от братята – отпусналия се да общува с медиите Хуан Мартин

Последната среща на Че със семейството му е в Пунта дел Есте, Уругвай, през 1961 г. Отляво надясно–майката Селия де ла Серна, най-малкият брат Хуан Мартин, Ернесто, Роберто, журналистът Хулио Сесар Кастро и семейният приятел Карлос Фигероа. Снимка: Juan Martin Guevara
Последната среща на Че със семейството му е в Пунта дел Есте, Уругвай, през 1961 г. Отляво надясно – майката Селия де ла Серна, най-малкият брат Хуан Мартин, Ернесто, Роберто, журналистът Хулио Сесар Кастро и семейният приятел Карлос Фигероа. Снимка: Juan Martin Guevara

Семейството на легендарния латиноамерикански революционер Ернесто Че Гевара, който е родом от Аржентина, се сбогува с един от братята му – 86-годишния Роберто, адвокат по професия. Както съобщава списание „Ресумен латиноамерикано”, Роберто почина на 15 септември в аржентинската столица Буенос Айрес, където имаше своя адвокатска кантора в престижния „квартал на правосъдието” Трибуналес.

Родителите на Че и на братята и сестрите му – Ернесто Гевара Линч и Селия де ла Серна – имат общо пет деца. Най-големият е роденият през 1928 г. Ернесто. Година след него – през 1929-та, се ражда сестрата Селия. През 1932-ра се появява отишлият си сега Роберто. През 1934-та на бял свят идва Ана Мария. А през 1943-та се ражда изтърсакът Хуан Мартин.

Семейството не живее в лишения, но не е и от богатите, а е част от обедняващата средна класа. Силно е влиянието на майката, чиято привързаност към идеите на социалната справедливост влияе за формирането на отношението към действителността у всичките ѝ синове и дъщери. Богатата библиотека на бащата пък вдъхва обичта им към четенето.

Семейство Гевара на почивка в аржентинския курорт Мар дел Плата през 1943 г. Отляво надясно–Ернесто, майката Селия де ла Серна, сестрата Селия, Роберто, малкият Хуан Мартин, бащата Ернесто Гевара Линч, сестрата Ана Мария. Снимка: Centro de Estudios Che Guevara
Семейство Гевара на почивка в аржентинския курорт Мар дел Плата през 1943 г. Отляво надясно – Ернесто, майката Селия де ла Серна, сестрата Селия, Роберто, малкият Хуан Мартин, бащата Ернесто Гевара Линч, сестрата Ана Мария. Снимка: Centro de Estudios Che Guevara

След дипломирането на Ернесто като лекар през 1953 г. и потеглянето му на второто му латиноамериканско пътуване неговите родители го виждат отново едва шест години по-късно, когато Кубинската революция е победила и той ги кани в Хавана. Не всички братя и сестри на прочулия се вече като Че революционер успяват да пътуват тогава до Куба и повечето от тях смогват да се срещнат с него едва през 1961 г., когато той представлява новата си родина на международна конференция в град Пунта дел Есте в Уругвай. Тъй като това е съседна на Аржентина страна, семейството му почти вкупом отскача до Пунта дел Есте, за да се съберат там с него.

Именно тогава братята Ернесто и Роберто се виждат за последно и това е увековечено на няколко колективни семейни снимки. За отношенията помежду им се знае само от разкази на най-малкия в семейството – Хуан Мартин, макар че разликата между него и батковците му е била доста сериозна. Когато Хуан Мартин се ражда, Ернесто е вече 15-годишен, а Роберто – 11-годишен.

Фамилията дълго спазва своеобразен „обет на мълчание” и отказва всякакви интервюта пред медиите след гибелта на Че в Боливия през 1967 г. и последвалите турбулентни години на бунтове и диктатури в Аржентина и цяла Латинска Америка.

Чак през 1987 г. бащата – Ернесто Гевара Линч, издава в Хавана спомените си „Моят син Че” и броени месеци по-късно умира. Майката на революционера си отива от рак още през 1965 г. Впрочем, родителите са живели разделени още от от началото на 50-те. Бащата създава семейство с друга жена и от нея му се раждат още три деца.

Много стриктен в „обета на мълчание” остава Роберто, който до смъртта си така и не се отпуска да откровеничи публично за брат си и за семейството им. Също толкова мълчалива е и сестрата Селия. Малкото, което се знае и за самия Роберто, идва от изтърсака Хуан Мартин, който в последните години е доста словоохотлив пред журналисти, а и сам пише и говори много и за Че, и за останалите роднини. Преди две години Хуан Мартин също издаде книга за прославения си брат, като ѝ сложи заглавие, подобно на онова, което бе използвано и от баща им – „Моят брат Че”.

Хуан Мартин Гевара с книгата си "Моят брат Че" преди две години в Буенос Айрес. Снимка: Juan Martin Guevara
Хуан Мартин Гевара с книгата си „Моят брат Че“ преди две години в Буенос Айрес. Снимка: Juan Martin Guevara

Именно от тази книга сега аржентинските медии, известяващи за смъртта на Роберто, вадят подробности за него и за отношенията им с Ернесто. Хуан Мартин пише: „Роберто и Ернесто бяха много задружни като деца и юноши. Винаги се движеха с една и съща приятелска тайфа. Роберто не беше толкова щур и такъв скитник като Ернесто. Беше улегнал, разсъдлив, винаги отличник в училище. Реши да стане адвокат. Ожени се за момиче от добро семейство – Матилде Лесика, с която имаха пет деца. Установи се в Сан Исидро. После се разведе, отново се ожени и имаше още две деца. Като добър адвокат, всичко правеше, следвайки правилата”.

Въпреки тази своя изрядност, Роберто също като Ернесто е носел в себе си стремежа да помага на онеправданите, но е искал да го прави като адвокат, отстоявайки правата им в съда, разказва в „Ресумен латиноамерикано” изследователят Лоис Перес Леира.

След завършване на юридическото си образование Роберто е бил изправен пред сериозно препятствие – семейството му не е разполагало със средства, за да му помогне да открие собствена адвокатска кантора. Спасява го „Галисийката” – така всички наричали детегледачката, под чиито грижи израснали и петте деца на фамилията Гевара. Това е Кармен Ариас, която наистина е с корени от испанската област Галисия. Тя и съпругът ѝ Адолфо Габела дават на Роберто спестяванията си, за да може той да стартира като адвокат. До края на живота си той остава дълбоко признателен на „Галисийката”. Тя е и тази, която измисля известното детско умалително име на малкия Ернесто – „Тете”.

Като юрист Роберто Гевара е определен от семейния съвет да замине за Боливия, след като оттам идва вестта за убийството на Ернесто Че Гевара на 9 октомври 1967 г., и да разбере дали това е вярно и какви са реалните обстоятелства. Роберто наистина заминава още на 11 октомври и се опитва да прави свои проучвания. Но боливийските военни власти вече са закопали на тайно място трупа на Че с цел гроба му да не стане обект на поклонение. А с това без да искат са дали тласък на упорити слухове, че той всъщност е жив и още се укрива в Андите. Братът на убития революционер се връща в Аржентина с дълбоки съмнения дали Че наистина е загинал. Едва по-късно, след пътуване и до Куба, където разговаря лично с Фидел Кастро, се убеждава, че трагичната кончина на Ернесто е факт.

През 70-те години и Роберто, и по-малкият брат Хуан Мануел са активисти на PRT (Революционната партия на работниците), която следва революционните идеи на Че. Партията има и свое въоръжено крило – ERP (Революционна армия на народа), но няма данни братята да са участвали в негови акции.

През 1975 г. – още по времето на управлението на перонистката президента Мария Естела Мартинес де Перон, вдовица и вице на починалия през 1974 г. генерал Хуан Доминго Перон – Хуан Мартин Гевара е арестуван заради левичарската си дейност. През 1976 г. аржентинската армия извършва военен преврат и започва брутално преследване и физическо избиване на левицата. Хуан Мартин остава зад решетките през всичките години на диктатурата и е освободен едва след падането ѝ през 1983 г. През първата му затворническа година Роберто се опитва да отстоява правата му като негов адвокат. Но след като военните взимат властта и започват репресиите, самият Роберто е застрашен от разправа и се налага да емигрира.

През октомври 1981 г. е арестуван в Мексико, като там му вменяват участие в отвличането на племеничка на десен кандидат-президент. Но след няколко дни го пускат, защото се убеждават, че няма нищо общо. Междувременно една от фракциите на разцепилата се PRT го прави свой генерален секретар.

След възстановяването на демокрацията в Аржентина Роберто се завръща в родината си, подновява адвокатската си кариера и заедно с група свои съмишленици основава MODEPA (Движение за защита на културното наследство). Организацията е тясно свързана с Аржентинската комунистическа партия и заедно с нея сформира Фронт на народа.

В последните години от живота си, вече доста възрастен, Роберто Гевара не участва активно в политическия живот, но поддържа адвокатската си кантора. Преди няколко години приема да даде интервю на Лоис Перес Леира, но не за семейството и за Че, а за „Галисийката” Кармен Ариас, за която изследователят подготвя документален филм. Условието на Роберто е да не го снимат, а само да направят аудиозапис на разказа му. Според Лоис Перес Леира въпреки всички предварителни уговорки, по време на разговора все пак „постоянно витаеше духът на Че”…

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар