В категории:Свят

Зад Тръмп стои ос от арабски автократи

Независимо от кръговете в САЩ, на които иска да се хареса, Тръмп не би могъл и не би посмял да направи обявлението си за Йерусалим без подкрепа от региона

Саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман и Доналд Тръмп дружно сеят хаос в Близкия Изток. Снимка: Wikimedia Commons

Дейвид Херст, Middle East Eye

Доналд Тръмп най-накрая разкри плановете си за Йерусалим. С това си действие той захвърли всякакви претенции, че САЩ могат да бъдат посредник на сделка между Израел и Палестина. Вече не може да има претенция за “неутралност”. Без Йерусалим за столица, не може да съществува палестинска държава. А без такава следващият конфликт е само въпрос на време.

Само силен символ като Йерусалим може да обедини палестинци, толкова яростно противопоставящи се един на друг като Махмуд Абас от Фатах и Исмаил Хания от Хамас. Само Йерусалим има силата да обедини всички палестински затворници и изгнаници, независимо къде се намират – в реалните или метафорични израелски затвори, Газа, Западния бряг, бежанските лагери и диаспората в чужбина. Единствено Йерусалим говори на милиарди мюсюлмани по целия свят.

Както Тръмп скоро ще научи, символите са нещо силно. Те имат навика да създават своя собствена реалност.

Тръмп обаче не действа сам. На каквито и вътрешни кръгове да си мисли, че ще се хареса с този ход – християните евангелисти изглежда са начело на списъка – той не би могъл и не би посмял да обяви такова решение, ако нямаше подкрепа в самия Близък Изток.

Подкрепата на партията на Бенямин Нетаняху Ликуд и на религиозните националисти от Еврейски дом е сигурна, но те са до болка познати. Екзотичната и съблазнително чуждоземна подкрепа идва от едно ново поколение парвенюта то Персийския залив – млади, непочтителни, самовлюбени, арогантни и винаги заети с поредния преврат.

След идването на власт на Тръмп в САЩ те сформираха ос от арабски автократи, чиито геополитически амбиции са големи колкото и портфейлите им. Те наистина вярват, че имат силата да наложат волята си не само върху парчетата от палестинската държава, но и върху региона като цяло. В процес на изграждане е – поне в представите им – една мрежа от модерни полицейски държави, всяка от които има благословията на западания либерализъм. Всички те гледат на Ликуд като на естествен партньор, а в Джаред Кушнер виждат своя дискретен посредник.


Думи като размисъл, преценка, сътрудничество и консенсус не присъстват в техния речник. Демокрацията трябва да бъде отложена, свободното слово трябва да бъде управлявано. А арабите? Тяхната роля е да бъдат купувани.

Това е причината Мохамед бин Салман, престолонаследник и фактически управник на Саудитска Арабия, да е смятал, че може да принуди палестинския президент Махмуд Абас да му се подчини. Според многобройни източници, цитирани от New York Times, Салман е заявил на Абас, че или ще приеме условията му – отказ от Йерусалим и от завръщане на прокудените – или ще трябва да освободи място за друг, който ще го направи. Според някои от източниците Салман е предложил да подслади сделката с директно плащане за Абас, което последният е отказал.

Нормализация на отношенията с Израел

Заплахите на Мохамед бин Салман бяха придружени с хорови изпълнения от близки до властта саудитски писатели и журналисти, които публично се разграничиха от палестинската кауза и призоваха за нормализация на отношенията с Израел.

На първо място сред тях се нарежда писателят Турки ал-Хамад. “Защо ни трябва да се занимаваме с Палестина, след като самите палестинци са се продали? Палестина вече не трябва да се счита за първостепенна арабска кауза”, написа той в Twitter. По-късно добави пояснение: “Съобщиха, че съм казал, че Йерусалим не е проблем. Това не е вярно. Казах, че Палестина вече не е най-важната кауза на арабите, след като собственият ѝ народ я е продал. Каузата ми е развитието, свободата и еманципацията от миналото на собствената ми страна. А относно Палестина – къщата (Палестина) си има господар (Бог), който ще я защити, ако е изоставена от обитателите си (палестинците). От 1948 г. насам страдаме в името на Палестина. Организират се преврати в името на Палестина… развитието се отлага в името на Палестина… свободите са потискани в името на Палестина… в края на краищата дори ако Палестина бъде възстановена, тя няма да е нещо повече от традиционна арабска държава… така че нека спрем с позьорството. В Южна Африка младите излизаха да се борят преди старите. Палестинците направиха ли същото, въпреки цялата подкрепа? Не. Няма да подкрепям кауза на хора, които сами са я изоставили”.

Много други известни саудитци казват същото. “Щом веднъж е постигнат мир с Израел, това ще се превърне в основната туристическа дестинация за Саудитска Арабия”, написа в Twitter Хамаз Мухамад ал-Салим, писател и икономически анализатор. “Не съм защитник на евреите, но покажете ми един евреин, убил саудитец, и аз ще ви назова хиляди саудитци, убивали собствените си сънародници със самоубийствени атентати”, заявява от своя страна духовникът Ал-Фаузан. Бившият директор на държавния телевизионен канал Al-Arabiyah Абд ал-Рахман ал-Рашид написа, че “е крайно време да преосмислим концепцията за това как се отнасяме към Палестина и Израел”. Един от членовете на правителството – Мухамад ал-Шейх заяви, че “Палестина не е наш проблем… ако нагримиран ислямист дойде при вас да призовава за джихад, изплюйте му се в лицето”.

В страна, където публикуването на погрешно нещо в социалните мрежи може да ти докара тригодишна присъда, коментари като горните не са спонтанен израз на мнение. Те по-скоро служеха за да настроят атмосферата преди обявлението на Тръмп.

Разделение на региона

Явно има една регионална ос, стояща зад Тръмп – реалните управляващи в Саудитска Арабия, Обединените Арабски Емирства, Египет и Бахрейн. Мохамед бин Салман, Мохамед бин Зайед, Абдел Фатах ел Сиси – всички те са лично зависими от Тръмп.

Нито блокадата на Катар, нито опитът Саад Харири да бъде накаран да подаде оставка като министър-председател на Ливан, нито разбиването на Съвета за сътрудничество в Залива и формирането на икономически и военен съюз между Саудитска Арабия и ОАЕ не биха могли да се случат, ако Тръмп не беше дал зелена светлина.

Тръмп позволи на бин Салман да разруши основите на саудитската държава, да ограби богатството на братовчедите си и да представи всичко това като усилия за модернизацията и реформи. Същевременно те позволяват на Тръмп да прилага своите “мюсюлмански” забрани или да споделя ислямофобски туитове на британски фашисти без последствия.


Хаосът, създаван от тази група, отваря явна пропаст с друга група съюзници на САЩ, които чувстват последиците от тези политики върху себе си. Йорданският крал Абдула и Махмуд Абас се опитаха да предупредят Вашингтон за опасностите, произтичащи от намерението на Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел. Те се чувстват притиснати в ъгъла, защото заявленията на Тръмп им отнемат пространството за маневри.

Към Йордания се присъедини и Турция, чийто президент Реджеп Ердоган има подкрепа не само от своята партия за прекратяване на отношенията с Израел. В момента Турция е лидер на 57-членната Организация за ислямско сътрудничество. Местните националисти също се включват в хора на недоволството. Лидерът на турската опозиционна Партия на националното действие Делвет Бахчели предупреди, че САЩ правят “ужасяваща грешка” с решението си за Йерусалим. “Йерусалимският заговор е острие, което е извадено, за да удари по всичко, което считаме за свято”, заяви той.

Има и трета група – Иран, Ирак, Сирия и Хизбула, за които това е поредният подарък, поднесем на сребърен поднос. Тръмп дава на Иран огромната възможност да затвори раните, зеещи между Техеран и сунитските групировки и държави, като отново каже “ние сме с вас за Йерусалим”. Това е покана, която Иран с радост ще приеме.

Четвъртата група са хора, които Тръмп, Нетаняху, бин Салман и бин Зайед никога не могат да достигнат. Това са самите палестинци. Историята е показала, че те са най-силни, когато са и най-изолирани. Тази сила стана видна в началото на първата и втората интифада или когато принудиха Израел да махне бариерите на входа на Стария град.


Никой палестинец, независимо дали е националист, секуларист, ислямист или християнин, не може да приеме загубата на Йерусалим като своя столица. През идните дни и седмици ще станем свидетели точно какво означава това. Има 300 000 йерусалимци, които са жители, но не и граждани на новообявената израелска столица, и Тръмп току-що хвърли граната насред тях – и то в навечерието на 30-тата годишнина от първата интифада.

Оставете коментар