В категории:Книги / Общество

Щом студентът плаща, професорът играе хоро

Така е по света, у нас, дори и в Харвард. За какво качество на образованието говорим тогава?

Нучо Ордине. Снимка: Фен страница на италианеца във „Фейсбук“

На 28 май 2012 г. във вестник ,,Монд” излиза статия на философа Еманюел Жафлин. В нея той казва: ,,Плащайки скъпо следването си в ,,Харвард”, студентът не очаква от преподавателя си само ерудираност и компетентност, очаква той да му е подчинен, защото клиентът винаги е цар”. Подобно е положението и в Канада. За изследователя Саймън Лейс университетите там са в упадък, защото студентите най-официално биват считани за ,,клиенти”.

Абсолютно същата е ситуацията и в Италия. ,,Единствената цел на ректори и директори, изглежда, е тази да произвежда дипломирани младежи, които да насочва към пазара на труда. Облечени в дрехите на мениджъри, а не на обикновени преподаватели, те са

принудени да съхраняват равновесието между приходи и разходи,

за да направят по-конкурентни предприятията, които управляват…. Те все по-малко се интересуват от качеството на преподаване и обучение”, пише италианският професор Нучо Ордине.  За американската му колежка Марта Нусбаум кризата е всеобща – през последното десетилетие в повечето европейски страни, с изключение на Германия, реформите и орязването на бюджетите в образованието водят до плачевно състояние на университети и училища. Двамата с Ордине са категорични – почти всички европейски държави са ориентирани към улесняване на обучението на студенти, към понижаване на изискванията. Идеята е да се дава възможност за по-лесно вземане на изпитите, за да не е разочарован ,,клиентът”, а и да си прекарва приятно времето той. Това води до намаляване на обема на материала, превръщането на лекциите в ,,интерактивни игри” (да не се натоварват младежите), предлагат се тестовe с посочен отговор (възможност за налучкване) и т.н. Всичко това се отразява на качеството. Специално в Италия кръгът се затваря още по-порочно –

тези вузове, които максимално са смъкнали летвата и студентите им не повтарят учебни години, биват награждавани

от държавния бюджет. Поощряват се финансово, защото успяват ,,навреме” да произведат кадри за пазара на труда. Така обаче другите университети, които късат студенти и при тях летвата е висока, са стимулирани да я свалят.

Всичките тези примери фигурират в книгата на гореспоменатия италианец Нучо Ордине ,,Ползата от безполезното”. Проблемите в образованието са само елемент от разглежданите теми в творбата. Книгата излезе преди 2 години на българския пазар (издателство ,,Изток-Запад”, преводач Сава Славчев). Не разказваме за нея самоцелно, а защото съдържа информация, която макар да не засяга България, пряко ни касае. И у нас държавата абдикира във висшето образование, студенти се превръщат в клиенти. Но порочната либерализация очевидно е повсеместен модел, привнесен от запад, част от духа на самата днешна цивилизация. Това означава, че положението няма шанс да се промени нито тук, нито там. Интересно е обаче, за разлика от България,

на запад се чуват все по-силни академични гласове

срещу порочната система. Професорите им не мълчат. Писнало им е да играят по свирката на клиенти-студенти.

Съветваме читателите да поразсъждават в контекста на целия проблем за някои новости, които непрекъснато се правят и в средното образование. Твърди се, че тестове, прожектиране на филми, игри и други ,,иновации” повишават качеството на учебния процес. А целта им, всъщност, не е ли същата – на децата просто да им е приятно,

да не се напрягат много-много.

Защото напрегнат ли се, може да се запишат в друго училище. А може и въобще да избягат от класната стая.

Нучо Ордине с колеги. Фен страница на италианеца във „Фейсбук“

Но да се върнем към висшето образование. Да обобщим. Системата при него след абдикирането на държавата е: студентът плаща – той е клиент, а университетите са продавачи, които се  мъчат да им предлагат все по-лесно и приятно обслужване, като в мол – образованието като резултат е точно такова, каквото може да ви го предложи мол. Проблемът, разбира се, е много по-дълбок. Няма младеж на света, който иска трудно да взема изпитите.

Няма и родител, който желае това за детето си.

Искате да ви е лесно – заповядайте, лесно е. Масова клиентелизация.

Оставете коментар