В категории:Свят

За силата на анадолската тълпа

Днес – 2 юли, се навършват 25 години от кървавите събития в гр. Сивас, при които 37 турски интелектуалци намират смъртта си по особено жесток начин, а още десетки биват ранени.

Плакат с лицата на загиналите при клането през 1993 г. Снимка: Wikimedia Commons

Град Сивас, който се намира в Централен Анадол, е домакин на културен фестивал, посветен на турския народен поет Пир Абдал Султан. Тези културни дни традиционно са важно мероприятие за алевитите в Турция, както и за много интелектуалци с леви идеи.

През 1993 година в Сивас пристига знаменитият турски писател Азиз Несин – известен със сатиричните си произведения, съдържащи остра социална критика. През това време в Турция върви полемика около предстоящото издаване на романа на Салман Ружди – Сатанински строфи.

На откриването на културния фестивал Азиз Несин отговаря на въпроси на медиите. Писателят заявява, че уважава исляма, но не се чувства длъжен да бъде вярващ, с което открито признава, че е атеист. Признанието му е последвано от тезата, че всеки има право на свобода на словото и изразяването. Както и от разбирането, че Турция е страна на много култури и религии, като в случая писателят визира алевитите. Тези изказвания будят широко негодувание още в залата на културния институт.

На следващия ден след обедната молитва в центъра на града започва да се заформя тълпа от около 5000 души, която смята атеизма на Азиз Несин за лична обида. Към това се прибавя и неприязанта към културните дни, посветени на Пир Абдал Султан, когото някои турци считат за чужд на изконната турска, респективно сунитска традиция.

С викове Аллах Акбар и призиви за мюсюлманска Турция, тълпата, нараснала до 10 000 души се устремява към Хотел Мадъмак, където са отседнали гостите на фестивала.

На площада пред хотел Мадъмак недоволните намират камъни, останали в излишък, след павирането на централните улици. Започват да ги хвърлят по сградата на хотела, която за нула време остава без прозорци. Изпратените полицаи са крайно недостатъчно, за да въведат ред, а жандармеристите заемат изчаквателна позиция.

Тълпата достига 15-20 000. Докато военните части наброяват едва 500 души. Въпреки усилията на областния управител, дълго време държавните власти не реагират адекватно на ситуацията. На власт е коалиционно правителство, начело с Тансу Чилер.

Тогава пред озверялата тълпа излиза тогавашния кмет на град Сивас – Темел Карамолаоглу, и я приветства с думите: – Свещена е победата ви!

След време, представителят на управляващата в коалиция тогава партия на Ербакан, казва, че това е била стратегията му, за да спечели разярената тълпа. В друго интервю път Карамолаоглу твърди, че не си спомня да е произнесъл тези думи.

Недостатъчните военни части решават да напуснат барикадите пред хотела за прегрупиране. Хората пред Мадъмак ги аплодират.

Тогава за заложниците вътре настъпва истинското бедствие. Тълпата успява да запали кола, паркирана до хотела, гъстите пламъци влизат през счупените прозорци на сградата, която бързо пламва. Огънят нахлува по стаите и отнема живота на 37 души – турски интелектуалци и служители на хотела. Сред загиналите е известният изпълнител на турска народна музика – Мухлис Акарсу, поетът Метин Алтъок, карикатуристът Асаф Кочак и много други представители на интелектуалния елит на Турция.

Оцелелите разказват, че много хора опитват да се спасят от пожара, скачайки през прозореца до съседната сграда, която за беда се оказва седалището на партията на кмета Карамолаглу. Още на прозорците скачащите биват посрещнати със сопи и обидни викове!

Азиз Несин е изведен със стълба на пожарната. Докато тече спасяването му тълпата успява да го познае въпреки дима и пламъците, следва публичен линч и побой, по време на който писателят получава травми на главата.

До вечерта военните успяват да овладеят положението и въвеждат комендантски час. За жалост вече е твърде късно, името на града остава в историята с кървавия 2 юли.

Интересен щрих към картината е фактът, че тогавашния кмет Темел Карамолаоглу беше кандидат за президент на изборите тази година. Преди 25 години политикът избягва съдебно преследване, след като е избран за депутат в Меджлиса.  По време на настоящата кампания нито един журналист не му зададе въпрос за събитията пред Хотел Мадъмак.

Сред турското общество битува и тезата, че разигралата се трагедия не е спонтанен акт на разярена ислямистка тълпа, а е организирана от правителството и/или кръгове в армията.

Въпреки всичко събитията от 1993 година ни казват много за характера на политическия и обществен живот в тогава все още светска Турция и могат да обяснят процесите, протичащи под все по-авторитарното управление на Реджеп Ердоган.

Радослава Ненкова

Радослава Ненкова е завършила турска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специализирала е в Анкара. Водещ преводач от турски език, журналист на свободна практика, специалист по Близкия Изток.

Оставете коментар