В категории:България

Безработицата спадна почти до предкризисните нива, но работещите са с 250 хил. по-малко

Работещите хора в България са 3.17 млн., докато през есента на 2008 г. са били 3.42 млн. Вместо да се опита да насърчи емигриралите в годините на криза да се завърнат, патриотичният дневен ред на държавата налага исканията на работодателите за внос на по-евтини работници от трети страни.

Ръста на доходите би могъл да върне част от емигриралите работници, но бизнесът се надява да го ограничи. Снимка: Pexels

През четвъртото тримесечие на 2017 г. безработицата спада до 5.6% от работната сила, което е с 1.1 процентни пункта по-малко от същия период на предходната година. Броят на безработните лица е 189.3 хил., което се доближава до нивата от края на 2008 г. преди България да бъде засегната от икономическата криза.

Тогава едва 178 хил. души бяха без работа, но в началото на 2009 г. броят им се увеличи рязко с 50 хил. В пика си в началото на 2013 г. безработните достигнаха 456 хил., след което броят им устойчиво намалява:

Делът на обезкуражените лица, т.е. такива, които са били толкова дълго безработни, че са се отказали да търсят позиция, обаче вече е далеч под нивата от 2008 г., спадайки под 100 хил. души за пръв път. В разгара на кризата броят на хората в това положение се увеличи от 140 до 250 хил., но след 2013 г. устойчиво спада. Само за последната година обезкуражените са намалели с 40%.

Това отчасти се дължи на успеха на Бюрата по труда да задържат продължително безработните, т.е. хора, които търсят работа повече от една година и които не получават никакви обезщетения, нито дори достъп до системата на здравеопазване. Техният брой е 105.2 хил. или 55.6% от всички безработни, докато в края на 2008 г. е бил 94.6 хил. Приблизително 3/4 от тези хора са без работа повече от две години.

Броят на безработните висшисти също е обезпокоително висок. Те са 16.8% от всички безработни или 30.8 хил., докато десетилетие по-рано са били наполовина – 15.3 хил., което е индикатор, че увеличаването на местата в университетите в последните години е било съпроводено със спад на качеството на предлаганото образование.

Въпреки че нивата на безработица са на път да достигнат нивата от преди икономическата криза, това не може да се каже за заетостта. Работещите хора в България са 3.17 млн., докато през есента на 2008 г. са били 3.42 или с четвърт милион повече.

Въпреки сезонните колебания, се вижда тенденцията за възстановяне на работната сила, която обаче е ограничена от липсата на достатъчно работници. Причината за това не е в увеличения брой пенсионери или на хората в трудоспособна възраст, нежелаещи да работят, а във факта, че населението над 15 г. е намаляло с близо 500 хил. души за последните десет години.

Това се дължи отчасти на ниската раждаемост от края на 90-те и началото на века и отчасти на емиграцията в резултат на икономическата криза. Подходяща държавна политика би могла да върне част от тези хора, които са напуснали страната в последните години, но патриотичният дневен ред предпочита да се концентрира към внос на работници от трети страни, които биха могли да се използват за задържане на ръста на доходите в страната.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар