Ще сменят ли испанците изхабения Мариано Рахой с младия Алберт Ривера?

85% от испанските гласоподаватели не искат начело на правителството да остава сегашният премиер, сочи проучване на социологическата агенция „Метроскопия”. Според сондажа дори и сред избирателите на собствената му Народна партия мнозинството предпочита да бъде сменен. Социолозите провъзгласиха, че е настъпил „моментът на „Сюдаданос””, либералната партия на младия „билдерберг” Ривера, която в момента бележи най-голяма електорална подкрепа – 28%.

Мариано Рахой (вляво) и Алберт Ривера. Снимка: segundoenfoque
Мариано Рахой (вляво) и Алберт Ривера. Снимка: segundoenfoque

Премиерът на Испания Мариано Рахой трябва да напусне поста си и да го отстъпи на друг политик. Така смятат 85% от испанските избиратели, показва проведено тези дни проучване на авторитетната социологическа агенция „Метроскопия”, цитирано от в. „Ел Паис”. Даже 62% от хората, които обикновено гласуват за Народната партия на Рахой, сега са убедени, че „неговото време е отминало” и е редно да си ходи.

Данните бяха оповестени на фона на други проучвания от последните седмици, които сочат постоянен спад в електоралната подкрепа за управляващата в малцинство Народна партия. Установен е траен отлив на нейни симпатизанти, които очевидно масово се прехвърлят към либералната партия „Сюдаданос” („Граждани”) начело с младия ѝ лидер Алберт Ривера. „Сюдаданос” в момента уверено води в сондажите като най-одобряваната партия в Испания – на нейна страна са 28,3% от анкетираните.

Народната партия събира 21,9% подкрепа, Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) – 20,1%, „Подемос” – 16,8%, а 12,9% от електоралната извадка са дали предпочитания за други формации или изобщо не са се определили.

Графика на "Ел Паис" с данните от проучването на "Метроскопия" за процентите подкрепа за различните политически партии
Графика на „Ел Паис“ с данните от проучването на „Метроскопия“ за процентите подкрепа за различните политически партии

62-годишният Рахой е начело на Народната партия от 14 г. Той я пое от бившия испански премиер Хосе Мария Аснар, който по-късно през годините нееднократно е показвал под една или друга форма недоволство от наследника си. Спорадични критични намеци към Рахой са си позволявали и още някои влиятелни фигури в партията. Но като цяло строго йерархичната Народна партия, спазваща стриктно своите консервативни принципи, никога не е смеела да поставя под въпрос лидерството на ръководителя, който и да е той. А Рахой дълго бе направо свещена крава – особено след като в извънредните избори през 2011 г., насред разразилата се финансово-икономическа криза и скочилата безработица, той разби управлявалите дотогава социалисти и победи с триумфално абсолютно мнозинство.

По-нататък обаче траекторията на обществената подкрепа за Рахой неотклонно тръгна надолу. Първо, заради приложените от него драстични социални и бюджетни орязвания, оправдавани с кризата, но качили общата безработица до 25%, а младежката и до 50%. Второ, на този фон обществото с повишено възмущение реагира и на многобройните скандали за корупция, поразили управляващата Народна партия на най-високи нива, за които премиерът упорито продължаваше да повтаря, че нищо не знаел. Трето, недоволството от „кастата” на дотогавашната политическа върхушка роди възхода на двете нови формации, тръгнали да рушат двупартийния модел и да изгряват вляво и вдясно – алтернативата „Подемос”, направила своя пробив на евроизборите през 2014-та, и либералната „Сюдаданос”, започнала бавно, но сигурно да набира сила от местните избори в Каталуня през 2006-та.

С тези три воденични камъни на шията – кризата, корупцията и новата политическа конкуренция – Рахой се яви на на парламентарните избори през декември 2015-та. Те оставиха Народната партия начело, но вече с много-по-нисък резултат, едва 33%. Освен това вкараха „Подемос” и „Сюдаданос” в парламента. Получилата се конфигурация с невъзможни коалиции доведе до преиграване на изборите половин година по-късно, когато резултатите се повториха и Народната партия пак остана далеч от абсолютното мнозинство. Пред заплахата от задаващо се трето гласуване, силите на статуквото постигнаха компромис – Народната партия бе оставена да управлява с правителство на малцинството, подкрепено от „Сюдаданос” и от вота „въздържал се” на социалистите. Рахой остана премиер, но въпреки всичките му опити да внушава, че именно приложеното от него затягане на коланите е започнало да подобрява икономическото здраве на Испания, задушената от тези „оздравителни мерки” средна класа така и не му прости. Рейтингът му не спря да пада надолу.

Именно в такава нестабилна позиция го връхлетя и ескалацията на кризата в Каталуня, за която, впрочем, самият Рахой има също сериозен принос. Както „Барикада” нееднократно е припомняла, още в качеството си на водач на опозиционната Народна партия, през 2010-та Рахой сезира Конституционния съд, че прокарания от тогавашното правителство на социалиста Хосе Луис Родригес Сапатеро разширен автономен статут на Каталуня противоречи на основния закон на Испания. И Конституционният съд го отменя. Това и започва да акумулира радикализиране на националистическите и отцепнически настроения в автономната област.

По-късно, когато Рахой вече става премиер, той продължава да поддържа твърдия си курс и отказва диалог с доминиращите в каталунското управление сепаратисти – с което само подклажда още по-голямата им радикализация. Този инат и от двете страни на конфликта довежда и до крайното му изостряне, което наблюдавахме миналата есен, а и още не е спаднало.

Макар Рахой и да остави горещия каталунски картоф изцяло в полето на съдебната система, а себе си да представя неизменно като бранител на конституционния ред, испанското обществено мнение без колебание записа в досието на премиера и тази криза като дебела черна точка.

Ето причината и за сегашните резултати на социологическите анкети – прекалено много негативи и напрежение стовари Рахой върху испанците през последните години и сега мнозинството от тях предпочитат да му обърнат гръб. Както и на цялата му Народна партия.

Преливането на много от традиционните десни избиратели, които обикновено предано и дисциплинирано гласуват за Народната партия, сега е към „Сюдаданос” – партията, позиционираща се също като цяло вдясно, но не с консервативен, а с либерален профил. Подобен процес се наблюдаваше и по-рано. Но в много по-малка степен, отколкото сега. Превръщането му в тенденция, способна да източи Народната партия и дори да поднесе властта на „Сюдаданос”, несъмнено е резултат от „каталунския ефект”.

Да напомним, че „Сюдаданос” е основана тъкмо в Каталуня от младия каталунец интегрист Алберт Ривера. А на местните избори в автономната област на 21 декември м.г. именно „Сюдаданос” обра десния интегристки вот и стана партията с най-много депутатски места – 36 – в каталунския парламент. Докато политиката на Рахой бе зашлевена от избирателите, които дадоха на неговата Народна партия едва 4 места.

Сега сондажът на „Метроскопия” потвърждава, че подобни нагласи, макар и не чак в такива пропорции, се ширят вече в цяла Испания. Избирателите се мръщят на дискредитираната Народна партия и на 62-годишния Рахой и гледат към модерната „Сюдаданос” начело с 38-годишния Ривера.

Опасността явно е съвсем реална, защото дори от самата Народна партия се чуха необичайни доскоро подмятания, че ако е за доброто на партията, Рахой бил готов да отстъпи лидерството и премиерството на друг. А медиите взеха да правят нетактични възрастови съпоставки и да подсещат на път и под път, че Рахой е най-възрастният от всички испански политически водачи и висши институционни дейци. Не пропускат да му натякват, че даже кралят вече е по-млад от него.

Все пак, очевидно е рано да се погребва политическата кариера на Рахой. В понеделник, 12 февруари, той свика неформална среща с най-влиятелните фигури (така наречените „барони”) в партията си с предварителното послание, че трябва да се търси сплотяване на партийните редици, включително и персонално около партийния ръководител.

Сондажите очевидно никак не са приятни на Рахой. Но не е в негов стил сам да се откаже от властта само заради проучвания. Досега не го е правил дори заради унизителни изборни резултати. Снимка: El Pais
Сондажите очевидно никак не са приятни на Рахой. Но не е в негов стил сам да се откаже от властта само заради проучвания. Досега не го е правил дори заради унизителни изборни резултати. Снимка: El Pais

Слаба е вероятността подобни форсирани мобализации да дадат някакъв ефект, след като обществените нагласи очевидно вървят в друга посока. Както отбелязват анализаторите на „Метроскопия”, сега е „моментът на „Сюдаданос”” – по същия начин, както през 2014-2015 г. беше „моментът на „Подемос””. Преди 3-4 години възмущението на масите клонеше радикално наляво, а площадите скандираха за смяна на системата и освиркваха „кастата”.

Само че след влизането си в парламента „Подемос” разочарова много от своите избиратели. Не само не понечи да сменя системата, но и де факто с поведението си в пленарна зала направи възможен нов мандат на Рахой и неговата Народна партия.

Ето защо социолозите сега говорят за отлив на обществените надежди от лявата алтернатива и за ориентиране към центризма, който си приписва „Сюдаданос” начело с лидера си Ривера. Испанските избиратели сметнаха, че именно тази партия се е дължала най-отговорно на изборите в Каталуня – и сега очевидно ще искат да я пробват и на общонационален терен.

Дали обаче и симпатичният млад Ривера няма да се окаже поредната илюзия за промяната, която така и никога не идва? Дали наистина е избягал от сянката на образа, приписван му отляво – че всъщност е прикрита „оранжева патерица” (по партийния цвят) на самия Рахой? А пък един от анализаторите на „Метроскопия” пита и друго – дали и със „Сюдаданос” няма да стане същото като с „Подемос””? Да се къпят няколко часа в слава, а после да се сринат? Защото все пак те не разполагат с достатъчно подготвени кадри, нямат опит, емоционалните им послания помагат за привличане на гласове, но не подплатяват засега голословните им твърдения, че имат ясен план за бъдещето на Испания…

Зевзеците вече припомнят един легендарен плакат на Алберт Ривера, с който формацията му всъщност нашумява най-много при старта си на изборите в Каталуня през далечната вече 2006 г. Тогава Ривера се снима чисто гол с посланието, че за неговата партия са важни хората такива, каквито са, без значение на произход, език или дрехи. Сега обаче същата картинка се върти от критиците му в друг контекст – че младият деец просто е „гола вода” и няма да се справи в голямата политика.

Прочутият гол плакат на Алберт Ривера от първите му избори начело на новата тогава "Сюдаданос" за местния каталунски парламент през 2006 г. На плаката пише: "Роди се твоята партия. Интересуват ни само личностите. Не ни интересува къде си се родил. Не ни интересува какъв език говориш. Не ни интересува какви дрехи носиш. Интересуваш ни ти".
Прочутият гол плакат на Алберт Ривера от първите му избори начело на новата тогава „Сюдаданос“ за местния каталунски парламент през 2006 г. На плаката пише: „Роди се твоята партия. Интересуват ни само личностите. Не ни интересува къде си се родил. Не ни интересува какъв език говориш. Не ни интересува какви дрехи носиш. Интересуваш ни ти“.

За да ги опровергае, Ривера се впусна в амбициозни международни турнета и срещи, в които усърдно се представя като „истинския европейски политик на Испания”, „алтернативата на национализмите и популизмите” и дори като „френския Макрон”.

Разработвайки по-въздействащо своя европейски образ, младият водач на „Сюдаданос” дори лансира собствена инициатива, надскачаща рамките на Испания. А именно – на европейските избори през 2019 г. да се представи една паневропейска листа, съставена от кандидати от различни страни и дори от различни партии с единствената обща идея да се преодоляват предизвикателствата пред ЕС. Някои наблюдатели съзират и по-прагматична цел – „Сюдаданос” явно са се нацелили към преразпределението на 73-те евродепутатски места, които ще се освободят в ЕП след излизането на Великобритания от ЕС.

Алберт Ривера междувременно активизира и преките си контакти с ръководители на ЕС от различни нива. Включително в рамките на два месеца в края на миналата година си уреди и две персонални срещи с председателя на Европарламента Антонио Таяни.

Председателят на Европарламента Антонио Таяни помага на Алберт Ривера да укрепва имиджа си на "европейски политик". Снимка: El Diario
Председателят на Европарламента Антонио Таяни помага на Алберт Ривера да укрепва имиджа си на „европейски политик“. Снимка: El Diario

През януари т.г. отскочи до Рим, за да обядва с бившия италиански премиер Матео Ренци (също провъзгласяван от медиите навремето за „младата надежда” на Италия и намразен после заради антисоциалната си политика). С Ренци също обсъди идеята си за паневропейска кандидатска листа, в която „няма да е важно дали си италианец, испанец или французин, а че отстояващ общ проект за Европа”. Защото „бъдещето на Европа зависи от нещата, които обединяват всички нас – и консерватори, и социалисти, и либерали”.

Освен това Ривера наблегна още в Рим, че Испания и Италия трябва да са единни с Германия и Франция в усилията „да се обнови и подобри европейския проект, като се стартират необходимите реформи и се възстановят фундаменталните права и ценности, както и културата, които бяха в основата на създаването на ЕС”.

Алберт Ривера отскочи миналия месец до Рим да обядва с Матео Ренци и да лансира паневропейска листа, независимо от националности и партии. Снимка: El Diario
Алберт Ривера отскочи миналия месец до Рим да обядва с Матео Ренци и да лансира паневропейска листа, независимо от националности и партии. Снимка: El Diario

По-сложно за осъществяване се оказа желанието на Ривера да се срещне и снима и с френския президент Еманюел Макрон. Защото според френския протокол, след като е станал вече държавен глава, Макрон е спрял да води издигналата го формация „Републиката напред!” А пък Ривера още не е оглавил никаква висша държавна институция. Така че среща помежду им е невъзможна заради несъответствието на ранговете.

Все пак младият каталунец получи утешителна награда – видя се с определения за формален вожд на „Републиката напред!” Кристоф Кастане. И в разговора двамата установиха, че формациите им са близки заради „общите политически интереси”.

Никакви затруднения не видя Ривера в организирането на срещата си с бившия френски премиер Манюел Валс, който е роден не другаде, а в самата Каталуня и който обяви „война” на национализма.

Към имиджовите пътувания на Ривера в чужбина трябва да се добавят и отвъдокеанските. Първо, още преди година и половина отскочи до Венесуела, за да окуражи тамошната античавистка опозиция и да не остави съмнение в своята идейна ориентация. Освен това миналото лято кацна и в САЩ, за да участва в сбирката на елитния клуб „Билдерберг” в Шантили, щата Вирджиния. Изнесе и лекция в престижния Джорджтаунски университет с многозначителното заглавие „Предизвикателствата на либерализма и Европейският съюз”.

Очевидно проектът за „испански Маркон” напредва със сериозен, транснационален пиарски замах.

Други зевзеци явно предусетиха това развитие още в предизборната кампания през 2015-та. Тогава из интернет се завъртя клип, поднасящ Ривера хем за голата му фотосесия от 2006-та, хем за партийния призив за „промяна”, хем за лесното му преобразяване от „син” консерватор в „оранжев”либерал. Младият политик първо стои в елегантен син блейзър на фона на група голи „граждани” (ciudadanos) на заден план и държи табела, на която пише: „Промени сакото си…”. В един момент сакото на Ривера става оранжево, а на табелата му се появява продължението: „… без да го сваляш”.

Има и фотовариант на клипа, поднасящ Алберт Ривера с надписите: "Промени си сакото... без да го събличаш".
Има и фотовариант на клипа, поднасящ Алберт Ривера с надписите: „Промени си сакото… без да го събличаш“.

 

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар