Бивш синдикалист и настоящ милионер оглави Южна Африка

65-годишният нов президент на страната Сирил Рамафоса е имал бунтовна младост, изпълнена с борби против апартейда. Бил е близък с Нелсън Мандела и е ръководил Националния профсъюз на миньорите. После се жени за сестрата на първия и единствен чернокож милиардер в ЮАР Партис Мотсепе, натрупал богатството като собственик на мини. Самият Рамафоса днес е един от най-богатите южноафриканци с бизнес в минното дело и телекомуникациите, притежава и местната мрежа на „Макдоналдс”

Сирил Рамафоса по време на президентската си клетва. Снима: Al Jazeera
Сирил Рамафоса по време на президентската си клетва. Снима: Al Jazeera

Южна Африка, най-развитата икономически африканска държава, членуваща в Г-20 и в БРИКС, от вчера има нов, официално положил клетва държавен глава. Това е досегашният вицепрезидент Сирил Рамафоса, който от миналата година е и председател на управляващата партия Африкански национален конгрес (АНК).

Издигането му на поста стана, след като АНК принуди досегашния президент Джейкъб Зума да подаде оставка заради серия от скандали, в които той бе обвинен в злоупотреби и във фаворизиране на влиятелна олигархична фамилия. Зума обяви, че отхвърля обвиненията, но се подчинява на партийната дисциплина и напуска държавния връх.

АНК веднага лансира на негово място вицето му Сирил Рамафоса, като се постара да го представи в най-благоприятна светлина, припомняйки бунтовната му младост, когато той активно участва в борбата с апартейда, а по-късно пък легендарният Нелсън Мандела вижда в него свой наследник начело на Южна Африка. След оттеглянето на Мандела обаче АНК поставя на поста му дотогавашния вицепрезидент Табо Мбеки, а Сирил Рамафоса се отдава на частния бизнес. В момента той е сочен от „Форбс” като един от най-богатите южноафриканци, а състоянието му се изчислява на между 450 и 675 милиона долара.

Номинацията и избирането на 65-годишния Рамафоса за президент чрез гласуване в парламента премина без участието на опозицията, която изобщо не издигна свой кандидат и настояваше за разпускане на законодателното събрание и за провеждане на избори. Депутатите на левичарската формация „Борци за икономическа свобода”, които се обявиха категорично против Рамафоса, дори напуснаха протестно парламентарното заседание.

Той все пак бе избран с гласовете на разполагащата с мнозинство АНК, след което положи президентска клетва и произнесе реч, пълна с обещания за борба с корупцията.

Рамафоса има зад гърба си доста противоречива биография. Роден е на 17 ноември 1952 г. като второто от трите деца в семейството на бивш полицай, изкарващо хляба си с нелегална търговия с алкохол. Израснал е в борческото предградие на Йоханесбург – Совето. Още като тийнейджър участва в протести. Активно се включва в студентските борби против апартейда, докато следва право в различни университети. Арестуван е и е вкарван в затвора неколкократно заради дейността си.

През 1982 г. става основател и първи ръководител на Националния профсъюз на миньорите, който не само защитава миньорските права, но и също допринася много в борбата с апартейда, превръщайки се в най-големия синдикат в ЮАР.

Рамафоса печели голяма популярност и авторитет като синдикалист. През 1991 г., когато вече е в ход южноафриканският „преход”, е избран за генерален секретар на АНК. През 1994 г. апартейдът е отменен, проведени са първите свободни избори, АНК побеждава, а Мандела е избран за президент. Рамафоса става депутат и играе влиятелна роля в съставянето на първия кабинет на АНК, макар и да не влиза в него.

Твърди се, че Мандела много е ценял Рамафоса и го е гласял за свой наследник начело на държавата. Но когато легендарният водач на АНК се оттегля от президентството през 1999 г., Рамафоса вече от няколко години има за свой приоритет не политиката, а бизнеса. Така че обръщането му в тази посока едва ли е свързано с факта, че АНК предпочита не него за мястото на Мандела, а Табо Мбеки. По-скоро е обратното – самият Рамафоса в онзи период е „изстинал” към перспективата за чисто политическа кариера.

След като се развежда с първата си жена, той още през 1996 г. сключва изгоден брак с Тшепо Мотсепе, сестрата на бързо изгряващия и трупащия тогава състояние от придобити златни мини чернокож бизнесмен Патрис Мотсепе – същия, който по-късно става първия и единствен чернокож милиардер в Южна Африка. Богатството на Мотсепе идва точно от минния бранш – оттам, където пък Рамафоса се е прославил като синдикалист и е установил контакти, които явно удачно осребрява след превръщането на неговата АНК в управляваща партия.

Сирил Рамафоса със съпругата си Тшепо Мотсепе. Снимка: citizen.co.za
Сирил Рамафоса със съпругата си Тшепо Мотсепе. Снимка: citizen.co.za

В последвалите години бившият борец за правата на миньорите показва мощен бизнес размах и печели милион след милион. Той основава и оглавява холдинговата компания Shanduka Group, която развива бизнес в сектора на минното дело, ресурсите, енергетиката, недвижимите имоти, банките, застраховането и телекомуникациите. Влиза в ръководствата и на няколко транснационални компании от същите браншове. От 2011 г. поема и 145-те заведения за бързо хранене на „Макдоналдс” в Южна Африка. Става собственик на 30 недвижими имота в Йоханесбург и на два апартамента в Кейптаун.

Тъмното петно в биографията на Рамафоса обаче не е вълшебно разрасналото му се богатство, а един брутален епизод, разиграл се на 16 август 2012 г. и станал известен като „клането в Марикана”. Тогава срещу миньори, стачкуващи против експлоатацията на фирмата Lonmin в района Марикана, член на чиято управа е Рамафоса, са хвърлени сили на южноафриканската полиция. Разправата е жестока – полицията стреля по стачниците, убити са 34-ма миньори, а 78 са ранени. Очевидци твърдят, че много от хората са били застреляни в гръб, докато са бягали от полицаите. Това е най-кървавият разгром на работническа стачка след падането на режима на апартейд.

Ръководството на Lonmin било натоварило тъкмо Рамафоса да вземе мерки срещу „незаконния протест”, поради което той повикал полицията. Според семейства на жертвите негово било и нареждането за стрелбата „на месо”. При разследването компанията Lonmin представя ситуацията като „самоотбрана” срещу „престъпните действия” на протестиращите.

През 2014 г. Рамафоса, който през всичките тези години успява да запази и влиятелните си позиции в АНК, се завръща в активната политика – става вице на победилия в президентските избори Зума. За да няма конфликт на интереси, се оттегля, поне юридически, от всичките си бизнес-позиции. Някои виждат в този ход и осигуряване на имунитет срещу евентуално задълбаване на разследването за „клането в Марикана”.

Иначе не само сега, във встъпителната си реч вече като държавен глава, но и в много предходни публични прояви в качеството си на вицепрезидент и на водещ деец в АНК, Рамафоса постоянно изтъква като основен приоритет борбата срещу корупцията на всички нива.

От 18 декември 2017 г. той е и председател на АНК. Интересното е, че негова съперничка на партийната конференция, свикана, за да определи новия лидер, бе бившата съпруга на Зума – Нкосазана Дламини-Зума. Рамафоса я надви с 2440 гласа срещу 2261.

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар