В категории:Свят

Екипът на Тръмп определено си е сътрудничил с чужда сила – само че не тази, за която си мислите

Защо медиите и критиците на Тръмп се правят на разсеяни за признанията на Майкъл Флин за Израел?

Зетят и старши съветник на Доналд Тръмп Джаред Кушнер (в средата) на среща с израелския премиер Бенямин Нетаняху (вдясно) през юни т.г. Източник: il.usembassy.gov

Аарон Мате, The Nation

Самопризнанията на бившия съветник по националната сигурност на Тръмп Майкъл Флин потвърдиха, че вътрешният кръг на президента е имал тайно сътрудничество с чуждестранна сила преди да влезе в Белия дом. Само че това не е чуждестранната сила, която е обект на общонационална обсесия в САЩ през последната година. Специалното разследване разбира се остава фиксирано върху Русия, макар вече да има нови причини да се поставя под въпрос тезата за конспирация, свързваща Кремъл и Тръмп Тауър. След признанията на Флин обаче вече можем да кажем със сигурност, че екипът на Тръмп наистина е имал тайни договорки – с Израел.

Флин се призна за виновен за това, че е излъгал ФБР за срещите си с тогавашния посланик на Русия в САЩ Сергей Кисляк в периода след победата на Тръмп на изборите през ноември 2016 г. Още през февруари 2017 г. Foreign Policy съобщи, че Флин се е свързал с Кисляк като част от „енергичен дипломатически опит” да подкопае решението на президента Обама да позволи приемането на резолюция на ООН, осъждаща незаконните израелски селища в окупираните палестински територии. Самопризнанията на Флин осигуряват допълнителни подробности.

Според текста на обвинението Флин първоначално е осъществил контакт с Кисляк, за да обсъдят гласуването в ООН. Вече знаем и какво точно е искал. „Следователите към специалния прокурор Робърт Мълър са научили чрез свидетели и документи, че израелският министър-председател Бенямин Нетаняху е помолил преходния екип на Тръмп да лобира пред други държави, за да помогне на Израел”, написа New York Times след явяването на Флин в съда миналия петък. „Разследващите са научили, че Флин и Кушнер (зетят на Тръмп) са имали водеща роля в тези усилия” – усилия, които не успяват да променят вота на която и да е страна от Съвета за сигурност, включително Русия, която подкрепя резолюцията въпреки натиска на Тръмп и Нетаняху.

Казано накратко, първият известен контакт между кампанията на Тръмп и Русия след изборите е бил в услуга на друга чуждестранна сила – Израел – и в крайна сметка е бил безплоден.

Следващият контакт между Флин и Кисляк е бил по-продуктивен. В края на декември Обама налага нови санкции срещу Русия заради предполагаемата намеса в изборите през 2016 г. Ден по-късно Флин се обажда на руския посланик с искане Кремъл да отговори на щатските санкции само с реципрочни мерки. Според свидетелствата на Флин той е направил това след като колега от преходния екип на Тръмп му е заявил, че идващата администрация „не иска Русия да ескалира ситуацията”. По всичко изглежда, че Русия се е съобразила.

Каквото и да е мнението на човек за скритите опити за намаляване на напрежението между ядрени сили, заедно с усилията около резолюцията на ООН те демонстрират, че преходният екип на Тръмп се е опитвал да подкопае политиката на отиващата си администрация. Критиците на Тръмп се възползват от това, за да го обвиняват в нарушение на Закона Логан, който забранява на граждани на страната да водят неоторизирани преговори с чужди правителства, имащи диспут със САЩ. Законът Логън обаче е използван рядко и то като опорна точка в партийните спорове, а не като основа за обвинение. Още повече че стои въпросът дали предложението на Флин за санкциите доказва някаква договорка за взаимни услуги.

Независимо от контактите с Флин преди встъпването на Тръмп в длъжност, Русия не само не получава облекчение на санкциите, но отношенията ѝ с Вашингтон продължават да се влошават. В началото на август Тръмп подписа нови санкции срещу Русия, подкрепени с огромно мнозинство в Конгреса. Наскоро администрацията на президента предостави на конгресмените списък с цели за санкции, който според New York Times изглежда като описание „кой кой е в руския отбранителен и разузнавателен сектор”. През септември Тръмп затвори руското консулство в Сан Франциско и отне две дипломатически сгради в Ню Йорк и Вашингтон. Преди седмица държавният секретар Рекс Тилерсон осъди „злонамерените тактики” на Русия срещу Запада и се зарече, че наложените върху Русия санкции заради ролята ѝ в Украйна „ще останат в сила докато Русия не преобърне действията, които го предизвикаха”.

Освен това Тръмп разширява НАТО въпреки възраженията на Москва, осъществи „най-големите военни учения в Източна Европа след края на Студената война” до границата на Русия, назначи няколко анти-руски ястреби на ключови позиции и продължава обсъжданията дали трябва да се осъществят доставките на оръжия за Украйна, които Обама отказа заради опасения, че това ще влоши гражданската война в страната. При последния изблик на враждебност Русия нареди международните медии в страната да се регистрират като чуждестранни агенти в отговор на нареждането на щатското Министерство на правосъдието американската редакция на RT да направи същото.

Разбира се, възможно е всичко това да е сложна схема за заблуда, която да замаскира тайната, все още недоказана конспирация, за която мнозина настояват, че ще доведе до падението на Тръмп. Фактът, че Флин стана сътрудничещ на следствието свидетел подхрани отново надеждите, че този ден на възмездието най-после идва. В крайна сметка защо Флин би лъгал за контактите си с Русия, ако няма нещо за криене? И защо прокурорът Мълър би му предлагал сделка срещу самопризнания, ако Флин не му е предложил по-голяма риба? (Buzzfeed отбелязва, че един възможен мотив за лъжите на Флин е да е искал да скрие потенциално нарушение на Закона Логан).

Само времето ще покаже дали Флин има какво да предложи на Мълър, или следствието вече е изстискало от него каквото може. Същевременно, повече от година след изборите, все още разполагаме с точно нула доказателства за някакво сътрудничество между кампанията на Тръмп и руското правителство. Нито пък има доказателства, подкрепящи твърденията на представители на щатското разузнаване, че руското правителство се е намесило в изборите. Имаме случаи, при които хора от кампанията на Тръмп – конкретно Доналд Тръмп-младши и нископоставения съветник Джордж Пападополус – са имали контакти с хора, за които са смятали, че са посредници на руското правителство. Но каквото и да им е било казано и в каквото и да са вярвали, все така няма доказателства, че техните контакти са довели до реална връзка с Кремъл.

Това, с което разполагаме, е доказателство, че кампанията на Тръмп е имала тайни договорки с Израел, целящи да подкопаят официалната позиция на щатското правителство в Съвета за сигурност на ООН. Въпреки това реакциите към тази новина се различават значително от стандартите, прилагани към чуждестранната намеса в контекста на „Русиягейт”.

Контрастът стана особено явен миналата неделя, когато Джаред Кушнер се появи с израелско-американския милиардер и медиен магнат Хаим Сабан на организирания от последния годишен форум за отношенията между САЩ и Израел. Сабан отдели време да благодари на зетя на Тръмп за ролята му в подривната дейност в полза на Израел, за която Флин призна. „Ако трябва да съм честен, доколкото ми е известно в това няма нищо незаконно. Аз, както и вярвам цялата тази публика, искаме да изразим благодарност за тези усилия – така че много ти благодаря”, заяви Сабан на Кушнер, докато бяха на подиума.

На фона на всички страхове, че руски олигарси имат влияние върху Тръмп, коментарите от този американски олигарх разкриват много за това кой наистина влияе върху практически всички политици във Вашингтон – републиканци и демократи. Сабан не е сред донорите на Тръмп. Той обаче е най-големият финансов спонсор на Бил и Хилари Клинтън, на които е дарил повече от 25 млн. долара. Тази негова щедрост е помогнала за изграждането на само на библиотеката „Клинтън”, но и на централата на Националния комитет на Демократическата партия.

Обаче не виждаме изблици на възмущение сред активните защитници на демокрацията от движението за съпротива срещу Тръмп заради коментарите на Сабан (или заради подмолните усилия на Израел, които той възхвалява). Същото се отнася за новината, че Кушнер е пропуснал да обяви водещата си роля в група, финансираща незаконните израелски селища – същите селища, които той се е опитал да защити от резолюцията на ООН. Остава да видим как тези, които изпадат в гърчове заради чуждестранното влияние върху Тръмп, ще коментират решението му да премести посолството на САЩ в Йерусалим. „Решение, което скъсва с десетилетна политика на САЩ и може да подкладе насилието в Близкия Изток”, както изтъква израелският вестник Haaretz.

Малко вероятно е Израел да стане основа за атаки срещу Тръмп, тъй като неговият подход е в хармония с двупартийния консенсус. Консенсус, който до голяма степен е циментиран чрез финансовия принос на про-израелски милиардери като Сабан и неговия републикански еквивалент Шелдън Аделсън. Поради това и няма редакционни коментари и анализи, осъждащи израелския „Заговор срещу Америка”, или „Война срещу Америка”, нито предупреждения, че „Вероятно Израел държи Тръмп”, или пък изследвания „Какво е направил Израел, за да контролира съзнанието на американците”. По същия начин няма да бъдат сформирани нови групи, наречени „Комитет за разследване на Израел” или „Проект Тел Авив”. Всъщност е повече от вероятно в бъдеще медиите да се отнасят към „Израелгейт” по същия начин, по който се отнася към този въпрос най-изявеният телевизонен инспектор по „Русиягейт” – Рейчъм Мадоу от MSNBC. При цялото си пространно отразяване на разследването срещу Флин, досега тя не е споменала разкритията за Израел.

Миналата седмица завърши с още един важен контраст. Няколко часа след признанията на Флин Сенатът прие републиканския данъчен закон, който представлява един от най-големите трансфери на богатство към тези на върха в историята на САЩ. Ако целта ни наистина е защита на демокрацията, може би трябва да намалим звука на обсебените от Русия коментатори и да обърнем повече внимание какво се случва по-близо до дома.

Оставете коментар