В категории:България

България е втора в ЕС по дял на жените сред учените и инженерите

Приблизително равният брой мъже и жени в научно-техническата сфера се дължи предимно на държавния сектор. Жените обаче продължават да получават по-нископлатените позиции

Снимка: Pixabay

Близо 200 хиляди души в България са били заети в сферата на науката и технологиите през 2016 г. Страната ни е една от едва трите в ЕС, заедно с Литва и Латвия, в които наетите в сектора жени преобладават, съобщава Евростат по повод Международния ден на жените и момичетата в науката.

Средно едва 40% от заетите в научно-техническа дейност в Европейския съюз са жени, докато за България този дял е 54%. Най-много по отношение на равенството между половете в сектора имат да свършат в Люксембург, Финландия, Унгария, Австрия и Германия, където делът на мъжете е повече 2/3.

Разпределение на учените и инженерите по пол, 2016

При вглеждане в статистическите детайли страната ни бързо губи прогресивния си образ. 94 хиляди от всички 104.7 хил. жени учени и инженери (или 90%) са на позиции, свързани с услугите. Във високотехнологичния сектор обаче мъжете са двойно повече (25 срещу 12 хил. жени), както и 2.5 пъти повече в производството.

Това разпределение остава впечатлението, че жените са значително преобладаващи на обичайно по-нископлатените позиции. Съответно относително равното полово разпределение на позициите в науката и инженерството у нас може би се дължи на голям дял нископлатени позиции в този сектор. В множество професии, в които заплатите са поддържани трайно под средните за страната, например учителската, се наблюдава силна феминизация.

В тази насока водят и данните на НСИ за заетите в сектора на научно-изследователска и развойна дейност. В държавния сектор, където политиката е заплатите административно да се поддържат ниски, 58% от работещите са жени. В частните предприятия нещата се преобръщат и жените съставляват едва 38% от работната сила.

Пасивността на държавата по отношение на научно-развойната дейност води и до отдръпване на кадри от тази сфера. Докато България разполага с 1.4% от населението на съюза, тя е дом на само 1.1% от учените и инженерите в сектора.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар