Защо обвиниха експрезидентката на Аржентина в „държавна измяна”?

Кристина Фернандес де Кирхнер даде гневна пресконференция и обвини настоящия десен президент Маурисио Макри, че е „диригентът” на съдебното преследване срещу нея, което тя определи като политическа разправа. Такива са оценките и на много наблюдатели, припомнящи, че това е обичайният подход на управляващите в страната спрямо опонентите им

Кристина Фернандес по време на пресконференцията, с която отговори на съдийското искане да ѝ се вземе имунинета и да бъде вкарана в затвора. Снимка: Resumen Latinoamericano
Кристина Фернандес по време на пресконференцията, с която отговори на съдийското искане да ѝ се вземе имунитета и да бъде вкарана в затвора. Снимка: Resumen Latinoamericano

Аржентина е страна, в която за загубилия – било във футбола, било в политиката – няма пощада. Гладиаторска е съдбата на всеки, впуснал се в изяви на обществената арена. Ако победи, медии и институции ще го носят на ръце. Ако бъде победен, ще го размажат.

Този рефлекс сработва сега и спрямо бившата аржентинска президентка Кристина Фернандес де Кирхнер, чиито политически позиции в момента са в спад. Срещу нея е задвижено съдебно разследване за „държавна измяна” с искане за сваляне на сенаторския ѝ имунитет и за вкарването ѝ в затвора. С мотивация, в която дори наблюдатели, които не ѝ симпатизират политически, не виждат фактологична обосновка.

Същевременно напредват процедурите и по друго дело, в което пък Кристина Фернандес, синът ѝ и дъщеря ѝ се разследват за пране на пари – също с доста слаби аргументи.

Нека припомним – Кристина Фернандес де факто бе на власт 12 години. Отначало като първа дама по време на президентското управление на съпруга си Нестор Кирхнер от 2003 до 2007 г., а после и като титулярка на държавния връх през собствените си два мандата от 2007 до 2015 г. След това тя повече нямаше право да се кандидатира и затова в президентските избори преди две години нейното ляво крило в иначе пълното с най-различни тенденции перонистко движение издигна друг кандидат. Който обаче бе надвит във вота от десния претендент Маурисио Макри.

Това бе сериозно поражение за Кристина, която в отговор първоначално избра оттеглянето си от политиката. Подетият от правителството на Макри десен реванш, отмяната на много от предишните социални политики, разчистването на кадри на предходната власт от администрацията и съдебната система сигнализира, че не е далеч и традиционната за Аржентина персонална разправа с бившите управляващи.

Тенденцията беше ясна, но все пак трябваше да минат и частичните избори за депутати, сенатори и губернатори на 22 октомври т.г., за се отприщи бентът. На тези избори убедителна победа спечели коалицията на Макри и това показа, че неговият отбор вече има солиден фундамент и може спокойно да види сметката на противниковия.

Тъй като отдавна нямаше съмнение накъде се отива, Кристина Фернандес още преди половин година обяви, че се връща в политиката и положи големи усилия, за да си спечели място в Сената. А заедно с него и имунитет, разбира се. И тя го постигна с вота на 22 октомври – бе избрана за сенатор от Буенос Айрес, въпреки че политическата ѝ формация като цяло загуби изборите в столицата.

Още по време на предизборната кампания се разбра, че двама съдии стартират срещу Кристина две дела с бомбастични обвинения. А тя очаквано отвърна, че това е политическа поръчка, защото Макри го е страх от опозиционния ѝ глас и се опитва да ѝ запуши устата. Кристина Фернандес не спря да повтаря, че тя не се бои, няма да мълчи и ще бъде непримирима опозиция на настоящия държавен глава.

На 29 ноември тя положи клетва като сенатор, а от 10 декември вече започва редовна работа в Сената. Но на 7 декември съдията Клаудио Бонадио поиска снемане на сенаторския ѝ имунитет и превантивен затвор заради разследването срещу нея за вероятна държавна измяна. По същото дело са обвинени още 13 висши дейци на предишното аржентинско правителство, включително бившия външен министър Ектор Тимерман. Няколко от обвиняемите вече са зад решетките.

Обвинението има повече от спорна аргументация. Допуска се, че с подписването на един меморандум с Иран през 2013 г. правителството на Кристина Фернандес може да се е опитало да помогне за избягването от правосъдието на осем ирански граждани. Те са били заподозрени като организатори на големия атентат срещу Израелско-аржентинската асоциация (АMIA) в Буенос Айрес през 1994 г., при който загинаха 85 души.

Тук трябва да припомним, че въпросният атентат, както и другият – нападението срещу израелското посолство в Буенос Айрес две години по-рано, през 1992-ра, при което са дадени 22 жертви, се смятат за отмъщение заради действията на тогавашния аржентински президент Карлос Саул Менем – и той перонист, но от дясното и неолиберално крило на движението. Въпреки че е от арабски произход, през 1991 г. Менем праща две аржентински фрегати да се сражават на страната на САЩ по време на Първата война в Залива.

През 2003 г. аржентинските следователи стигат до извода, че атентатите срещу израелското посолство и АMIA са осъществени съвместно от проиранската ливанска групировка „Хизбула” и от осем ирански функционери. И започва дълга международна битка за екстрадирането на въпросните осем лица от Иран – усилие, по което години наред няма никакъв напредък.

Така се стига до 2013 г., когато правителството на Кристина Фернандес решава да подпише с Иран меморандум, регламентиращ заподозрените иранци да бъдат разпитани от аржентински следователи на иранска територия. Целта е да се даде тласък в делото за атентата, което дотогава буксува безрезултатно, въпреки съществуващите заповеди на Интерпол за задържане на заподозрените.

Съдия Бонадио обаче днес решава да чете между редовете и да тълкува хипотетични намерения на правителството на Кристина Фернандес за някаква задкулисна договорка с тогавашния ирaнски президент Махмуд Ахмадинеджд, който поддържаше топли връзки с повечето държавни ръководители от т.нар. „лява вълна” в Латинска Америка. Никакви документи, потвърждаващи тази хипотеза, досега не са извадени.

Бонадио всъщност продължава линията, поддържана до 2015 г. от друг един доста нашумял аржентински съдия и бивш главен прокурор – Алберто Нисман. Именно Нисман пръв лансира версията, че аржентинско-иранският меморандум от 2013-та цели не да се стигне до истината, а да се замете иранската следа. И обвинява за това действащата тогава президентка Кристина Фернандес.

На 19 януари 2015 г. Нисман трябва да представи аргументацията си по случая пред Националния конгрес. Но предния ден е намерен с куршум в слепоочието и пистолет до него. Гръмва скандал – дали се е самоубил или е „самоубит”? Опозицията скача с обвинения срещу правителството и президентката Фернандес, че само те са заинтересовани от смъртта на Нисман. Започва разследване срещу държавната ръководителка, което по-късно е прекратено поради липса на доказателства. А самата Кристина не спира да повтаря, че това е чудовищна провокация за подкопаване на законната власт в държавата. Тя разпорежда разследването на смъртта на Нисман да върви с особена прецизност, за да се разбере истината – което е остра потребност и за правителството според нея.

Когато властта в Аржентина се сменя няколко месеца по-късно, естествено отново изплуват старите обвинения, подхванати сега от съдията Клаудио Бонадио. Интересното е, че той също е… перонист! Или поне като такъв се определя. Но от крило, което е краен противник на крилото на Кристина Фернандес. Толкова краен, че по настървение на нападките му срещу експрезидентката сега не може да му съперничи дори Маурисио Макри…

Самата Кристина Фернандес даде гневна пресконференция веднага, щом Бонадио поиска снемането на имунитета ѝ и изпращането ѝ зад решетките за „държавна измяна”. Тя отсече, че всички обвинения срещу нея са пълна измислица и целта им е политическа, а главната фигура зад тях е президентът Макри. „Използват се инструменти за политическо преследване без прецедент в условията на демокрация, а Маурисио Макри е диригентът на този оркестър, съдията Бонадио само изпълнява партитурата,” обобщава Фернандес.

Тя добавя още: „Искат да ми запушат устата. Да закачат Дамоклев меч над шията ми. Но няма да ме уплашат. Няма да мълча… Това е измислено обвинение относно събития, които не са се случили, няма факти, няма престъпление, това е абсурд, който подкопава правовата държава и цели нанасяне на персонални и политически вреди на дейци от опозицията. Няма нищо общо нито с правосъдието, нито с демокрацията. Бонадио го знае и Макри го знае”.

Самата Кристина Фернандес също знае, че няма лесно да се отърве от преследването. Успоредно с делото за „държавна измяна”, срещу нея, сина и дъщеря ѝ тече и друго дело – за предполагаемо пране на пари, заведено от съдията Хулиан Ерколини. Той пък смята, че хотелите на фамилията Кирхнер в Калафате – курорт край прочутия ледник Перито Морено в Патагония, са служели за перачница на подкупи, които двама предприемачи били давали на президентското семейство, за да получават изгодни обществени поръчки. Хотелите стояли празни, докато на хартия се водели пълни с работници на двамата бизнесмени, твърди съдия Ерколини. Засега и това са също толкова свободни съчинения, колкото и твърденията на съдия Бонадио.

Сенатът има 180 дни да реши дали да свали имунитета на Кристина Фернандес според искането на Бонадио. Решението може да бъде одобрено само с две трети от гласовете на общо 72-членната горна камара – тоест, трябва да събере поне 48 гласа. Коалицията на президента Макри няма мнозинство в Сената – разполага само с 25 места. Интересното е, че точно толкова – пак 25, са и местата на перонистите сенатори. Което обаче изобщо не значи, че тези перонисти сенатори са на страната на перонистката Кристина Фернандес. Не, някои са също толкова безпощадни нейни противници, колкото и съдията Бонадия.

Но дори и чисто аритметически да се окаже, че изпитващите антипатия към Кристина са мнозинство, това пак нищо не предрешава. Всъщност, както сочи кореспондентът на испанския в. „Ел Паис” в Буенос Айрес, вече от две години големият стратегически въпрос пред Макри и съмишлениците му е какво да правят с Кристина Фернандес. Дали да я оставят на „кучетата”-съдии, или все пак да я съхранят като устата, но безвредна опозиционерка, която да държат под похлупак в Сената и с критиките си тя да им осигурява алиби за демократичност…

Всъщност, и в двата случая точно демократичността ще е най-пострадала.

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар