В категории:Анализи / Свят

Демократическата върхушка започва да се обръща срещу Хилари Клинтън

Бившият председател на Националния комитет на Демократическата партия Дона Бразил разкри нещо, което всъщност се знае отдавна – че административният апарат на партията е бил под контрола на Хилари Клинтън и е работел срещу номинацията на Бърни Сандърс

Хилари Клинтън едва ли някога ще признае, че сама е виновна за загубата си. Снимка: https://www.facebook.com/hillaryclinton

Бившият изпълняващ длъжността председател на Националния комитет на Демократическата партия Дона Бразил обяви, че Хилари Клинтън на практика е контролирала апарата на партията още преди да спечели номинацията за президент. Това е поредното потвърждение на нещо, което стана ясно още преди година, когато в WikiLeaks бяха публикувани изтекли имейли на ръководителя на кампанията на Клинтън – Джон Подеста, че вътрешнопартийните избори са били манипулирани в ущърб на Бърни Сандърс.

Макар това само по себе си да не е новина, заявленията на Бразил са първото подобно самопризнание от страна на човек от ръководството на партията, чиито представители като цяло омаловажават разкритията от изтеклите мейли и наблягат на недоказаното твърдение, че те са били откраднати от руски хакери и предадени на WikiLeaks. Бразил също така разкрива подробности за финансовото изражение на зависимостта на Националния комитет на партията и кампанията на Клинтън. Друг изявен представител на Демократическата партия – Елизабет Уорън, също заяви в четвъртък, че Клинтън е спечелила номинацията с измама.

Бразил пое ръководството на Националния комитет през през юли 2016 г., след като предшественичката ѝ Деби Васерман Шулц трябваше да се оттегли от поста заради разкритията в изтеклите имейли. В четвъртък Politico публикува извадка от новата книга на Бразил „Hacks: The Inside Story of the Break-ins and Breakdowns that Put Donald Trump in the White House”, която ще излезе на 7-ми ноември. В публикувания текст Бразил разказва как е изпълнилa обещанието си към Бърни Сандърс да разследва дали Клинтън наистина е манипулирала избирателния процес. Бразил заявява, че в крайна сметка е открила как кампанията на Клинтън е влязла в тайно споразумение с ръководството на партията. В замяна на финансова поддръжка Клинтън е можела да контролира стратегията и кадровата политика на партията, както и да използва всички набирани от поддръжници средства, и то далеч преди да спечели официално кандидатурата за президент.

Признанията на дона Бразил идват твърде късно, за да изчистят петното върху името ѝ. Снимка: Wikimedia Commons

В статията си Бразил разказва как след като е поела председателския пост е започнала да проследява паричните потоци, за да установи дали разкритията на WikiLeaks са истински. Бразил пише, че е заварила партията в изключително тежко финансово положение, отговорността за което тя хвърля върху предшественичката си и Барак Обама. „Деби Васерман Шулц не е била активна в набирането на средства, а занемаряването на партията по времето на президента Обама я е оставило със значителни дългове. След като кампанията на Хилари набира инерция, тя изплаща дълговете на партията и я поставя под финансов контрол. Партията става зависима от кампанията ѝ за оцеляването си. Деби не беше добър мениджър. Тя не е била особено заинтересувана да контролира партията и е оставила централата на Клинтън в Бруклин да прави каквото си иска. Затова не ѝ се е налагало да информира хората от партията колко е била тежка ситуацията”, казва Бразил.

Тя разказва за своя среща с финансовия директор на кампанията на Хилари Гари Генслер след партийната конференция през юли 2016 г. Той я информира, че в онзи момент Демократическата партия е на практика фалирала и има дългове от 2 млн. долара. Бразил казва, че е била шокирана, защото се е твърдяло, че с набирането на средства всичко е наред.

Генслер ѝ обяснява, че Обама е оставил партията с 24 млн. долара дългове след последната президентска кампания през 2012 г. Кампанията на Клинтън („Хилари за Америка”), както и съвместният фонд за набиране на средства между кампанията и Националния комитет (Hillary Victory Fund) са изплатили 80% от оставащия за 2016 г. дълг – около 10 млн. долара, и са поставили партията на своя издръжка. Бразил заявява, че предшественичката ѝ не се е консултирала за тези неща с останалата част от Националния комитет и по принцип е вземала еднолични решения, за които е уведомявала останалите в последната минута. Кампанията на Клинтън също така е уредила заем от 2 млн. долара за Националния комитет, който също не е бил съгласуван с никого от по-ниските нива на партията.

„Генслер описа партията като изцяло контролирана от кампанията на Клинтън, което изглежда потвърждаваше съмненията в лагера на Бърни Сандърс. Кампанията е държала Националния комитет на къса каишка, като всеки месец му е отпускала пари, колкото да покрие основните си нужди. Същевременно кампанията е използвала партията за изпиране на парите от събиране на средства” разказва Бразил.


Според закона в САЩ индивидуалните дарения за президентска кампания не могат да надхвърлят 2700 долара. Ограниченията за дарения към партийни организации в отделните щати и Националния комитет обаче са значително по-високи. Отделни дарители са можели да напишат чек за общо 353 400 долара за Hllary Victory Fund – по 10 хил. долара за 32-те щатски партийни организации, участващи в споразумението за съвместно финансиране, и още 33 400 долара за Националния комитет. Тези пари са били събирани на щатско ниво и после са прехвърляни към Националния комитет, откъдето са били вливани директно в кампанията на Клинтън.

Бразил разказва как е изразила възмущението си, защото събираните по такъв начин дарения по принцип трябва да се използват от този, който в крайна сметка печели номинацията, а Клинтън ги е контролирала много преди това. Главният финансист на кампанията ѝ казва, че Деби Щулц е сключила тази сделка, защото в противен случай партията е щяла да се срине. Бразил също така разбира, че разходите на Националния комитет са се увеличили двойно за последните пет години и са достигнали 3.5-4 млн. долара месечно. По думите ѝ това се дължи на решението на Деби Шулц да държи на заплата голямо количество консултанти.

Бразил припомня, че малко преди националната конференция на партията Politico публикува разследване, което показва как щабът на Хилари е прибирал за свои цели парите от кампания за дарения на местните партийни органзиации, стартирана през лятото на предходната година. Официално заявената цел на тази кампания е била засилване на местните партийни организации.„Когато Politico описа тази схема като пране на пари за кампанията на Клинтън, нейните хора бяха възмутени, че ги обвиняват в нещо сенчесто… Щатските партийни организации обаче са получили под 1% от общо 82 млн. долара, събрани от тази кампания – точно както ми го описа Гари през август”, заявява Бразил.

„Не съм изненадана от детайлите, разкрити в статията на Бразил. Това бе нещо, за което докато бях в Националния комитет не се знаеха подробности, но за което много хора говореха и изразяваха притеснение”, коментира конгресмен Тулси Габард, която през февруари 2016 г. напуска Националния комитет на партията, за да участва в кампанията на Бърни Сандърс. „Някои от представителите на местните организации, с които съм говорила, имаха такива притеснения и затова не се включиха в споразуменията за съвместно набиране на средства. Те не искаха да бъдат използвани в нечия кампания”, добавя тя.

В началото на септември 2016 г. Бразил открива документа, който описва всичко: текстът на споразумението за съвместно набиране на средства между Националния комитет, кампанията на Хилъри и Hillary Victory Fund. (Текстът можете да видите тук) „Споразумението уточнява, че в замяна на набиране на средства и инвестиране в Националния комитет, Хилари ще контролира финансите на партията, стратегията, както и всички пари, които биват набирани. Кампанията ѝ е получила право да наложи вето при избора на комуникационен директор на партията и да взема крайното решение за наемането на целия останал персонал. Националният комитет е трябвало да се консултира с кампанията ѝ за всякакви други въпроси за бюджета, кадровата политика, анализите и комуникациите.. Преди това се чудех защо не мога да пусна дори едно прессъобщение, без преди това да мине през централата на Хилари в Бруклин . И ето че намерих отговора”, пише Бразил.

Тя заявява, че е нормално екипът на кандидата за президент да получи по-голям контрол над партията, но само след като номинацията му е сигурна. „Това споразумение обаче е било подписано през август 2015 г. – само четири месеца след като Хилари обяви кандидатурата си, и почти година преди официално да спечели номинацията”, подчертава Бразил.

„Споразумението за съвместно набиране на средства с кампанията на Хилари не е незаконно, но със сигурност изглежда неетично. Ако битката е честна, кампанията на един от кандидатите не може да поеме контрола над партията преди избирателите да са взели решение. Това не бе криминално деяние, но за мен това е компрометиране на почтеността” – добавя тя.

Бразил описва как е запалила свещ и си е пуснала църковна музика, за да се успокои преди „емоционалния” телефонен разговор, който трябва да проведе със Сандърс. „Бях в агония, когато набирах номера му. Да държа в тайна това, щеше да е против всичко, което отстоявам, което ценя като жена и обществен служител”.

„Бърни го прие стоически. Той не се развика и не показа гняв. Вместо това ме попита какво мисля за шансовете на Хилари да спечели изборите. Аз трябваше да съм откровена с него. Нямах доверие на социологическите проучвания, които единодушно ѝ даваха предимство. Казах му, че при посещенията ми в страната навсякъде съм видяла липса на ентусиазъм за нея. Притеснявах се за гласовете на поддръжниците на Обама и на младите”, разказва Бразил.

„Призовах Бърни да работи усилено, за да убеди поддръжниците си да гласуват за Хилари. Той намираше някои от позициите ѝ за твърде центристки, а близостта ѝ с финансовите елити за отвратителна, но той и аз знаехме, че алтернативата бе човек, който ще постави бъдещето на цялата страна под риск. Знам, че той ме чу. Знам, че  се съгласи с мен, но никога през живота си не се бях чувствала толкова дребна и безсилна, колкото по време на този разговор. Когато затворих телефона започнах да плача – не от вина, а от гняв. Трябваше да продължим напред. Бяхме длъжни”, патетично завършва разказа си Бразил.

Мениджърът на кампанията на Сандърс Джеф Уейвър коментира, че признанието на Бразил е “ е най-политически смелото действие на вътрешен човек от Вашингтон, което сме виждали от много, много време”. Кампанията на Сандърс също е подписала споразумение за съвместно финансиране с Националния комитет, но Уейвър подчертава, че то не им е осигурявало какъвто и да е контрол над персонала. Кампанията на Сандърс също така почти не се е възползвала от споразумението, тъй като не е имала много големи дарители. Дона Бразил също подчертава в статията си, че Сандърс и екипът му са игнорирали споразумението с Националния комитет, тъй като са събирали средства по други линии от дребни дарители.

Колкото и да е емоционално, самопризнанието на Бразил оставя силно усещане за лицемерие, защото самата тя има голяма заслуга за манипулирането на вътрешните избори в полза на Клинтън. Докато още е зам.-председател на Националния комитет и работи за CNN, тя тайно дава на кампанията на Клинтън въпросите за поне два организирани от телевизията дебата. Когато това бе разкрито от публикуваните от WikiLeaks имейли на Подеста, тя първоначално отрече. През март 2017 г. най-после си призна и заяви, че “завинаги ще съжалява”, че го е направила. Съвсем доскоро тя също така продължаваше да приглася на Клинтън с твърдения, че всякаква критика срещу нея е сексизъм, а съдържанието на имейлите не е важно, защото се били “откраднати”.

Въпреки явното си обръщане срещу Клинтън, Бразил все така не споменава някои от най-циничните действия на Националния комитет по време на вътрешните избори на демократите, например ограничаването на правото на глас в щати, където е можел да спечели Сандърс. Не коментира и т.нар. “суперделегати”,  които не са посочени от избирателите и които гарантират избирането на представител на статуквото, не споменава и нищо за мащабната пропагандна кампания срещу Сандърс от страна на свързани с демократическата корпоративна върхушка медии. Ако признанията ѝ бяха дошли по-рано, това също така щеше да помогне за делото, което избиратели заведоха срещу Националния комитет на Демократическата партия заради манипулациите, и което бе отхвърлено от съда.

“Бразил не е заслужаващ доверие човек и е заговорничела с Клинтън, за да ѝ помогне в дебатите срещу Сандърс. Въпреки това тази атака срещу Клинтън разкрива, че според Бразил истинската сила в партията е в анти-Клинтън фракциите (Сандърс, Обама)“, коментира в Twitter основателят на WikiLeaks Джулиан Асанж.

Тази смяна на лагера от страна на Бразил би могла да се обясни с това, че през последната година Сандърс се утвърди като най-популярният действащ политик в Съединените щати. Същевременно Хилари Клинтън успява да е по-непопулярна дори от Доналд Тръмп, който от своя страна е президентът с най-нисък рейтинг в историята на страната. Още по-важно – голяма част от избирателите на Демократическата партия изразяват подкрепа за социалните политики, които Сандърс поставя като приоритет. Желанието партията да направи ляв завой е най-силно изразено сред младите.

Реакциите на засегнатите лица на публикацията на Бразил също показват, че Сандърс остава на доста по-високо ниво. Хилари Клинтън изобщо не е коментирала, ако не се броят туитовете, че жените трябва да да устояват на сексизма и женомразството. Тръмп в типичния си инфантилно-бабаитски стил заяви, че “Истинската история за нарушения е в книгата на Дона. Безчестната Хилари е купила Националния комитет и после е откраднала изборите от лудия Бърни”. Вместо да заяви заслужено “казах ли ви”, Сандърс единствено отговори на туита на Тръмп следното: “Президент Тръмп, няма да се разсеяме от вашите усилия да дадете данъчни облекчения на милиардерите, да отнемете здравните грижи на милиони хора и да отричате климатичните промени”.

Макар “обръщането на палачинката” от страна на Бразил да представлява пробив в мъглата на статуквото, той едва ли ще доведе до бързи промени във все по-истеричната политическа и медийна среда в САЩ. Политици и корпоративни медии от двете основни партии предпочитат да пресъздават психозата от времената на Студената война и да се обвиняват едни други кой е по-голям руски агент. Привържениците на Тръмп злорадстват, макар той да прави точно обратното на това, което обещаваше, а привържениците на Клинтън виждат в разкритията опит да се отвлече вниманието от разследването на “руските връзки” на президента – макар че досега то е показало само, че републиканските и демократическите лобисти са еднакво склонни да прибират мръсни пари от чужбина.

Истерията за “руската намеса” вещае и затягане на цензурата в социалните мрежи, които до голяма степен доминират комуникациите в интернет. Оправдание за това стават фантастичните твърдения, че “руски” реклами на стойност 100 хил. долара във Facebook някак си са преобърнали президентските избори, за които са хвърлени общо 2.65 млрд. долара. И то при положение, че повечето от въпросните реклами са били пускани след изборите…

В този контекст паралелно със статията на Бразил се появи признание от страна на Twitter, че през миналата година са цензурирали половината съобщения за изтеклите мейли с хаштаг #DNCLeaks – макар само 2% от тези съобщения да идвали от “потенциално свързани с Русия акаунти”. Дефиницията на “свързан с Русия” пък обхваща всеки, който е регистрирал акаунта си през руски телеком или с руски имейл адрес, който дори само веднъж се е логвал от руско ИП, и който използва кирилица. Така освен 879 хил. рускоговорящи граждани на САЩ, под подозрение пада всеки потребител от страна, използваща кирилицата. Подобна мащабна цензура и такъв лов на вещици, напомнящ за най-мрачните времена на маккартизма, вероятно са далеч по-голяма заплаха за демокрацията от всякакви реални и въображаеми хибридни напъни на външни сили.

Бавно и с голямо закъснение част от демократическия “естаблишмент” все пак си дава сметка за нещо много очевидно – Бърни щеше да спечели. Безсрамното погазване на демократичния процес с цел да бъде осигурена кандидатурата на един непопулярен, компрометиран и затънал в корпоративни зависимости кандидат като Клинтън, в крайна сметка доведе само до доминация на републиканците и в двете камари на Конгреса и до избирането на бедствието Доналд Тръмп за президент. Както и преди изборите обаче икономическите и политически елити в САЩ, подобно на елитите по целия свят, предпочитат да подкопават демокрацията, отколкото да допуснат някой като Бърни Сандърс да застраши статуквото с “радикалните” си идеи за справеделиво функциониране на обществото.

Филип Буров
Журналист, специализиращ в сферите на международните отношения, конфликти, макроикономика и финанси. С опит от медии като агенция „Фокус“, вестник „Пари“ и вестник „Капитал Daily”. Работи и върху докторантура по въпросите на модерната българска история.

Оставете коментар