Люта схватка за премиерския пост в Каталуня

Властта в Мадрид впрегна всички средства, включително Конституционния съд, само и само да осуети и най-малкия шанс на насрочената за 30 януари сесия на парламента в Барселона да се разгледа кандидатурата на Карлес Пучдемон като евентуален ръководител на бъдещото местно правителство. Под въпрос е самото провеждане на сесията. Лагерът на сепаратистите протестира, че съдебната система се използва за политически цели

Карлес Пучдемон (в средата), заобиколен от свои бивши министри, някои от които бяха избрани и за депутати. Трима от тях се отказаха от депутатските си кресла и отстъпиха място на следващите в списъка, за да улеснят събирането на необходимото мнозинство от гласове в каталунския парламент. Снимка: EFE
Карлес Пучдемон (в средата), заобиколен от свои бивши министри, някои от които бяха избрани и за депутати. Трима от тях се отказаха от депутатските си кресла и отстъпиха място на следващите в списъка, за да улеснят събирането на необходимото мнозинство от гласове в каталунския парламент. Снимка: EFE

Личността на бившия и вече номиниран от съратниците си като бъдещ премиер на местното правителство в Каталуня Карлес Пучдемон не спира да завихря страстите между Мадрид и Барселона. Централното испанско правителство начело с премиера Мариано Рахой е решено на всичко, само и само да не вижда сепаратиста Пучдемон отново начело на каталунския кабинет. Стигна дотам, че предприе смущаваща с оглед разделението на властите стъпка – проведе срещи с членове на Конституционния съд, за да им обясни какви тежки последствия за държавата може да има възкачването на Пучдемон отново начело на правителството в Барселона. След което отрече това да е упражняване на натиск над съдиите, защото „те са независими и не биха го позволили”…

Резултатът е, че Конституционният съд (КС) още в събота взе единодушно решение да откаже на намиращия се в доброволно изгнание в Брюксел Пучдемон (той избяга там заедно с петима членове на своето бившо правителство, за да избегне испански арест) поисканото от него дистанционно представяне на премиерската му кандидатура пред каталунския парламент. Искането бе отправено, за да се избегне рискът от арест, какъвто е неизбежен при физическо появяване на Пучдемон на испанска територия. КС постанови, че кандидатът за глава на новото каталунско правителство трябва да се яви само лично пред депутатите в Барселона. Бе подчертано, че отлагането на ареста на Пучдемон и явяването му в пленарна зала може да стане, само ако това бъде разрешено от Върховния съд.

Адвокатите на Пучдемон тъкмо се заеха с подготовката на такава молба до водещия неговото дело върховен съдия Пабло Ярена, когато стана известен пълния текст на решението на КС. В него конституционните съдии предупреждават, че поради „извънредната ситуация” може и да суспендират сесията на каталунския парламент за избиране на премиер, ако преценят, че тя влиза в разрез със закона, издигайки човек, обвинен в антидържавен бунт. В отговор адвокатът на Пучдемон – Хауме Алонсо-Куевияс, изригна, че всичко това е „чудовищно” и „варварско” от юридическа гледна точка.

Дори подкрепящата правителството в Мадрид либерална и интегристка партия „Сюдаданос”, която всъщност има най-много места (36) в каталунския парламент, изрази смущение от ситуацията – най-вече от вестта, че правителството на Рахой е провело срещи с конституционни съдии преди заседанието на този висш съдебен орган. Макар и въздържано, но генералният секретар на „Сюдаданос” Хосе Мануел Вийегас все пак достатъчно ясно отбеляза: „Нямам потвърждение за такива разговори. Но ако са се състояли, не са подобаващи, нито могат да бъдат поощрени. Трябва да се спазва независимостта на различните власти”.

От своя страна обаче премиерът на Испания Мариано Рахой бе категоричен спрямо кандидатурата на Пучдемон: „Един беглец от правосъдието не може да бъде (министър-) председател на нищо“. В. „Ла Вангуардия“ цитира и още от заключенията на испанския премиер: „Политиката и правото понякога отговарят по един и същи начин“.

Следващият ход на Пучдемон бе да поиска в писмо до председателя на каталунския парламент Рожер Торен „закрила”, която да му гарантира спазване на депутатския имунитет (Пучдемон бе избран за депутат, но Върховният съд отдавна обяви, че за неговите обвинения имунитетите не важат) при явяването му в пленарна зала, за да отстои премиерската си кандидатура.

С този апел на Пучдемон и с предупреждението от Конституционния съд, че може да суспендира пленарната сесия на 30 януари, горещото решение какво да се прави всъщност бе прехвърлено изцяло на парламентарния шеф Рожер Торен – 38-годишен деец на партията ERC (Каталунска републиканска левица), втората от двете водещи партии в сепаратисткия лагер.

Председателят на каталунския парламент Рожер Торен. Снимка: El Pais
Председателят на каталунския парламент Рожер Торен. Снимка: El Pais

Нека пак припомним, че партията на Пучдемон Junts per Catalunya (Заедно за Каталуня), която е с консервативна идеология, взе 34 места в каталунския парламент, а ERC, която е лява, получи 32 места. Техният съюз, подкрепен и от малката и също левичарска CUP (Кандидатура за народно единство – 4 депутатски места), се базира единствено върху устрема към независимост на Каталуня, но идеологически различията им са доста големи.

В очакване на инфарктния вторник всички медии в Испания и Каталуня чертаят три възможни сценария пред Рожер Торен. Първият е да проведе все пак насрочената за 15 ч. на 30 януари пленарна сесия за представяне на премиерската кандидатура на Пучдемон (обявена от самия Торен миналата седмица), рискувайки така да предизвика намесата на Конституционния съд, който да отмени заседанието и да обвини в антиконституционни действия парламентарното ръководство. Вторият вариант е да отложи провеждането на сесията за по-късна дата – но тук може да се сблъска със сроковете, които му поставя законът и които постановяват такава сесия да се състои най-късно до 31 януари, тоест до тази сряда. Третият сценарий е самият Торен да изпревари Конституционния съд и да суспендира заседанието на 30 януари. Това обаче може да е пътят и към парламентарна криза, и към нови избори.

Ако умерената и диалогична встъпителна реч на Торен като парламентарен шеф на 17 януари накара някои от по-крайните членове на сепаратисткия отбор като CUP да го критикуват за „мекушавост”, то сега от него едва ли ще може да се очаква друго, освен „втвърдяване”, след като е поставен в толкова сложни условия и след като Мадрид му демонстрира толкова суров курс.

Вероятно точно радикализирането дори на по-умерените в лагера на сепаратистите е и целта на централното испанско правителство и на очевидно чувствителната към тревогите на изпълнителната власт съдебна система. Защото един заинатен върху кандидатурата на Пучдемон и радикализиран сепаратистки лагер е по-лесен за атакуване, отколкото готовият на динамични решения и компромиси. И тъй като в последните дни тъкмо откъм ERC на Торен прозвучаха спорадични, но многозначителни гласове, че в края на краищата Пучдемон може да бъде и „пожертван” като кандидат-премиер, за да не се изпусне възможността за сформиране на правителство с курс към независимост, то в понеделник точно по ERC бе нанесен и отделен съдебен удар. Въпреки многократно подаваните в последните дни сигнали, че на намиращите се в затвора в предварителен арест сепаратистки политици, които бяха избрани за депутати, ще им бъде разрешено да участват и да гласуват в пленарната сесия за определяне на каталунски премиер, на 29 януари се разбра, че върховният съдия Пабло Ярена е отказал да даде такива разрешения.

По този начин лидерът тъкмо на ERC и бивш каталунски вицепремиер Ориол Жункерас, смятан от мнозина и за възможен алтернативен кандидат-премиер при отпадане на Пучдемон, бе отрязан от възможността изобщо да се появи в парламента в Барселона. Същото сполетява и затворника-депутат Жорди Санчес, водач на обществената организация ANC (Национално каталунско събрание).

Що се отнася до третия затворник сепаратист, който също бе избран за депутат – бившия каталунски вътрешен министър (или съветник, както е наименованието на тази позиция в автономното правителство) Жоаким Форн, той още преди седмица обяви, че се отказва от депутатството, за да освободи място на следващия в листата и така да улесни събирането на достатъчно сепаратистки гласове в парламента.

Примерът на Форн бе последван в неделя и от трима от министрите (съветници), избягали в Брюксел заедно с Пучдемон, които също бяха избрани за депутати. Конституционният съд постанови и за тях, че е невъзможно „дистанционното” им участие в пленарната сесия по определяне на каталунски примиер. А без тримата депутати затворници и петимата депутати бегълци сепаратисткият отбор, който де юре има 70 места в 135-членния парламент, не може да събере необходимото му мнозинство от 68 гласа, за да прокара свой премиер и кабинет. Ето защо се оказаха тъй необходими депутатските оставки на Форн и на тримата от Брюксел. Вярно, дори и с тях бройката от 68 гласа може и да не се достигне, но пък правилникът позволява кандидат-премиерът да бъде одобрен и на второ гласуване, когато вече ще е достатъчно просто мнозинство от 66 гласа.

Но всички тези жертви може да се окажат всуе, ако във вторник, 30 януари, Конституционният съд реши да суспендира пленарната сесия на каталунския парламент. А това ще стане, ако Торен все пак остане верен на твърдата линия и измисли начин да вкара Пучдемон като кандидат-премиер в пленарната зала. Но пък и самият Пучдемон вече е доказал, че е неизчерпаем на изненадващи обрати. Така че всяка догадка за хода на този пореден остросюжетен епизод от каталунската сага остава предпоследна…

Последните новини от първите часове на 30 януяри са, че Торен наистина се „втвърдява“ и решава да остане последователен – няма да суспендира пленарната сесия на каталунския парламент за отстояване на кандидат-премиерската кандидатура на Пучдемон. Вероятно това е и резултат от засиления натиск срещу него от страна на партията на Пучдемон Junts per Catalunya.

Лансираният от вестник „Ел Паис“ предполагаем сценарий е Торен все пак да стартира планираната за 15 ч. на 30 януари пленарна сесия, на която да установи отсъствието на Пучдемон и на избраните депутати, които са възпрепятствани да се явят на заседанието. След което да го отложи с 10 дни (той има такова процедурно право) и междувременно да се водят преговори за компромисни решения. Дали?… Още няколко часа – и ще разберем.

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар