В категории:България

Разходите за социална защита в България са далеч под средноевропейските

Сравнението с ЕС разкрива някои митове за вътрешнополитическа употреба у нас, начело с тези за разходите за инвалидни пенсии и безработица

Снимка: Pixabay

Страните от ЕС отделят почти 1/3 от БВП за социална защита, докато в България делът на тези разходи възлиза на по-малко от 1/5, според публикуваните обобщени данни на Евростат за 2015 г. Със своите 17.9% България е наравно с Малта по този показател и изпреварва Румъния и Латвия (до 15%), Литва и Естония (около 16%) и Ирландия (16.7%).

Данните за последната обаче са нерентабилни, тъй като страната отчете над 26% ръст на БВП през 2015 г., след като позволи на големи мултинационални корпорации да се преместят счетоводно на територията ѝ и да търгуват в рамките на ЕС почти без да плащат данъци. В резултат, неотдавна ЕК реши, че Ирландия е позволила на Apple да избегне облагане за 13 млрд. евро. Резкият ръст на БВП намали дела на разходите за социална закрила с 5% за една година.

На другия полюс с над 30% дял на тези разходи са Франция, Дания, Финландия, Холандия и Австрия. Прави впечатление, че най-богатите страни отделят и най-голям дял от националното си богатство за социална закрила. От една страна те правят това, защото могат да си позволят, но от друга социалните разходи намаляват неравенствата в обществата и по този начин допринасят за икономическото развитие. Например, ниските пенсии и помощи за отглеждане на деца ограничава базовото потребление на значителна част от населението и съответно задушава зависещите от него производства. Липсата или незначителния размер на обезщетенията за безработица пък ограничава възможностите за преквалифициране или прехвърляне на работниците към по-добре платени позиции.

Графика: Евростат

Сравнението с ЕС разкрива някои митове за вътрешнополитическа употреба. Най-видният напоследък бе този за ревизиите на инвалидните пенсии, за които според управляващите България харчи твърде много и не може да си позволи нормални пенсии за възрастните. Това е типична стратегия за настройване на две губещи групи една срещу друга – в случая възрастни срещу болни.

В действителност, страните от ЕС отделят 1.87% от БВП за пенсии на хора с болести и увреждания, докато в България този дял е 1.3%. Същото е и с обезщетенията за безработица, достъпът до които бе ограничен допълнително покрай приемането на Бюджет 2018 г. Преди две години те са били в размер на по-малко от половин процент от БВП у нас срещу почти три пъти по-голям дял средно за ЕС.

Административните разходи на системите за социална закрила у нас възлизат на едва 0.3% от БВП и са едни от най-ниските в ЕС, 5 пъти по-малък дял от тези в Холандия.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар