В категории:Общество

Инсектогедон: Земеделието е по-катастрофално дори от климатичните промени

Шокиращият колапс на популациите от насекоми подсказва за глобална екологична катастрофа. Те са от решаващо значение за оцеляването на останалата част от живия свят. Но фермерите и правителствата по света бяха майсторски измамени от глобалната пестицидна индустрия.

Снимка: Pixabay.com

George Monbiot, The Guardian

Кое бихте посочили за най-належащ екологичен проблем в света? Климатичните промени, замърсяването на въздуха, загубата на вода, пластмасовите отпадъци или бетонирането на все повече зелени пространства? Моят отговор не е нито един от изброените. Колкото и да звучи невероятно, смятам че климатичните промени заемат едва трето място в класацията на най-основните ни екологични проблеми, като на първо и второ място стоят въпроси, които почти не получават внимание.

Пиша това не за да омаловажа глобалното затопляне – напротив, то наистина представлява екзистенциална заплаха за всички ни. Просто осъзнах, че има други два проблема, чието влияние е толкова силно, че избутват екзистенциалната заплаха на климатичните промени зад себе си.

Първият проблем е индустриалният риболов, който води до екологичен колапс по цялата ни синя планета. Вторият е ликвидирането на всеки „нечовешки“ живот от земята в следствие на съвременното земеделие.

Нещата биха могли да отидат и отвъд „нечовешкия“ живот. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие, при сегашните темпове на загуба на почвата, дължащи се предимно на лоши земеделски практики, човечеството разполага само с още 60 години на реколти. И това заключение идва преди доклада на Global Land Outlook от септември, който разкрива, че добивът от обработваемата земя по света е намалял с 20%.

Промените в земеделието и разширяването на обработваемата площ влияят толкова бързо и тежко на дивата природа, че е почти невъзможно да добием представа за реалния мащаб на случващото се около нас. Изследване, публикувано тази седмица в списание Plos One разкрива, че летящите насекоми, живеещи в природните резервати в Германия, са намалели със 76% за 27 години. Най-вероятната причина за този инсектагедон е, че земята около тези резерви е станала враждебна към тях – обемът на пестицидите и унищожаването на естествения хабитат са превърнали земеделската земя в ад за животните.

Удивително е, че трябва да разчитаме на някакво немско проучване, за да се досетим какво най-вероятно се случва в световен мащаб – дългосрочни проучвания от този вид просто не съществуват другаде. Този пропуск разкрива и изкривените приоритети при финансирането на науката. Паричните потоци и грантове са безкрайни, стига да са насочени към намирането на нови начини за убиване на насекоми, но средства почти не се отпускат, за да се разбере какви са последствията от тези убийства. Вместо това, както е и в случая с немското проучване, тези изследвания са оставени на ентусиастите и любители натуралисти.

Но всеки от моето в Англия поколение може да види и почувства промяната. Помним „бурята от нощни пеперуди“, която изпълваше лъчите на фаровете на колите на нашите родители през летните нощи. Всяка година събирах десетки видове гъсеници и ги наблюдавах как растат, превръщат се в какавиди и се излюпват. Тази година се опитах да намеря няколко гъсеници, които децата ми да могат да наблюдават. Прекарах цялото лято в търсене и не намерих нищо освен няколко зелеви пеперуди, живеещи в нашата градина с броколи и една единствена гъсеница на тигров молец. Да, само една гъсеница за цяла година. Не можех да повярвам на това, което виждах – или по-скоро на това, което не виждах.

Насекомите, разбира се, са от решаващо значение за оцеляването на останалата част от живия свят. Знаейки това, което знаем сега, вече няма нищо учудващо в огромния спад на популациите от птици, хранещи се с насекоми. Трябва да знаем и друго – всички летящи насекоми, не само пчелите и пеперудите, служат за опрашването на растенията. Диви или култивирани – те няма как да оцелеят без опрашване. Чудесата на живата ни планета изчезват пред очите ни.

Добре, вие ще кажете, че хората по света трябва да се изхранват. Да, но не по този начин. Както се обяснява в доклад на ООН публикуван през март, идеята, че употребата на пестициди е от съществено значение за изхранването на нарастващо население, е мит. Неотдавнашно проучване в „Nature Plants“ разкрива, че повечето ферми ще увеличат производството, ако намалят използването на пестициди. Изследване в журнала „Arthropod-Plant Interactions“ показва, че колкото повече неоникотиноидни пестициди са били използвани за третиране на рапица, толкова повече добивът им намалява. Защо? Тъй като пестицидите увреждат или убиват опрашителите, от които зависи културата.

Фермерите и правителствата по света бяха майсторски измамени от глобалната пестицидна индустрия. Тя се е подсигурила нейните продукти да не подлежат на подходящите регулации, а последствията от употребата им да не могат да се установят правилно. Голямата медийна атака на тази индустрия ни бомбардира с послания как продуктите и са безвредни и дори полезни за човешкия живот и как те не влияят зле на природата.

Печалбата на тези компании зависи от геноцида върху околната среда. Ще им позволим ли да продължат да изнудват, докато държат планетата за свой заложник или ще признаем, че оцеляването на живия свят е по-важно от възвращаемостта на акционерите им? В момента на първо място по важност е именно възвращаемостта на акционерите им. А тя няма да значи нищо, когато сме загубили живите системи, от които зависи оцеляването ни.

Ето какво трябва да направим, за да спасим себе си и останалия живот на планетата ни:

  1. Имаме нужда от глобален договор, който регулира употребата на пестициди и поставя „намордник“ на производителите им.
  2. Трябва да оценим какво е влиянието върху природата от индустриалния риболов и промишленото земеделие. Учудващо е, че тези сектори представляват най-голямата заплаха за екосистемите на планетата, а са оставени почти без надзор.
  3. Нуждаем се от строги правила, базирани на резултатите от тези оценки. Те трябва да задължат онези, които използват земята, да защитават и възстановяват екосистемите, от които всички сме зависими.
  4. Трябва да намалим количеството на обработваемата земя, като същевременно поддържаме производството на храна. Най-очевидният начин за това е да намалим драстично отглеждането на добитък – много от културите, които отглеждаме и цялата пасищна земя, която използваме, са предназначени за храненето на животни. Едно проучване във Великобритания разкрива, че ако престанем да използваме животински продукти, всички в Обединеното кралство биха могли да се хранят само от 3 милиона от нашите 18,5 милиона хектара земеделска земя (или от 7 милиона хектара, ако цялото ни стопанство е органично). Това би ни позволило да създадем огромни резервати – инвестиция срещу едно ужасяващо бъдеще.
  5. Трябва да спрем да използваме обработваемата земя, за да отглеждаме върху нея култури, предназначени за производството на биодизел и други видове горива за нашите автомобили.

Само тогава дивата природа и хората ще могат да си отдъхнат и да се надяват, че вредите причинени от тази глобална атака ще се поправят през този век.

Оставете коментар