Новите програми за 10-ти клас: Патриотизъм, провинциализъм и идеология

Според МОН, в новите учебни програми има „засилен патриотичен акцент“. Те наистина би следвало да се харесат на средностатистическия националист, доколкото създават предпоставки учениците да получат провинциализирана и идеологизирана картина на световната история и култура, както и да пропуснат съществени моменти в гражданското си образование.

Не само продавачите се затрудняват да отличат личните си убеждения от съдържанието на учебниците. Снимка: Барикада

Всеки път, когато в учебните програми по литература се предложи промяна, предвиждаща изключване на някое емблематично българско произведение, в обществото се разразява буря от противоречиви коментари. Същото става и с историята, когато някой се досети например, че понятието за “робство” трябва да се ползва в смисъла, прилаган в останалата част от света, а не в онзи, използван за социална мобилизация през Възраждането. 

МОН обаче успешно избягва подобни дебати относно новите програми за 10-ти клас, които ще влязат от следващата учебна година, като просто поставя обучението по литература и история изцяло в български контекст и с подобаващ на настоящото управление “патриотичен акцент”. Резултатът от тези промени обаче може да е доста по-сериозен от замяната на робство с власт, която вече се наложи в учебниците. Програмите би следвало да се харесат на средностатистическия националист, доколкото те създават предпоставки учениците да получат провинциализирана и идеологизирана картина на световната история и култура, както и да пропуснат съществени моменти в гражданското си образование.

Какво налага промените

Новият закон за училищното и предучилищното образование предвижда възможност за учениците да напускат системата след 10-ти клас, когато ще завършват първия етап от гимназиалното образование. Основният мотив за тази промяна по всичко личи идва от необходимостта България да изпълни целта си за 2020 г. само 11% от учениците да напускат преждевременно образователната система. Целта на ЕС е 10% и общността е на път да я постигне след десетилетие на бавен, но непрескъснат спад на дела на ранно отпадналите. България, напротив, увеличава този дял постоянно от 2011 г. насам и за 2016 г. достига 13.8%.

Логиката е, че ако не можем да задържим тези деца в образователната система, поне да им дадем шанс да я напуснат по-рано с диплома. Затова МОН въвежда т.нар. миниматура след 10-ти клас, когато ще се полагат тестове по осем предмета. Това означава промени в програмите, така че те да добият завършеност до края на десетата година от обучението. След нея, в системата ще остават учениците, които искат да продължат образованието си в колеж или университет.

Неотдавна бяха направени други промени, с които се прие основното образование да се завършва след 7-ми клас, т.е. година по-рано от досега. Отново с цел да се намали отпадането, към горните класове продължава всеки, дори и с нито един верен отговор на външните оценявания.

Гражданско образование – за напреднали

За да отговарят на изискванията за тестовете в края на 10. клас, програмите са направени като олекотена версия на тези за 12. клас. Например, предметите от досегашния философски цикъл, които се изучаваха от 9. до 11. клас вече са част от общ предмет “Философия”, който се изучава от 8. до 10. клас. Изместването му с година по-рано налага съобразяване на програмите с развитието на децата на тази възраст.

В резултат, от философския цикъл отпада значителна част от обучение по логика и право за сметка на това по психология и етика. Механизмите и принципите на съвременното общество, които досега бяха част от предмета “Право”, отиват в “Гражданско образование” за 11. клас. Силно съкратена част от гражданското образование се появява в края на курса по история за 10. клас, когато учениците ще са се фокусирали върху предстоящите тестове. В допълнение, в 10. клас ще има комбинирано – и поради тази причина сериозно орязано и не особено свързано – обучение по логика, история на правото и история на философията. 

По този начин онези, които решат да не продължат образованието си след 10. клас, ще са се запознали с възгледите на Аристотел и Платон за държавата и на Хобс, Лок и Русо за обществения договор, но без да навлизат в детайли за механизмите на функциониране на съвременните демократични общества. Едва в 11. клас ще се проблематизира ролята на гражданите в тях, основните им права и отговорности, както и взаимоотношенията на различните социални групи и техните перспективи към света.

Само онези, които не отидат на трудовия пазар още след навършване на 16 години, ще се запознаят в детайли с Всеобщата декларация за правата на човека, Конвенцията за правата на детето и… Конституцията на Република България. Според логиката на актуалната реформа, финалната и най-важна част от гражданското образование ще е от полза само за онези, които мислят да продължат образованието си в университет.

Това разделение има очевиден недостатък – изхождаме от предпоставката, че искаме да живеем в демократично общество, но подготвяме само част от учениците за тази отговорност. Например, сред новите понятия, с които ще се запознават единадесетокласниците е “пропорционален и мажоритарен вот”, но онези, които са завършили средното си образование след 10. клас, също ще трябва да могат да преценят коя от двете системи предпочитат. Делът на висшистите е 33.8% от населението в България, което значи, че потенциално напускащите образование след 10. клас ще са до 2/3 от учениците.

Засилен патриотичен акцент

Досега в 10. клас се изучаваше световна съвременна история. Първата цел на това занимание според досегашната програма бе “да разшири представата за целостта на историческия процес с неговите разнообразни прояви и особености в Европа и останалия свят”. Бъдещите миниматури обаче налагат изучаването на историята от глобална перспектива да бъде орязано и сбутано в по-ранните класове, докато в десети се преминава през “пълен курс по българска история – от първи свидетелства за живот по днешните български земи до началото на XXI век”, който цели да “формира отношение към родното, към историческата традиция”.

Не по-различен е подходът към литературата. Досега в 10. клас се изучаваше ренесансова и просвещенска литература в Европа, след което българските произведения от Възраждането се разглеждаха в този контекст. По новите програми нещо подобно в сериозно изменен и съкратен вариант се случва в 9. клас, докато през следващата година ще се изучава само българска литература от периода след Освобождението, върху която ще бъде и миниматурата.

Напълно логично, от МОН обобщават, че “в програмите е поставен акцент върху националната история, география и литература” като същевременно е “засилен патриотичният акцент”.

Само факти, без идеология

В съобщението си за новите програми, МОН посочва, че при прегледа на най-новата история “са намерили място само факти, без да се допуска оценъчна интерпретация”. Изглежда на експертите в образователното министерство не им хрумва, че селекцията на факти също може да бъде идеологически натоварена. Твърдението, че е бил засилен патриотичният акцент, само по себе си представлява признание за допусната оценъчна интерпретация.

За да потвърдят обективността си, от институцията съобщават, че при обществените обсъждания са отпаднали някои понятия (като мажоритарна и пропорционална избирателна система), а на тяхно място са добавени други като “експроприация, приватизация, терор, атентат, безпартиен режим, комунизъм, репресивен апарат, глобализация”. МОН пропуска да се похвали и с понятието “евроатлантически избор”, което липсва в старите програми, но вече заема достойно място до “свобода на словото”.

Дори от учебната програма, която не навлиза в детайли, ясно си личи идеологическата употреба на някои от изброените понятия. Например, урокът за преврата от 1934 г., довел до безпартиен режим, трябва да дойде след такъв за “левия политически радикализъм”. Превратът е разгледан като “криза на демокрацията”, която трябва да се разбере, веднага след “ ролята на международните и вътрешни фактори за радикализация на политиката на БКП и за ескалацията на политическото насилие в България.” Разбира се, авторите на учебници ще могат да включат повече контекст около събитията през 20-те години, но не и да избягат от общата рамка, ако искат да бъдат одобрени от МОН.

Селекцията на факти е идеологизирана не само за периода между войните, но и по отношение на самата Втора световна война. В програмата не са споменати репресии срещу части от населението, антиеврейското законодателство и пронацисткия характер на управлението, но изрично е посочено, че ученикът трябва да може да “оценява значението на действията за спасяване на българските евреи през Втората световна война.”

Докато пропуска някои негативни измерения на държавността до края на ВСВ, програмата създава впечатлението, че те се появяват с идването на власт на БКП. Едва след войната се появява понятието за лагери за принудителен труд, каквито очевидно не съществуват или не ни интересуват от по-ранни етапи в историята. Други неща, които ни интересуват конкретно за периода на управление на БКП са “примери за политически терор, репресии и нарушаване на граждански, политически и човешки права и свободи”, както и “форми на политическа съпротива” и “ролята на пропагандата в обществото”.

Накратко, горяните практикуват политическа съпротива, докато социалистите, земеделците и синдикалистите преди ВСВ са радикализирани леви, които предизвикват криза на демокрацията и заради които следва да се въведе безпартиен режим. Този режим обаче не е тоталитарен, защото за тоталитаризъм се говори едва след края на ВСВ.

За историята след 1989 г. учениците следва да представят “възвръщането към принципите на плурализъм, демокрация и пазарна икономика” отпреди преврата на 9-ти септември. За този период ученикът трябва да може да “дава примери за положителното влияние на Европейския съюз върху развитието на България” и за “положителни ефекти от преструктурирането на икономиката”.

Естествено, от пазарната икономика може да има само положителни ефекти. Евентуалните “социални проблеми”, за които учениците може да се досетят, не са следствие от пазара, а от “предизвикателствата на прехода” към него.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар