Как изглежда „виетнамското чудо” от мостовете на Да Нанг

Най-хубавият град за живеене във Виетнам онагледява постиженията на цялата страна, славеща се днес с най-бързоразвиващата се икономика в Югоизточна Азия. Наоколо е и огърлицата от исторически перли, закриляни от ЮНЕСКО – Хой Ан, Ми Шон, Хюе

За най-хубав град за живеене във Виетнам се смята едномилионното пристанище Да Нанг – главният град на Централен Виетнам и трети по икономическо развитие след столицата Ханой и южния мегаполис Хо Ши Мин (бившия Сайгон). Неслучайно именно тук през ноември т.г. се състоя годишната среща на върха на АРЕС (Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество) – организацията, която обединява 21 водещи световни икономики, която осъществява 60% от световната търговия и чийто член от 1998 г. е и Виетнам. Със 7-процентния годишен растеж на собствения си БВП, красивият Да Нанг, поел сега второто виетнамско домакинство на АРЕС (първото бе през 2006-та в Ханой), онагледява много ярко впечатляващото „виетнамско чудо”, което изведе изстрадалата от тежки войни страна до сегашната ѝ позиция на най-бързоразвиващата се икономика в Югоизточна Азия.

Имах късмета да бъда специален пратеник на „Барикада” за отразяване на срещата на АРЕС и така да опозная и Да Нанг, през който само бях минавала при едно от предишните ми пътувания из Виетнам. Сега вече разбрах на какво се дължат суперлативите и на виетнамци, и на чужденци, когато заговорят за този уютен и просторен град, разположен едновременно и на река Хан, и на брега на Южнокитайско море, наричано от виетнамците Източно.

Ето например каква гледка се откриваше от прозореца на хотелската ми стая на 14-ия етаж. Виждах и реката почти пред мен, и морето в далечината.

Такава гледка към Да Нанг се откриваше от хотелския ми прозорец на 14-ия етаж–отпред е реката Хан, а в далечината се вижда и Източно море. По-десният от небостъргачите е централата на градската управа, а до него е "Новотел Да Нанг". Снимка: Къдринка Къдринова
Такава гледка към Да Нанг се откриваше от хотелския ми прозорец на 14-ия етаж – отпред е реката Хан, а в далечината се вижда и Източно море. По-десният от небостъргачите е централата на градската управа, а до него е „Новотел Да Нанг“. Снимка: Къдринка Къдринова

По-футуристичният от двата небостъргача на снимката, или „Царевицата”, както го наричат на шега местните, всъщност е централата на градската управа, завършена през 2014 г. Другият небостъргач, който е по-близо до реката, е хотел – 37-етажният и 4-звезден „Новотел Да Нанг”, стартирал през 2012-та.

На крайбрежния булевард на Да Нанг. Снимка Къдринка Къдринова
На крайбрежния булевард на Да Нанг. Снимка Къдринка Къдринова

Улиците и тротоарите в Да Нанг са широки, правени са с размах, перспектива и вкус, както и цялото градско оформление. Особено привлекателен е крайбрежният булевард по течението на реката – украсен със скулптури и цветя, оживен от много заведения, любимо място за разходки.

Саксии с формата на яйца разнообразяват украсата по крайбрежния булевард на Да Нанг. Снимка: Къдринка Къдринова
Саксии с формата на яйца разнообразяват украсата по крайбрежния булевард на Да Нанг. Снимка: Къдринка Къдринова

Класическата и модерната архитектура са в хармонично съчетание. Има обширни паркови и увеселителни зони, като в една от тях се извисява и огромно виенско колело.

Да Нанг е много прославен и с оригиналните си мостове. Най-прочутият е завършен през 2009-та и през него сякаш се вие огромен дракон, който умее да прави и шоу при специални случаи – да пръска от устата си вода или да бълва огън.

Мостът-дракон е най-популярната емблема на Да Нанг днес
Мостът-дракон е най-популярната емблема на Да Нанг днес

Най-ефектен е вечер, когато е осветяван в постоянно преливащи се и променящи се цветове – от жълто през зелено, синьо, червено и обратно.

Така изглежда мостът-дракон вечер–осветен в преливащи се цветове. Снимка: Къдринка Къдринова
Така изглежда мостът-дракон вечер – осветен в преливащи се цветове. Снимка: Къдринка Къдринова

Градът се гордее и с първия във Виетнам мост, който се „отваря”, за да пропусне по-големи кораби. Но това не става чрез вдигане на конструкцията нагоре, както се прави другаде по света, а със завъртане на централната част на моста около оста му.

Мостът с въртящата се конструкция–тя е на централната носеща колона, която е кръгла. Денем обаче дизайнът на самия мост изглежда някак семпло. Снимка: Къдринка Къдринова
Мостът с въртящата се конструкция – тя е на централната носеща колона, която е кръгла. Денем обаче дизайнът на самия мост изглежда някак семпло. Снимка: Къдринка Къдринова
Нощем светлините по въртящия се мост го превръщат във вълшебна гледка
Нощем светлините по въртящия се мост го превръщат във вълшебна гледка

Жителите на Да Нанг се гордеят и с моста си „Платноходка”, чийто елегантен силует наистина напомня този плавателен съд.

Мостът "Платноходка" с виенското колело в парковата зона на отсрещния бряг
Мостът „Платноходка“ с виенското колело в парковата зона на отсрещния бряг

Да Нанг е не само най-чистият град във Виетнам, но и един от 20-те най-чисти в света. Според „Файненшъл Таймс” тук са осъществени най-успешните в цял Виетнам инвестиции в опазването на околната среда и в инфраструктурни обекти.

Да Нанг се слави и като туристически рай – широките му и дълги плажове също са начело на световните класации. Освен това е заобиколен от истинска скъпоценна огърлица от исторически перли под закрилата на ЮНЕСКО – бившата виетнамска столица Хюе, старинното средище на търговци и занаятчии Хой Ан, сърцето на древната индуистка култура Чампа – Ми Шон. Впрочем, именно по времето на кралство Чампа – през далечната 192 г., е основан и самият Да Нанг.

Хората в града и околността са приветливи, сърдечни, добре образовани. В Да Нанг има няколко университета, три от тях са държавни.

Силно развита е морската промишленост – и риболовната, и корабостроителната. А също авиационната, машиностроителната, химическата, текстилната, фармацевтичната, електропроизводството и т.н. Произвеждат се също строителни материали, торове, хартия и др.

Постиженията на Да Нанг правят особено силно впечатление в контраст с не тъй далечното минало, белязало Виетнам с изпитанията на дълги и жестоки войни. Точно на един от най-красивите плажове на Да Нанг, който днес дарява с блаженство безброй чужди и местни туристи, през 1965 г. е извършен първият американски десант, спуснал силите на САЩ на виетнамска територия за сухопътни операции.

Прочутият плаж на Да Нанг днес е смятан за един от най-добрите в света
Прочутият плаж на Да Нанг днес е смятан за един от най-добрите в света
Ето как е изглеждало същото място през 1965 г., по време на Виетнамската война, когато тук са се разполагали американски войници
Ето как е изглеждало същото място през 1965 г., по време на Виетнамската война, когато тук са се разполагали американски войници
Момент от американския десант през 1965 г. на същия прочут днес плаж на Да Нанг
Момент от американския десант през 1965 г. на същия прочут днес плаж на Да Нанг

В Да Нанг, който в онези времена административно се е водил към Южен Виетнам, се е намирала и голяма военно-въздушна база.

Това е Да Нанг от началото на 70-те
Това е Да Нанг от началото на 70-те

По време на Виетнамската война загиват 56 000 американци и над 2 милиона виетнамци. Върху земята на Виетнам са изсипани 7 млн. тона бомби – 3 пъти повече от бомбите през цялата Втора световна война. 9000 от 15-те хиляди села в Южен Виетнам са разрушени. Цели горски масиви в планините са унищожени от разпръсквани от американците отровни химикали. И до днес още се раждат виетнамчета с малформации заради отровите.

САЩ прекратяват преките бойни действия след Парижките споразумения от 1973 г. Войната за обединение на Виетнам продължава до превземането на Сайгон от Народноосвободителната армия (НОА) на 30 април 1975 г. В похода на юг е освободен и Да Нанг, чиито жители посрещат частите на НОА на 29 март 1975 г.

Посрещане на Освободителната армия в Да Нанг през април 1975 г.
Посрещане на Освободителната армия в Да Нанг през април 1975 г.

Героизмът на виетнамския народ се проявява както по време на войната, така и в усилията за възстановяване на обединилата се през 1976 г. страна. През 1986 г. управляващата ВКП приема стратегическата програма за държавно развитие „Дой Мой” („Обновление”), която внася пазарни елементи в социалистическия курс. Даден е простор на частната инициатива. Виетнам се отваря за чужди инвестиции, като същевременно държавата запазва за себе си по 51% от всяка смесена компания. Приходите се влагат в развитие на местни производства, в изграждане на мащабни инфраструктурни проекти, в образование и модернизация. С бързи темпове се разрастват индустрията, селското стопанство, услугите.

Именно тази продължаваща вече над 30 г. политика превръща Виетнам в най-бързоразвиващата се икономика в Югоизточна Азия. След като години наред тя бележи по 7-8% растеж, ефектът от световната финансово-икономическа криза през 2008 г. за известно време сваля този растеж до около 5-6%, но в последните години показателят отново тръгва нагоре и за тази година отново вече се доближава до 7%.

В момента общият чуждестранен инвестиционен капитал във Виетнам е над 290 млрд. долара, като сред водещите капиталовложители са Япония, Южна Корея, Сингапур и т.н. Само през първите седем месеца на 2017 г. Виетнам е привлякъл нови 7,72 млрд. долара преки чужди инвестиции, което прави ръст от 6,5 % в сравнение със същия период на 2016 г.

През 2018 г., точно по време на българското председателство на ЕС, ще влезе в сила и споразумението за свободна търговия между Виетнам и Евросъюза. Виетнам е подписал и с други партньори вече над 90 такива договори – двустранни и многостранни.

Ясна държавна стратегия за развитие и работлив, всеотдаен народ – това са „тайните” за успехите на Виетнам, в което лично може да се убеди всеки гост на страната. За пореден път и аз се докоснах до този феномен при това вече мое пето гостуване на виетнамска земя. Уви, този път той имаше и драматични измерения. Точно в навечерието на срещата на АРЕС в Да Нанг се развилня мощният тайфун „Дамри”. Той нанесе тежки поражения в цял Централен Виетнам и особено в зоните южно от Да Нанг. Прекъснати бяха основните магистрала и жп линия, свързващи Северен и Южен Виетнам, много селища бяха наводнени, ураганните ветрове разрушиха много сгради, над 30 000 души бяха евакуирани, дадени бяха над 100 човешки жертви…

В самия Да Нанг нямаше тежки поражения, но все пак бяха отнесени някои билбордове, а проливните дъждове и силните ветрове съсипаха голяма част от празничната украса на града.

И в Да Нанг тайфунът "Дамри" остави поражения, макар и слаби, макар и бързо отстранени
И в Да Нанг тайфунът „Дамри“ остави поражения, макар и слаби, които бяха бързо отстранени

Въпреки стихията обаче, доброволци и специализирани звена положиха големи усилия за бързото разчистване на щетите и възстановяване на приветливия облик на града – така че Да Нанг все пак посреща гостите си приветлив и подреден, въпреки дъждовното време в първите дни на форума.

Доброволци и специализирани звена не оставиха града на стихията
Доброволци и специализирани звена не оставиха града на стихията

Солидарни и добре организирани, виетнамците се мобилизираха да преодоляват бедствието и в по-сериозно пострадалите зони. Държавата отдели и средства, и техника за целта, военни части бяха включени в спасителните и отводнителните дейности.

Доста пострада от тайфуна и закриляният от ЮНЕСКО град Хой Ан, разположен на около 30 км южно от Да Нанг. Хой Ан бе наводнен и улиците му наподобяваха каналите във Венеция.

Тайфунът превърна Хой Ан във Венеция
Тайфунът превърна Хой Ан във Венеция

Само два дни след разразяването на стихията обаче всичко вече бе отводнено и почистено, а многобройните магазинчета, храмове и старинни къщи музеи, с които се слави градът, отвориха отново врати за туристите.

Разбира се, разчистващите екипи имаха допълнителен стимул – след откриването на срещата на върха на АРЕС съпругата на виетнамския президент заведе в този град музей всички чуждестранни първи дами, съпроводили мъжете си на форума.

Била съм в Хой Ан и друг път, но сега именно това едва ли не магическо преборване на последствията от стихията ми направи по-голямо впечатление от романтичната му атмосфера и старинния му уют.

Хой Ан бързо успя да се съвземе след стихията и да възстанови уютния си облик. Снимка: Къдринка Къдринова
Хой Ан бързо успя да се съвземе след стихията и да възстанови уютния си облик. Снимка: Къдринка Къдринова
Всекидневието на Хой Ан обикновено е в хармония с музейния му статут–в каданс. Снимка: Къдринка Къдринова
Всекидневието на Хой Ан обикновено е в хармония с музейния му статут – в каданс. Снимка: Къдринка Къдринова

Приятели – завършили у нас виетнамци, каквито общо в страната има над 30 000 – ме заведоха в едно от многобройните магазинчета за красива коприна в Хой Ан. Един от патентите на града е следната предлагана именно в такъв тип магазини услуга – на желаещите клиентки се взимат мерки и само час по-късно (колкото трае една бърза разходка из града), съответната гостенка вече получава готовата си рокля от избрания от нея плат.

В магазинчето, в което отидохме заедно с моите приятели, младата собственичка ми разказа как само преди два дни се е спасявала със семейството си и с топовете с платове на покрива на къщата, а нивото на водата, заляла целия приземен етаж, стигало до два метра. За това обаче напомнят само още не сменените тапети. Всичко друго вече е лъснато, подредено и търговията върви на пълни обороти, а хората сияят с обичайните си усмивки…

Само по разлепените тапети на петна и по още запушените с кал процепи на вратата личи, че тук водата е стигала 2 метра само 2 дни преди да бъде направена снимката. Иначе магазинчето закоприна работи на пълни обороти. Снимка: Къдринка Къдринова
Само по разлепените тапети на петна и по още запушените с кал процепи на вратата личи, че тук водата е стигала 2 метра само 2 дни преди да бъде направена снимката. Иначе магазинчето за коприна работи на пълни обороти. Снимка: Къдринка Къдринова

Също като Да Нанг, и Хой Ан е разположен едновременно и на река, и на море. Река Тху Бон носи водите си успоредно на морското крайбрежие, от което я делят буквално метри.

Река Тху Бон минава през Хой Ан. Снимка: Къдринка Къдринова
Река Тху Бон минава през Хой Ан. Снимка: Къдринка Къдринова

А старинният град се е разстлал по двата ѝ бряга и досами морските вълни. През 16-19 век това е било най-оживеното търговско пристанище на Азия, ключов пункт от легендарния Път на коприната – оттук корабите на португалски, холандски, френски и английски търговци отнасяли скъпоценните нишки и платове към Европа.

Тук са действали и многобройни търговци от Китай, които са оставили доминиращите днес в облика на града старинни домове в китайски стил и конфуциански храмове.

Конфуциански храм в Хой Ан. Снимка: Къдринка Къдринова
Конфуциански храм в Хой Ан. Снимка: Къдринка Къдринова

Японското влияние пък е увековечено в уникалния покрит мост, издигнат през 1593 г. Легендата гласи, че някога тук живеел гигантски дракон – главата му била в Индия, а опашката в Япония. Мостът бил нещо като седло върху дракона. И когато го оседлали, чудовището се предало и умряло.

Покритият мост в Хой Ан. Снимка: Къдринка Къдринова
Покритият мост в Хой Ан. Снимка: Къдринка Къдринова

Но духът му е жив – в посветения му храм, изграден вътре, насред самия мост.

Храмът вътре в моста е в чест на дракона. Снимка: Къдринка Къдринова
Храмът вътре в моста е в чест на дракона. Снимка: Къдринка Къдринова

Днес туристическата индустрия отново изпълва Хой Ан с оживление и омагьосва с романтиката му чужденци от цял свят, с които понякога е трудно да се разминеш из уличките и магазинчетата, окичени с разноцветни фенери и предлагащи пъстри творения на народните занаяти.

Южнокорейски туристи в традиционни виетнамски одежди, закупени по време на разходката им из в Хой Ан. Снимка: Къдринка Къдринона
Южнокорейски туристи в традиционни виетнамски одежди, закупени по време на разходката им из в Хой Ан. Снимка: Къдринка Къдринона

Освен по коприната или бронзовите гонгове от Хой Ан, туристите, стигнали до Да Нанг и околностите му, много си падат и по продукцията на каменоделци и скулптури от т.нар. Мраморно село или Нгу Сан Сон. То се нарича така, защото е разположено почти в покрайнините на Да Нанг, сред тамошните живописни планини, от които се добива мрамор.

Изглед към Мраморното село край Да Нанг. Снимка: Къдринка Къдринова
Изглед към Мраморното село край Да Нанг. Снимка: Къдринка Къдринова

А местните майстори дялкат от тях „на конвейер” красиви скулптурни изображения – предимно на Веселия Буда и на… Жената Буда. Не жената на Буда, а именно Жената Буда. Или както я поднасят на английски – Lady Buddha. На виетнамски всъщност я наричат Куан Ан и я имат за богиня. Казват, че името ѝ означавало „Всички желания ще се изпълняват”. Само трябва да помолиш Куан Ан.

Две фигури на Жената Буда (вляво), произведени от майсторите в Мраморното село, очакват купувачи наред с други изделия в магазинче за туристи в Мраморното село. Снимка: Къдринка Къдринова
Две фигури на Жената Буда (вляво), произведени от майсторите в Мраморното село, очакват купувачи наред с други изделия в магазинче за туристи в Мраморното село. Снимка: Къдринка Къдринова

Всъщност, молитвите към нея е прието да се отправят най-вече от храма, който ѝ е посветен и е разположен в подножието на нейна… 67-метрова статуя. Та не е в Мраморното село, а доста по-далеч, навръх планински склон, който се спуска към морето, на полуострова Сон Ча. Пагодата там се нарича Лин Ун. А огромната статуя, издигната през 2010-та след събиране на волни пожертвувания, е прекалено нова, лъскава и кичозна, за да вълнува ценителите на автентични паметници на културата. Но за пред масовия турист все пак добре си върши работата – вазите с пожертвования в пагодата Лин Ун никога не остават празни.

67-метровата статуя на Жената Буда или богинята Куан Ан са извисява над морето от храма Лин Уан
67-метровата статуя на Жената Буда или богинята Куан Ан са извисява над морето от храма Лин Уан

По същия начин работилничките на майсторите-каменоделци в Мраморното село също никога не остават без туристи, желаещи да отнесат оттам я Жената Буда, я някой по-универсален образец на широко разпространената тук индуистка култура. Примерно, някой стандартен Весел Буда, някой дракон или птица феникс…

Дори онзи, който не се изкушава от ширпотреба, все пак също може да остане доволен от посещение в Мраморното село – ако се изкачи например на някоя от петте мраморни планини там. Те носят имената на петте основни елемента – метал, дърво, вода, огън, земя. Почти на всяка такава планина/хълм има изграден будитски храм, потънал, както е прието, след природната красота на шубраци и стръмнини.

До онази, на която се качих аз заедно с придружителя ми Нам от виетнамското външно министерство (и той, впрочем, български възпитаник – от най-новите), можеше да се стигне и с… асансьор! А изкачването става не по кози пътечки, както е обичайно у нас, а по стълбички, издялкани в мраморната порода на планината.

Асансьор води до храм в планината доМраморното село. Снимка: Къдринка Къдринвоа
Асансьор води до храм в планината доМраморното село. Снимка: Къдринка Къдринвоа

Различните елементи от будистките светилища, разпилени измежду зеленината на тази планина, която беше по-скоро хълм, въздействаха с наистина майсторската обработка на мрамора и с хармоничната природна диспозиция.

Кът от храмовия комплекс в планината до Мраморното село. Снимка: Къдринка Къдринова
Кът от храмовия комплекс в планината до Мраморното село. Снимка: Къдринка Къдринова

Навсякъде личаха характерните индуистки белези, наследени от културата Чам, развила се в кралство Чампа.

Скулптурна група в храмовия комплекс клай Мраморното село. Вижда се и свастиката–популярен и до днес в Азия символ, носещ добруване и късмет. Снимка: Къдринка Къдринова
Скулптурна група в храмовия комплекс клай Мраморното село. Вижда се и свастиката – популярен и до днес в Азия символ, носещ добруване и късмет. Снимка: Къдринка Къдринова
Храмовият комплекс край Мраморното село е вплетен хармонично сред планинската растителност. В центъра на тази беседка пак има Жена Буда.Снимка: Къдринка Къдринова
Храмовият комплекс край Мраморното село е вплетен хармонично сред планинската растителност. В центъра на тази беседка пак има Жена Буда. Снимка: Къдринка Къдринова
Мраморни Жени Буди се молят край дракони в планината до Мраморното село. Снимка: Къдринка Къдринова
Мраморни Жени Буди се молят край дракони в планината до Мраморното село. Снимка: Къдринка Къдринова

Най-голямата експозиция от над 300 скулптури и артефакта, принадлежащ към тази култура, може да се види в специализирания музей на Чам в Да Нанг.

Експонат от музея на културата Чам в Да Нанг. Снимка: Къдринка Къдринова
Експонат от музея на културата Чам в Да Нанг. Снимка: Къдринка Къдринова

А най-големият музей на същата култура под открито небе може да се види в храмовия комплекс от времената на кралство Чампа (7-17 век), потънал сред джунглата в Ми Шон, край Да Нанг.

Кът от руините на Ми Шон. Снимка: Къдринка Къдринова
Кът от руините на Ми Шон. Снимка: Къдринка Къдринова

Ми Шон също е внесен в списъка на ЮНЕСКО. За съжаление, над две трети от уникалните постройки са били разрушени от американски „бомбен килим” по време на Виетнамската война.

Част от уникалните барелефи в Ми Шон. Снимка: Къдринка Къдринова
Част от уникалните барелефи в Ми Шон. Снимка: Къдринка Къдринова

В кралство Чампа са се прекланяли пред плодовитостта, хармонията и символиките на мъжкия и женския полов орган. Те фигурират в много от съхранените до днес скулптурни изображения.

Жителите на кралство Чампа са се прекланяли пред плодовитостта–затова постоянно са изобразявали символите на мъжкия и женския полови органи. Снимка: Къдринка Къдринова
Жителите на кралство Чампа са се прекланяли пред плодовитостта – затова постоянно са изобразявали символите на мъжкия и женския полови органи. Снимка: Къдринка Къдринова

Друга задължителна спирка за всеки, стигнал до Да Нанг, е също намиращата се близо до него в северна посока стара столица на виетнамските императори – град Хюе. ЮНЕСКО бди и над него. Но и той, уви, е понесъл сериозни щети от Виетнамската война.

Цитаделата на императорите в град Хюе. Снимка: Къдринка Къдринова
Цитаделата на императорите в град Хюе. Снимка: Къдринка Къдринова

Съхранени са все пак внушителната цитадела, дворцовият комплекс, осемте мавзолея на някогашни владетели, пагодата Тен Му, до която се стига с корабче по Ароматната река.

Кът от двроцовия комхлекс в Хюе. Снимка: Къдринка Къдринова
Кът от двроцовия комплекс в Хюе. Снимка: Къдринка Къдринова
Пагодата Тиен Му на брега на Ароматната река. Снимка: Къдринка Къдринова
Пагодата Тиен Му на брега на Ароматната река. Снимка: Къдринка Къдринова

Хюе е прочут и като родина на класическите виетнамски рокли ао-зай, както и на най-красивите виетнамски островърхи шапки, в които само там вплитат особени силуетни нишки.

Типична за Хюе шапка с вплатени силуети.
Типична за Хюе шапка с вплетени силуети.

Интересно преживяване за мен бе и поканата на колегите от местната телевизия в Да Нанг да разкажа в тяхно предаване за впечатленията ми от съвременен Виетнам, от форума на АРЕС и от самия град Да Нанг. Гостувахме в студиото заедно с виетнамския колега и български възпитаник Нгуен Ву Кан. Интересното е, че в предаването думите ми бяха превеждани със субтитри, а не със заглушаващ оригинала превод.

Финалът на това мое вече пето виетнамско пътешествие бе в столицата Ханой, където имах възможност да направя доста снимки в наскоро обявената пешеходна зона за уикендите около легендарното Езеро на върнатия меч в историческия център на града. Името на водоема идва от стара легенда за героя Ле Лой, борил се през Средновековието срещу китайското владичество. Той получил всепобеждаващ меч, връчен му от изплувала от дъното на езерото костенурка. Когато врагът бил надвит, костенурката пак изплувала и си поискала меча обратно, за да не се изкуши Ле Лой да стане тиранин. Той го хвърлил в езерото и оттогава то получило името си.

Пешеходната зона край Езерото на върнатия мч в Ханой през уикендите се превръща в зона за творчество и развлечения за малки и големи. Сничка: Къдринка Къдринова
Пешеходната зона край Езерото на върнатия меч в Ханой през уикендите се превръща в зона за творчество и развлечения за малки и големи. Снимка: Къдринка Къдринова

Днес в почивните дни всички улици около езерото стават пешеходни, там вървят многобройни културни програми, концерти, състезания, игри за децата, рисуване на тематични пана и т.н. Любимо място за празнуване на абсолвенти пък е разположеният до езерото паметник на основателя на Ханой – император Ли Тхай То.

Абсолвенти се радват на дипломирането си край паметника на основателя на Ханой–император Ли Тхай То. Снимка: Къдринка Къдринова
Абсолвенти се радват на дипломирането си край паметника на основателя на Ханой – император Ли Тхай То. Снимка: Къдринка Къдринова

В заключение се изкушавам пак да подчертая, че големите успехи на съвременен Виетнам се дължат преди всичко на неговия работлив, предприемчив и неуниващ народ, съумял да възроди родината си след съсипващата Виетнамска война и да я тласне напред, във впечатляващия ѝ скок към бъдещето.

България е привилегирована да разполага в тази удивителна страна със свое силно лоби – над 30 000 български възпитаници, много от които са на ключови позиции в своята ухажвана днес от всички свърхсили динамична държава. Крайно късогледо е България да държи на сегашното ниво споразумението си за сътрудничество в образованието с Виетнам, което дава възможност за обмена само на по един-единствен студент годишно. Докато в същото време Унгария осигурява по 100 стипендии за виетнамски студенти на година.

Ако тази тенденция у нас се запази, то след пенсионирането на „нашите” виетнамци, което вече е в ход по възрастови причини, скоро там няма да има кой да ни помни… .

А вече е дошло време България да се поучи от Виетнам на отговорност, устойчиво развитие и стратегическо мислене. Промените в страните ни и по света изглежда размениха ролите ни.

 

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар