В категории:Икономика

Икономическият растеж е по-силен, когато парите се разпределят към бедните, вместо към богатите

Нуждата от по-голямо равенство на доходите и по-равномерно разпределение на богатството потвърждават важността на прогресивната данъчна структура и целевото подпомагане на най-нуждаещите се

Хората с по-ниски доходи харчат допълнителните приходи за потребление, което стимулира цялата икономика. Снимка: pixabay.com

Стивън Кукулас, Guardian

Насочването на генерираното при икономическия растеж богатство към бедните хора, вместо към тези, които са вече богати, води до ускоряване на растежа и намаляване на безработицата. В обратния случай се стига до увеличаване на неравенството при доходите, което на свой ред ограничава потенциала за икономически растеж.

Икономическите аргументи за поддържане на прогресивно облагане на приходите и насочване на социални плащания към най-нуждаещите се са непреодолими. Въпросът може да бъде илюстриран чрез един опростен и стилизиран пример, който очертава как повишените парични потоци към най-бедните увеличава растежа, а паричните потоци към богатите увеличават спестяванията, но държат икономическия растеж по-нисък.

Да вземем за пример ситуация, при която растежът е добавил към икономиката 1 млрд. долара. Този милиард може да бъде разпределен по много различни начини – например десетте най-богати хора в държавата да получат всичко – по 100 млн. долара на човек. Да разгледаме например какво би означавало това означава това за Австралия, където според BRW Rich десетият най-богат човек разполага с 2.65 млрд. долара, а най-богатият – Джина Райнхард, разполага с над 14 млрд. долара. Икономическата теория и изследвания подсказват, че допълнителните 100 млн. долара за всеки от тези свръхбогати индивиди ще бъдат почти напълно абсорбирани в техните активи и спестявания и в резултат ще има много малко увеличение на икономическата активност.

Изследвания на Brookings Institution и Reserve Bank of Australia показват, че хората с високи доходи имат значително по-ниска склонност да разпределят допълнителните приходи към потребление, отколкото тези с ниски доходи. За по-бедните хора е по-вероятно да изхарчат голямата част от всякакъв допълнителен доход, докато за богатите е по-вероятно да го спестят.

С други думи – дали Джина Райнхард и другите милиардери ще увеличат разходите си за потребление над текущите нива, ако приходите им получат еднократно увеличение от 100 млн. долара? Отговорът почти без всякакво съмнение е “не”. Много по-вероятно е допълнителните 100 млн. просто да бъдат добавени към активите и богатството им, поради което ефектът върху макроикономиката ще е малък.

Като алтернатива единият милиард може да се разпредели като на всеки от най-бедния милион жители на страната се дадат по 1000 долара – чрез намаляване на данъците или увеличаване на социалните плащания с по 20 долара седмично. При този сценарий има голяма вероятност този 1 млрд. долара да бъдат изхарчени за подобряване на жизнения стандарт. Малко е вероятно хората с ниски доходи да спестят или инвестират допълнителния приход.

Помислете колко различен ще е ефектът за икономиката и работните места при тези два варианта. Ако парите стигнат до хората с ниски доходи, това неизбежно ще увеличи разходите за потребление – което означава повече работни места и просто по-силна икономика. И ако преразпределението на приходите продължи да бъде насочено към потребителите с ниски доходи, това ще повиши потенциалът за растеж на икономиката. Безработицата ще стане структурно по-ниска, освен това ще има и самоподдържащ се цикъл на повишена икономическа активност.

В повечето трезви анализи за разпределение на доходите никой не предлага правителствата просто да приемат управленска рамка, която да мачка богатите и да разпределя сляпо пари към бедните. Идеите за по-голямо равенство на доходите и по-равномерно разпределение на богатството по-скоро потвърждават за пореден път важността на прогресивната данъчна структура. Те също така подчертават смисленото от икономическа гледна точка насочване на социална помощ към хората с ниски доходи и затягане на разпределението към тези с високи доходи.

Това е и логиката, поради която данъчните облекчения за супербогатите и корпоративния сектор се нуждаят от радикален ремонт. Прилагането на такива политики не само ще подсили икономическия растеж и ще понижи нивата на структурна безработица – те също така имат преимуществото да са по-справедливи, достойни и състрадателни. Да се надяваме, че при бъдещите изборни кампании ще бъде признато, че проблемите с доходното неравенство и преразпределението са ключови за икономическия растеж.

Оставете коментар