Защо Мишел Барние летя през декември до София?

Една от най-важните схватки в развода между Европейската комисия и Обединеното кралство ще се състои на полето на Българското председателство на Съвета на ЕС

Екатерина Захариева се снима обещаваща до Мишел Барние при гостуването му в София. Снимка: МВнР
Екатерина Захариева се снима обещаваща до Мишел Барние при гостуването му в София. Снимка: МВнР

Еднодневната визита на главния преговарящ за брекзит Мишел Барние бе последното нережисирано събитие в София от европейския дневен ред, преди над Съюза и над света да се спусне тихата, свята нощ с опашка от празници. От които България ще се събуди, поела щафетата като ротационен председател на Съвета на ЕС.

Защо опитният политик Мишел Барние летя до София през декември и каква опасна изолация вече е издълбана като пропаст в комуникацията между правителството и гражданите?

На сайта на Министерството на Българското председателство няма нито новина, нито дори съобщение за визитата на главния преговарящ по най-чувствителния въпрос за целостта на ЕС. Народното събрание също не е сметнало за необходимо да отрази на страницата си срещата на Барние с депутати от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Само в правителствения уебсайт има кратко съобщение с около 200 думи и с правописни грешки, като темата дори не бе удостоена да е водеща новина, а само няколко протоколни и едностранни изречения с помпозен цитат на министър-председателя. Борисов гарантира, че

„доживотно” щели да се спазват правата на българите като европейски граждани на Острова.

Очертава се съществено препятствие пред усилията на премиера Борисов да се впише в Европейския съвет с външнополитическите си инициативи и да израсне като разпознаваем политик от нивото на ЕС. Тази пречка е системно неоказваното внимание от страна на властите в София към гражданите у нас. Липсва старание да бъде увлечено обществото ни в задълбочен и широк публичен диалог по евроинтеграцията. А колкото повече един политик остане неразбиран в собствената си страна и неследван от своя народ, толкова по-хипотетичен е успехът му на сцената в Брюксел. Този дефект може да се припише и на комуникационния екип на Борисов, а може да се корени и в незнание, неразбиране и липса на подготовка на екипа му за нережисирани европейски прояви.

При визитата на Мишел Барние преди десетина дни стана ясно, че бяха налице и двата проблема в комуникацията на външнополитическата активност на премиера.

Дори представителството на ЕК в София да е отчело като успешна организацията по посещението – защото мосю Барние методично свърши набелязаните си задачи, никой от правителството, парламента и самото министерство, създадено за Председателството, не се погрижи да представи на българите контекста на визитата, дълбочината на знаците и по този начин да спечели общественото доверие към наистина важните събития, които ще маркират българското председателство. Една сериозна тема остана неразвита в зародиш, зле обяснена и преднамерено обречена да отстъпи по важност пред стандартните служебни пътувания и раздаване на вратовръзки и шалове за еврочиновниците.

Какво официалната информация не счете за необходимо да разкаже?

Съдбоносните решения за развода на ЕС и Обединеното кралство ще се случат тъкмо по време на Българското председателство, за което в европейския печат пише повече, у нас интересът към темата още не е събуден. Комисията ще постанови и вида, и текста на безпрецедентния правен договор за брекзит, и сроковете за изпълнение, и финансовите му параметри, а те засягат пряко бизнеса и банките, водят до последствия и процеси в Шотландия и Северна Ирландия, освен че влияят и на правата на европейските (българските в това число) и британските граждани.

За Мишел Барние през декември в София беше важно да подготви съюзници за една от най-трудните му предстоящи речи в кариерата. През март 2018 г. Европейската комисия ще изиграе решителната си офанзива срещу Лондон. Не друг, а точно Мишел Барние ще бъде фигурата в политическия шахмат, натоварена с отговорности от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Ходовете, които може да направи Барние, са несравнимо повече от тези на бялата или черната царица върху квадратите. Опитният европейски политик отлично осъзнава, че дребен детайл или непредвиденост може да се отразят драстично и дори да го извадят от играта с цялата му последователно градена репутация на евродепутат, еврокомисар и високопоставен съветник. По тази причина Барние посвети цял ден от декемврийския си календар да проучи терена в София, да предразположи Борисов като модератор наравно с Юнкер за предстоящия двубой с Тереза Мей през март,

да отвори очите на българските си съюзници за рифовете в евро-британския спор,

а те несъмнено са с политически, икономически и финансови последствия.

Барние в момента е загрижен Лондон да не измести акцента на разговорите към фанфарите на излизането и по този начин да се изплъзне от твърдата позиция на ЕК за търговските и финансовите взаимоотношения. Барние не споделя сметката на Мей за брекзит с цена около 45 млрд. евро. Вероятно е ЕК да поиска да се платят доста повече, отколкото Лондон ги остойностява в момента. Сделката между ЕК и Англия се очаква да се договори с двегодишен преходен период, през който трябва да се ратифицира и от националните парламенти в ЕС, и от регионалните на Обединеното кралство. При тези ратификации Великобритания да не може да спира и да променя едностранно договореностите, което би изисквало нови процедури за съгласие в 27-те държави от ЕС. Спори се дали и Гибралтар да излезе заедно с Обединеното кралство или да получи особен статут. Барние е твърд, че преходният период трябва да приключи на 31 декември 2020 г., докато Тереза Мей иска да обхване и 2021 г. Барние не смята да отстъпи нито ден повече, тъй като посочената от него дата е краят на текущия 7-годишен рамков бюджет на ЕС.

Главното за Барние е да отстоява тежестта на ЕС

да фиксира условията на развода,

без да позволи на Лондон да претендира за специални търговски и финансови клаузи при подновяването на преговорите през 2018 г. Англичаните например пожелаха и занапред да участват при разпределянето на квотите за риболов, но срещнаха твърд отпор именно в Съвета на ЕС. Досега Великобритания е била предупреждавана, че трябва да се подчинява и на новите правила, които ЕС ще постановява и през преходния период на напускането. На главния преговарящ повече от всякога му е необходима подкрепа, за да устои предимството на ЕС да диктува условията, отчитайки изобретателните опити на английския екип да продължава да черпи ползи от членството си в ЕС.

„Винаги сме работили с виждането, че трябва да има консенсус и единство и искаме да намерим с всички наши решения обща позиция с консенсус и единство”, цитираха европейските медии думите на Барние на следващия ден след посещението му в София. Те по пряк начин съвпадат с приоритетите на нашето председателство. Затова е неразбираемо и необяснено защо точно Министерството на председателството, увлечено с календара и сувенирите, пропусна да отрази посещението на главния преговарящ за брекзит?

Без съмнение, Барние дойде в София, за да си създаде полезни партньорства. Можеше, щеше да бъде само от полза,

ако българските власти бяха показали по-широка култура

дори само при отразяването на визитата, пък и в представянето им пред високия гост. Казвам това, защото познавам лично Мишел Барние от януари 1986 г., карали сме заедно ски във френския курорт Лез Арк. По онова време Мишел Барние беше предизвикателно харизматичен, млад и енергичен кмет на алпийския град Албервил и бе обзет от амбицията да докара зимна олимпиада в Савойските Алпи. На свой ред, аз бях в делегацията на журналисти-скиори, които тестваха пистите на кандидатите за зимни олимпийски игри. Козирог и алпиец, Барние така внимателно бе разчертал ходовете си, че само 6 години по-късно – през 1992 г., град Албервил спечели домакинството на зимните игри и до днес французинът има внушителен авторитет в Международния олимпийски комитет.

Единственият български политик, с когото Мишел Барние беше приятел и се чуваха редовно по телефона, обаче не дочака бялата олимпиада в Албервил – това беше Андрей Луканов. Мир на праха му. А споменавам този факт, защото е възможно между висшите чиновници в Брюксел и министрите в София да има и човешки приятелства, повече от служебните, и защото съм убедена колко полезни са те във високите политически етажи.

В Брюксел пак се виждахме няколко пъти, докато мосю Барние беше евродепутат, пък по стечение на обстоятелствата аз работех като съветник на либералите в Европейския парламент. Един ден в кулоарите дори го подкачих, че отдавна не сме карали ски и даже го питах къде, на кои писти ходи да кара?

Не ми остава време за всички удоволствия, оплака се Барние.

Отговорът му – хем пряк, хем достатъно абстрактен – ми се стори като урок по дипломация. Почувствах се уважена – говорихме си, но едничкото изречение маркира и дистанцията между професията и личния живот.

В кариерата на Барние, продължила като сенатор през миналия век, са и постове на министър на екологията, на земеделието и риболова, на регионалното развитие и на външните работи. След злополучния опит за европейска конституция, Мишел Барние се хвърля да спасява достойнството на френските юристи и работи по проекта за Лисабонския договор, като си поставя ясни и постижими цели в области, от които разбира: реформата в европейската банкова система, надзорният механизъм в общия цифров пазар. В един особено сложен период на противопоставяне между Франция и Англия, когато води армадата на дипломацията в Париж, английският в. „Телеграф” го обявява за „най-опасния мъж в Европа”. Барние е един от най-ярките образци за израстването от национално ниво до европейския ранг в политиката. Бил е съветник на Барозу, става и член на Колежа по вътрешен пазар и услуги, а след това поема от Антонио Таяни ресора промишленост и предприемачество.

Барние премина по убедителен начин и през периода, в който лесно можеше да се покаже като жертва на политическия режим, но не допусна да го поставят в такава светлина. Това се случи, когато френският президент-социалист Франсоа Оланд се възпротиви Барние като типичен представител и зам.-предсеател на Европейската народна партия да продължи да бъде за пореден път еврокомисар от Хексагона. Подобен филм гледат в Брюксел сега с конфликта между Доналд Туск и Полша. Барние стана генерален директор в Комисията и зае още няколко ключови поста, преди Жан-Клод Юнкер да го номинира за главен преговарящ за брекзит с мотива, че „трябва опитен политик за тази трудна работа”. Да бъде готов за сложни и неясни мисии, да надгражда активите си (включително и чрез Международния олимпийски комитет) и да извлича само ползи след всеки приключил период по пътя му – всичко това се нарежда сред удивителните качества на Барние, признато е и от политическите му противници.

Ако дипломацията у нас знаеше френски и беше чела за Талейран, ако не беше аламинут, и ако не беше тотално обновена с млада плът, но без опит,

МВнР можеше да действа по-гъвкаво и да получи повече от Мишел Барние.

Сигурна съм, че той реагира по друг начин, когато види познати лица. Понякога минутите, докато човек с история като неговата рови сред „файловете”, за да свърже образ и спомен, стигат не само за разчупване на ледовете, а и за директно поставяне на цели, формули и задачи. От това също можеше да се извади актив – ако изобщо се ценят двупластовите разговори и политическата памет.

Само че в примера с Мишел Барние не пролича управляващите да си бяха поставили цели, формули и задачи, те нямаха пътна карта. Те смятат за неизгодно да се опрат на друг опит, щом рискуват да не изглеждат като единствените компетентни. Трудно понасят наоколо друг, ако не печелят в паралелите с него. (По аналогия, забелязали ли сте, че в столичната управа не работи нито един софиянец? Или май само един? Изглежда даже, че умишлено се търси липса на родова памет заради страх от конкуренция – вместо обратното!)

Бих се радвала да ме опровергаете, но малцина от управляващите разбраха или бяха прочели каква личност дойде в София на 19 декември, защо, какво поиска, какво получи и какво можеше да ни даде в плюс. Още по-малко граждани си дадоха сметка, че Барние изпълни целта си, а

българският елит си поприглади суетно прическата и нищо не поиска от французина

– нито в замяна, нито реципрочно. Разговорът и с премиера Борисов роди само неангажиращото обещание „доживот” да се спазват човешките права на българите в Англия.

Могло е, говори „сетнешният” акъл на българина, да се спечели поне съюзник за еврозоната, или за прекратяването на унизителната за България мониторингова процедура, или за Шенген, или за цифровия общ пазар, ила за отбранителната стратегия – защото допреди брекзит Барние съветваше Юнкер тъкмо за европейската отбранителна политика.

Първият ни дипломат Екатерина Захариева също е скиорка, както е известно, само че в скромната ѝ биография не се откриват онези знаци, които в Европа разчитат като класа. Звездата точно на тази измежду хилядите юристки в държавната администрация изгря, когато я забеляза Борисов. Пишело, казват, в астралната ѝ карта, бивало я да прави хороскопи. Амбициозна е и си поставя високи цели. Начинът, по който Надежда Михайлова, сега Нейнски проби в политиката, бил основният учебник и за Захариева – тя също е жена, която не остана незабелязана. Ако си науми, казват съветниците ѝ,

ще прекатури някой ден и Федерика Могерини.

Взискателна е и за нейна чест само в сайта на МВнР има прилежно хроникирано, леко напудрено съобщение какво се е случило, когато Захариева се срещна с Барние.

„По време на Българското председателство на Съвета на ЕС трябва да направим четири важни стъпки по Брекзит и затова разчитаме силно на вас да поддържате общата европейска линия в преговорите.” Това каза главният преговарящ на Европейската комисия за Брекзит Мишел Барние пред заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева.

Стъпките са подготовка на директиви за преговорите по преходния период, изготвяне на проект на договора за оттегляне на Обединеното кралство от ЕС, даване на мандат на Комисията да преговаря с Лондон за преходния период и изработване на обща позиция по бъдещите отношения на ЕС с Великобритания.

„Можете да разчитате на нас. Тук сме, за да помогнем”, отвърна министър Захариева и допълни колко важен е този въпрос за България, над 100 000 от чиито граждани живеят и работят в Обединеното кралство.

Двамата се съгласиха, че зад водените от Комисията преговори трябва да стои солиден консенсус между 27-те държави-членки на ЕС, на основата на доверие към главния преговарящ. Министър Захариева информира подробно госта си за приоритетите на Българското председателство и конкретно за вижданията на България относно европейската перспектива на Западните Балкани.

На снимката до безупречно протоколния черен костюм на Барние се вижда, че Захариева е била облечена в разкроена рокля цвят бордо и обута в сиви чизми, когато васално,

с йерархично раболепие е рапортувала, че ще помага.

Във външата политика Захариева не свети със собствена светлина, тя грее само в орбитата на Борисов. От сравнението между Захариева и предшественичката ѝ г-жа Нейнски се натрапва същият дефект на българската дипломация, диагностициран от покойния Петър Увалиев. „Аламинут кюфте може да се преглътне, но аламинут дипломация – не бива”, казваше Увалиев. Захариева се чувства сигурна само когато говори за Западните Балкани, а нашият национален интерес заслужава да е по-добре балансиран и някак си работата на дипломацията е да го формулира и да го отстоява, а не само да помага. Плюс това френският гост е политик от ранг, когото не става да закичиш на ревера си, и в случая както обикновено той е отнесъл трофейно „скалпа” на събеседниците си.

Особен урок изнесе Мишел Барние и пред министър Павлова. Решителната като „снегорин” по думите на Борисов дама старателно разравя пъртина и в първото българско председателство, макар да е очевидно, че е по-различен натюрелът ѝ и като политик, и като дама. Отдалеч личи, че

между министърките Павлова и Захариева се е възцарила непоносимост,

и тя очевидно е заради вниманието на премиера. Двете дами от правителството не застават едва до друга дори и за снимка. В общите портрети винаги си обръщат гръб. Какво ужасно предизвикателство за Павлова е, че от сайта на МВнР излиза, че не тя, а колежката Захариера разказала на Барние за приоритетите на българското председателство!

Павлова обаче има инстинкта да предчувства кога и с каква политическа реч да блесне. Тя има и търпението да проверява цялата служебна информация, подготвена от повереното ѝ министерство. По-скоро е грешка на екипа ѝ за връзки с обществеността, че е пропуснал да я снима до Мишел Барние, щом поне десет милиона французойки биха предпочели такава снимка пред клише с Ален Делон. Вярна на инстинкта си, Павлова несъмнено също е изрецитирала пред Барние какви приоритети има Българското председателство. Не е изключено и Павлова да е обещала с готовност на Барние и стените да помагат за европейския интерес при брекзит – каквато беше неговата цел. Заради всичко това мисля, че Барние си е тръгнал от София с постигнати намерения, но поради липсата на достоверна информация от Министерството на българското председателство на Съвета на ЕС за 2018 г. може само да се предполага, без да се знае какво точно се случва там.

Милена Димитрова

Милена Димитрова е дългогодишен журналист, работила е в различни медии, носител е на български и международни журналистически награди. Автор е на 9 книги. Била е също дипломат, съветник в Европейския парламент, хоноруван университетски преподавател, лектор, сертифициран от BBC World Service Trust. Експерт е към мрежата на Transparency International, член е на Управителния съвет на SEEMO – Медийната организация за Югоизточна Европа, както и на СБЖ, FIJET и SCIJ.

Оставете коментар