В категории:Икономика

Световната банка е манипулирала индекса си за бизнес средата в ущърб на леви правителства

Новият главен икономист на банката е инициирал преразглеждане на класацията Doing Business заради съмнения, че рейтингът на страни като Чили бил повлиян от политически мотиви на служители

Пол Ромър

Джош Зумбърн и Иън Тали, Wall Street Journal

Световната банка многократно е променяла методологията в един от водещите си икономически доклади по начин, който според новия ѝ главен икономист Пол Ромър е бил нечестен и подвеждащ.

Пол Ромър заявява пред Wall Street Journal, че възнамерява да коригира и преизчисли класирането на държавите в доклада за конкурентноспособност на бизнес средата “Doing Business” поне за четири години назад.

Такава ревизия би била особено важна за Чили, чието класиране е изключително нестабилно през последните години – и по думите на Ромър вероятно е опетнено от политически мотиви на служителите на Световната банка.

Този ежегоден доклад е една от най-видните инициативи на Световната банка. Той представлява класация на конкурентоспособността на бизнес средата в страните по цял свят. Държавите се опитват да подобрят позициите си в класирането и се надпреварват една с друга, а докладът винаги получава широко отразяване в международните медии.

Бившият директор на групата, отговорна за изготвянето на доклада – Аугусто Лопес-Кларос, защитава промените, правени в методологията през годините. По думите му всички промени са въвеждани след “обширни вътрешни проверки”, като банката е уведомявала властите на страните членки за тези промени. “Предварителните оценки за новосъбраните данни бяха споделяни и коментирани, и като цяло процесът протичаше в контекст на прозрачност и отвореност”, заявява той. Лопес-Карлос е бивш преподавател в Чилийския университет. В момента е в отпуск от Световната банка, за да служи като старши сътрудник в Университета Джорджтаун.

Пол Ромър обаче изтъква, че с времето служителите на Световната банка са започнали да влияят силно на доклада, като постоянно са променяли методологиите, които се използват за изчисляване на рейтинга на страните.

Предвижданите от Ромер корекции ще са фокусирани върху промените в методологията, които са довели до рязко влошаване на рейтинга на Чили по време на управлението на досегашната президентка Мишел Бачелет. “Искам лично да се извиня на Чили, както и на всяка друга държава, за която сме създавали грешно впечатление. Проблемите с доклада са моя вина, защото не съм направил достатъчно за изясняване на нещата”, казва Ромер. Той заявява, че Световната банка вече започва процес по коригиране на предишните доклади и преиздаване на данните за класирането така, както би изглеждало, ако не бяха спорните промени в методологията. Ромер твърди, че не би могъл да защити “почтеността” на процеса, довел до методологичните промени.

Мястото на Чили в класацията за конкурентоспособност е варирало между 25-то и 57-мо в годините след 2006 г. В този период на президентското място се редуват Мишел Бачелет от чилийската Социалистическа партия и консерваторът Себастиан Пиниера. По време на мандатите на социалистката рейтингът на страната устойчиво е понижаван и същевременно е постоянно повишаван, докато на власт е бил Пиниера (той победи и на състоялите се през декември м.г. президентски избори и скоро предстои да поеме нов мандат като държавен глава – б. пр.)

Преизчисляването може да доведе до значителни корекции и при класирането на други държави. “Doing Business” подрежда държавите спрямо измерители като броя на дните, нужни за откриване на нов бизнес, или пък разходите за изваждане на разрешително за строеж. Страни, които влошават бизнес средата според тези критерии, например като удължат процеса по издаване на разрешителни, са наказвани с по-слаб резултат в класацията.

С времето Световната банка обновява методологията. Примерно, през годините, за които Ромер извършва проверка, са добавени нови компоненти при оценките за разрешенията за строителство, нови измерители за надеждността и тарифите за електроенергията, за качеството на съдебната регистрация на акционерите, както и за декларирането на данъци.

По време на втория мандат на Бачелет, започнал през 2014 г., новите компоненти имат като ефект понижаването на рейтинга на Чили. Например, в доклада, публикуван през 2015 г., Чили е наредена на 33-то място по отношение на лекотата, с която се плащат данъци. В доклада за 2016 г. обаче Световната банка добавя нов измерител за това, колко време бизнеса трябва да се занимава с данъци, след като вече е подал декларациите си – заради одити или връщане на ДДС. Резултатът на Чили в този нов индекс е изключително слаб и след добавянето му страната пропада от 33-то на 120-то място в класацията за лесно плащане на данъци.

Според предварителния анализ на Ромер спадът на Чили в класацията през последните четири години се дължи почти изцяло на добавянето на нови измерители към индекса, а не на промени в съществуващите показатели за състоянието на бизнес средата. Ромер добавя, че промените в използваната методология изглеждат политически мотивирани.

“Като се имат предвид нещата, които са измервани преди, бизнес условията в Чили не са се влошили при управлението на Бачелет. Не направих достатъчно проверки и по-късно осъзнах, че вече нямам увереност в почтеността на данните в изследването”, заявява Ромер.

Лопес-Кларос отговаря, че твърденията промените в методологията да са били насочени срещу Чили, са “напълно неоснователни”. По думите му промените са правени “без да има фокус върху това, какъв ще е ефекта спрямо конкретни държави”.

Според нето слизането на Чили надолу в класацията се дължи на по-агресивните реформи в други държави. По думите му между докладите от 2013 и 2016 г. в Мексико са предприети осем значителни реформи, докато в Чили са били само две. “Не е изненадващо, че Мексико изпревари Чили като страната с най-добра бизнес среда в Латинска Америка”, заявява той.

Пол Ромър е повдигнал въпроса и пред ръководството на институцията, което е подкрепило решението му да коригира и преизчисли индекса. В края на миналата седмица Групата на Световната банка публикува изявление, в което подчертава, че в своите проучвания “третира всички държави равнопоставено, като индикаторите и методологията на “Doing Business” са изготвени без да се има предвид някоя конкретна държава и са предназначени за цялостно подобряване на бизнес средата”.

В изявлението също така се казва, че “в светлината на изразените от господин Ромър притеснения и предвид нашия ангажимент с почтеността и прозрачността, ние ще предприемем външен преглед на индикаторите за Чили в доклада Doing Business”.

Пол Ромър се присъедини към Световната банка през октомври 2016 г., след като преди това е бил преподавател в Нюйоркския университет. Инициираните от него промени ще засегнат доклади, публикувани далеч преди идването му в институцията.

Това не е първият сблъсък на Ромър с икономическия екип на Световната банка. През май мината година той публикува своя вътрешна препоръка, в която настоява икономистите на банката да пишат по-кратко и ясно. „Проблемът с неясното писане е, че позволява на автора да създава фалшиво впечатление и същевременно да поддържа възможност да се отрече, когато някой се опита да потвърди твърденията му”, изтъква Ромър.

В своята бележка към колегите си той дава за пример критично изследване на Литературната лаборатория към Станфордския университет, в което се разглежда начина, по който са списвани докладите на Световната банка. Заключението е, че тези доклади са написани “почти като на чужд език, както семантично, така и граматично”, и че “стават все по-абстрактни и по-отдалечени от конкретния обществен живот, написани са на технически код, несвързан с ежедневната комуникация”.

По време на този сблъсък с колегите си Ромър публикува и по-ранна вътрешна бележка, която е пратил във връзка бюджетни документи, получени от него в началото на мандата му като главен икономист. В тези документи е имало оценки, че преназначаването на 90 подизпълнители като служители на пълен работен ден няма да има ефект върху бюджета на банката. След като е проверил въпроса и е говорил със служители обаче, Ромър е открил, че преназначаването на служителите ще струва значително повече на институцията.

В тази връзка Ромър заявява, че групата служители, отговаряща за емпиричните изследвания и икономическите данни, не би трябвало да произвежда вътрешни документи с подвеждащо съдържание. “Ако хората в банката не могат да вярват на всичко, което тази група (по икономика на развитието) пише, не могат да вярват и на анализите, които ние изготвяме”, заявява той на колегите си.

Оставете коментар