В категории:Латинска Америка / Свят

Кампанията „Всички сме Фидел” почете паметта на Команданте ен Хефе

Една година след като историческият лидер на Кубинската революция прекрачи във вечността възпоменания за него се състояха и в родината му, и в много страни по света, включително в България

Фидел остава неделима част от Куба. Снимка: El Pais
Фидел остава неделима част от Куба. Снимка: El Pais

„Аз съм Фидел” и „Всички сме Фидел” –  тези лозунги спонтанно се родиха сред кубинците точно преди една година, когато те изпращаха в последния му път своя Команданте ен Хефе Фидел Кастро, прекрачил във вечността.

„Всички сме Фидел” бе и мотото на международната кампания, която на 25 ноември, точно навръх годишнината от кончината му, почете паметта на историческия лидер на Кубинската революция в различни кътчета на планетата и на родния му Остров на свободата. На завършилата преди броени дни в София Трета международна среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа бе обменена информация и бяха координирани проявите на тази кампания и в нашия регион.

„Всички сме Фидел” – това повтаряха като клетва и участниците във възпоменанието за големия син на Куба, състояло се на 24 ноември вечерта в киносалона на ул. „Позитано” 20. То бе организирано от Асоциацията за приятелство „България-Куба”, от Градския съвет на БСП-София, от Съюза на българските писатели, от Българския антифашистки съюз и с участието на посолството на Куба у нас.

За Фидел, за Куба, за топлите исторически връзки между българския и кубинския народ и за примера, който Островът на свободата дава на света с постиженията на своя социализъм, говориха Тамара Такова, председател на Асоциацията за приятелство „България-Куба”, кубинският посланик Педро Пабло Сан Хорхе, ръководителят на Градския съвет на БСП-София Калоян Паргов, председателят на Групата за приятелство с Куба в Народното събрание Александър Паунов и др.

Беше излъчен кратък документален филм за Фидел, а кубинската певица Долорес Естрада изпя легендарната „Гуантанамера”.

Междувременно приятели на Куба известиха кубинския Институт за дружба между народите (ICAP) и за десетки други подобни прояви в Европа – от Рим до Донецк – в рамките на кампанията „Всички сме Фидел”.

В самата Куба 25 ноември също бе ден на памет, на почит и на многобройни културни прояви – концерти, рецитали, спектакли, прожекции и т.н., които отправиха посланието, че Фидел продължава да живее сред народа си със своите завети и пример. Като най-голямо от всички тези събития, повечето от които бяха дело на ученически, артистични или обществени организации, се открои културно-политическото възпоменание, организирано вечерта на 25 ноември от Съюза на младите комунисти на Куба и от Федерацията на университетските студенти на едно от най-легендарните места в Хавана – стълбата пред Хаванския университет.

По време на гала-вечерта в памет на Команданте ен Хефе по колонадите на Хаванския имаше портрети на Фидел, национални знамена на Куба и знамена на Движението "26 юли. Снимка: Prensa Latina
По време на гала-вечерта в памет на Команданте ен Хефе по колонадите на Хаванския имаше портрети на Фидел, национални знамена на Куба и знамена на Движението „26 юли. Снимка: Prensa Latina

Още във времената на диктатурата на Батиста, а на предходни тирани, тази стълба винаги е била арена на студентски протести и революционни демонстрации. Много студенти са намирали и смъртта си на нея, разстрелвани от полицията навремето. Самият Фидел в студентските си години е държал не една пламенна бунтовна реч именно на тази стълба. И пак на нея преди една година, при изпращането на Команданте ен Хефе, студенти и младежи разстлаха огромно кубинско знаме и скандираха емблематичното „Всички сме Фидел“. Ето защо най-голямата младежка и най-голямата студентска организации на Куба решиха и сега, годна по-късно, да почетат Команданте ен Хефе пак на това историческо място.

За възпоменанието на Фидел легендарната стълба на Хаванския университет се превърна в огромен амфитеатър за дошлите да потвърдят, че "Всички сме Фидел". Снимка: Prensa Latina
За възпоменанието на Фидел легендарната стълба на Хаванския университет се превърна в огромен амфитеатър за дошлите да потвърдят, че „Всички сме Фидел“. Снимка: Prensa Latina

На държавно ниво не бе организирано никакво официално възпоменание за Фидел, тъй като кубинското ръководство реши строго да се придържа към специално оставените приживе от самия него указания, които бяха утвърдени и от кубинския парламент. А именно – да се избягват всякакви държавни славословия и паметници, които биха могли да породят и най-малката сянка, наподобяваща култ към личността.

Държавното и партийно ръководство на Куба бе не организатор на възпоменанието за Фидел, а само гост на гала-вечерта пред Хаванския университет. Най-високопоставените сред присъстващите бяха вторият секретар на ЦК на ККП Хосе Рамон Мачадо и вицепрезидентът Мигел Диас-Канел (в светлите дрехи на първия ред). Снимка: Prensa Latina
Държавното и партийно ръководство на Куба бе не организатор на възпоменанието за Фидел, а само гост на гала-вечерта пред Хаванския университет. Най-високопоставените сред присъстващите бяха вторият секретар на ЦК на ККП Хосе Рамон Мачадо и вицепрезидентът Мигел Диас-Канел (в светлите дрехи на първия ред). Снимка: Prensa Latina
Популярните певци Раул Торес, Ани Гарсес и Едуардо Соса (отдясно наляво) изпълниха станалата хит песен в памет на Фидел, написана преди година от Раул Торес. Снимка: Prensa Latina
Популярните певци Раул Торес, Ани Гарсес и Едуардо Соса (отдясно наляво) изпълниха станалата хит песен в памет на Фидел, написана преди година от Раул Торес. Снимка: Prensa Latina

Някои наблюдатели намират символика във факта, че още на 26 ноември, неделя, кубинците имат да взимат важни решения – гласувайки в общински избори. Всъщност изборите първоначално бяха нарочени за октомври, но заради тежките поражения, нанесени на Куба от мощния ураган „Ирма“, се наложи вотът да се пренасрочи за 26 ноември.

Куба е в разгара на изборната си кампания, която догодина трябва да определи и състава на новия парламент. А той пък от своя страна – да избере нов Държавен съвет и нов негов председател (президент). Братът на Фидел и настоящ държавен глава на Куба Раул Кастро вече е оповестил, че няма повече да се кандидатира. Но пък същевременно миналогодишният Седми конгрес на ККП избра пак Раул начело на партията и мандатът му е чак до 2021 г. Ще бъде прецедент за Куба, ако догодина постът на президента се заеме от друг човек, който не е и генерален секретар на ККП.

От друга страна, като се има предвид, че Раул е страстен привърженик на виетнамския модел социализъм, където тези постове са разделени, изглежда твърде вероятно Куба да е тръгнала в същата посока. Многократно през последните години като почти сигурен „наследник“ на Раул на президентския пост се сочи неговият вице още от 2011 г. Мигел Диас-Канел.

Ако се сбъднат прогнозите, че именно този роден през 1962 г. компютърен инженер и бивш министър на образованието ще е бъдещият кубински президент, то за първи път след Кубинската революция начело на Острова на свободата ще застане човек, роден вече в годините на социализма и непознаващ друга реалност.

Така че за догодина се очертава ключов период на предаване на щафетата между различните поколения кубински ръководители. По всичко личи, че онези, които се надяват това да доведе до някакви резки обрати в политическия курс на Куба, за пореден път ще останат разочаровани. Защото Островът на свободата вече нееднократно доказа зрелостта на своя народ и на своите водачи от всички поколения, които нямат никакво намерение да свиват от пътя на своя будещ толкова възхита по света държавен социален модел.

Вероятно именно за да се закрепи усещането за приемственост, последователност и жизненост на модела възпоменанието за Фидел в родината му бе де факто изцяло дело на младите хора – за които също се оказа, че пазят живо в съзнанието и убежденията си присъствието на Команданте ен Хефе. А също и достойнство, и световната роля, която родината им придоби благодарение на него.

Фидел и Раул Кастро заедно с кубински бойци при победата над наемническия десант на Плая Хирон. Снимка: Granma
Фидел и Раул Кастро заедно с кубински бойци при победата над наемническия десант на Плая Хирон. Снимка: Granma

Поведената от Фидел Кубинска революция не просто събори навремето поредния непоносим латиноамерикански диктатор, а и разбърка целия световен ред с предизвикателството си към империализма на САЩ и с примера си за всички потиснати народи по света.

Именно под водачеството на Фидел Куба развя като знаме и продължението на идеите на Хосе Марти, своя Апостол на свободата: „Ако Марти казваше, че нашата малка родина е Куба, а нашата голяма родина е цяла Америка, то днес ние казваме, че нашата малка родина е Америка, а нашата голяма родина е целият свят”.

Да, Фидел направи Куба световен фактор. Не само заради отекващия ѝ и до днес екот из Латинска Америка. Не само заради влизането ѝ в някогашния соцлагер. А и заради интернационалните мисии през 80-те, когато кубинските войници помогнаха и за независимостта на Ангола, и за свалянето на режима на апартейд в Южна Африка – принос, за който легендарният Нелсън Мандела не спря да благодари на своя приятел Кастро до края на живота си.

Нелсън Мандела изпитваше огромна благодарност към Фидел Кастро заради решаващия принос на Куба в битката с апартейда в Южна Африка. Снимка: Cubadebate
Нелсън Мандела изпитваше огромна благодарност към Фидел Кастро заради решаващия принос на Куба в битката с апартейда в Южна Африка. Снимка: Cubadebate

Съвсем не случайно именно на погребението на Мандела през декември 2013-та се стигна и до онова историческо ръкостискане между Барак Обама и Раул Кастро, от което тръгна и размразяването между Хавана и Вашингтон.

Кубинската помощ за Африка обаче изобщо не се изчерпва само с военни подвизи. От десетилетия там – а и не само там – работят всеотдайни лекари и учители от Острова на свободата, които стигат до такива забравени от бога кътчета, където никой друг доброволец или мисионер от „белия” свят не би стъпил. Нека припомним – когато през 2014-та пламна епидемията от ебола в няколко африкански страни, Световната здравна организация, както и здравното министерство на САЩ, се обърнаха именно към Куба да изпрати своите лекари в огнищата на заразата, за да помогнат тя да се спре. И да, кубинските екипи веднага отидоха там, където европейци и американци не искаха. Ебола беше овладяна и Куба получи признанието на СЗО за това. Нищо, че световните медии „не забелязаха”.

Тук е редно да се спомене парадокс, онагледяващ до какви абсурди стига суровата американска блокада срещу Куба. Водачът на кубинския лекарски екип, спечелил битката с ебола, не можа да си получи заплащането, полагащо му се за този подвиг от Световната здравна организация, защото сумата беше преведена в банка с американско участие – а на банката е забранено заради блокадата да извършва транзакции за кубински граждани… И това е само един щрих от този блокаден геноцид, на който е подложен целият кубински народ.

Уви, с подобни блокадни мерки в момента САЩ и световната банкова система вече подхождат и към Венесуела в опит да задушат Боливарската революця. Преди броени дни венесуелският президент Николас Мадуро съобщи, че международната финансова институция Euroclear е блокирала 1 милиард и 650 милиона долара венесуелски държавни средства, повечето от които предназначени за закупуване на храни и лекарства. И така е на път да предизвика изкуствен дефолт във венесуелската държава. Този тип санкционна политика, насочена към задушаване на „неудобни” правителства, е недопустимо да се прилага в международната политика. Това е вид междудържавен тероризъм.

На този фон още повече изпъква онова, което Куба прави за народите по света. В момента над 40 000 кубински медицински кадри, сред които 15 407 лекари, работят в 66 страни. От стартирането на „Операция Чудо” през 2004 г. кубински офталмолози са възвърнали чрез безплатни операции зрението на 2,5 милиона души от 28 държави. С медицински и учителски бригади Куба присъства навсякъде по света, дарява народите с лечение и образование, с култура и морал.

Достъпните и безплатни здравеопазване и образование са сред основните цели, с които младият Фидел тръгва да прави революция. И днес постиженията в тези две области, както и в културата, и в спорта, са сред най-притегателните емблеми на Острова на свободата. Куба е единствената страна в Латинска Америка и Третия свят, успяла да влезе в първата десетка държави в света с най-добър индекс за човешкото развитие по такива показатели като продължителност на живота, образование и качество на живота. Това сочат данни на Програмата за развитие на ООН (PUND).

Показателят на детската смъртност на острова е едва 4,6 на 1000 живородени – най-ниският на американския континент, по-нисък от САЩ и Канада. Страната отделя най-високия в света процент от БВП за образование – 13%, и има и най-много лекари на глава от населението – 85 000 при 11 милиона жители. Това е два пъти повече от съотношението при американските граждани.

Фидел преведе родината си през какви ли не турбуленции – от Карибската криза до разпадането на соцлагера, който остави кубинците на произвола на световните стихии. Въпреки непоносимите условия, в които беше поставяна от външни сили, Куба успя да запази своята независимост и достойнство. Нещо повече – без никакава световна суперсила зад гърба си, лидерът на Кубинската революция успя да види и прииждането на „лявата вълна” в Латинска Америка, изграждането на впечатляваща регионална интеграция въз основа на принципите на солидарността и социалните програми. Вярно, след смъртта на венесуелския му приятел Уго Чавес в част от латиноамериканските страни тръгна откат надясно, но разбуденото съзнание на огромни човешки маси на континента вече трудно ще се върне назад.

Фидел дочака дори опиталите се 638 пъти да го убият Съединени щати да признаят неуспеха на антикубинската си политика и да започнат диалог за нормализиране на отношенията с Острова на свободата. Едва ли някой друг световен деец би могъл да се похвали с по-щастлива политическа съдба.

Фидел Кастро заедно с Уго Чавес и Ево Моралес. Снимка: Cubadebate
Фидел Кастро заедно с Уго Чавес и Ево Моралес. Снимка: Cubadebate

Куба днес е в поредния етап на своето обновление. И много кубинци повтарят чуваното толкова пъти от Фидел – че социализмът е процес на движение напред, а не закована рамка, че най-важната му есенция е Човекът с неговия морал, мечти, чувство за съпричастие и общ устрем към справедливост.

Именно с този завет Фидел влиза завинаги и в Историята. Именно с това послание продължава да вдъхновява и всички хора на планетата, мечтаещи за един по-добър свят. Дано и в България съумеем да намерим пътя към този хоризонт.

 

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар