Европарламентът спонсорира опозицията във Венесуела с 50 000 евро

На толкова възлиза наградата „Сахаров”, която с гласовете на на групите на Европейската народна партия и на либералите от ALDE бе присъдена на най-радикалните противници на президента Николас Мадуро. И то точно в момент, когато по-умерените четирима от общо петте опозиционни губернатори се срещнаха с държавния глава, заклеха се пред Националното конституционно събрание и приеха конструктивно сътрудничество в името на венесуелския народ. Отделен въпрос е двойният стандарт на ЕП, който в Каталуня и във Венесуела реагира по коренно протвоположен начин при идентични обстоятелства

Венесуелският опозиционен водач Енрике Капролес (с мегафона) нахъсва протестиращи по време на антиправителствените безредици в Каракас през май т.г. Снимка: Resumen Latinoamericano
Венесуелският опозиционен водач Енрике Капролес (с мегафона) нахъсва протестиращи по време на антиправителствените безредици в Каракас през май т.г. Снимка: Resumen Latinoamericano

Не, че някой се е съмнявал в политическите мотивации при връчваните и досега награди на Европейския парламент за свобода на съвестта и за човешки права, носещи името на някогашния съветски дисидент „Андрей Сахаров”. Целта им, разбира се, изначално е да подкрепят правозащитници и да подават сигнали към репресивни режими, че Европа отстоява ценностите на демокрацията.

Но докато при някои лауреати като миналогодишните носителки – язидките от Ирак Надия Мурад и Ламия Аджи Башар, разобличили терора на Ислямска държава, консенсусът за награждаването им е доста широк, при други – като при поредицата от кубински дисиденти, увенчани  със „Сахаров” в различни години, аргументацията куца и е доста оспорвана. Защото е подчинена на изцяло идеологически мотиви, изкривява реалната картина с човешките права в Куба, неглижира признатите от ООН постижения на тази страна в такива фундаментални права като всеобщия и безплатен достъп до качествено здравеопазване и образование и толерира лица, погазващи законите на държавата си.

Също толкова спорно е и тазгодишното решение на Европарламента, взето с гласовете на групите на Европейската народна партия и на либералите от ALDE, наградата „Сахаров” да бъде присъдена сега пък на опозицията във Венесуела. Това „признание за смелата борба на демократичната” венесуелска опозиция, както се изразява председателят на ЕП Антонио Таяни, всъщност е предназначено за силите, стояли зад продължилите четири месеца – от април до края на юли т.г. – и изпълнени с брутално насилие улични антиправителствени протести, в резултат на които загинаха около 130 души.

По време на тези ексцесии около 20 души, сметнати за чависти от протестиращите, бяха подпалени живи от тях и трима умряха в адски мъки, а останалите останаха с тежки поражения. Сред жертвите има и около 20 души от силите за сигурност, на които не бе разрешено да използват дори гумени куршуми срещу срещу „мирните” демонстранти със самоделни огнестрелни оръжия и коктейли „Молотов”. Единственото, с което полицията и националната гвардия се опитваха да пазят реда, бяха сълзотворният газ и водните струи.

"Мирни" демонстранти атакуват полицейски джип в Каракас през юни т.г. Снимка: Resumen Latinoamericano
„Мирни“ демонстранти атакуват полицейски джип в Каракас през юни т.г. Снимка: Resumen Latinoamericano
През юни т.г. 21-годишният Орландо Фигера бе пребит и подпален жив от антиправителствени демонстранти в Каракас, защото им заприличал на чавист. По-късно той почина в болница. Снимки: Туитър
През юни т.г. 21-годишният Орландо Фигера бе пребит и подпален жив от антиправителствени демонстранти в Каракас, защото им заприличал на чавист. По-късно той почина в болница. Снимки: Туитър
Горящият като жива факла Орландо Фигера бяга от уличните си екзекутори. Снимка: Туитър
Горящият като жива факла Орландо Фигера бяга от уличните си екзекутори. Снимка: Туитър
Бомба, метната от протестиращи, се взривява сред полицейска мотоколона в Каракас през юли т.г. Снимка: El Pais
Бомба, метната от протестиращи, се взривява сред полицейска мотоколона в Каракас през юли т.г. Снимка: El Pais
"Мирни" демонстранти през май атакуваха и подпалиха дори централата на Върховния съд в Каракас. Снимка: Resumen Latinoamericano
„Мирни“ демонстранти през май атакуваха и подпалиха дори централата на Върховния съд в Каракас. Снимка: Resumen Latinoamericano

Разследването на смъртните случаи след демонстрантите доказа, че в по-голяма част от тях става дума за инциденти – преждевременно избухване на бомби „Молотов” в ръцете на подготвящите се да я метнат, рикошети от самоделните оръжия или камъни, целили се в полицаи, има дори масов случай на токов удар при опит за обир на магазин.

Няма да забравя разказаното ми от едно от съвсем младите момчета от Боливарската национална гвардия, с което разговарях в Каракас и което е участвало в кордоните по предпазване на мирните граждани от „мирните“ демонстранти в разгара на протестите. То с болка ми описа как в деня, в който опозицията обявила стачка, пред очите му бил убит човек, решил все пак да отиде на работа. Бил ударен по главата с камък, хвърлен от барикада на демонстрантите. „Нищо не можахме да направим, за да го спасим. Дори линейка не можа да дойде, защото онази бяха блокирали кръстовищата,“ каза ми момчето.

И опозицията, причинила всичко това, сега е наричана от председателя на ЕП „смела” и „демократична”?! И получава награда „Сахаров” на стойност 50 000 долара?! Насилието ли цели да спонсорира Европейският парламент?!

Бях съвсем наскоро в Каракас. И най-отговорно свидетелствам, че хората, с които разговарях там, споделяха облекчението си, че целят този ужас, разигравал се, впрочем, основно в управлявания от опозицонен кмет квартал Чакао, най-после е приключил след избирането на Националното конституционно събрание (НКС) на 30 юли т.г. Че опозицията е схванала как с това провокирано от нея улично насилие е отблъснала дори привържениците си, отишли също да гласуват за НКС, и е прекратила тези свои акции.

В самата опозиционна коалиция MUD („Маса а демократично единство”), която обединява много отделни партии с различна ориентация, настъпи разслоение между най-радикалните формации и по-умерените, които в крайна сметка приеха да участват в многократно предлагания от президента Николас Мадуро диалог за мир. Трябва да се добави също, че преди изборите за НКС в MUD успяха да се наложат радикалите, поради което опозиционната формация като цяло отказа да участва в тези избори – въпреки многократните покани на властите към нея да излъчи свои кандидати във вота – и обяви, че не признава НКС.

Но когато дойде време за изборите за кметове и губернатори на 15 октомври, MUD вече реши да се включи, защото разчиташе да увеличи досегашните си три губернаторски места в три от 23-ти венесуелски щата. И тя наистина успа да спечели още две места –  получи вече пет губернатора, а управляващата PSUV (Единна социалистическа партия на Венесуела) победи в останалите 18 щата.

Четирима от петимата опозиционни губернатори обаче се оказаха кандидати, излъчени от влизащата в MUD партия Демократично действие, която е с умерена позиция и участва в преговорите с правителството, проведени с международно посредничество.

Всички избрани губернатори могат да встъпят в длъжност, едва след като положат официална клетва пред Националното конституционно събрание – същото, което MUD отказа да признае под натиска на радикалите. Сега отново тези радикали настояваха губернаторите да не се кълнат, въпреки че това означаваше изборът им да не бъде признат и да се насрочи ново гласуване за местата им. Вероятно това и искаха крайните опозиционери, за да имат повод пак да скочат срещу властта. Четиримата губернатори от Демократично действие обаче решиха все пак да се закълнат пред НКС и да сложат край на вредната за стабилността на страната и за интересите на венесуелския народ конфронтация. Оставайки критични към правителството, те и партията им сметнаха, че е по-добре да се поддържа конструктивен диалог и именно чрез него да се действа за смятаните от тях за необходими промени в държавата.

Освен, че тези четирима губернатори положиха официална клетва, трима от тях отидоха да се срещнат и лично с президента Николас Мадуро. Той ги прие най-сърдечно на 24 октомври в президентския дворец „Мирафлорес” и ги увери, че могат изцяло да разчитат на подкрепата му при работата си като губернатори. Срещата продължи над един час, бяха обсъдени конкретните задачи, които ще решават губернаторите в техните щати, както и опазването на мира и демокрацията във Венесуела.

Срещата на президента Николас Мадуро с тримата опозиционни губернатори. Снимка: El Mundo
Срещата на президента Николас Мадуро с тримата опозиционни губернатори. Снимка: El Mundo
Срещата между Мадуро и тримата опозиционни губернатори е сърдечна и приятелска. Снимка: El Mundo
Срещата между Мадуро и тримата опозиционни губернатори е сърдечна и приятелска. Снимка: El Mundo

Всичко това беше прието на нож от радикалите в MUD, цялата партия Демократично действие беше обвинена в „предателство”. На което лидерът ѝ и бивш председател на избрания през 2015-та година парламент Енри Рамос Аюп отвърна, че критиците му „стрелят по Демократично действие заради постигнатите от нас резултати”.

Най-остро срещу Демократично действие реагира лидерът на радикалната Primero Justicia („Справедливост на първо място”) Енрике Каприлес, бивш губернатор на щата Миранда и двукратен кандидат-президент. Той заяви, че направо напуска MUD. Именно от неговата партия е петият опозиционен губернатор, който спази директивата на своя водач и отказа да положи клетва пред НКС. Което означава, че този губернатор няма да може да встъпи в длъжност и скоро в неговия щат – Сулия, ще има нови избори. В същото време вече се съобщава за саботаж именно в този щат, при който е било предизвикано масово изключване на електричеството.

Ето на този фон на разцепление сред опозицията и засилване на процеса на мирен диалог в страната Европейският парламент решава не да подкрепи започналите позитивни промени, а да спонсорира с 50-те хиляди евро на „Сахаров” най-крайните радикали, готови да сеят насилие, само и само да променят държавното управление.

Нека видим кои са и самите протагонисти, чиито имена са споменати в решението за връчване на „Сахаров”. На първо място е посочен Хулио Борхес, съпартиец на Енрике Каприлес и сегашен председател на доминирания от опозицията парламент.

Този парламент е избран през 2015-та, но е лишен от легитимност от Конституционния съд през октомври 2016-та заради нередности в избора на трима депутати. В поясненията на ЕП напълно погрешно е посочено, че парламентът е разпуснат. Не, Конституционният съд му даде възможност да възстанови легитимността си чрез частични избори за попълване на местата на тримата незаконно влезли депутати, но това беше отхвърлено от парламентарното мнозинство.

Въпреки висящото положение с легитимността му, никоя друга институция не е предприемала срещу този парламент никакви възпрепятстващи дейността му мерки. Напълно невярно е и твърдението, че избраното на 30 юли т.г. Национално конституционно събрание го е разпуснало. Не, и двата органа се помещават в две отделни заседателни зали във Федералния законодателен дворец, като НКС заседава в залата на съществувалата до 1999 г. Горна камара.

Хулио Борхес обаче не се занимава със свикването на пленарни сесии и провеждането на дебати, а основно обикаля света, за да привлича международна подкрепа към каузите на радикалната опозиция и да обяснява колко незаконно според нея е НКС. Въпреки че то е избрано със също толкова прозрачно и демократично тайно и пряко гласуване, както и парламентът през 2015-та. Наскоро Борхес направи и европейска обиколка, чиято основна цел беше да се издействат санкции на ЕС срещу Венесуела. Уникална мисия, наистина, за парламентарен шеф – да убеждава чужди правителства да наказват собствената му страна…

На първо място сред другите лица, изброени в решението на ЕП за наградата „Сахаров” като „политически затворници”, е посочен друг един интересен герой на опозиционните борби – Леополдо Лопес, някогашен активист Primero Justicia, излязъл оттам заради несъвместими егота с Каприлес, основал своя още по-радикална структура под името Voluntad Popular („Народна воля”) и получил 13-годишна присъда заради организирани от него в началото на 2014-та улични безредици, довели до гибелта на 43-ма души.

Безредиците в каракас през февруари 2014-та, довели до 43-ма убити и "вдъхновени" от Леополдо Лопес, много напомняха на тазгодишните. Снимка: Hispan TV
Безредиците в каракас през февруари 2014-та, довели до 43-ма убити и „вдъхновени“ от Леополдо Лопес, много напомняха на тазгодишните. Снимка: Hispan TV

Но в решението на ЕП не се споменава нищо за човешки жертви и нарушени закони, там е посочено друго – че става дума за хора, „които са несправедливо хвърлени в затвора, защото са изразили мнението си”. Нито дума за постоянно повтаряните от венесуелското правителство аргументи, че това не са „политически затворници”, а „политици, престъпили закона”.

Има и още. Отбелязано е, че Леополдо Лопес е лежал три години в затвора и че през юли т.г. е прехвърлен под домашен арест. След което е добавено, че през август отново бил върнат зад решетките. И толкоз! Въпреки че истината е по-дълга. Първо, върнат е зад решетките за два дни, като наказателна мярка, защото е нарушил условията на домашния арест – да не прави политически изявления. А той разпространява видозаписи с подскрекателски призиви за сваляне на властта. След тези два дни Лопес е върнат под домашен арест, където си стои и сега.

За финал се налага да обобщим, че тазгодишната награда „Сахаров” всъщност отива при двойния стандарт на дясното мнозинство в Европейския парламент. Защото няма как да не направим едно елементарно сравнение. Ето в какво.

От една страна, председателят на ЕП Антонио Таняни, както впрочем и шефовете на другите две водещи европейски институции, застанаха твърдо зад действията на централните власти в Испания по каталунската криза и ги определиха като легитимна защита на законността. Явно в това са включени и полицейските побоища по време на наистина незаконния референдум за независимост на 1 октомври. Както и арестът на двама водачи на движението за независимост, пратени в затвора заради предизвикване на безредици, довели до повреждане на три полицейски джипа. Напълно се поддържа и тезата на Мадрид, че това не са „политически затворници”, а „затворници, престъпили законите”.

От друга страна, въпреки че правителството на Мадуро във Венесуела остави местната опозиция да организира напълно безпрепятствено неин референдум на 16 юни, насочен срещу предстоящите тогава изобри за НКС и също обявен за незаконен от Конституционния съд, въпреки че силите за сигурност с пръст не пипнаха никого от организатори и гласуващи в този незаконен вот, ръководството на ЕП усърдно повтаря квалификациите на венесуелските радикали за „диктатура” в страната им.

Описаният вече Леополдо Лопес, както видяхме, е осъден във Венесуела за предизвикване на безредици, довели до 43 човешки жертви (а не до повреждането на три полицейски джипа). Но според ЕП той твърдо е „политически затворник”, а не „политик, престъпил законите”, както смятат властите в страната му. Да не говорим за другите радикални опозиционери, вдъхновили тази година четиримесечни ексцесии, коствали живота на 130 души…

Е, след тези съпоставки наистина излизам с предложение дясното мнозинство в Европарламента да самосуспендира решението си за тазгодишната награда „Сахаров” и бързо да си я връчи самó на себе си – най-много я заслужава!

 

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар