Испания ще вкарва в Наказателния кодекс омразата срещу бедните

Предложението ще се гласува през септември в Сената в Мадрид. Вестник „Ел Паис” разказва в свой репортаж историите на нападани бездомници

Бездомник спи на улица в Мадрид. Снимка: RTVE
Бездомник спи на улица в Мадрид. Снимка: RTVE

El Pais

„Наскоро трима младежи нахълтаха в будката на банкомата на „Гран Виа” (централна улица в Мадрид – б.р.), където спя. Откраднаха торбата с нещата ми. Оня ден едни пияни ми взеха парите и, смеейки се, ме удариха няколко пъти. Случвало се е многократно. Често крещят: „Виж се колко си мръсен, л..но!”

Това разказва на пресекулки 53-годишният аржентинец Раул, търпял много пъти унижения и нападения, защото спи на улицата. Неговата история е подобна на историите на неколцина други бездомници, подслоняващи се на „Пласа Майор” в Мадрид.

Бездомникът Раул. Снимка: El Pais
Бездомникът Раул. Снимка: El Pais

Те правят очевиден факта, че изобщо не е изолиран прецедент неотдавнащният случай в Бенидорм (испански град на Средиземно море в автономната област Валенсия – б.р.), когато група англичани платиха 100 евро на бездомен поляк, за да се „повеселят” като татуират на челото му името на един от тяхната компания.

Според Фондация „Раис”, която развива дейности против социалното изключване, един от всеки трима, принуден да живее на улицата, е бил обект на атаки или унижения. Философката и писателка Адела Кортина, която отдавна се занимава с проблема, е лансирала и термин за това – апорофобия, тоест омраза към бедния.

През септември Сенатът в Мадрид ще гласува предложение, внесено от партията „Подемос”, което криминализира агресиите срещу бездомници и бедняци и ги приравнява към други престъпления на базата на омраза.

Според испанския Национален статистически институт в страната има около 23 000 души, които нямат къде да се подслонят. Фондация „Раис” вдига бройката до 31 000, добавяйки също хора, които никога не са посещавали центрове за подпомагане на бездомните. Всички те са обект на небиеща на очи, но въпреки това много реална омраза. Доклад на фондацията, представен през 2016 г., сочи, че почти половината от бездомниците са страдали от инциденти и престъпни нападения, провокирани от апорофобия, а в 80% от случаите това се е повтаряло нееднократно. Всеки пети е бил и пребиван.

47-годишният Алберто спи под сводовете на „Пласа Майор”. Облечен е с тениска със знамето на Испания и с името на страната. Носи със себе си малък куфар, почти празен – там са всичките му неща. Завива се с почерняло одеяло, което някога е било бяло.

Алберто спи под сводовете на "Пласа Майор". Снимка: El Pais
Алберто спи под сводовете на „Пласа Майор“. Снимка: El Pais

„Една Бъдни вечер спях в будката на един банкомат в Саламанка. Дойде една компания и ме наби. Случва се, когато компаниите са пияни или дрогирани,” разказва Алберто с грапав глас. „На „Пласа Майор” е много спокойно, хората тук са свикнали да ни виждат, има камери за наблюдение. Предпочитам да съм тук и да ме виждат – хората без подслон сме част от действителността. Искам да ме виждат,” повтаря той.

65-годишният Хесус живее в един от безистените между „Пласа Майор” и съседна улица. „Веднъж вървях по улица „Баркийо”, връщах се от среща със социалния ми асистент. Един мъж ме попита колко е часът. Щом му отговорих, той веднага започна да ми нанася удари. Казах му да ме остави на мира, но той продължи,” казва Хесус. В безистена, където са разстлани картоните от кашони, на които спи и които споделя с още четирима души, има вход към един паркинг и към един ресторант. „Оттук понякога минават агресивни хора и ми крещят, обиждат ме. Викат, че ги отвращаваме, да ходим да се измием. Някак трябва да търпим,” добавя Хесус.

Хесус в един от безистените край "Пласа Майор". Снимка: El Pais
Хесус в един от безистените край „Пласа Майор“. Снимка: El Pais

Преподаветлката по етика Адела Кортина публикува миналата година книга за феномена, озаглавена „Апорофобията – отхвърлянето на бедния”. „Раздразнение предизвикват бедните, онези, които нямат власт, които сякаш няма как да ни помогнат да живеем по-добре, които носят само проблеми,” пише Кортина. Според нея „човекът без подслон е крайно уязвим, лишен от лично простнаство. Затова е толкова необходимо да се развиват програми за преодолявне на бездомничеството като явление”.

Лансираната от Адела Кортина дума апорофобия на 20 декември бе включена в речника на Академията за испански език, а на 27 декември специализирана фондация я избра за дума на годината, защото „помага да се преобразява действителността”.

Адела Кортина. Снимка: El Pais
Адела Кортина. Снимка: El Pais

Министерството на вътрешните работи вече третира апорофобията като едно от престъпленията на омразата. Регистрирало е през 2016 г. 10 такива оплаквания, а през 2017 г. те са 11. „Когато човек, живеещ на улицата е нападнат, той няма сигурно пространство, където да се скрие. Агресорът може да се върне и да го убие. Затова обикновено пострадалият не подава оплакване. Има много повече случаи от онези, които отчита вътрешното министерство. Достатъчно е да се следят новините на тази тема в медиите,” казва говорител на Фондация „Раис”, добавяйки: „Апорофобия е и тогава, когато бездомник влезе в някое кафе и не го обслужат, само защото е беден. Или му откажат да ползва тоалетната”.

Още един бездомник от района на "Пласа Майор". Снимка: El Pais
Още един бездомник от района на „Пласа Майор“. Снимка: El Pais

Партията „Подемос” смята, че нещата могат да се променят, ако апорофобията се включи в Наказателния кодекс – така, както това вече е станало с други престъпления на основата на омраза, като расизма или ислямофобията. Затова още миналата година е внесено и съответното предложение в Сената. То е събрало подкрепата на повечето партийни групи. Но тъй като още не е гласувано, сенаторът от каталунското крило на „Подемос” – „Ен Кому Подем” – Жоан Коморера е задвижил процедура това да стане през септември.

Сенаторът Жоан Коморера. Снимка: iniciativa.cat
Сенаторът Жоан Коморера. Снимка: iniciativa.cat

„Главната прокуратура още през 2015 г. също е правила предложение за включване на апорофобията в Наказателния кодекс. Смятаме, че със сегашната инициатива ще запълним този неприемлив пропуск,” сочи Коморера. През 2005 г. двама младежи изгориха жива една жена – Росарио Ендринал, която спеше в будка на банкомат в Барселона. И към тях нямаше как да се отправи обвинение в тежко престъпление.

„Ако партийните групи подкрепят инициативата, тя ще мине и през Конгреса, което ще позволи реформата да се осъществи преди края на годината. Така тя ще може да се приложи и спрямо случаи като онзи в Бенидорм,” казва сенаторът. Говорителите на Народната партия и на Испанската социалистическа работническа партия в Сената са благоразположени към инициативата, макар и още да не са запознати с всички детайли по нея. Говорител на партията „Сюдаданос” в Конгреса заяви, че ако реформата, криминализираща този тип дискриминация, влезе за одобрение в долната камара, партията му ще я подкрепи.

Междувременно бездомниците продължават да страдат от положението си. Хесус Сандин, отговорник за програмата за хора без подслон в организацията „Солидарни за развитието”, казва: „Бедняците страдат от продължително насилие спрямо тях, това поразява тяхното самоуважение, мотивацията им, начина, по който присъстват в този свят”. Затова въпросната НПО от 22 години „създава пространство за хоризонтално приобщаване на принципа на равенството, една топла връзка за преодоляване на самотата на бездомниците”. Тази инициатива събира по 150 доброволци всяка година. „Бездомниците не са някакви тъмни субекти, не са различни от нас. Единственото различно са обстоятелствата, в които са попаднали. Искаме да променим начина, по който обществото гледа на тях,” казва Сандин. „Да наричаме перверзните социални реалности с истинските им имена, както е в случая с отхвърлянето на бедните, е от фундаментално значение за преодоляването на това явление,” обобщава Адела Кортина.

Оставете коментар