Лицата на Венесуела: 3. Очите на Чавес, следите на Боливар

Защо дори опозицията продължава да е хипнотизирана от „вечния команданте”? Каква е причината американски кандидат-сенатор да смята покойния венесуелски президент за „най-голямото чудо“, случило се на страната му? Къде почива Освободителят на Латинска Америка? Защо община Либертадор е същинското сърце на венесуелската столица? Вижте третата част от обширния репортаж с много снимки на специалната пратеничка на „Барикада” в Каракас

Ето и третата част от разказа ми за лицата на Венесуела, които видях по време на участието си в световния форум „Всички сме Венесуела” в Каракас през септември 2017-та. В първата („Лицата на Венесуела: 1. Мисиите”) и втората („Лицата на Венесуела: 2. Война, мир и тоалетна хартия”) част вече предложих доста детайли от социално-икономическата панорама на страната. Но без поглед към ролята на Уго Чавес и на Симон Боливар в съзнанието и емоциите на венесуелците картината не би била пълна.

Уго Чавес несъмнено продължава да е масовият кумир на венесуелците. Магията му не спира да действа и всеки срещнат ще ви каже, че това е човекът, преродил страната.

Дори античавистите още са хипнотизирани от харизмата му – може и да плюят по сегашния президент Николас Мадуро, но за покойния „вечен команданте” никой не обелва лоша дума. Нещо повече – най-върлите опозиционери, които миналата година обявиха бойкот на Националното конституционно събрание, се аргументираха с това, че начина на свикване на избори за него противоречал на лансираната тъкмо от Чавес действаща конституция от 1999-та… Всъщност не е така, два члена от тази конституция дават основание за насрочване на такива избори от държавния глава. Но парадоксът в случая е, че опозицията размаха не друго, а името на Чавес, за да се опита да оправдае конфронтацията си с чавистките власти.

Образът на „вечния команданте” е навсякъде из Каракас.

Ликът на Уго Чавес се извисява на хълм в квартал "23 януари" в Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова
Ликът на Уго Чавес се извисява на хълм в квартал „23 януари“ в Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова

 

Графити с "вечния команданте" украсяват много стени в града. Снимка: Къдринка Къдринова
Графити с „вечния команданте“ украсяват много стени в града. Снимка: Къдринка Къдринова
Голям постер с лика на покойния президент посреща във фоайето на театъра "Тереса Кареньо". Снимка: Къдринка Къдринова
Голям постер с лика на покойния президент посреща във фоайето на театъра „Тереса Кареньо“. Снимка: Къдринка Къдринова
Галерия с картини, изобразяващи Чавес, до рецепцията в един от хотелите в Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова
Галерия с картини, изобразяващи Чавес, до рецепцията в един от хотелите в Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова

Дори само погледът на Чавес е разпознаваем за всички из графитите по стените.

Графити с погледа на Чавес на стена в квартал "Либертадор". Снимка: Къдринка Къдринова
Графити с погледа на Чавес на стена в квартал „Либертадор“. Снимка: Къдринка Къдринова
Погледът на Чавес наднича и от постройка във "Фуерте Тюна". Има и надпис: "Тук не се говори лошо за Чавес". Плюс портрети на покойния президент и на Освободителя Симон Боливар. Снимка: Къдринка Къдринова
Погледът на Чавес наднича и от постройка във „Фуерте Тюна“. Има и надпис: „Тук не се говори лошо за Чавес“. Плюс портрети на покойния президент и на Освободителя Симон Боливар. Снимка: Къдринка Къдринова

А понякога е изобразяван и така – на цели фасади.

Погледът на Чавес е заел голяма част от фасадата на блок, саниран по мисията "Нов квартал трикольор". Снимка: Къдринка Къдринова
Погледът на Чавес е заел голяма част от фасадата на блок, саниран по мисията „Нов квартал трикольор“. Снимка: Къдринка Къдринова
Чавес гледа и от тази фасада в центъра на Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова
Чавес гледа и от тази фасада в центъра на Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова

Уго Чавес днес спи вечния си сън в така наречената Планинска крепост – красива сграда, строена в началото на ХХ век, която от около три десетилетия е Военно-исторически музей. Тя е кацнала на върха на един от хълмовете в Каракас и днес отдалеч на покрива ѝ се виждат цифрата 4 и буквата F. Това означава 4 февруари.

Уго Чавес днес спи вечния си сън в така наречената Планинска крепост
Уго Чавес днес спи вечния си сън в така наречената Планинска крепост

На тази дата през 1992 г. Чавес предвожда провалил се на следващия ден военен бунт срещу тогавашното управление на президента Карлос Андрес Перес.

Карлос Андрес Перес управлява два пъти Венесуела. Успешно–през мандата му 1974-1980 г., и катастрофално–през мандата му 1989-1994 г.
Карлос Андрес Перес управлява два пъти Венесуела. Успешно – през мандата му 1974-1980 г., и катастрофално – през мандата му 1989-1994 г.

Неолибералната политика на Перес довежда до рязко обедняване на населението, до гладния бунт, известен като „Каракасо” през 1989 г. и до последвали го жестоки репресии с много жертви.

През 1989 г. гладният бунт, известен като "Каракасо", води до много човешки жертви
През 1989 г. гладният бунт, известен като „Каракасо“, води до много човешки жертви

Именно срещу всичко това вдига бунт тогавашният подполковник от парашутните войски Уго Чавес заедно със съмишлениците си от вече основаното от него Боливарско революционно движение. По време на бунта Чавес установява щаба си точно в тази Планинска крепост.

Когато разбира, че няма изгледи за успех, той държи оттук емоционална реч пред медиите, поема цялата отговорност за бунта и отива зад решетките.

След провала на бунта през февруари 1992 г. Чавес го прекратява и поема цялата отговорност в изявление пред медиите
След провала на бунта през февруари 1992 г. Чавес го прекратява и поема цялата отговорност в изявление пред медиите

В затвора преосмисля пътя за необходимата промяна. Решава, че ще продължи борбата чрез избори. Това и прави, когато две години по-късно Перес е свален с импийчмънт, а новото ръководство на страната помилва бунтовния бивш паратушист и го пуска на свобода. След още 4 годи Чавес побеждава в президентските избори и започва да променя Венесуела.

Чавес встъпи в длъжност като президент в началото на 1999 г.
Чавес встъпи в длъжност като президент в началото на 1999 г.

Когато Чавес почина от тежък рак на 5 март 2013 г., бе решено тленните му останки да бъдат положени в саркофаг именно в Планинската крепост 4 F. Днес тя може да се посети като музей и това по-долу е входът му.

Това е входът в Планинската крепост. Снимка: Къдринка Къдринова
Това е входът в Планинската крепост. Снимка: Къдринка Къдринова

Комплексът е доста обширен.

Комплексът на Планинската крепост е доста обширен. Снимка: Къдринка Къдринова
Комплексът на Планинската крепост е доста обширен. Снимка: Къдринка Къдринова
Входът към музейната част на Планинската крепост. Снимка: Къдринка Къдринова
Входът към музейната част на Планинската крепост. Снимка: Къдринка Къдринова

Полковникът от Боливарската народна милиция Роберто Кастро посреща посетителите и разказва за живота и делото на команданте Чавес.

Полковник Роберто Кастро. Снимка: Къдринка Къдринова
Полковник Роберто Кастро. Снимка: Къдринка Къдринова

Показва и оръдието, което всяка вечер гърми в негова памет и това се чува в цял Каракас, проснал се в подножието на хълма.

Това оръдие всяка вечер гърми в памет Чавес и екотът отеква в разположение в подножието на хълма Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова
Това оръдие всяка вечер гърми в памет Чавес и екотът отеква в разположение в подножието на хълма Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова

В крепостта има експозиция, която проследява живота на Чавес още от детството му – как е расъл в селската къща на баба си, какво колело е карал, на какъв чин е седял в училище, с какъв екип за бейзбол е играл, каква е била офицерската му сабя и т.н.

Възстановка на интериора на селската къща на бабата на Чавес, където той е израснал заедно с двама от братята си. Снимка: Къдринка Къдринова
Възстановка на интериора на селската къща на бабата на Чавес, където той е израснал заедно с двама от братята си. Снимка: Къдринка Къдринова
Колелото на малкия Уго Чавес. Снимка: Къдринка Къдринова
Колелото на малкия Уго Чавес. Снимка: Къдринка Къдринова

Саркофагът с тялото на Уго Чавес е разположен в нещо като затворен със стъклен покрив вътрешен двор, в центъра на стилизирана мраморна детелина, която на свой ред е сред езерце с вода.

На всеки час се извършва ефектна смяна на почетния караул от гвардейци, облечени в хусарски униформи от времената на Освободителя на Венесуела и Латинска Америка Симон Боливар. Сред гвардейците има и млади жени.

Край саркофага на Чавес стои почетен караул от гвардейци и гвардейки в хусарски униформи. Снимка: Къдринка Къдринова
Край саркофага на Чавес стои почетен караул от гвардейци и гвардейки в хусарски униформи. Снимка: Къдринка Къдринова

Трябва да призная, че най-вдъхновените думи за Уго Чавес чух не от венесуелец, а от… американец. От живелия 26 години във Венесуела бивш католичеси свещеник Чарлз Харди, наскоро кандидатирал се за сенатор от Демократическата партия в американския щат Уайоминг.

Живелият 26 г. във Венесуела американец Чарлз Харди заедно с авторката. Снимка: Виктор Простов
Живелият 26 г. във Венесуела американец Чарлз Харди заедно с авторката. Снимка: Виктор Простов

78-годишният Чарли също бе сред участниците във форума „Всички сме Венесуела”. Ето какво ми каза: „За да разбереш какво става днес във Венесуела, трябва да знаеш колко ужасен беше животът тук преди Уго Чавес да стане президент. Да си видял как 75% от хората тънеха в мизерия и безпросветност, да си спомняш как петролът се продаваше на САЩ за по 1 долар барела, да те е втрисало от пропастта между шепата богати и бедняшките маси, да си преживял бунта на глада „Каракасо” през 1989 г. и избиването на хиляди хора от властите… Тогава ще имаш с какво да сравняваш и ще си наясно, че Чавес беше най-доброто, което можеше да се случи на тази страна. Беше чудото, което я възроди. Няма да забравя една жена, с която разговарях на улицата, скоро след като Чавес дойде на власт и стартира Боливарската революция. Аз попитах жената: ‘Вие последователка на Чавес ли сте?’ А тя ми отговори: ‘Не, той е последовател на идеите и стремежите, които винаги съм имала’. Ето това е обяснението на чудото – Чавес беше от народа и народът го разпозна като свой.”

Мизерията, в която преди началото на Боливарската революция живеят 75% от венесуелците, често води до отчаяние бедните семейства
Мизерията, в която преди началото на Боливарската революция живеят 75% от венесуелците, често води до отчаяние бедните семейства
При гладните бунтове по време на "Каракасо" в началото на 1989-а има много ранени и убити
При гладните бунтове по време на „Каракасо“ в началото на 1989-а има много ранени и убити
Репресиите на властите през 1989-а водят до хиляди жертви
Репресиите на властите през 1989-а водят до хиляди жертви
"Въвеждането на ред" по време на "Каракасо" е безпощадно
„Въвеждането на ред“ по време на „Каракасо“ е безпощадно
Още един драматичен момент от "Каракас"
Още един драматичен момент от „Каракас“
"Чавес беше от народа и народът го разпозна като свой,” каза ми живелият 26 г. във Венесуела американец Чарлз Харди
„Чавес беше от народа и народът го разпозна като свой,” каза ми живелият 26 г. във Венесуела американец Чарлз Харди

Сред чуждестранните участници във форума „Всички сме Венесуела” имаше много интересни личности. Един от тях беше Роланд Лумумба, син на легендарния Патрис Лумумба – първия министър-председател на независимата Демократична република Конго, жестоко убит през 1961 г. при заговор, организиран от американското ЦРУ.

Роланд Лумумба много прилича на баща си–убития през 1961 г. символ на антиколониалната борба в Африка и първи министър-председател на независимо Конго Патрис Лумумба. Снимка: Къдринка Къдринова
Роланд Лумумба много прилича на баща си – убития през 1961 г. символ на антиколониалната борба в Африка и първи министър-председател на независимо Конго Патрис Лумумба. Снимка: Къдринка Къдринова

Патрис Лумумба отдавна е символ на антиколониалната борба в Африка и целия Трети свят.

Този кадър е заснет малко преди убийството на Патрис Лумумба (вдясно) и на група негови съратници.
Този кадър е заснет малко преди убийството на Патрис Лумумба (вдясно) и на група негови съратници.

Негов голям почитател е бил и президентът Уго Чавес. Той започва редовно да кани на форуми във Венесуела сина му Роланд Лумумба, който, уви, няма преки спомени от баща си – бил е едва 3-годишен, когато го убиват. Но след като 30 години му се е налагало да живее в изгнание, основава и оглавява в Киншаса фондация „Патрис Лумумба”.

За Чавес Роланд Лумумба ми каза само две думи: „Велик човек”. А за днешните посегателства срещу Венесула подчерта, че това не е нещо ново, че то вече се е случвало в Конго, в много страни на Африка и Латинска Америка, в Ирак, Афганистан, Либия… И че народите по света трябва да се обедняват, за да не позволят и Венесуела да стане обект на външна интервенция, защото със социалния си модел тя е пример и вдъхновение за всички ни.

Роланд Лумумба заедно с "Лъвицата на Чавес" Мария Леон, с венесуелски момичета и с делегатите от България. Снимка: Дубраска Ернандес
Роланд Лумумба заедно с „Лъвицата на Чавес“ Мария Леон, с венесуелски момичета и с делегатите от България. Снимка: Дубраска Ернандес

Върху необходимостта от действена солидарност с Венесуела наблегна в интервюто си пред мен и делегатът от Ирак Мунтазар аз-Зайди, който нашумя в цял свят през 2008 г., когато замери с обувките си президента на САЩ Джордж Буш по време на тогавашното му посещение в Багдад.

Мунтазар ми каза при разговора ни в Каракас: „Подкрепяме народа на Венесуела. Не искаме и на него да му се случи същото, както на нас, в Ирак. Ние изпитахме на собствен гръб как САЩ лъжат за свободата и демокрацията. Виждаме също какво правят те в Афганистан, Либия, Сирия, Йемен… Всички страни, към които САЩ протегнат ръцете си, се превръщат в опустошена земя. Сега на мушката е Венесуела. Трябва да се обединяваме, за да не им позволяваме да го правят пак и пак”.

Мунтазар аз-Зайди в Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова
Мунтазар аз-Зайди в Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова
Мунтазар аз-Зайди хвърля обувките си по Джордж Буш по време на посещението му в Ирак през 2008 г.
Мунтазар аз-Зайди хвърля обувките си по Джордж Буш по време на посещението му в Ирак през 2008 г.

Гореща подкрепа за Венесуела изразиха и сенаторът от Чили Алехандро Наваро, и председателят на кубинския Институт за дружба между народите Фернандо Гонсалес, и участниците в над 60-членната делегация от Боливия, в която преобладаваха синдикални активисти и миньори.

Чилийският сенатор Алехандро Наваро (в средата, с чаша кафе) заедно делегатите на България и с участници от Венесуела и Чили. Снимка: Луис Гаронтон
Чилийският сенатор Алехандро Наваро (в средата, с чаша кафе) заедно делегатите на България и с участници от Венесуела и Чили. Снимка: Луис Гаронтон
Председателят на кубинския Институт за дружба между народите Фернандо Гонсалес в разговор с авторката. Снимка: Виктор Простов
Председателят на кубинския Институт за дружба между народите Фернандо Гонсалес в разговор с авторката. Снимка: Виктор Простов
В над 60-членната делегация от Боливия, преобладаваха синдикални активисти и миньори. Снимка: Къдринка Къдринова
В над 60-членната делегация от Боливия, преобладаваха синдикални активисти и миньори. Снимка: Къдринка Къдринова

С особен плам заразяваше и младата белгийска феминистка Алесандра Моненс, основателка на движението и сайта Venesol („Венесуелско слънце”), който разпространява информация за реалното положение във Венесуела. По инициатива тъкмо на Алесандра Брюксел ще бъде домакин през пролетта на 2018-та на нов международен форум „Всички сме Венесуела” с основната цел истински, а не фалшиви новини за венесуелската действителност да достигнат до колкото се може повече европейци.

Белгийката Алесандра Моненс е основателка на движението и сайта Venesol („Венесуелско слънце”), който разпространява информация за реалното положение във Венесуела. Снимка: Къдринка Къдринова
Белгийката Алесандра Моненс е основателка на движението и сайта Venesol („Венесуелско слънце”), който разпространява информация за реалното положение във Венесуела. Снимка: Къдринка Къдринова

Това, впрочем, не пречи на Александра да е взискателна и критична и към недостатъците в дейността на правителството в Каракас – например, по въпроса за все още неосъщественото легализиране на аборта, за което тя постоянно пледира заради високия процент смъртни случаи при чести и изтощителни бременности или при самодейно провокирани помятания.

Алесандра, която е живяла 8 години във Венесуела, е категорична: „Нужно е по-често и по-пряко да общуваме народ с народа, само така европейците ще опознаят тукашния живот и ще разберат кое е наистина доброто за венесуелците”.

Заседанията на форума „Всички сме Венесуела” протичаха в импозантния театър „Тереса Кареньо” – втория по големина културен център в Латинска Америка, завършен през 1983 г. и разположен до Централния парк на Каракас.

Поглед към театъра "Тереса Кареньо" от разположения точно срещу него хотел "Алба Каракас", в който бяхме настанени повечето от делегатите. Снимка: Къдринка Къдринова
Поглед към театъра „Тереса Кареньо“ от разположения точно срещу него хотел „Алба Каракас“, в който бяхме настанени повечето от делегатите. Снимка: Къдринка Къдринова

Като функция и предназначение театърът е побратим на софийския Национален дворец на културата, но като архитектура е доста по-разчупен. Също както и в нашия НДК, тук се провеждат оперни и балетни спектакли, симфонични концерти, изложби, фестивали, конференции и т.н.

Като функция и предназначение театърът е побратим на софийския Национален дворец на културата, но като архитектура е доста по-разчупен. Снимка: Къдринка Къдринова
Като функция и предназначение театърът е побратим на софийския Национален дворец на културата, но като архитектура е доста по-разчупен. Снимка: Къдринка Къдринова

Допреди Боливарската революция „Тереса Кареньо” е бил и символ на социално неравенство и културна сегрегация, защото един билет за представление тук е бил на цената на 1000 минимални заплати. Така народът просто не е имал възможност да се докосне до високата култура, макар спонтанно да е превзел с бедняшките си бараки съседния хълм Сан Агустин.

Контрастите на венесуелската действителност съседстват с театъра "Тереса Кареньо", част от чиято сграда се вижда вляво. В дълбочина се вижда хълм, от който започва един от народните квартали–Сан Агустин. А отдясно е един от двата небостъргачи близнаци в Каракас, които до не тъй отдавна бяха най-високите в Латинска Америка. Снимка: Къдринка Къдринова
Контрастите на венесуелската действителност съседстват с театъра „Тереса Кареньо“, част от чиято сграда се вижда вляво. В дълбочина се вижда хълм, от който започва един от народните квартали – Сан Агустин. А отдясно е един от двата небостъргачи близнаци в Каракас, които до не тъй отдавна бяха най-високите в Латинска Америка. Снимка: Къдринка Къдринова

Днес вече достъпът до културните събития в театъра е напълно демократизиран – всеки венесуелец може да ги посещава.

В "Тереса Кареньо" се провеждат оперни и балетни спектакли, симфонични концерти, изложби, фестивали, конференции и т.н. Снимка: Къдринка Къдринова
В „Тереса Кареньо“ се провеждат оперни и балетни спектакли, симфонични концерти, изложби, фестивали, конференции и т.н. Снимка: Къдринка Къдринова

На откриването на форума „Всички сме Венесуела” в „Тереса Кареньо” имахме възможност да се насладим и на изпълненията на един от съставите от прочутия венесуелски феномен – Националната система на младежки оркестри и хорове, създадена още през 1975 г. от големия музикант и педагог Хосе Антонио Абреу. Днес системата обхваща над 200 формации. Чрез музиката, творчеството и колективния дух тя помага за социализирането и културното израстване най-вече на младежите с беден произход, но е отворена и към всички таланти, способства за хармонизиране на цялото общество.

Изпълнение на младежкия оркестър Alma llanera ("Душата на долината") при откриването на форума "Всички сме Венесуела". Снимка: Къдринка Къдринова
Изпълнение на младежкия оркестър Alma llanera („Душата на долината“) при откриването на форума „Всички сме Венесуела“. Снимка: Къдринка Къдринова

В „Тереса Кареньо” ни бе представен и вълнуващ концерт с участието на изтъкнати венесуелски изпълнители в памет на чилийския певец Виктор Хара, убит при репресиите на военната хунта в Чили на 17 септември 1973 г.

В концерта в памет на убития от чилийската военна хунта през 1973 г. легендарен певец Виктор Хара участваха много известни изпълнители. Снимка: Къдринка Къдринова
В концерта в памет на убития от чилийската военна хунта през 1973 г. легендарен певец Виктор Хара участваха много известни изпълнители. Снимка: Къдринка Къдринова

Особено силни бяха изпълненията на голямата венесуелска певица Лилия Вера, една от емблематичните участнички в латиноамериканското социално-културно движение „Нова песен” още от 70-те години на ХХ век.

Голямата венесуелска певица Лилия Вера е една от емблематичните участнички в латиноамериканското социално-културно движение „Нова песен”. Снимка: Къдринка Къдринова
Голямата венесуелска певица Лилия Вера е една от емблематичните участнички в латиноамериканското социално-културно движение „Нова песен”. Снимка: Къдринка Къдринова
Лилия Вера също пя за Виктор Хара. Снимка: Къдринка Къдринова
Лилия Вера също пя за Виктор Хара. Снимка: Къдринка Къдринова

Театърът „Тереса Кареньо” е органично свързан чрез общи пространства за творчество и социални контакти с разположения по съседство Национален екстериментален университет по изкуствата, както и с Музея на науката.

Националният екстериментален университет по изкуствата в Каракас е по съседства с театъра "Тереса Кареньо".
Националният екстериментален университет по изкуствата в Каракас е по съседства с театъра „Тереса Кареньо“.
Музеят на науката.
Музеят на науката.

Сред палмите край тях е пълно с открити сцени, щандове и кафенета, където студентите изявяват талантите си – с рецитации на авторска поезия, с песни и танци, с произведения на приложните изкуства и т.н.

Студенти предлагат изработени от тях творби на приложните изкуства на щандове в пространството за култура между университета им и театъра "Тереса Кареньо". Снимка: Къдринка Къдринова
Студенти предлагат изработени от тях творби на приложните изкуства на щандове в пространството за култура между университета им и театъра „Тереса Кареньо“. Снимка: Къдринка Къдринова

В университета по изкуствата заседаваха и работните маси на форума „Всички сме Венесуела”, на които колективно беше изработена обща прокламация и конкретен план за засилване на международната солидарност с Боливарската революция и венесуелския народ.

В университета по изкуствата заседаваха и работните маси на форума „Всички сме Венесуела”. Снимка: Къдринка Къдринова
В университета по изкуствата заседаваха и работните маси на форума „Всички сме Венесуела”. Снимка: Къдринка Къдринова

Домакините не пропуснаха да ни заведат и до Националния пантеон на големите личности от венесуелската история.

Националнияj пантеон на големите личности от венесуелската история.
Националнияj пантеон на големите личности от венесуелската история.

Част от него е и обособената гробница на най-почитания венесуелски герой и Освободител на цяла Латинска Америка от колониалното владичество Симон Боливар.

Симон Боливар
Симон Боливар

Комплексът с Пантеона и гробницата е еклектичен, съчетава барокова и модерна архитектура, като най-новата му част, наподобяваща гигантска платноходка, е завършена през 2013-та.

Достроената през 2013-та към Пантеона гробница на Боливар наподобява гигантска платноходка. Снимка: Къдринка Къдринова
Достроената през 2013-та към Пантеона гробница на Боливар наподобява гигантска платноходка. Снимка: Къдринка Къдринова

Пантеонът е разположен в красива старинна сграда, която прилича на църква. И това наистина е било църква на Светата Троица до 1812 г., когато силно земетресение я разрушава.

Пантеонът наподобява църква. И всъщност сградата наистина е възстановка на съществувалата на това място църква на Светата Троица, унищожена през 1812 г. от земетресение. Снимка: Къдринка Къдринова
Пантеонът наподобява църква. И всъщност сградата наистина е възстановка на съществувалата на това място църква на Светата Троица, унищожена през 1812 г. от земетресение. Снимка: Къдринка Къдринова

През 1874 г. е решено останките от сградата да бъдат реконструирани и преобразувани в Национален пантеон, в който се полагат костите на велики венесуелци, увенчани с красиви скулптурни надгробия.

Вътрешното оформление на Пантеона е подчинено на духа на почит и преклонение пред героите. Снимка: Къдринка Къдринова
Вътрешното оформление на Пантеона е подчинено на духа на почит и преклонение пред героите. Снимка: Къдринка Къдринова

Ето например надгробието на предтечата на венесуелското национално освобождение Франсиско Миранда.

Надгробието на предтечата на венесуелското национално освобождение Франсиско Миранда. Снимка: Къдринка Къдринова
Надгробието на предтечата на венесуелското национално освобождение Франсиско Миранда. Снимка: Къдринка Къдринова
Сводовете са изрисувани със стенописи, изобразяващи сцени от националната история. Снимка: Къдринка Къдринова
Сводовете са изрисувани със стенописи, изобразяващи сцени от националната история. Снимка: Къдринка Къдринова

На специален подиум в Пантеона до 2011-та е разположен и саркофагът на Симон Боливар. Днес на мястото има съответстващ надпис и то е оградено.

До 2011-та на ограденото място се е намирал сакрофагът на Симон Боливар. Снимка: Къдринка Къдринова
До 2011-та на ограденото място се е намирал сакрофагът на Симон Боливар. Снимка: Къдринка Къдринова

През 2011-та останките на Боливар са ексхумирани и подложени на експертиза. Целта е да се направи ДНК анализ, за да се установи дали те наистина принадлежат на Освободителя и дали той наистина е починал от туберкулоза, тъй като през годините са лансирани версии, оспорващи това. Експертизата потвърждава автентичността на останките, но не открива туберкулозни увреждания на костите.

През 2011 г. останките на Боливар са ексхумирани за експертиза.
През 2011 г. останките на Боливар са ексхумирани за експертиза.
Боливар умира на 17 декември 1830 г. край колумбийския град Санта Марта
Боливар умира на 17 декември 1830 г. край колумбийския град Санта Марта

От 2013 г. новият, инкрустиран със злато ковчег с останките на Боливар е положен в новоизградената междувременно специална и внушителна гробница с форма на платноходка, която става продължение на Пантеона. На подиума с ковчега стоят на пост гвардейци, а стената отзад е осветена в цветовете на венесуелското национално знаме – жълто, синьо, червено. Във витрина пред ковчега се виждат сабите на Боливар.

От 2013 г. новият, инкрустиран със злато ковчег с останките на Боливар е положен в новоизградената междувременно специална и внушителна гробница. Снимка: Къдринка Къдринова
От 2013 г. новият, инкрустиран със злато ковчег с останките на Боливар е положен в новоизградената междувременно специална и внушителна гробница. Снимка: Къдринка Къдринова

През 2010 г. президентите на Венесуела и Еквадор Уго Чавес и Рафаел Кореа полагат в Пантеона в Каракас и символичните останки на родената в Кито любима и съратничка на Боливар – Мануела Саенс, която на два пъти спасява живота му и която днес е смятана за първата феминистка в Латинска Америка.

През 2010 г. президентите на Венесуела и Еквадор Уго Чавес и Рафаел Кореа полагат в Пантеона в Каракас и символичните останки на родената в Кито любима и съратничка на Боливар–Мануела Саенс
През 2010 г. президентите на Венесуела и Еквадор Уго Чавес и Рафаел Кореа полагат в Пантеона в Каракас и символичните останки на родената в Кито любима и съратничка на Боливар – Мануела Саенс
Фрагмент от най-известния портрет на Мануела Саенс
Фрагмент от най-известния портрет на Мануела Саенс

Останките в малката урна са символични, защото тя умира през 1856 г. при епидемия от чума и тялото ѝ е изгорено.

Урната със символичните останки на Мануела Саенс в Пантеона в Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова
Урната със символичните останки на Мануела Саенс в Пантеона в Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова

В последните години в Пантеона бяха положени и герои на индианската съпротива срещу испанската конкиста – като предводителят на водени през 16-ти век сражения Гуаикайпуро и въстаничката Апакуана.

В последните години в Пантеона бяха положени и герои на индианската съпротива срещу испанската конкиста–като предводителят на водени през 16-ти век сражения Гуаикайпуро и въстаничката Апакуана. Снимка: Къдринка Къдринова
В последните години в Пантеона бяха положени и герои на индианската съпротива срещу испанската конкиста – като предводителят на водени през 16-ти век сражения Гуаикайпуро и въстаничката Апакуана. Снимка: Къдринка Къдринова

Пантеонът стои на възвишение в квартал Алтаграсия на община Либертадор („Освободител”) в Каракас.

Пантеонът стои на възвишение в квартал Алтаграсия на община Либертадор („Освободител”) в Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова
Пантеонът стои на възвишение в квартал Алтаграсия на община Либертадор („Освободител”) в Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова

Тази община има автономен статут и де факто представлява същинското сърце на венесуелската столица. Тук са разположени основните исторически паметници, президентството, министерствата, съдебните институции и т.н. В общината, която обединява 22 от 32-ата квартала на Каракас, живеят 4 милиона от общо 5-те милиона жители на града.

Община Либертадор, обединява 22 от 32-ата квартала на Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова
Община Либертадор, обединява 22 от 32-ата квартала на Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова

В последните местни избори през декември 2017-та управляващата Единна социалистическа партия на Венесуела отново спечели кметското място в Либертадор, като сега то отиде за първи път при жена – Ерика Фариас.

Новата кметица на Либертадор е Ерика Фариас
Новата кметица на Либертадор е Ерика Фариас

Паметникът на Симон Боливар, разположен в красива и винаги оживена градинка в средата на площад „Боливар”,  е една от емблемите на община Либертадор, а и на цял Каракас.

Паметникът на Симон Боливар, разположен в красива градинка в средата на площад „Боливар”. Снимка: Къдринка Къдринова
Паметникът на Симон Боливар, разположен в красива градинка в средата на площад „Боливар”. Снимка: Къдринка Къдринова

На същия площад се намира и сградата на Общинския съвет на Либертадор.

Друг паметник на Освободителя, на който той е изобразен цивилен, се извисява на обширния булевард „Боливар”, на който обикновено се събират най-масовите чавистки митинги.

Друг паметник на Освободителя, на който той е изобразен цивилен, се извисява на обширния булевард „Боливар”, на който обикновено се събират най-масовите чавистки митинги.
Друг паметник на Освободителя, на който той е изобразен цивилен, се извисява на обширния булевард „Боливар”, на който обикновено се събират най-масовите чавистки митинги.

Паметникът е вписан в арката на необичаен архитектурен комплекс, който прегражда булеварда и в който се намира Дворецът на правосъдието.

Паметникът е вписан в арката на необичаен архитектурен комплекс, който прегражда булеварда и в който се намира Дворецът на правосъдието. Снимка: Къдринка Къдринова
Паметникът е вписан в арката на необичаен архитектурен комплекс, който прегражда булеварда и в който се намира Дворецът на правосъдието. Снимка: Къдринка Къдринова

Следите на Боливар са на много места из историческата част на община Либертадор. Ето тази сграда с венесуелското знаме е родната му къща, превърната днес в музей.

Сградата с венесуелското знаме е родната къща на Боливар, превърната днес в музей. Снимка: Къдринка Къдринова
Сградата с венесуелското знаме е родната къща на Боливар, превърната днес в музей. Снимка: Къдринка Къдринова

А тук е разположен музеят, посветен на живота и делото на Освободителя и на боливарското общество.

Тук е разположен музеят, посветен на живота и делото на Освободителя и на боливарското общество. Снимка: Къдринка Къдринова
Тук е разположен музеят, посветен на живота и делото на Освободителя и на боливарското общество. Снимка: Къдринка Къдринова

В розовата къща вдясно пък Боливар е живял с младата си съпруга Мария Тереса дел Торо Аяла, която умира едва 22-годишна от жълта треска.

В розовата къща вдясно Боливар е живял с младата си съпруга Мария Тереса дел Торо Аяла, която умира едва 22-годишна от жълта треска. Снимка: Къдринка Къдринова
В розовата къща вдясно Боливар е живял с младата си съпруга Мария Тереса дел Торо Аяла, която умира едва 22-годишна от жълта треска. Снимка: Къдринка Къдринова

Къщата вляво, в която днес има музейна експозиция, но и популярно кафене, е на учителя и наставника на младия Боливар – Симон Родригес.

Къщата вляво, в която днес има музейна експозиция, но и популярно кафене, е на учителя и наставника на младия Боливар–Симон Родригес. Снимка: Къдринка Къдринова
Къщата вляво, в която днес има музейна експозиция, но и популярно кафене, е на учителя и наставника на младия Боливар – Симон Родригес. Снимка: Къдринка Къдринова

На историческия площад „Ел Венесолано” („Венесуелецът”) се извисява своеобразен паметник от стомана във формата на игла. Той е висок 48 метра и е боядисан в червено и черно. Издигнат е през 2010 г. в чест на 200-годишнината от провъзгласяването на независимостта на Венесуела. Редуващите се червени и червени участъци на конструкцията символизират победните и мрачните страници от историята ѝ.

На историческия площад „Ел Венесолано” („Венесуелецът”) се извисява своеобразен паметник от стомана във формата на игла. Снимка: Къдринка Къдринова
На историческия площад „Ел Венесолано” („Венесуелецът”) се извисява своеобразен паметник от стомана във формата на игла. Снимка: Къдринка Къдринова

В облика на днешен Каракас се оглеждат и исторически силуети, и модерен урбанизъм, и величествен планински фон, и социални контрасти.

По улиците на Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова
По улиците на Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова
Поглед към Каракас на излизане от театъра "Тереса Кареньо". Снимка: Къдринка Къдринова
Поглед към Каракас на излизане от театъра „Тереса Кареньо“. Снимка: Къдринка Къдринова
Още един кът от столичния град. Снимка: Къдринка Къдринова
Още един кът от столичния град. Снимка: Къдринка Къдринова

Впрочем, понякога гледките са многопластови и не са точно онова, на което приличат. Като например тази къща по-долу, която поне на европейското око първосигнално може да се стори като олицетворение на бедността. Но не е. Горната нескопосана тераса, всъщност е склад за строителни материали, а осигурява и резервоар за дъждовна вода. Платнището, прокъсано от честата за тукашния климат прегръдка на слънцето, дъжда и вятъра, също подвежда. То е опънато само за сянка. Иначе собствениците на тази разрастваща се постройка очевидно са от средната класа, щом могат да си позволят да я дострояват по типичния местен начин – с нови и нови тухлени помещения, кутийка след кутийка. Може да се забележи, че от три от „кутийките” стърчат и три сателитни антени.

Къща в строеж недалеч от Пантеона. Снимка: Къдринка Къдринова
Къща в строеж недалеч от Пантеона. Снимка: Къдринка Къдринова

Унифицираният облик на мегаполисите още не е заразил напълно улиците на Каракас. Из тях по-често доминира южната виталност на жителите му.

Край пешеходна пътека в Либертадор. Снимка: Къдринка Къдринова
Край пешеходна пътека в Либертадор. Снимка: Къдринка Къдринова
Около площад "Ел Венесолано". Снимка: Къдринка Къдринова
Около площад „Ел Венесолано“. Снимка: Къдринка Къдринова
Пешеходна зона в Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова
Пешеходна зона в Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова
С цвете в тълпата. Снимка: Къдринка Къдринова
С цвете в тълпата. Снимка: Къдринка Къдринова
В очакване на пътници за мото-такси. Снимка: Къдринка Къдринова
В очакване на пътници за мото-такси. Снимка: Къдринка Къдринова
Продавачка на ананаси "на хапки". Снимка: Къдринка Къдринова
Продавачка на ананаси „на хапки“. Снимка: Къдринка Къдринова
Сестрички. Снимка: Къдринка Къдринова
Сестрички. Снимка: Къдринка Къдринова

Венесуела днес преминава през трудни изпитания, но гледа към бъдещето с оптимизъм. 32 процента от 30-милионното население на страната са деца и юноши под 18-годишна възраст.

Баба и внуче от жилищната зона на "Фуерте Тюна". Снимка: Къдринка Къдринова
Баба и внуче от жилищната зона на „Фуерте Тюна“. Снимка: Къдринка Къдринова
32 процента от 30-милионното население на страната са деца и юноши под 18-годишна възраст. Снимка: Къдринка Къдринова
32 процента от 30-милионното население на страната са деца и юноши под 18-годишна възраст. Снимка: Къдринка Къдринова
Сладоледена радост на улица в "Либертадор". Снимка: Къдринка Къдринова
Сладоледена радост на улица в „Либертадор“. Снимка: Къдринка Къдринова

Боливарската революция не спира да ентусиазира голяма част от венесуелците, защото се прави от народа и за народа. А външният натиск няма шанс при нация, родила Симон Боливар и тръгнала след идеите му за независимост, свобода, братство и равенство.

Боливарската революция не спира да ентусиазира голяма част от венесуелците. Снимка: Къдринка Къдринова
Боливарската революция не спира да ентусиазира голяма част от венесуелците. Снимка: Къдринка Къдринова

Нестандартният и творчески дух на венесуелеца винаги ще създава уникати – от приложните изкуства до социалната система.

Този младеж продължава да плете гривнички, докато продава изработени от самия него украшения от еко-материали на улица в "Либертадор". Снимка: Къдринка Къдринова
Този младеж продължава да плете гривнички, докато продава изработени от самия него украшения от еко-материали на улица в „Либертадор“. Снимка: Къдринка Къдринова

Пословично чаровните момичета продължават да са една от „запазените марки” на Венесуела.

Пословично чаровните момичета продължават да са една от „запазените марки” на Венесуела. Снимка: Къдринка Къдринова
Пословично чаровните момичета продължават да са една от „запазените марки” на Венесуела. Снимка: Къдринка Къдринова

Възможният по-добър свят наднича през мечтите и очите на най-младите венесуелци. Затова днес „Всички сме Венесуела”…

Възможният по-добър свят наднича през мечтите и очите на най-младите венесуелци. Снимка: Къдринка Къдринова
Възможният по-добър свят наднича през мечтите и очите на най-младите венесуелци. Снимка: Къдринка Къдринова
Заедно с тази малка хубавица–"Всички сме Венесуела". Снимка: Къдринка Къдринова
Заедно с тази малка хубавица – „Всички сме Венесуела“. Снимка: Къдринка Къдринова
Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар