Станислав Ретински от Донецк: И ние сме в блокада като Куба

„Винаги ще подкрепяме Острова на свободата, защото, въпреки че и на тях им е трудно, кубинците лекуваха безплатно и спасиха над 25 000 деца от Чернобил,” заявява 31-годишният секретар по идеологията на компартията на ДНР. Той разказа пред „Барикада” и за актуалната обстановка в Донбас

Станислав Ретински по време на международната среща за солидарност с Куба в София. Снимка: Къдринка Къдринова
Станислав Ретински по време на международната среща за солидарност с Куба в София. Снимка: Къдринка Къдринова

Един строен, свелокос младеж в червена тениска с образа на Че Гевара привличаше вниманието сред делегатите от 22 държави, участвали в завършилата наскоро в София Трета международна среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа. Младежът говореше руски, но не беше от Русия. Представляваше движението за солидарност с Куба в непризнатата Донецка народна република, обявена след местен референдум през май 2014 г.

Името му е Станислав Ретински. На 31 години е. Секретар е по идеологията на компартията на ДНР и е един от основателите на групата за приятелство „Донбас-Куба”. Редактор е на партийния сайт „Вперед” („Напред”). Работи и в министерството на информацията на ДНР. А по образование е инженер електромеханик. „През 2014-та повечето журналисти си заминаха от Донбас. Започнаха да пишат от Киев или Москва, а в Донецк не остана почти никой. Затова се наложи да изоставя мирновременната си професия и да започна да работя за правителствения сайт на ДНР и за нашето партийно онлайн издание. Повечето колеги бяхме непрофесионалисти, но вече натрупахме опит. Член съм и на Съюза на журналистите на ДНР,” обяснява Станислав.

Той вдигна на крака пленарната зала на софийската среща за солидарност с Куба, когато държа пламенна реч в подкрепа на Острова на свободата и предаде на ръководителя на кубинската делегация скромна сума, събрана от приятелите на Куба в ДНР за подкрепа на пострадалите от оставилия жестоки поражения на карибския остров ураган „Ирма”.

Станислав Ретински заедно с ръководителя на кубинската делегация Елио Гамес, след като му връчи паричната помощ от жителите на ДНР за пострадалите от урагана "Ирма" в Куба
Станислав Ретински заедно с ръководителя на кубинската делегация Елио Гамес, след като му връчи паричната помощ от жителите на ДНР за пострадалите от урагана „Ирма“ в Куба
Ето в гтова скромно пликче беше паричната помощ на жителите на Донбас за Кубинската революция, лекувала безплатно и спасила 25 000 деца чернобилци
Ето в това скромно пликче беше паричната помощ на жителите на Донбас за Кубинската революция, лекувала безплатно и спасила 25 000 деца чернобилци

Помолих Станислав да разкаже за „Барикада” откъде идва тази гореща солидарност на жителите на Донецк с Кубинската революция и каква е актуалната обстановка в Донбас. Ето разговора ни.

– Станислав, разкажете за нашите читатели кога и как решихте да се ангажирате с движението за солидарност с Куба?

– В лявото движение съм от 2003 г., когато бях на 17 г. И приблизително от 2005-та смятам за неотделима част на моята дейност акциите за солидарност с Куба. Тогава имаше Сдружение за приятелство с Куба и ние провеждахме кинопрожекции на кубинския документален филм „Desafío” („Предизвикателство”) с руски субтитри. Показахме го в много градове на тогавашна Донецка област – в Донецк, Краматорск, Славянск. Разказвахме и за Петимата кубинци, които тогава още бяха в американски затвори. (Става дума за петима кубински разузнавачи внедрени в антикастристки организации в Маями, за да информират Хавана за техни заговори срещу кубинското правителство; петорката е разкрита и заловена през 1998 г., членовете ѝ получават тежки присъди; в тяхна защита се надига голямо международно движение; те са освободени на 17 декември 2014 г. и това дава старт на нормализацията на кубинско-американските отношения през мандата на президента Барак Обама – бел. авт.)

Ориентирахме се към студентска аудитория. Разказвахме за Куба, която независимо от суровата блокада лекуваше безплатно децата на чернобилци. Всъщност за тази кампания, в рамките на която Островът на свободата излекува около 25 000 души, при нас малко се знаеше, въпреки че в Донбас се строяха цели квартали за евакуирани чернобилци. Ето защо считахме за свой дълг да информираме, че Куба не е далече, близо е, до нас е, помага на тези деца, при това напълно безплатно. Никоя друга страна в света не е правила нищо подобно. И то при положение, че самата Куба е в тежко положение заради блокадата. Лечението на чернобилските деца не спря дори през кубинския „специален период”, веднага след разпадането на СССР и социалистическата общност, когато Островът на свободата бе изоставен и се оказа в неимоверно тежки условия.

През 2005 г. в тогавашната Киевска област се проведе конференция за солидарност с Куба, в рехабилитационния център, където децата чернобилци преминаваха рехабилитация след кубинското лечение. През 2010 г. участвах в конференция в Киев по повод 20-годишнината на програмата за лечение на децата чернобилци. Тя се проведе в киевския Политехнически институт под мотото „Благодарна Украйна – към благородна Куба”. Бях участник и в международната бригада за солидарност „1 май”, която през май т.г. беше в Куба и участва в първомайската манифестация в Хавана. И ето, сега участвам в Третата международна среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа в София.

За нас Куба има особено значение. Тя е давала и последното, което има, за децата чернобилци. Затова и ние, жителите на Донбас, сме готови да споделим и последното, което имаме, с нашите братя кубинци. Убедени сме, че дори когато си в много трудно положение, винаги трябва да помниш, че има някой, който е по-зле. И да се стремиш да му помогнеш. Организирахме събиране на средства за подпомагане на пострадалите от урагана „Ирма” в Куба.

В Донбас ситуацията е много сложна заради бойните действия. Но нашите комсомолци започнаха да събират вторични суровини, за да осигурят средства. Това е скромна сума. Съветските офицери, които някога са служили в Куба, дадоха част от своите пенсии – а пенсиите сега са много ниски в ДНР. Членовете на компартията на ДНР, повечето от които са си загубили работата заради бойните действия, също заделиха по нещичко от социалните си помощи. Малко преди да тръгна към България, завършихме събирането на тази символична скромна сума, с която искаме да покажем, че сме с Куба.

Островът на свободата днес е главната опора на социализма, главната опора в борбата с американския империализъм в света. И ние, жителите на Донбас, смятаме, че оказваме подкрепа на Куба, борейки се с агресията на киевския режим срещу Донбас.

Станислав Ретински и български леви активисти от младежкото движение "23 септември" заедно с Алейда Гевара, дъщеря на Че Гевара, по време на Третата международна среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа в София. Снимка: Къдринка Къдринова
Станислав Ретински и български леви активисти от младежкото движение „23 септември“ заедно с Алейда Гевара, дъщеря на Че Гевара, по време на Третата международна среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа в София. Снимка: Къдринка Къдринова

– Каква е обстановката в Донбас сега?

– Сложна. Независимо, че е подписано вече второ Минско споразумение, боевете продължават всеки ден. Аз не мога да съдя цялостно за това, то е в компетенцията на министерството на отбраната на ДНР, в компетенцията на Съвместния център по координиране на прекратяването на огъня. Аз мога да говоря като обикновен жител на ДНР.

Живея в Куйбишевски район на Донецк. Това е обстрелван район, той непосредствено граничи с Донецкото летище. През февруари 2015 г. съседната ни къща беше уцелена от снаряд. Миналата зима беше обстреляна автоколона на няколкостотин метра от нашия дом.

Живея със семейството си, имам жена и дете. Налага се постоянно да сме под огъня на украинската артилерия. Въпреки това никъде не сме заминавали, взимаме активно участие в изграждането на републиката. Решихме така, защото жителите на Донбас направиха своя избор, мнозинството си каза думата на референдума. (Има се предвид местния референдум, състоял се през май 2014 г.; повечето участници в него се изказаха за откъсване от Украйна и за провъзгласяване на независима Донецка народна република – бел. авт.).

Комунистите взехме активно участие, ние първи разпънахме палатки и организирахме денонощно дежурство около паметника на Ленин през януари-февруари 2014 г., когато фашистите масово събаряха такива паметници из Украйна.

Комунистите участвахме най-дейно в митингите. Автори сме на декларацията за независимост на ДНР. Ние всъщност организирахме и проведохме този референдум, благодарение на това, че из цялата тогавашна Донецка област имахме свои организации. Над 20 депутати от общо 98 във Върховния съвет на ДНР, който днес вече се нарича Народен съвет, през 2014-та бяха комунисти. Тоест – над една пета.

Смятаме, че сега живеем в епоха, когато не се избира между капитализма и социализма, а когато се избира между американския империализъм и всички онези, които му оказват съпротива. В Донбас оказваме точно такава съпротива и затова се надяваме да получим подкрепата на всички прогресивни сили в Европа и света.

Изразяваме солидарността си с Куба. Но разчитаме също така другарите, участващи в международни прояви на такава солидарност, да подкрепят и нас.

– Каква е хуманитарната ситуация днес в Донецк? Как оцелявате?

– Независимо, че има бойни действия, че пенсиите са ниски, че много предприятия са разрушени, че за други няма работа и са принудени да спрат, а хората – да заминават или да се препитават с каквото падне, все пак не бих нарекъл хуманитарната ситуация в Донецк критична.

Ето, жена ми работи като учителка в начално училище, на чиято територия три пъти са се взривявали снаряди. Всеки път напълно подменят прозорците. Напук на разрушенията, опитват се максимално да полагат усилия за възстановяването.

Хуманитарните конвои, които идват от руското министерство на извънредните ситуации (МЧС), са насочвани винаги към социални обекти.

Наистина, жена ми много пъти ми е разказвала, как се налага да провеждат уроците с децата в мазето – от съображения за сигурност. Тя имаше 30 ученици преди 2014 г. После учениците намаляха до 6. Половината от преподавателите са заминали. Жена ми остана. Каза: „Ако и аз си тръгна, кой вместо мен ще учи тези деца?”

– Вашето дете кога се роди? Момче или момиче е?

– Детето ни се роди в условията на бойни действия. Момче е, казва се Артьом. На година и половина е. Роди се през март м.г. Независимо от бойните действия медицинското обслужване действа, болниците работят. В родилния дом, където роди жена ми, ѝ оказаха цялата необходима помощ. Имаме и квалифицирани специалисти, и всички необходими медицински препарати.

Разбира се, аз тук разказвам моя личен опит. Не мога да обобщавам за цялата ситуация в ДНР.

– Какво решение може да има за статута на Донецката народна република и Луганската народна република в Донбас? Тези републики не са признати и от Русия. Как виждате бъдещето, какво ви чака? Как съществувате изобщо?

– Аз не мога да изказвам мнението на цял Донбас, а само на моята партия. Ние считаме, че независимо в какъв статут – дали като ДНР или някак иначе, бъдещето ни е свързано с Русия. Както и с международни организации като Митническия съюз, в които влиза Русия и които са създадени по нейна инициатива.

Ние разбираме, че европейският курс означава деиндустриализация. Представете си – през септември т.г. на територията на Украйна започнаха да се внасят въглища от САЩ. В същото време украинската артилерия унищожава донбаските мини. С други думи, евроинтеграцията се проявява като унищожаване на украинската промишленост и поглъщане на украинския енергиен пазар от САЩ.

Ние се отделихме от Украйна, само за да съхраним този промишлен потенциал. Даваме си сметка, че Руската федерация също е капиталистическа държава. Митническият съюз не е СССР-2. Но все пак смятаме, че поне донякъде можем да съхраним икономическите връзки и всичко онова, което беше създадено още във времената на СССР.

Имаме вече някои успехи. За последната година възстановихме Харцизкия кабелен завод, Юзовския металургичен комбинат, пострoен беше нов далекопровод, правят се разширения в мините, развиват се нови отрасли в селското стопанство.

– Продукцията за вътрешно потребление ли е само или вие търгувате все пак с някого? Може би с Русия?

– Като цяло продукцията ни е предимно за вътрешния пазар. Но, както разбирате, това не е достатъчно. От страна на Украйна ни е обявена блокада. Пълна блокада от март т.г. Нито от Украйна към Донбас, нито от Донбас към Украйна нищо не върви.

Все пак неотдавна започнахме да излизаме и на външни пазари. През руски пристанища в Ростовска област въглища от Донбас стигат и до европейски страни. Властите на Руската федерация даже официално заявиха, че те помагат в търсенето на такива външни пазари, за да осигурят социалните плащания в Донбас. Може би знаете, че донбаски въглища попаднаха дори и в Полша. Това не е единичен случай. Според някои данни наши въглища са готови да купуват и партньори в България, в Турция.

Донбаските въглища са много по-качествени и по-евтини от американските, африканските или австралийските. Засега намираме пазари. Предприятията ни още не могат да заработят на пълна мощност, но въпреки това имаме продукция, която да подаваме.

Отлично разбираме, че в Донбас сега не можем да строим социализъм. И изобщо в постсъветското пространство такъв въпрос не стои. Сегашното съотношение на силите не позволява това. Но е много важно да съхраним промишления потенциал. Съхранявайки го, ние съхраняваме пролетариата, съхраняваме субекта на историята. Защото ако няма пролетариат, изобщо няма за какво да говорим. Донбас ще се превърне отново в диво поле, каквото е бил преди 200 години. Именно това иска киевският режим, поддържан от империализма на САЩ и ЕС.

– В близка перспектива виждате ли дипломатическо решение на ситуацията? Въобще – какво ще правите? Към Русия ли ще се присъедините?

– Мнозина от жителите на Донбас, гласувайки на референдума, очакваха кримски сценарий. Тоест по мирен начин да се присъединим към Руската федерация. Мнозина не бяха готови към онова, което последва – украинската артилерия да започне да изравнява със земята донецките квартали.

Трябва да знаете също, че сега територията на ДНР е намалена три пъти по сравнение с територията, на която бе проведен референдумът. Две трети са заети от украински войски. В такъв вид ДНР не може да съществува като самодостатъчен регион. При сегашното положение на нещата, ако руската помощ спре, ситуацията ще стане просто критична.

Освен това не може и да става дума за присъединяване към Украйна. След Одеса и нейния 2 май, след Мариупол и неговия 9 май, всички сме наясно, че ако направим крачка назад, ще последва геноцид. (Споменатите градове и дати маркират жестоки епизоди с човешки жертви, дадени през 2014 г. от противници на политическата линия на правителството в Киев, атакувани от крайнодесни сили – бел. авт.).

Ние, комунистите в Донбас, знаем, че нашите другари, комунистите в Украйна, също се борят с фашисткия режим. Подкрепяме ги. Но сме наясно, че дори и да са възможни някакви разговори за присъединяване отново към Украйна и получаване на особен статут, това може да стане само в напълно различна Украйна, без фашисти и олигарси. В противен случай Донбас го очаква геноцид като в Одеса, геноцид на мирното население, което е отказало да се подчинява на държавния преврат в Киев.

– С една дума, сегашната ситуация може да продължи още дълго, до необозримо бъдеще?

– Ами, какво да се прави. Вижте блокадата на Куба – тя продължава от началото на 60-те…

– Готови ли сте да търпите толкова години?

– Общувайки с хората от Донбас, ДНР, Донецк, мога да кажа, че се чувства се известна умора. Тя даже не е толкова от неспиращите боеве, а от неопределеността. Като говорим за ДНР, на нас на първо място ни е необходимо признание. Ако нямаме признанието поне от страна на Руската федерация…

– Извинете, че ви прекъсвам, но тя защо още не ви е признала?

– Това трябва да попитате ръководителите на Руската федерация. Не мога да отговарям вместо тях. Факт е, че без признанието на Русия ще ни е много трудно да спечелим международно признание. Спомнете си, че Южна Осетия и Абхазия първо ги призна Русия, а после Венесуела и Никарагуа.

Как пристигнахте в България? С украински паспорт ли сте още?

Да. Пътувах през Руската федерация. Оформянето на виза става на територията на Москва, в посолството. Ние летяхме даже не през Украйна. Летяхме през Беларус, Полша, Словакия, Румъния и стигнахме до България.

Върви пален разрив на отношенията между Украйна и Русия. Разрив, провокиран от външни сили. Хитлер навремето не успя да насъска украинците срещу руснаците, а американците успяха. Това, разбира се, е голяма трагедия.

Всички войни са минавали през територията на Украйна – Първата световна, Втората световна… Защото Украйна е между двата центъра на влияние. И ние, комунистите, призоваваме световната общественост, да се намеси. Локалният конфликт в Донбас може да послужи за прелюдия към поредната световна касапница. Може да се получи катастрофална ситуация, защото светът вече разполага с ядрено оръжие. И последствията от разгарянето на конфликта в Донбас може да се окажат необратими.

-Това може ли да бъде възпряно някак?

-Ние, комунистите, сме наясно, че СССР навремето беше главният сдържащ фактор. Беше главна надежда на човечеството, че няма да се стигне до самоунищожение на планетата.

Куба също в момента е едва ли не единствената такава надежда. Ние самите вече живеем в условията на блокада. И още повече съпреживяваме на Куба. Защото разбираме, че ако Кубинската революция загине, което, надяваме се, никога няма да стане, перспективите пред социализма в цял свят ще бъдат отхвърлени назад, ако не на стотици, то на десетки години. Готови сме да дадем и последното, но Кубинската революция да устои. Ако загине Куба, ще загинат Венесуела, Никарагуа, Боливия и т.н. Всички страни, които са вдъхновени от кубинския пример. Страните, които преминаха в контранастъпление през 90-те, когато изглеждаше, че социализмът е загубил завинаги и е дошъл краят на историята, както смяташе онзи известен публицист. Нищо подобно. В края на 90-те социализмът отново започна триумфалното си шествие от Латинска Америка.

Сега на постсъветското пространство обективно няма основание за социализъм. Както казва Георг Хегел, световният дух не посещава една и съща нация два пъти. След като СССР не изпълни историческата си мисия, то, боя се, втори шанс няма да има.

Сега епицентърът на класовата борба е в Латинска Америка. И ние сме готови да приемаме удара на империализма в Донбас, за да може социализмът в Латинска Америка да укрепва. Да укрепва и в Югоизточна Азия. Много се надяваме на това.

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар