В категории:Анализи / Свят

Десният завой на Австрия

С очертаващата се дясна управленска коалиция, австрийците могат да очакват повече неолиберализъм и повече ксенофобия

Себастиан Курц https://www.facebook.com/pg/sebastiankurz.at

Бенямин Опратко, Jacobin

Проведените по-рано този месец парламентарни избори в Австрия ще бъдат запомнени като повратна точка в следвоенната история на страната, като кулминация на една политическа динамика, водеща началото си от 80-те години, когато започна възхода на крайнодясната Партия на свободата (FPÖ).

Австрийските гласоподаватели избраха най-десния парламент от 1945 г, насам, като гласовете за FPÖ нараснаха с 5.5% до общо 26 на сто. Безспорният победител обаче е консервативната Народна партия (ÖVP), която нарасна до 31.5%, спрямо 24% на предишните избори през 2013 г.

С общо 57.7% от гласовете и 103 (от общо 183) депутатски места, десният блок в Австрийския парламент никога не е бил по-голям. Като се добави и неолибералната, про-бизнес формация NEOS, която влиза в парламента с 5.3% от вота, десните елементи в законодателния орган се радват на мнозинство то две трети. Това им дава потенциал да правят промени в конституцията.

Скорошната трансформация на Народната партия прави тези резултати още по-притеснителни. Себастиан Курц успя да овладее традиционната партия на австрийския консерватизъм по-рано тази година. Бившият лидер на младежката организация на партията, който е едва на 31 години, ще бъде най-младият премиер в историята на страната. Той държи и рекорда за най-млад член на правителството, след като през 2011 г. бе назначен за министър на интеграцията.

След като Курц стана председател на партията през май и обеща да я изведе до нова слава, ръководството ѝ капитулира пред неговата визия. На изборите партията се яви под името „Листа Курц – Нова народна партия”. Курц също така смени традиционният черен цвят на партията с модерно тюркоазено и си присвои право да налага вето на кандидат-депутатските листи.

Курц успя да постигне това благодарение на почти пълната си независимост от старите структури на партията и ресурсите ѝ. Той и съюзниците му си осигуриха пълната подкрепа – както и щедри дарения – от представители на едрия капитал, които гледат на Курц като на най-добрата възможност ÖVP да се освободи от вечния си коалиционен партньор – социалдемократите (SPÖ).

Промяната във вътрешната структура и външния облик на партията вървят и с нов политически профил. Курц и неговият екип от лоялни последователи осъзнаха, че могат да спечелят масова подкрепа за своята про-корпроативна и анти-социална програма само ако възприемат напълно расистките, авторитарни и анти-имигрантски позиции на Партията на свободата (която през последните две години излизаше начело във всички социологически проучвания).

Планът проработи. Благодарение на Курц австрийските избиратели могат да гласуват за програмата на FPÖ, без да се асоциират с крайната десница или фашизма. Предпочитаните теми на крайната десница – исляма, миграцията, бежанците – бяха доминиращи по време на кампанията. Както Курц, така и лидерът на FPÖ Хайнц Кристиан Щрахе, представят затворените граници и ислямофобските закони като най-доброто решение за социалните и политически проблем на страната.

Тяхната реторика измести общественото мнение в Австрия още по-надясно, което позволи на „новата” Народна партия на Курц да победи, без да ощетява FPÖ. Щрах от своя страна направи най-доброто обобщение на изборите със заявлението си, че „почти 60% гласуваха за платформата на FPÖ”.

В своя статия за възхода на FPÖ преди две години написах следното:

„От другата страна на границата, на стотина километра от Виена, Виктор Орбан трансформира унгарската република в полу-авторитарен режим, задушава прогресивните елементи в гражданското общество, маргинализира опозицията и ограничава свободите. Ръководството на FPÖ открито и многократно е декларирало привързаността си към проекта на Орбан… Те ще се стремят не да станат част от управлението, а самите те да се превърнат в държавата”.

Този анализ оставя отворен един въпрос – как крайната десница ще приложи такава дълбока трансформация на държавата чрез демократични средства? Резултатите от изборите дадоха един възможен отговор.

Десничарският авторитарен популизъм вече не е ограничен до една партия. Тази политическа, социална и културна сила вече контролира две партии  парламента, които в следващите седмици по всяка вероятност ще сформират коалиция.

Песимизъм на интелекта

Два елемента имат централна роля в новата конфигурация на авторитарния популизъм в Австрия: неолибералните реформи и расисткото изключване.

Както FPÖ, така и ÖVP имат планове за драстично намаляване на обезщетенията за безработица и въвеждане на „гъвкаво” трудово законодателство, както и повишаване на максималното работно време от осем на дванадесет часа дневно и от 40 на 60 часа седмично.

Новото дясно правителство също така ще се прицели в австрийската система на колективно трудово договаряне. То е ключов компонент за регулация на заплащането в страна, където 97% от всички трудови договори са покрити от договорени със синдикатите минимални заплати. Заедно тези реформи ще създадат сектор с ниско платена и силно гъвкава – разбирайте несигурна – работна сила, която ще повиши печалбите от глобалните експортни пазари.

В същото време FPÖ и ÖVP планират да съкратят публичните разходи за социални програми, да понижат корпоративните данъци и да премахнат законите, които поддържат стойността на наемите в австрийските градове сравнително ниски.

Всички тези мерки разбира се служат на интересите на тези фракции на едрия капитал, които подкрепят двете партии през последните години – експортно ориентираната индустрия, искаща по-ниски заплати и гъвкави трудови отношения, финансовият капитал, търсещ нови начини да извлича печалби от обществото, както и бизнеса с недвижими имоти, искащ повишаване на наемите – включително като стимул за закупуване на жилище.

Радикалната атака срещу стандарта на живот ще е съчетана със задълбочаване на авторитаризма и расисткото изключване. По отношение на вътрешната политика мюсюлманите вече са фокус на такива мерки. Коалиционното правителство на консерваторите и социалдемократите прие закони, които са насочени специално към ислямски организации и храмове.

Т.нар. „Islamgesetz” (Закон за исляма) въвежда специални регулации и разпоредби, които не се отнасят за никоя друга религия. Курц и Щрахе обещават да реформират допълнително закона, така че да се улесни затварянето на ислямски организации. Наскоро Австрия забрани и носенето на бурки на публични места, също с подкрепата на социалдемократите.

По време на предизборната кампания ÖVP и FPÖ неуморно пробутваха ислямофобския си дневен ред. По време на един от многото си панически епизоди, Курц настояваше за затваряне на детски градини, ръководени от мюсюлмани, защото според него там децата се индоктринират с ценностите на „политическия ислям”. Междувременно Щрахе надуваше свирката за „мюсюлманските секс хищници”, заплашващи „нашите жени”.

Тази постоянна вълна от ислямофобска реторика и политики вече създава климат на страх сред много австрийци мюсюлмани, каквито са 600 хил. от общо осеммилионното население на страната.

Класовата война и расисткото изключване са структурно свързани. За да се набере подкрепа за потенциално непопулярни социални съкращения, държавата увеличава атаките си срещу мюсюлманите и бежанците. Десните партии вече са предлагали авторитарни мерки като разширяване на полицейското наблюдение, ограничаване на правата за протест и контрол над обществените медии, като бъдещото правителство на ÖVP-FPÖ вероятно ще ги приложи.  Съпротивата срещу тези мерки засега остава много ограничена.

Оптимизъм на волята

Къде в тази тежка ситуация е австрийското ляво? То не е било толкова слабо от края на Втората световна война. На пръв поглед Социалдемократическата партия, която участва в правителствата от 2007 г. насам, изглежда е запазила позициите си от изборите през 2013 г. По-внимателен поглед обаче показва, че тя е загубила значителен брой гласоподаватели, които са предпочели двете десни партии. SPÖ е компенсирала този отлив с гласове от бивши поддръжници на Зелената партия.

За Зелените това означава пълен срив. След 31 години в парламента, родената от движенията за опазване на околната среда и мира от 80-те години партия не успя да премине четирипроцентната бариера за влизане. Партията изгуби две трети от гласовете си и вече няма да има представители в парламента.

На тяхно място влиза формацията на бившия техен член Петер Пилц, основана едва през месец юли. Неговата платформа бе под лозунга за „защита на Родината” – както от „десните популисти”, така и от „политическия ислям”. Поощрявайки преобладаващите анти-мюсюлмански настроения, той успя да спечели 4.4% от гласовете.

В по-левия спектър Комунистическата партия (KPÖ) участва на изборите в съюз с бившото младежко крило на Зелените и независими левичари. Въпреки тази широка база и впечатляващата кампания, коалицията, наречена KPÖ Plus, реално загуби от и без това маргиналните си позиции, като взе под 1%.

Авторитарният десен популизъм вече наистина се превърна в хегемонен, междукласов проект. Седемдесет и четири процента от наемните работници „сини якички” са гласували за двете десни партии, както и 64% от предприемачите. FPÖ печели най-голям дял – 30%, от гласовете на избирателите под 29 години. Като се добавят и 28% от същата демографска група, гласували за Курц, авторитарният десен популизъм има доминиращи позиции сред младите хора. Единствената възрастова група, предпочитаща социалдемократите, са пенсионерите. Ето така изглежда дълбоката дясна хегемония.

Колко е стабилна тази хегемония предстои да се види. Задаващите се атаки срещу заплатите и пенсиите, срещу социалната държава и осигурителната система, ще провокират съпротива.

Дали и доколко тази съпротива ще доведе до съживяване на австрийската левица зависи от редица фактори. Дали лявото ще успее да пробие през расисткото всяване на страх от страна на десницата, за да получи подкрепа? Дали социалдемократите и синдикатите ще се съпротивляват активно на атаките на правителството? Дали разпилените Зелени ще се реконструират като партия, която отстоява истинска социална и екологична промяна? Дали различните части на лявото във и извън политическите партии ще успеят да се обединят в един по-унифициран и популярен проект? Това са предизвикателствата, пред които ще се изправи всеки, който цели да изгради реална алтернатива на дясната политическа хегемония в Австрия.

Оставете коментар