В категории:България / Трудови права

Проблемите на работниците в „Неохим“ Димитровград и пътят към тяхното решение

Феодалната зависимост на работниците в „Неохим“ Димитровград, солидарността между тях и готовността им за протести и стачни действия бяха сред основните теми на срещата между синдикален съюз „АХА“ и „Автономен Работнически Синдикат“.

Синдикалният семинар в Димитровград открои някой методи за борба с несправедливостите в химическия завод в Димитровград.

Навярно не сте чували нищо за премахването на бонуси и почивните дни за вредни на работниците в „Неохим“ в Димитровград. Не сте чували и за това, че трудещите се в завода са се самоорганизирали в синдикат, който да защити все по-намаляващите им права. Това, за което със сигурност не знаете, но за което може би предполагате е характерът на отговора, даден на работниците от страна на управата.

Но преди да ви разкажем за отговора на управата на „Неохим“, нека хвърлим бегъл поглед към историята на завода. Химическият комбинат в Димитровград възниква през 1951 година и произвежда азотни и фосфорни торове. По-късно започва производството и на амоняк, азотна киселина и амониев нитрат. Фабриката бързо се оказва от стратегическо значения за цяла България – освен голямата необходимост от произвежданите химически торове и вещества, заводът дава работа на хиляди хора и спомага за развитието на целия димитровградски регион. През 1999 година обаче, химическият комбинат е продаден за… 100 000 долара. Приватизацията на практика превръща предприятието в семеен бизнес, управляван от Димитър Димитров, синът му Стефан Димитров, който става кмет на Димитровград за един мандат и други хора от семейният им кръг.

Всеки в Димитровград и региона знае, че заводът се управлява по семейно-феодален начин, а правата на работниците са потъпквани при всяка отдала се за това възможност. Когато през 2006 година се появява синдикатът на работещите в химическия комбинат, отговорът на управата не закъснява. Започва оказването на психологичен натиск. Започват заплахите, тормозът, заканите по телефона, съкращенията и уволненията на близките на синдикалистите, които също работят в завода. Управата на „Неохим“ започва да привикват членовете на синдиката и да им обещават изкачвания в службата и бонуси, ако те напуснат своята организация. Междувременно в синдиката започват да се внедряват подставени лица, а в цеха за амоняк, където работят повечето от създателите на синдиката, се монтирани камери, които да наблюдават синдикалистите. Казано накратко – атаката срещу работниците е голяма.

Управляващото завода семейство прави всичко по силите си, за да разбие синдикатът и да може правата на работниците да продължат да бъдат потъпквани, докато големите печалби се разпределят нагоре по пирамидата. Успехът им обаче е частичен.

Синдикатът „АХА“ успява да върне част от полагащите се по закон почивни дни, да премахне поставените за следене камери и да постигне и други победи, които идват на голяма цена и обикновено стават след провлачени бюрократични процедури, в следствие на сигнализация до съответните органи. Протестите също имат ефект, макар да се оказва, че те удобно са „пропускани“ от медиите. Победата, в крайна сметка е пирова, защото макар някой неща да са се нормализирали след множество месеци и дори години битка, то атаките върху синдиката също са дали своя резултат.

Именно тези проблеми и техните отговори бяха основна тема на „Синдикалния семинар“ в Димитровград, който бе организиран от синдикалистите от „АХА“ и „Автономен Работнически Синдикат“

Като основно решение се открои изграждането на солидарна мрежа между работниците в България, които да си помагат едни на други, за да може да се организира по-масов отпор срещу несправедливите условия на труд и работодателския произвол.

По-масовите и солидарни протестни действия на работниците биха дали по-голяма гласност на техните проблеми, за които медиите почти винаги мълчат.

Друга трудност на работниците от „Неохим“ е, че те нямат право да стачкуват, защото тяхното предприятие е от „особено обществено значение“, поради характера на своята дейност (нищо, че е продадено на цената на един апартамент в София). Тази пречка лесно може да се преодолее чрез солидарността на други организации и работници с проблемите на трудещите се в „Неохим“.

Автономен Работнически Синдикат“ е напълно независим синдикат, който се е доказал, като защитник на правата на работещите и е бил активен участник в протестите на миньорите в Бобов Дол и Оброчище и работниците от Пикадили и Макс Телеком. АРС се солидаризира с работниците от „Неохим“ и обяви, че ще ги подпомогне при всички техни по-нататъшни действия, включително и при организирането на протести.

Оставете коментар