В категории:България

Храна за бедни и богати

Ежедневната трапеза е далеч по-важна от празничната и въпреки това на нея се обръща по-малко внимание, особено на големите различия при домакинствата. Какво и колко ядат най-богатите и най-бедните 10% от българите?

Снимка: Pexels

В края на годината новинарските емисии не пропускат хвърлят поглед към празничната трапеза на домакинствата и с лекота намират такива, които да споделят, че са далеч от празнични мисли. Изглежда се предполага, че не е проблем ако значителни части от населението живеят в лишения през цялата година, стига поне на Коледа да имат нещо като нормален живот.

От практическа гледка точка ежедневната трапеза е далеч по-важна от празничната и за щастие тя е далеч по-добре документирана статистически. Онова, което достига от нея до публичното пространство обикновено са средните стойности, които показват, че българите забогатяват, но рядко се говори за кои българи се отнася това.

За целта трябва да се стигне до последната десета глава на статистическия годишник, където са поместени данни за доходите и разходите на домакинствата по децилни групи, които рядко си намират път до прессъобщенията. Причината за това вероятно е подобна на онази, поради която медиите не ни показват и коледните трапези на най-богатите 0,01% от населението.

От данните на НСИ за 2016 г. се вижда, че най-бедните домакинства могат да си позволят да харчат приблизително двойно по-малко от най-богатите 10%. За съжаление, нямаме детайлна разбивка за разходите на най-богатия децил, но с основание можем да предполагаме, че и вътре в него има големи диспропорции. Например, за 2016 г. най-богатият 1% от населението получава 7.4% от националния доход, което е най-високият дял за ЕС, както и двойно по-висок от този на 99-тия персентил.

Това показва, че неравенството не е проблем просто за 40% от българите, застрашени от бедност и социално изключване. Дори да сте по-богати от 98% от съгражданите си, неравенството пак ви засяга пряко, да не говорим за множеството косвени негативни последствия за живота в общество с такова разпространение на бедността – от културната среда до качеството на въздуха.

Около 2/3 от всички домакинства са под средното ниво по разходи за храна, без да повдигаме въпроса дали средните показатели са обективно достатъчни:

В горната графика все пак се вижда, че най-бедният децил от домакинствата харчи повече за храна от следващите малко по-богати 10%. Как става това? В по-бедните домакинства логично живеят повече хора и съответно те трябва да пренасочват по-голям дял от скромните си доходи за храна. Най-бедният децил отделя 43% от средствата си за храна и безалкохолни напитки, докато най-богатият – само четвърт, при това за по-качествена храна, както ще видим по-надолу.

В абсолютни стойности разликата достига над три пъти:

Обърнете внимание, че въпреки значителни разлики, храната е област, в която неравенството се проявява най-малко, тъй като има физическа долна и горна граница на консумацията. Ако вземем друга група продукти, от която е биологически по-лесно да се лишаваме, ще видим още по-гротескна картина:

Разликата при разходите за културни и образователни продукти е над десет пъти между първия и последния подоходен децил и почти два пъти дори между двата най-богати децила. Отклонението, което се наблюдава при шестите 10% от населението по доходи, вероятно се дължи на това, че в нея попадат мнозинството от училителите или друга значителна група, която е по-малко склонна да пести от такива продукти. Огромната част от населението обаче живее в сериозни културни и образователни лишения. Ако можете да изброите на пръстите на ръката си успешните български книги, филми, пиеси, изпълнители и т.н. за последната година, причината се крие в горната графика.

Но да се върнем към храната, по-точно към нейното качество. 36% от калорийния прием на най-бедните 10% идва от хляб и тестени изделия, като огромният дял се пада на белия хляб и “Добруджа”, които не са най-здравословният избор. При най-богатия децил нещата са по-различни – хлябът отговаря за само 21.7% от калориите, а годишната консумация на евтините видове хляб е с 34 кг. по-малка, докато на други видове – с 10 кг. по-висока:

Докато при евтини храни като ориз, олио и фасул не се наблюдават значителни класови различия, то това не може да се каже за месните и млечните продукти:

Анализът на качеството на приеманата храна е решаващ във време, в което се смята, че гладът в страни като България е значително ограничено явление. Това, че не умираш от глад обаче не означава, че не умираш от хранителни лишения. От данните на НСИ се вижда, че само най-бедният децил приема по-малко от препоръчителните 2000 килокалории на ден. Структурата на този прием обаче е определяща за това дали той отговаря на биологичните нужди или просто се трансформира в наднормено тегло.

Вероятно това си личи най-добре при данните за консумация на плодове и зеленчуци, които според Световната здравна огранизация трябва да са минимум 400 гр. на ден. Само най-богатите 20% от българите покриват този стандарт, докато най-бедният децил приема под 200 гр. средно на ден. При положение, че това важи за 4 от 5 души е странно, когато телевизиите ни показват лишенията като някаква екзотика, за която трябва да ни пука около празниците.

Странно е и когато емисиите започват с новина за загиналите в катастрофи, но никога за жертвите на бедността, които са несравнимо повече. Живеем в общество, което вярва, че по-скоро ще се пребори с транспортните инциденти, отколкото с лишенията, които мнозинството от членовете му търпят.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар