В категории:България

Над 30 000 поискаха официално от парламента да бъде спряна машината за неравенство

Гражданската инициативата „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“ достигна своята кулминация с внасянето на малко над 30 000 подписа в деловодството на Народното събрание. На ход са депутатите.

Над 30 000 подписа в подкрепа на кампанията „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“ внесоха в деловодството на Народното събрание представители на гражданската инициатива. Кампанията стартира преди два месеца с петиция, която настоява за въвеждане на необлагаем минимум за доходите поне до размера на текущата минимална работна заплата и намалени ставки на ДДС за стоки от първа необходимост – хляб, вода, детски храни, лекарства, учебници, книги и други.

„Настояваме за европеизиране на данъчната система в България чрез въвеждането на две мерки, които действат в целия Европейски съюз“, обясни на брифинг в кулоарите на парламента координаторът на гражданската инициатива Мирена Филипова. Тя посочи, че България е единствената държава в ЕС, в която няма необлагаем минимум върху доходите на физическите лица, и една от двете, в които не се прилагат диференцирани ставки на ДДС за стоки от първа необходимост.

Представители на инициативния комитет и организациите, подкрепящи инициативата, се срещнаха с Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, за да представят своите искания. Те отчетоха, че в рамките на около два месеца се успели да съберат подкрепата на 30 683 души за двете искания. През следващата седмица представители на различните организации, стоящи зад инициативата, ще проведат среща с Комисията по труда и социалните въпроси, както и с парламентарните групи на ГЕРБ и БСП.

Организаторите припомниха, че преди 10 години, когато в България е осъществена драстична данъчна реформа, като е отменен необлагаемият минимум, това се случва след писмо на около 100 души и при отсъствие на публичен дебат. Днес над 30 000 души настояват за малко повече справедливост чрез мерки, същестуващи навсякъде в Европейския съюз.

Ивайло Атанасов от „Барикада“ заяви пред журналистите в парламента, че разликата в доходите на най-богатите 20% от домакинствата спрямо най-бедните 20% в България е нарастнала от 6.1 пъти през 2012 г. до 7.9 четири години по-късно, при средно ниво от 5 пъти за ЕС. Неотдавна в свои препоръки за България ЕК отбеляза факта, че “в България разликата между неравенството в доходите преди и след данъчно облагане и социални трансфери е сред най-малките в ЕС“, подчерта Атанасов.

Острото подоходно неравенство не е само морален проблем, но и икономически – ширещата се в резултат от него бедност означава и пропуснати възможности за икономическо развитие, каза още той. „По данни на Евростат през 2016 г. 40.4% от населението е било изложено на риск от бедност срещу 23.4% средно за ЕС. В това число попадат почти половината възрастни хора и половината деца, както и всеки четвърти работещ“, посочи той. Същевременно потреблението в страната представлява само 53% от средното за общността, като е дори под това в най-новата страна-членка Хърватия с 6 процентни пункта.

Организаторите на кампанията посочиха, че по правилник подписката трябва да бъде разпределена към някоя от парламентарните комисии, която да се произнесе относно двете искания. Те изразиха надежди, че в навечерието на българското европредседателство народните представители от 44-тото Народно събрание ще се съобразят с желанието на хиляди български граждани за европеизиране на българската данъчна система.

Основни организатори на инициативата „Да спрем машината за неравенство“ са КТ „Подкрепа“, сдружение „Солидарна България“, Автономен работнически синдикат, Българска анти-бедност мрежа, Колектив за обществени интервенции, списание dВЕРСИЯ, сайтовете „Барикада“ и dokumentalni.com, както и няколко политически партии – АБВ, Движение 21, Българската левица и Зелената партия, поясни още веднъж пред журналистите Мирена Филипова.

Малко след края на срещата подписите бяха внесени в деловодството на парламента. След като бъдат преброени, въпросът трябва да бъде разпределен към някоя от парламентарните комисии, която да излезе със становище, а депутатите от различните групи да вземат решение дали да послушат волята на над 30 000 души, или да я пренебрегнат.

Николай Драганов
Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист - в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото и 43-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм "Невидимите хора".

Оставете коментар