В категории:Икономика

Рейгън вече пробва големи данъчни облекчения за корпорациите. Те не проработиха

Въпреки острите критики, републиканците в Конгреса на САЩ приеха предложените от Тръмп данъчни промени с аргумента, че ще стимулират инвестициите. Историята обаче показва точно обратното

Роналд Рейгън се ръкува с Доналд Тръмп през 1987 г. Тридесет години по-късно вторият показва, че не се е поучил от грешките на първия. Източник: Ronald Reagan Library

Дали широкообхватните данъчни облекчения за корпорациите ще успеят да ускорят икономиката на САЩ и да увеличи ръста на заплатите на средната класа? Със сигурност, твърди администрацията на Тръмп, след като Конгреса прие предложената от републиканците данъчна реформа.

Историята обаче показва точно обратното, пише Quartz.

Аргументите на екипа на Тръмп се свеждат до следното: Намаляването на данъците върху бизнеса ще освободи печалби, които компаниите ще инвестират в нови фабрики, проучвания и разработки, както и в ново оборудване. Този инвестиционен бум на свой ред ще стимулира растежа, фирмите ще наемат повече персонал, а работниците ще усвояват нови идеи и оборудване, благодарение на които ще имат по-висока производителност от преди.

Нека погледнем какво се случи предишния път, когато САЩ тестваха тази логика. През 1986 г. Роналд Рейгън подписа законови промени, които съкратиха корпоративния данък от 48% до 35%.

„Това съкращение е също толкова голямо, колкото приетото сега, но след него инвестициите спаднаха – всъщност това бе най-слабия период на инвестиции след войната”, коментира пред Quartz Дийн Бейкър, икономист и директор на Центъра за икономически и политически изследвания. „Няма да кажа, че забавянето на инвестициите се е дължало на понижаването на данъците, но е малко трудно да повярваме, че този път данъчните промени ще доведат до скок в инвестициите”, добавя той.

Като дял от БВП на САЩ брутните бизнес инвестиции са достигнали пиков нива през 1982 г. от над 15%. Този дял започва да спада рязко след 1987 г.


В първите пет години след данъчните облекчения на Рейгън, ръстът на инвестициите е средно 1.6%, в сравнение с над 8% между 1977 и 1981 г.

Резултатите от този колосален фискален експеримент подсказват, че данъчните ставки и делът на печалбите след облагане не са факторите, движещи решенията за бизнес инвестиции.

„Фирмите тогава не страдали от липса на пари в брой. Не са казвали: „Само да имахме повече пари, щяхме да инвестираме повече”. Това важи с още по-голяма сила за сегашния момент. Корпорациите не знаят какво да правят с парите си. Не е като от Apple да казват: „Имаме такива грандиозни планове, само че нямаме нужните пари”, коментира Бейкър.

Има обаче една голяма разлика – в момента нивата на бизнес инвестиции в САЩ съвсем не са толкова високи, колкото когато са въвеждани рейгъновите данъчни облекчения.

Така че какво може да се очаква да направят компаниите с допълнителните пари, които ще им остават след облагане? Вероятността да потекат обратно към реалната икономика не изглежда силна. Много големи компании планират да дадат парите на инвеститорите си чрез дивиденти и обратно изкупуване на акции. На неотдавнашна среша на бизнес лидери, отразена от Bloomberg, икономическото гуру на Тръмп Гари Кон попита кои от тях планират да реинвестират парите от данъчните облекчения. Само неколцина от присъстващите вдигнаха ръка. „Защо другите не вдигат ръце?”, попита учудено Кон.

Оставете коментар