В категории:България / Екология

България е съкратила рязко парниковите си емисии от 1990 г. насам, но не поради загриженост за околната среда

Доклад на Евростат показва, че страната ни се представя добре в някои класации, свързани с екологията, като тези за дела на възобновяемата енергия, енергийната независимост, производството на битов отпадък или нивото на екологичните такси. Но това се дължи повече на икономическата конюнктура в страната, отколкото на политики за опазване на околната среда.

Не политическата загриженост за околната среда, а деиндустриализацията в комбинация с ниските доходи и ограничено потребление на домакинствата, подобряват позицията на България по редица екологични индикатори. Снимка: Pixabay

България има най-евтиното електричество в ЕС през 2016 г., сочи актуален доклад на Евростат върху индикаторите, свързани с енергията, транспорта и околната среда. С цена от 9.4 евро цента за киловат, електроенергията у нас е три пъти по-евтина от тази в Дания и два пъти под средната за общността. Потреблението на електроенергия от домакинствата обаче също е малко под средноевропейските нива, което намеква, че дори тази ниска цена ограничава потреблението, тъй като доходите на българите са твърде ниски.

Противно на разпространеното мнение, страната ни е една от най-независимите в ЕС по отношение на енергийните източници, показват последните обобщени данни за 2015 г.. България разчита на внос за 35.4% от всичката си енергия, което ѝ отрежда 22-ро място в ЕС, където по този показател средното ниво е 54%. Най-зависими в това отношение са островните държави Кипър и Малта с над 97% внос на енергия, а на другия полюс са Естония (7.4%), Дания (13.1%) и Румъния (17.1%).

Част от енергийната независимост се дължи на произвежданата енергия от възобновяеми източници, която представлява 18.2% от цялото потребление у нас, като делът ѝ се е удвоил спрямо 2007 г. По този начин страната ни е изпълнила скромната си цел от 16% дял на възобновяемата енергия през 2020 г. Целта на ЕС е да достигне дял от 20% по този показател в следващите години като сегашното ниво за общността е 16.7%. Лидер на континента е Швеция, която получава над половината от енергията си от възобновяеми източници. Същевременно сериозно изпъква изоставането на индустриалните гиганти Холандия и Великобритания, където ВЕИ осигуряват под една десета от енергията.

България е сред страните, които са съкратили най-сериозно емисиите си от парникови газове спрямо 1990 г. (40.6%), но това не се дължи толкова на внезапно обръщане към екологични политики на страната, колкото на деиндустриализацията от последния четвърт век. Това се потвърждава от данните, показващи, че първите осем отличници по съкращения на вредните емисии са от Източна Европа. Европейският съюз като цяло е намалил емисиите си с около 20%, като противно на общата тенденция се движат Кипър (144.5%), Испания (119.4%) и Португалия (117.9%). Впечатляващо изключение за Европа е Турция, която е увеличила емисиите си над 2.2 пъти спрямо 1990 г.

Изменение на парниковите емисии спрямо 1990 г. Графика: Евростат

По други екологични показатели България не се справя толкова успешно. Страната ни например рециклира едва 29.9% от битовия отпадък, което ѝ отрежда място в долната половина сред страните от ЕС. Средното ниво за общността е от 46.3%, а отличник е Германия с 67.7%. България обаче произвежда четири пъти по-малко боклук на човек от населението, отколкото Германия, и три пъти по-малко от средното за общността ниво. За съжаление, и в този случай екологичният ефект изглежда не се дължи на някакви екологични политики, а по-скоро на силно ограниченото потребление, което е два пъти под средното за ЕС.

България е сред лидерите по още един екологичен показател. Общо 10% от данъчните приходите се дължат на екологични такси, т.е. такива, които се поставят върху продукти или производства с доказано негативен ефект върху околната среда. Това е значително над средното за ЕС ниво от 6.31%, но големият дял на тези данъчни постъпления у нас отново не се дължи на високата екологична чувствителност, а на относително ниските преки данъци и осигуровки. Когато имаш малко преразпределение през бюджета, делът на таксите върху “мръсните” транспорт, добив или производства се увеличава.

Страната ни няма ефективна политика на таксуване, която например да стимулира бизнеса да използва по-нови и потенциално по-екологични МПС за превоз на товари. Това си личи и от статистиката, показваща, че делът на новите товарни автомобили, т.е. такива на не повече от 5 години, у нас 27.8%, което е почти двойно по-ниско от средното за ЕС.

В България има и относително ниска концентрация на лични автомобили – 418 на хиляда души срещу 497 в Европейския съюз. Вероятно обаче те също са по-стари и по-ненадеждни или се използват значително повече, тъй като страната ни е лидер по брой на жертвите в транспортни инциденти. За 2015 г. на пътя са загинали 98 души на милион жители, докато за ЕС броят е значително по-нисък – 59 жертви.

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар