В категории:Анализи / Общество

Смъртта на един журналист

Убитата малтийска журналистка Дафне Каруана Галиция стана жертва на офшорната икономика, която защитаваше приживе

Източник: Wikimedia Commopns

Раиса Галеа/Майкъл Греч, Jacobin

Убийството на малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция привлече вниманието както на местните, така и на международните медии. Повечето ѝ колеги свързаха убийството с нейната работа, макар всеки да подчертаваше различни аспекти от нея. BBC, Economist, Guardian и Washington Post отчетоха глобалното значение на материалите ѝ, съгласявайки се като цяло с описанието на Politico, според което тя сама по себе си е била “цял WikiLeaks, водеща кръстоносен поход срещу непрозрачността и корупцията”.

Тази линия отекваше и от страниците на La Repubblica и Zeit Online, които изтъкваха, че убийството може да е поръчано от организираната престъпност, която има установени връзки в Малта. Местните вестници описаха убийството като “атака срещу свободата на словото” и намекнаха, че малтийската политическа класа има пряк интерес да запуши устата на журналистката.

И двете основни политически партии в Малта използваха смъртта ѝ за подклаждане на вечното си съперничество. Опозиционната Националистическа партия (PN) обвини администрацията на Партията на труда (лейбъристи – PL) за “срива на върховенството на закона” и призова министър-председателя Джоузеф Мускат да подаде оставка. В отговор Мускат подхвърли, че опозицията има интерес от заглушаването на Галиция и призова за “национално единство”. Представители на местния бизнес изразиха опасенията си, че убийството ще има негативен ефект върху икономиката.

В Европейския парламент групата на Зелените/Европейски свободен алианс също предложи Мускат да се оттегли, защото “подобни инциденти напомнят за Путинска Русия, а не за Европейския съюз”. Представител на групата на Социалистите и демократите поиска Европол да разследва убийството, твърдейки, че не може да се вярва на властите в Малта. Същият евродепутат разкритикува островната държава за приютяването на схеми за пране на пари и избягване на данъци, което на свой ред привлича организираната престъпност.

Макар все още да не знаем кой стои зад убийството, можем да видим какво е оставила след себе си Каруана Галиция и да анализираме чии интереси може да е обслужило убийството ѝ. Нейните убеждения, влиянието ѝ върху малтийската политика, както и ролята на страната ѝ в глобалната икономика усложняват приказката за журналиста-кръстонсец, посечен от политическите си опоненти.

Между две партии

Още откакто получава независимостта си от Великобритания през 1964 г., Малта е заложник на две партии – националистите и лейбъристите. Коментаторите обикновено характеризират лейбъристите като социал-демократи, а националистите като консерватори. Но тези етикети не отразяват реалните политически координати на тези партии.

През 60-те и 70-те години на миналия век съперничеството между двете групи се корени в политиката – лейбъристите имат връзки със социалистическите организации и движенията за независимост в Третия свят и настояват за поддържане на социална държава. Тези позиции предначертават сблъсъка им с Националистическата партия и нейния най-близък съюзник – Малтийската католическа църква.

Отхвърлянето на икономическите политики на лейбъристите от страна на националистите и резултатите от парламентарните избори през 1981 г. предизвикват политическа криза, последвана от изблици на насилие между поддръжници на двете партии. Но подобно на ситуацията в други страни, в следващите години двете партии се събират в неолибералния център. В днешно време единственото, което ги разделя, са въпроси като развода, инвитро оплождането и правата на хората с различна сексуална ориентация. Като демонстрация на това, след като се връща на власт през 2013 г., Партията на труда прилага икономическите политики на “третия път”, приватизира обществени активи и работи за привличането на глобалния капитал. Така партията до голяма степен следва посоката, наложена от националистите, които бяха на власт преди това.

Тази липса на политически различия обаче не слага край на съперничеството. И двете партии притежават телевизии и радиостанции, което им позволява да разпространяват собствените си интерпретации на икономическата, социална и културна реалност. Политическият дискурс в Малта наподобява конкуренцията между два спортни фен клуба. Дегизирани като съперничество, отношенията между партиите реално представляват симбиоза. И двете подкопават всякаква конструктивна критика, като я обявяват за пропаганда на опонентите – стратегия, която им помага да налагат неолиберални политики при малка обществена съпротива.

Партийни пристрастия

Дафне Каруана Галиция е писала по теми, вариращи от националната идентичност и храната до тайните банкови сметки на малтийски политици. Тя е открояващ се, макар и противоречив лидер на мнение, чието влияние в Малта е ненадминато. Позиция, заради която Politico я поставя на 26-то място в класацията си за “Двадесет и осем души, които оформят, разклащат и раздвижват Европа”. Нейният блог е следен от повече хора, отколкото всички големи местни медии взети заедно.

Несравнимото влияние и трагичната смърт на Каруана Галиция не трябва да ни спират да оценим критично нейното наследство и мотивация.

През 2016 г. тя привлича международно внимание, като публикува данни за офшорните сметки на двама представители на лейбъристкото правителство, излезли наяве чрез “Панамските книжа”. Следващата година името ѝ отново се появява в местната и световната преса благодарение на нови разкрития. Основавайки се на свидетелства на бивш банков служител, тя твърди, че съпругата на малтийския премиер е собственик на Egrant – компания, спомената в “Панамските книжа”. Според журналистката тази корпорация е получавала огромни суми пари от правителството на Азербайджан. Обвиненията предизвикаха предсрочни избори, които обаче бяха спечелени от лейбъристите.

На фона на тези истории изглежда, че изобличаването на корупцията е било сред основните приоритети на Галиция. Тя обаче съвсем не е била безпристрастна. Нейната журналистика изглежда фокусирана повече върху изобличаването, отколкото върху разследването. Историите, които публикува, не винаги са надеждни или политически значими. Извън източници като “Панамските книжа”, тя разпространява и информация от трети лица, чиито твърдения не могат да бъдат потвърдени. Тези практики правят Галиция обект на многобройни дела за клевета, някои от които тя губи.

Не можем да определим журналистиката ѝ като безпартийна, тъй като тя рядко атакува Националистическата партия. Например, когато националистите губят изборите през 2013 г., тя не критикува отиващата си администрация – и то не защото тази власт има неопетнена слава на безупречно управление и прокарване на полезни за обществото политики. Всъщност Галиция често е възхвалявала решенията на правителството на националистите. Тя не само не се занимава с ролята на тази власт в скандала с малтийската корабостроителница – който коства 80 млн. евро – но и аплодира решението на правителството да приватизира фирмата.

Друг повод да се съмняваме в безпристрастността на Галиция в нейния “кръстоносен поход срещу непрозрачността и корупцията” е нежеланието ѝ да изобличи и осъди офшорните сметки на бивши министри от Националистическата партия, които също излязоха наяве в “Панамските книжа”. Освен това, когато италианските власти свързват сина на бившия консервативен премиер със схема за пране на пари на криминалната организация Ндрангета, Галиция се опитва да обори съмненията срещу него с аргумента, че той е лесно разпознаваем дори за тези, които не знаят кои са родителите му. Няколко от скандалните ѝ разкрития също така идват от анонимни източници, които биха могли да разполагат с информацията, само ако са съучастници в същите злоупотреби.

Безкомпромисното отношение на Галиция към лейбъристите е оформено от нейния активизъм през бурните времена на 80-те. Антипатията ѝ е толкова силна, че тя открито се радва на смъртта на бившия партиен лидер и премиер Дом Минтоф и често повтаря, че лейбъристката партия “в същността си е зловредна организация”.

Нейната анти-лейбъристка пристрастност има елитаристки отенък. Редом с политически важните си статии тя публикува подходящи за жълтата преса материали, насочени предимно срещу лошия моден вкус на политици лейбъристи и техните поддръжници, които са предимно от работническата класа. Галиция презрително нарича представителите на лейбъристката партия “селяци”.

Изглежда Галиция е съзирала връзка между лошите маниери на политиците и склонността им към корупционни практики. Практически всеки, когото Галиция е считала за измамник, също така е уличаван от нея и в липса на стил и/или слаба грамотност. Изглежда, сякаш е считала, че хората, които определя като селяци, никога не трябва да бъдат допускани до позиция с власт.

Произходът и социалното обкръжение на Галиция помагат да се хвърли светлина върху разбиранията ѝ. Тя е родена в Слима, предимно англофонски и буржоазен град. Завършва престижния йезуитски колеж, предпочитан от управляващата класа в Малта. Тя се превръща във водещ глас на британизираната висока средна класа, която споделя презрението ѝ към социалната мобилност. Тя е почитана сред привилегированите кръгове също толкова, колкото е непопулярна сред работническите и нисши класи.

Нейната нетолерантност към Партията на труда е толкова дълбока, защото по нейните думи тя представлява интересите на (и е съставена от)  “филистимци”, “боклуци” и “селяни”. Поради тази причина лейбъристите “никога не биха могли да са на същото ниво като Националистическата партия”. Галиция посвещава многобройни подигравателни статии на дрехите на първата дама и често осмива “селския утилитаризъм” на премиера.

Още повече доказателства за отдадеността на Галиция към горната прослойка се съдържат в коментарите ѝ, след като Адриан Делиа е избран за лидер на Националистическата партия. Тя изглежда го счита за неизискан политически новобранец, който се е осмелил да проникне в най-високите редици на консервативната партия. Макар тя да е продължила лоялно да подкрепя партията, ненавистта ѝ към Делиа се вписва в нейната убеденост, че само малцина избрани са подходящи да управляват малтийско общество, на което „престъпността е присъща„.

Галиция твърди, че Делиа е използвал офшорни сметки, за да укрива печалби от лондонски публичен дом. Журналистката обаче съчетава тези политически важни разкрития с пренебрежителни забележки за неговите маниери, напомнящи ѝ за тези на лейбъристкия лидер. Тя също така го напада заради “ужасната му стойка” и възможната извънбрачна връзка с “боклучава” моделка. Когато поддръжниците на Делиа реагират на коментарите ѝ със заплахи, тя ги описва като “паплач” с лоша граматика.

Каруана Галиция осъжда само корупция от много конкретен вид. Тя дава всичко от себе си, за да изобличава незаконно поведение на т.нар. селяци, но игнорира идентични злоупотреби на хора от стария елит и техни съдружници. Тя порицава лошото управление на финанси, офшорните сметки, подкупите и злоупотребата с власт, само ако са замесени “мерзки, безполезни, нискоинтелигентни” “мизерници”.

Да се казва, че активизмът на Каруана Галиция е бил против върхушката, е напълно неоправдано: вместо да атакува силните, тя охранява привилегиите на тази върхушка от амбициозните нови елити, които тя счита за долнокачествени.

Офшорната Малта

Отношенията на Малта с финансовото схемаджийство се разпростират далеч извън офшорните сметки на държавни служители. Страната е четвъртото най-голямо данъчно убежище в Европейския съюз. Почти една четвърт от БВП на Малта – “една от най-бързо растящите икономики в Европа” – идва от финансови услуги и онлайн хазарт.

Администрацията на Националистическата партия установи този модел през 2005 г. – една година след влизането на Малта в Европейския съюз.

Според разследване на European Investigative Collaborations всяка година чуждестранни компании и физически лица си спестяват данъци за 2 млрд. евро., възползвайки се от предлаганите от Малта данъчни условия. Според данните от изтекли документи в Малта са регистрирани 70 000 офшорни компании.

Данъчният режим в страната източва данъчни приходи от други членки на ЕС – тази ситуация обаче трябва да се разбира в контекста на интеграцията на Малта в глобалната икономика и единния пазар. За да успеят да се задържат над водата, малките периферни страни членки се конкурират с установените играчи като подбиват данъчните ставки.

Когато поеха властта през 2013 г., лейбъристите добавиха още един съмнителен източник на приходи: Програмата за индивидуални инвестиции. Тази програма е предназначена да превърне страната в рай за най-богатите хора в света. Промотирана като средство “за привличане на талант, експертиза и бизнес връзки”, програмата позволява богати индивиди да си купуват гражданство. Всеки, който желае да допринесе с 650 хил. евро за фонда за национално развитие и да инвестира 150 хил. евро в малтийски акции или облигации, може да кандидатства.

През май 2017 г., докато тече ротационното председателство на ЕС в страната, сред международната общност отекнаха разкритията на “Малтийските досиета” – серия от разследвания на сенчестия свят на финансовите услуги на острова. Те извадиха наяве тайни сметки на азербайджански държавни енергийни компании и на руските и турските елити, кухи компании, чрез които германски корпорации избягват данъци, както и фирми за хазарт на италианската мафия. Разкритията шокираха медиите и накараха германски министър да порицае Малта като “Панама на Европа”.

Човек би очаквал, че след като е посветила значителни усилия да изобличи офшорните сметки на някои политици, Каруана Галиция би разкритикувала икономическия модел и данъчния режим на Малта. Уви, не е така – което не е изненадващо, като се вземат предвид нейните икономически убеждения и партийната ѝ лоялност.

В крайна сметка Каруана Галиция е била проповедник на свободния пазар. “Аз съм израснала в бизнес среда, което е уникално за малтийски журналист”, пише тя в коментарната секция под една от статиите си. Тя често важничи с познанията си за правилата на света на бизнеса.

Журналистката също така е била разследвана за укриване на данъци – според данъчните тя им е дължала 101 194 евро, след като одит е установил източници на недекларирани приходи. Каруана Галиция не критикува данъчната система или икономическия модел на Малта – въведени от власт, която тя подкрепя. Тя е ограничавала неодобрението си до корупцията, безвкусието и неморалността на политическите си опоненти. Вместо да атакува легитимността на всички схеми за пране на пари, тя се фокусира изключително върху една частна банка с предполагаеми връзки с лейбъристкия премиер.

“Малтийските досиета” не са подтикнали Каруана Галиция да признае системните недостатъци на икономиката. Вместо това тя настоява, че опетнената репутация на управляващата партия застрашава икономическия успех на страната. “Малта си караше като по вода преди министър-председателя и двамата му оръженосци да си направят фирми в Панама”, пише тя и допълва, че “чак след април 2016 г. Малта става обект на такава враждебност”.

Тя също така не е повдигала въпроси за връзките на хазартната индустрия с организираната престъпност. Когато се разпространяват слухове, че голяма шведска компания за онлайн залагания може да напусне Малта, тя се оплаква, че некомпетентността и лошата репутация на лейбъристите поставят работни места под риск. Тогава тя пише следното:

“Хазартна компания от друга страна не може да оперира в юрисдикция, където поведението на политиците в правителството и неработещните институции са нанесли щети на репутацията на страната, които на свой ред са привлекли вниманието на банки в други юрисдикции към Малта като потенциален риск за пране на пари”

След като хазартният гигант потвърждава, че ще продължи да работи в Малта, тя изказва облекчението си.

С други думи Дафне Каруана Галиция не е критикувала покварената икономика, а само щетите, които са ѝ нанесли покварените хора във властта. Безмилостните ѝ атаки срещу “селяците” не са били само идеологически, но и практични – тя изглежда е вярвала, че опетнената им репутация е в ущърб на офшорната икономика на Малта. Журналистиката ѝ е целяла да пропъди новодошлите в политиката и да възстанови властта на знатните елити. Тя не обмисля факта, че престъпленията на враговете ѝ не са извършени във вакуум и са неотделими от тъканта на данъчния режим в страната, интересите на глобалния капитал и дейностите на организираната престъпност.

Въпреки това гръмогласните ѝ разкрития трябва да са се превърнали в заплаха за интересите на финансови и политически сили. Не знаем кой е поръчал и извършил това безмилостно убийство. Ясно е обаче, че в търсенето на справедливост и в стремежа да предотвратим бъдещи престъпления като това трябва да минем отвъд повърхностната критика на Галиция към репутацията на политиците или предполагаемата “култура на безнаказаност” в Малта.

Истинският кръстоносен поход за справедливост трябва да е предизвикателство срещу етичните основи на съществуващия икономически модел – убийството на Дафне Каруана Галиция само по себе си се превърна в поредния силен аргумент за промяна.

*Авторите благодарят сърдечно на Жана Цонева и Андре Калус за ценния им принос към написването на статията.

Оставете коментар