В категории:Общество

Условностите на Безусловния базов доход

Понякога дори най-добре звучащите предложения могат да се окажат изключително лоши. Много хора в ляво са изкушени от идеята за Безусловен базов доход, но дали тя няма да се окаже нещо, което да бетонира съществуващите класови различия? Или защо когато най-богатият 1% от населението с радост приветства дадена идея, то едва ли тя ще бъде изгодна на останалите 99%

Снимка: Pixabay.com

В началото на тази година по време на годишния Световен икономически форум в швейцарския курорт Давос, основната тема беше „Четвъртата индустриална революция“, в която изкуственият интелект и все по-съвършените роботи ще заменят много от сегашните работни места. Според различни изследвания в най-близко бъдеще 30% от работните места ще са заети от роботи. Други проучвания съобщават, че до средата на века 800 милиона работни места ще са роботизирани.

Логично е да се запитаме – а какво ще стане с милионите безработни? Възможно ли е технологичната революция да доведе до нов още по-сериозен икономически колапс, а защо не и до революция от по-различен вид? Какво ще се случи с произведените стоки, ако потенциалните им потребители не работят и нямат пари? Макар от Давос да не дойде ясен и конкретен отговор на тези въпроси, присъстващите се там представители на икономическия елит на нашето съвремие със сигурност са ги обсъждали помежду си.

В последно време, във все по-голяма степен, на публиката се предлага едно решение на проблема, наречено „безусловен базов доход“ (ББД).

Негови поддръжници са собственикът на Tesla и SpaceX Илон Мъск, както и създателят на Facebook Марк Зукърбърг. Фенове на ББД са създателят на eBay Пиер Омидияр, създателят на Virgin Group Ричард Брансън, създателят на Flickr и Slack Стюърт Бътърфийлд и професионалният технологичен инвеститор Сам Алтман. Привърженик на идеята за гарантиран доход е и най-богатият човек на планетата – шефът на Amazon Джеф Безос, а предишният носител на тази „титла“ – Бил Гейтс смята, че макар сега да е рано за въвеждането на безусловния базов доход, след време той ще бъде факт. Какво е общото между изброените по-горе хора? Всички те са милиардери.

Но идеята за ББД е много по-стара – лансирана е за пръв път още в началото на 16-ти век, като съвсем естествено от тогава до сега е претърпяла множество метаморфози. Ако преди няколко века всички привържениците на идеята биха могли до голяма да бъдат позиционирани в ляво (били са против монархията, аристокрацията, организираната религия и са защитавали прохождащите тогава концепции за правата на човека), то през 20-ти век нещата започват да се променят.

Ликвидацията на социалната държава – първото условие за ББД

Безусловният базов доход е идея, която може да унищожи бедността, да върне справедливостта в обществото, да даде така липсващото свободно време на милиарди хора и всъщност да изпълни много от обещанията на онази утопична лява визия за света, който така и не успя да се състои. Тогава защо все повече десни икономисти и милиардери изразяват подкрепата си за тази идея?

Макар и да не говори много по въпроса, сред подкрепящите идеята икономисти е един от най-влиятелните представители на Австрийската школа Фридрих Хайек, известен със своята защита на икономическия либерализъм и свободния пазар срещу разпространението на социализма. Тезата му доразвива впоследствие и бащата на неолиберализма – Милтън Фридман, макар той да не нарича предложението си безусловен базов доход, а негативен подоходен данък. Хората, счита Фридман, трябва да получават месечна парична субсидия, различна според нивото на техният доход и броят на децата им. Макар идеята на Фридман да не обхваща богатите, не бързайте да я считате за справедлива и положителна.

Всъщност тя предлага да замести абсолютно всички останали системи за социално подпомагане, като детските надбавки, помощите за отопление, пенсиите и дори базовото здравеопазване – всички те ще изчезнат, а на тяхно място ще се дават пари в брой, като получателите сами ще решават дали искат да се отопляват, дали искат да ядат или все пак искат да отидат на лекар.

В перспектива Фридман смята, че цялата социална система трябва да се демонтира, а здравеопазването, образованието и изобщо всичко трябва да се приватизира (с изключение на полицията и армията, тъй като все някой трябва да наложи неолибералния рай). Това превръща идеята за ББД в напълно противоположна на онова, което първоначално предизвиква положителна реакция в съзнанието. Истината е, че получените пари ще са достатъчни за някакво съществуване, но не и за качествено образование или здравни грижи, а по-голямата част от населението ще изпадне в константна неизгодна позиция.

И ако българските либертарианци засега не са почитатели на идеята за ББД, то на запад пазарните фундаменталисти са доста разделени – консервативният либертарианец Чарлз Мъри и финландският милиардер Бьорн Уолрус смятат, че трябва да има универсален базов доход, който да замени всички останали социални системи. Такава е позицията и на либертарианския тинк-танк, финансиран от братята Кох – Institute for Humane Studies (IHS), които защитават идеята за това колко е прекрасно да се унищожи социалната система и да се въведе ББД чрез подобни видео материали.

В последно време най-гласовитите поддръжници на ББД са милиардерите от Силициевата долина. Поне веднъж на няколко месеца един от тях споделя в свое интервю колко добре би било, ако всеки получава пари, без да плаща за тях със своето време (кой нормален човек би възразил на това?). Повечето от тези милиардери са искрени и заявяват, че виждат в ББД средство, което да запази стабилно съществуващото днес статукво, което е заплашено от бързото развитие на технологиите. Но почти никой от тях не коментира дали смята, че ББД трябва да замени съществуващите социални системи. И докато популярните милиардери мълчат по този въпрос в своите медийни изяви, то идеолозите, заети със защитаването на интересите именно на най-богатите, са единодушни по въпроса – социалните системи трябва да отпаднат и да се приватизират, за да има ББД.

С дребен шрифт

Ликвидацията на социалната държава е може би най-горчивото условие, което десните икономисти поставят за въвеждането на ББД. Но има и други проблеми.

На първо място, макар да се нарича „безусловен“, той едва ли някога би могъл да се въведе едновременно в еднакъв размер от всички държави по света. Това веднага означава, че все пак за получаването на ББД ще се нуждаете от гражданство на съответната държава, която е решила да го въведе. Подобен „бонус“ веднага ще повиши интереса на мигрантите към тази територия – при това независимо от тяхното вероизповедание, а това може да се превърне в сериозен социален проблем, който да бъде качествено експлоатиран от политиците.

Подобно условие на „безусловния“ доход от една страна би свалило още по-долу в социалната пирамида мигрантите в съответната държава, които търсят спасение или просто по-добър живот, надявайки се някой ден те или децата им да получат гражданство. От друга страна, тяхното недоволство ще съдейства на правителствата да разиграят още по-успешно расистката и ксенофобска карта, която не само ще напомпа подкрепа в партиите им, но ще отклони вниманието от истинските проблеми, тъй като мнозинството вероятно ще е заето още по-сериозна истерия от сегашната.

Нека не забравяме, че скорошно изследване разкри как повечето хора реагират с по-голяма омраза към бедните, а не към богатите, когато те се възползват от системата. Лесно можем да предположим, че конфликтите за това кой да получава и кой не ББД ще са много по-сериозни от тези относно парите и властта на корпорациите и олигарсите.

Заличаване на свободата

Ако гражданството не се превърне в условие за получаване на ББД, тогава възможно нещо друго да го замени?

Преди време Китай почти незабелязано обяви, че ще въведе рейтингова система, с която да оценява гражданите си. Системата за „Социален кредит“ трябва да влезе в сила от 2020 година, а китайците ще бъдат оценявани на база събраната за тях информация и социалния им статус, като анализът на данните ще се извършва от изкуствен интелект.

Системата ще се „фокусира“ върху 4 области, наречени – „почтеност към държавната власт“, „икономическа почтеност“, „социална почтеност“ и „съдебно доверие“. Привържениците на това „оценяване“ заявяват, че то ще направи гражданите по-добри, по-продуктивни, по-честни и ползите ще бъдат усетени навсякъде – дори храните ще станат по-качествени и вкусни. Едва ли се нуждаем от огромно въобръжение, за да си представим лесно възможните отрицателни ефекти на тази система, а и темата отдавна изкушава творците.

Подобна система, макар и с друго име или по-захаросано на пръв поглед съдържание, но с еднаква цел, може да възникне и на запад. Всъщност, частично тя вече е тук – ако към вас има ниско „съдебно доверие“ и сте прекарали дори няколко месеца в затвора, то е много по-трудно да си намерите работа, особено такава, при която да ви плащат осигуровки.

Представете си бъдеще, в което социалната държава е премахната, като е „заменена“ от някаква форма на гарантиран базов доход. Но този доход може да е недостъпен за вас, ако нямате необходимият за това „рейтинг“. За неудобните в такъв свят буквално няма да има място, защото оцеляването им ще е поставено под въпрос.

Добавете към това и все по-навлизащите в нашия живот биометрични технологии и тайно следене. Преди седмица се появиха разкрития, че Android следи местоположението на своите потребители, като тази информация най-вероятно се продава на рекламодателите. Все повече смартфони ще разполагат с технология за лицево разпознаване, а кой знае и с какво още. Вероятността в края на този век да бъдете лишени от достъп до ББД заради нещо, което управляващите знаят за вас без да предполагате, не е за подценяване.

Довиждане, но не сбогом

Има теория, че ако гледате филм, в който главният герой се сблъсква с множество трудности, но накрая побеждава, то вие ще си тръгнете от залата спокойни и с чувство за задоволство – все пак доброто е възтържествувало. Но животът не е филм и доброто не е възтържествувало – то със сигурност няма да възтържествува, ако сме спокойни и пасивни.

Онова, което бихме могли да направим, е да помислим как би могъл да се ползва ББД за потушаване на ефектите от идващата роботизация и автоматизация, но без да утвърждава още повече съществуващото неравенство и да унищожава социалната държава.

И най-вече – трябва да се помисли, как да се попречи на задаващото се антиутопично бъдеще, което може да прилича не само на сивата бруталност в „1984“, но и на комфортния, но тотален конформизъм в „Прекрасният нов свят“. Защото, когато най-силният и богат 1% от населението предлага с апломб нещо, то едва ли именно от него се нуждаят останалите 99%.

Оставете коментар