Четвъртокласниците с високи резултати по четене, но разликата в представянето се увеличава

Предучилищната подготовка и целодневната форма на обучение помогнаха на системата на начално образование да преодолее спада, последвал въвеждането на делегираните бюджети. Пропастта в резултатите между деца от бедни и богати семейства обаче се увеличава.

България е на 14-то място в класацията за четивна грамотност PIRLS.

Подготовката по четене в началното образование в България е на задоволително ниво, показват резултатите от международното изследване PIRLS за 2016 г. Четвъртокласниците ни постигат резултат от 552 т., което е 14-тото най-добро постижение сред изследваните 49 страни, нареждайки се непосредствено пред връстниците си от САЩ. Начело в класацията пък са десетгодишните деца от Русия и Сингапур.

По-рано през годината излязоха резултатите и от TIMMS – идентично изследване, но за природните науки и математика, където България имаше малко по-слаби резултати, но те отново бяха над средните – с уговорката, че летвата се сваля от страните в Африка и Близкия Изток. Четвъртокласниците ни бяха на 16-то място по природни науки (534 т.) и 22-ро по математика (522 т.).

С 19% от учениците, постигащи най-високото ниво по четене (над 625 т.), страната ни се нарежда на 7-мо място по този критерий. По дела на учениците, покриващи средното ниво (83%), обаче се намираме доста по-назад в класацията, но отново пред няколко европейски страни, включително Германия и Франция.

По-важното е, че системата на началното образование повишава резултата си с цели 20 т. спрямо последното изследване от 2011 г., достигайки… нивото от 2001 г.

Резултатите от 2001 г. са впечатляващи като се има предвид, че тогава страната ни е на 4-то място зад Швеция, Холандия и Великобритания. По онова време е значително по-малък делът на децата, обхванати в предучилищното обучение, както и неговата продължителност. Освен това все още не е въведена целодневна форма в началното образование, но това не пречи на високите резултати.

Ясно се очертава спадът десетилетие по-късно, няколко години след като е въведен принципът “парите следват ученика”, който изправя пред сериозни финансови проблеми множество училища и дава нов тласък на процеса на закриване на учебни заведения в малките населени места. Този спад е преодолян именно с въвеждането на задължително предучилищно обучение и целодневната форма до 4-ти клас в последните години.

При това положение предизвикателството е добрите резултати да се запазят след 5-ти клас, но резултатите на 15-годишните на изследването PISA показват, че образователната ни система все още не се справя с него. Обезпокоителните тенденции си личат още преди десетата годишнина, където се разгръща смущаваща ножица в представянето на учениците от различен социално-икономически произход.

През 2016 г. децата от семейства с малко образователни ресурси (т.е. по-малко от 25 книги* и с родители без висше образование) са постигнали със 144 т. по-нисък резултат от връстниците си, живеещи в семейства с много ресурси, т.е. над 100 книги*. Десет години по-рано разликата е била 94 т.

Тук трябва да отбележим, че дори не можем да направим сравнение с повечето страни в Европа, тъй като при тях делът на децата от семейства с малко ресурси е в рамките на статистическата грешка. У нас този дял е 14%, колкото в Оман и Саудитска Арабия. Така че началното ни образование е на високо средно ниво поне по отношение на четивната грамотност, но то все още не минимизира влиянието на социално-икономическите фактори.

Това важи с още по-голяма сила за по-високите степени и обществото ни ще трябва да положи извънредни усилия, за да направи образователна система, която да дава шанс на всеки, а не просто да възпроизвежда съществуващите неравенства в обществото.

 

*Броят книги или наличието на самостоятелна стая сами по себе си не са непременно фактор за по-високите резултати на даден ученик. Изследването ги използва като относително универсален ориентир за социално-икономическия статус на родителите. В този смисъл, раздаването на книги на деца от бедни общности едва ли ще окаже значим ефект върху представянето им.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар