За догмите и цената на маслото

Защо едно и също френско масло у нас струва над 8 лева, а във Франция – наполовина, че и по-малко?

Това е френската цена в евро на френското масло, което у нас струва над 8 лева. Снимка: Венко Кънев
Това е френската цена в евро на френското масло, което у нас струва над 8 лева. Снимка: Венко Кънев

На 10-ти ноември 1989-та се каза: „Край на марксическите догми“. И всички си помислиха, че новото, съвсем различно, настъпва.

Думата „догма“ навява нещо отрицателно, въпреки че религията се крепи именно на хилядолетни догми и тя не се свени да я използва. В случая се интересувам от само две догми – „свободната“ икономика, освободена от социалистическите планове (петилетките, например) и свободните цени в свободната търговия. От Института за пазарна икономика веднага ще потвърдят, че това са неизменни елементи на пазарната икономика.

Но практиката показва, че всички планират. Големите компании за десетилетия напред, по-малките за по-близко бъдеще и дори занаятчията си мисли, как следващата година ще си боядиса дюкянчето.

Държавите също планират: образованието, науката, здравеопазването, армията, транспорта, енергетиката, издигането на стени по границата, външната и вътрешната си политика и т.н. Европейският съюз не остава назад – той планира развитието на съюза, развитието на слаборазвитите зони, строгите икономии, постепенното премахване на социалните придобивки и прочие.

Но съвсем наскоро видяхме у нас как се нарушават догмите. Оказа се, че поскъпването на водата било планирано отдавна за поне 5 години напред. А щом е планирано, не можело да се направи почти нищо. Не сме чували да се планира, да речем, поевтиняването на тока, въпреки че има такъв орган, който дава своето разрешение.

Но в някои случаи догмата функционира безотказно – безобразното увеличение на цената на маслото у нас явно е бързо скроена спекулация. Огромна спекулация, която явно не идва от Европейския съюз, а си е чисто нашенска. Цените на маслото нараснаха главоломно, но от Института за пазарна икономика, ще ни обяснят, че държавата не може да се намесва. Свободни цени – ето я догмата. Това, че след две журналистически анкети съставът на българското масло въобще не е помръднал, показва колко е силна е тя.

Работата е там, че докато 250 грама от френското масло „Президент“ струва у нас 8 лева и 39 стотинки (по смешните търговски правила не трябва да са в никакъв случай 8 лева и 40 стотинки), във Франция струва 1.64 евро (3.30 лева) във веригата Карфур, 1.93 евро (около 4 лева) във веригата на „Супер Ю“ и т.н.

Който не вярва да види снимката по-горе. Пък нека поразгледа и други цени на хубави френски масла, които са около 1.50 евро, но има и по две евро – най-скъпите. Тоест, двойно по-евтини отколкото в България.

Най-скъпите френски масла са около 2 евро. Снимка: Венко Кънев
Най-скъпите френски масла са около 2 евро. Снимка: Венко Кънев

Но важното е да се спази догмата – никой да не се намесва в свободата на цените, нищо че са повече от спекулативни, нищо, че засягат цял народ.

А пък и наскоро ми обясниха как може човек сам да си направи масло, утре ще си правя и мебели… Освен това хората са свободни да протестират, а политиците да отхвърлят всякаква отговорност в името на догмата. Всички са на сметка в пазарната икономика.

Проф. Венко Кънев

Директор на българското издание на Le Monde diplomatique. Заслужил професор от Руанския университет, член на ръководството на Изследователския център на културните полета на Латинска Америка към Сорбоната, Париж.

Оставете коментар