В категории:Свят

Amnesty обвини Турция, че позволява престъпления срещу цивилните в окупирания Африн

Съюзните на Анкара ислямистки групировки отвличат и ограбват местни жители, а турските сили използват сгради на училища за военни бази

Протурски ислямистки бойци след завладяванetо на Африн. снимка: AP

Правозащитната организация Amnesty International обвини Турция, че позволява на съюзните си въоръжени групировки и на собствените си сили да извършват широк обхват от нарушения срещу цивилните в Африн. През март турската армия, подпомагана от сирийски ислямистки групировки, завладя северният сирийски град, който дотогава бе контролиран от кюрдските отряди за народна защита YPG и кюрдската Партия на демократичния съюз (PYD).

След провеждането на задълбочено разследване на живота на цивилните под турска окупация, Amnesty заключва, че турските сили осигуряват на въоръжените групировки „пълна свобода” да нарушават човешките права. Докладът посочва, че цивилните в Африн са подложени на произволни задържания, отвличания, плячкосване, конфискация на имущество и други престъпления. Основните извършители на нарушенията са сирийските въоръжени групировки, екипирани и поддържани от Турция, докато турските сили „се правят, че не забелязват”, изтъкват от Amnesty. Някои от тези групировки, както и самите турски военни, са си присвоили сгради на училища, с което пречи на образованието на хиляди деца.

„Турската военна офанзива и окупация изостри страданията на жителите на Африн, които вече бяха преживели години на кървави конфликти. До нас достигат ужасяващи истории за хора, които са задържани, подлагани на изтезания и изчезват. Това се върши от сирийските въоръжени групировки, които продължават да причиняват опустошение сред цивилните, без да има реакция от турските сили”, заявява Лин Маалуф, директор на изследванията за Близкия Изток в Amnesty International.

„Турция е окупационна сила в Африн, поради което е отговорна за благосъстоянието на цивилното население и поддържането на законност и ред. Въоръжените ѝ сили обаче напълно се провалят в тези си задължения. Турция не може да избяга от отговорността, като използва сирийски въоръжени групи, за да вършат мръсната ѝ работа. Турция трябва незабавно да прекрати нарушенията на протурските въоръжени групировки, да потърси отговорност от извършителите и да се ангажира с помощ за жителите на Африн, които искат да възстановят живота си”, добавя тя.

През януари 2018 г. Турция и съюзните ѝ ислямистки групировки – включително кадри на Ал Кайда и ИДИЛ – започнаха инвазия срещу контролирания от кюрдите кантон Африн. Макар YPG да се водят съюзници на САЩ във войната срещу ИДИЛ, Вашингтон никога не е признавал кюрдите в Африн за свои съюзници, поради което не им оказа никаква подкрепа, когато бяха нападнати от натовска Турция. Инвазията в Африн стана възможна, след като Русия отвори сирийското въздушно пространство за турската военна авиация – вероятно с цел да спомогне за изострянето на конфликта между Ердоган и Вашингтон. Привличането на ислямистки бойци за турските операции в Северна Сирия също така отслаби други фронтове, което облекчи операциите на сирийската армия и съюзниците ѝ.

След три месеца боеве турската армия и съюзниците ѝ окупираха град Африн и околните области, насилствено принуждавайки хиляди местни жители да напуснат домовете си. Много от тях – според оценките на Amnesty поне 140 хил. души – днес живеят в изключително тежки условия в околни области, които все още са под контрола на кюрдските отряди. В доклада си Amnesty заявява, че сирийското правителство и YPG също допринасят за тежкото положение на бежанците, защото възпрепятстват придвижването им към други региони.

През по-голямата част от войната в Сирия Африн бе остров на спокойствие, поради което в областта се бяха населили и стотици хиляди бежанци от други части на страната. Сред тях имаше и много язиди, които бяха подложени на геноцид от джихадистите от ИДИЛ. След окупацията на региона от протурсктие групировки те отново се превърнаха в мишена за джихадистите, които ги подлагат на гонения и насилствена ислямизация.

Според няколко жители на Африн, интервюирани от Amnesty, силите на турската армия имат значително присъствие в центъра на град Африн и няколко от околните селища. През май и юли Amnesty International е провела интервюта с 32 души, някои от които все още живеещи в Африн, а други избягали в други страни или различни части на Сирия. Местните жители са посочили групировките Ferqa 55, Jabha al-Shamiye, Faylaq al-Sham, Sultan Mourad и Ahrar al-Sharqiye като отговорни за сериозни нарушения на човешките права. На запитването на Amnesty за регистрираните нарушения турското правителство е отговорило с писмо, оспорващо безпристрастността на доклада заради използването на кюрдски наименования и термини като „автономна администрация”, в което са липсвали конкретни отговори за откритията на организацията.

Местните жители са заявили пред Amnesty, че въоръжените групировки задържат произволно хора с цел получаване на откуп, като наказание за това, че са поискали да бъде върната отнетата им собственост, или заради безпочвени обвинения за връзки с кюрдските политически и военни организации. Местни източници са дали информация на Amnesty за поне 86 случая на произволно задържане, изтезания и изчезване на хора.

Една прогонена от Африн жена е разказала на Amnesty как чичо ѝ е бил отвлечен от членове на протурска групировка, след като се е върнал в селото си преди три месеца. „Не знаем къде е. Той беше член на местния комитет, но не бе свързан с PYD или YPG. Върна се в Африн, защото се страхуваше, че ще загуби къщата си. Той и жена му трябваше да останат в друга къща, защото селото ни бе превърнато във военна база за турските сили. Една вечер той е решил да поиска от въоръжените бойци да го заведат да види дома си. Те са го ескортирали до къщата, но след това не се е върнал. Те отказват да кажат на жена му къде са го отвели”, разказва тя.

Други двама местни кюрди са разказали пред правозащитната организация, че са били задържани от групировката Султан Мурад и обвинени във връзки с YPG. В затвора в град Азаз, в който са били държани, е имало и журналисти, учители, инженери, активисти, както и бивши служители на PYD и бойци от YPG. „Бях държан в околностите на Африн в продължение на два месеца. Многократно бях местен в различни центрове за задържане в близки села, където бях разпитван от членове на две групировки, както и от турските въоръжени сили. Всички въпроси бяха за активността ми в социалните медии. Обвиняваха ме във връзки с YPG, защото съобщавах за престъпления, извършени от Турция по време на военната операция”, разказва един от тях. „После ме прехвърлиха в затвор в град Азаз, контролиран от групировката Султан Мурад. Не бях измъчван, но видях как членове на групировката пребиват един мъж просто за удоволствие. През нощта в цялата сграда се чуваха писъци. Пуснаха ме без да видя съдия. Мислех, че никога няма да изляза от там”.

След като овладяха Африн през март 2018 г., стотици от прогонените местни жители са се върнали в кантона, използвайки планински пътища, защото основните подходи към областта са блокирани както от турските сили, така и от YPG. Много от успелите да се завърнат са открили, че собствеността им е била конфискувана или ограбена от съюзните на Турция въоръжени групировки. В някои случаи в домовете им са настанени семейства на ислямистки бойци, прехвърлили се там от Източна Гута, след като предградието на Дамаск бе овладяно от сирийската армия.

Десет души са разказали пред Amnesty за конфискациите на имоти и магазини в Африн от страна на сирийските въоръжени групи. Прогонени жители на региона са били информирани от свои роднини и съседи, че домовете им биват използвани от протурските групировки или пък са дадени на семейства от Източна Гута и Хомс. Един учител, живеещ в бежански лагер в съседния регион ал-Шахба заявява пред Amnesty, че домът му е бил конфискуван от групировката Faylaq al-Sham. „Съседите ми ми казаха, че домът ми е бил конфискуван. Пратиха ми снимки, на които се вижда името на групировката, изписано на входната врата”, разказва той.

Друг мъж и сина му, които са притежавали три магазина в Африн преди окупацията, са били уведомени от роднини, че в дома им се е настанила групировката Ferqa 55. Те са получили и снимки, от които се разбира, че един от магазините им е бил превърнат в месарница от семейство, дошло от Източна Гута. Собственик на супермаркет в селище в околностите на Африн е заявил пред Amnesty, че магазинът му първо е бил плячкосан, а после е бил присвоен от семейство от Източна Гута.

Дванадесет души са заявили пред Amnesty, че са били свидетели или жертва на мародерство. Много от напусналите Африн разбират от роднини и съседи, че домовете им са напълно плячкосани, или че липсват скъпи уреди като телевизори, компютри, перални и хладилници. През април представител на турския военен съд заяви в интервю, че наистина е имало такива „инциденти” по време на военната операция, но съдът е започнал да връща откраднатото на собствениците. Това обаче се опровергава от свидетелствата на местните. „Отидох в къщата на родителите ми и тя беше изпразнена. Откраднали са всички мебели, уреди и всичко друго. Съседите са видели как „Свободната сирийска армия” товари мебелите ни в камиони. Поне четири различни въоръжени групировки контролират селото, така че не знаят коя точно е отговорна”, разказва един от завърналите се в Африн кюрди.

След началото на инвазията през януари, достъпът до образование е почти невъзможен за хората в Африн. Жители на кантона са заявили пред Amnesty, че след окупацията през март децата имат възможност да посещават само едно училище в град Африн, а местният университет напълно е спрял да функционира, след като е бил плячкосан и разрушен. Според бивши учители, прогонени от Африн, турските сили и съюзните им сирийски групировки използват сградата на училището Амир Габари в града като военен щаб. Amnesty прилага към доклада си сателитни изображения от 20 април, на които се вижда как около сградата на училището са паркирани бронирани машини и има изградена нова пристройка.

Според местни източници турските сили и въоръжените групировки са превърнали училището в село Шара в полицейски участък през юни 2018 г., а училището в друго село се използва като полева болница. От Amnesty напомнят, че според международното хуманитарно право, особено що се отнася за ситуации на окупация, училищата се ползват със специална защита, тъй като трябва да се подсигури образованието на децата. От организацията отправят призив към турските власти да „предприемат необходимите стъпки”, за да подсигурят възможността на учениците и студентите да се върнат към образованието си.

Преди време Human Rights Watch също излезе с обвинения, че протурските групировки плячкосват и разрушават собствеността на кюрдските жители в окупираните от тях селища. В кюрдските медии и социалните мрежи постоянно се съобщава за случаи на убийства, изнасилвания, отвличания и други престъпления над цивилното население. Ислямистките групировки също така водят кампания, за да накарат местните жени – които преди окупацията се радваха на едно изключително не само за региона равноправие – да се забулват според изискванията на шериата.

Филип Буров

Журналист, специализиращ в сферите на международните отношения, конфликти, макроикономика и финанси. С опит от медии като агенция „Фокус“, вестник „Пари“ и вестник „Капитал Daily”. Работи и върху докторантура по въпросите на модерната българска история.

Оставете коментар