Как 14-годишно момиче се превърна в поредната жертва на израелската машина за дехуманизация

Случаят с болното от епилепсия дете, захвърлено само в Ивицата Газа без знанието на родителите си, е просто поредната грешка на бездушната бюрократична система на окупацията, превръщаща хората в статистика и винтчета

Огражденията между Израел и блокираната Ивица Газа. Снимка: Oxfam

Джонатан Кук, Mondoweiss

Как едно 14-годишно палестинско момиче, което никога преди това не е стъпвало в открития затвор Газа, се оказа изхвърлено там от израелските власти – сама, посред нощ и без родителите ѝ да бъдат информирани?

Подобно ужасяващо премеждие – да запратят детето ти на място, където то не познава никого – е трудно за осъзнаване от който и да е родител. Но за гаргатюанската израелска бюрократична машина, която властва над палестинците от пет десетилетия, това е просто още една рутинна грешка. Една от многото злополуки този ден.

Едно абстрактно съществително – “окупация” – прикрива  множество престъпления. Това, което смачква духа на палестинците, не се свежда само до калкулираната злонамереност на израелските окупационни власти, които убиват и затварят палестинци, затварят ги в гета, отнемат земите им и разрушават домовете им. Не по-малка роля играе бездушното пренебрежение на системата към съдбата им.

Тази бюрокрация, съставена от уважавани мъже и жени, контролира и най-дребните подробности от живота на палестинците. С един замах на писалката всичко може да бъде преобърнато с краката нагоре. На палестинците се гледа като на числа и тела, вместо като на човешки същества.

Историята на четиринадесетгодишната Гада илюстрира много от чертите на тази система на контрол. През миналия месец тя е арестувана като “незаконен пришълец” в собствената си родина, защото е посетила леля си. Двете живеят близо една до друга, но Израел счита Гада за жител на Западния бряг, а леля ѝ е класифицирана като жител на Йерусалим. Това е същото като да живеят и на различни планети. Гада, трябва да  се отбележи, страда от епилепсия. След два дни арест и въпреки възраженията на израелската полиция, съдия нарежда момичето да бъде освободено под гаранция. Всичко това се случва без присъствието на родителите ѝ.

Израел контролира и регистрите на палестинското население и е записал погрешно Гада като жител на Ивицата Газа, макар да е родена и израснала далеч от там. Родният ѝ Западен бряг е разделен от Газа от територията на Израел, където тя не може да влезе.

Предполага се, никой израелски представител не е искал да навреди на Гада. Само че никого не го е било достатъчно грижа да забележи, че тя е уплашено дете – уплашено от това да е само, в тъмното, уплашено от оградите и наблюдателните кули. И че е дете, нуждаещо се от постоянни медицински грижи.

Вместо това на нея е гледано просто като на пакет, който трябва да бъде доставен до мястото, посочено на етикета. Въпреки отчаяните ѝ протести, тя е принудена да мине през загражденията в блокираната Газа. В крайна сметка тя е пусната да се върне при родителите си две седмици след началото на премеждието.

Подобен случай не е ли точно това, което Хана Арент, еврейски философ на тоталитаризма, идентифицира като “баналност на злото”, докато наблюдава процеса срещу архитекта на Холокоста Афолф Айхман през 1962 г.? Арент пише, че тоталитарните системи са предназначени да превърнат човека във “функционер и обикновено винтче в административната машина”, да го дехуманизират.

Дори в най-лошите бюрокрации обаче има малко чудовища. Служителите им обаче просто са забравили какво означава да си човек, изгубили са способността за състрадание и независима мисъл. След пет десетилетия властване над палестинците, без ограничения или отчетност, много израелци са се превърнали във винтчета.

Много от палестинските жертви на тази “система” остават скрити от погледа – като например малките деца от Абу Навар, които тази седмица разбраха, че сградата на училището им е разрушена, защото Израел иска земята им за съседното незаконно селище Маале Адумим. Случаят с Гада обаче хвърля светлина върху притеснителното дъно, до което е затънал Израел.

Друг пример е Ахед Тамими, която прекара 17-ят си рожден ден в затвора, защото е обвинена, че е зашлевила тежко въоръжен войник, нахлул в дома ѝ. Малко преди това друг войник от същото поделение е прострелял в лицето 15-годишния ѝ братовчед, който едвам оживява. Сега тя е изправена пред заплаха от десетгодишна присъда заради оправдания си гняв.

Майкъл Орен, бивш израелски посланик във Вашингтон и сега зам-министър в правителството, до такава степен не е искал да повярва, че Ахед може да е с руса коса и сини очи – като него – че е наредил тайно разследване, което да докаже, че тя и семейството ѝ са актьори.

Повечето израелци не могат да повярват, че едно палестинско дете може да се бори за дома си и за правото на семейството си да живее свободно. От палестинците се очаква да са пасивни реципиенти на израелското “цивилизаторско” бюрократично насилие.

Войниците, помагащи на заселниците да отнемат земеделската земя от общността на Ахед, драскат смъртни заплахи срещу нея по стените в родното ѝ село Наби Салех. Орен Хазан, депутат от управляващата партия Ликуд, заяви пред BBC през миналата седмица, че Ахед не е дете, а “терорист”. Той добавя, че ако тя бе шамаросала него, “със сигурност щеше да свърши в болница… щях да я ритам, ритам в лицето”.

Тази дехуманизираща логика е насочена срещу всеки неевреин, намиращ се в държавата-крепост, създавана от Израел. С голямо закъснение малцина израелци се опитват да спрат процеса. Ставащото предизвика реакция, след като Израел започна да гони 40 хил. бежанци, търсещи убежище бежанци от войните в Судан и Еритрея. В нарушение на международните споразумения, Израел иска да върне тези хора в Африка, където са изложени на риск от преследване или смърт.

За разлика от палестинците, тези бежанци докоснаха някои струни в сърцата на израелските либерали, защото им напомнят на европейските евреи, които някога са се нуждаели от убежище, за да избегнат геноцид.

Въпреки протестите, Израел стимулира гражданите си да се превърнат в ловци на глави, като им предлага награда от 9000 долара за заловен африканец. Прогресивни равини и активисти призовават съгражданите си да укриват бежанците по мазета и тавани, точно както някога европейци са защитавали евреите от техните преследвачи.

Това е битка за душата на Израел. Могат ли израелците да започнат да гледат на неевреите – било то палестинци като Гада или африканци – като на други човешки същества, наравно заслужаващи състрадание? Или ще продължават да затъват в баналното зло, което заплашва да ги погълне?

Оставете коментар