В категории:Европа / Интервюта

Румънски евродепутат: София и Букурещ трябва да си сътрудничат повече, за да се възползват от възможностите на ЕС

Черноморският макрорегион на ЕС е инициатива, която ще помогне за икономическото развитие на Румъния и на България и ще означава сътрудничество с всички страни от черноморската зона в степента, в която те уважават подписаните с ЕС договори, смята Мария Грапини

Мария Грапини на румъно-българския форум в Русе на 20 октомври 2017 г. (снимка: Мария Грапини, ЕП)

Мария Грапини е румънски евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Тя е съпредседател на Работната група за малки и средни предприятия. Освен това тя е част от делегацията на парламентарната асамблея „Евронест“ и в делегацията на парламентарния комитет за асоцииране на Молдова. Преди да влезе в политиката, Мария Грапини е работела дълго време като експерт и управител в шивашката промишленост. Между 2012 г. и 2014 г. тя е била делегиран министър за малките и средни предприятия, бизнессредата и туризма.

На трасграничния румъно-български форум „10 години членство в ЕС: бъдещи перспективи“, провел се на 20 октомври 2017 г. в Русе, Вие изразихте подкрепата си за идеята за създаване на черноморски макрорегион на ЕС. Как създаването на този еврорегион ще бъде полезно за Румъния, България, страните от черноморския регион и ЕС?

Черноморският макрорегион ще помогне за икономическото развитие на Румъния и България, ще допринесе за по-добра свързаност със Западна Европа, но и ще подобри инфраструктурата на двете страни.

Реализирането на идеята за европейски макрорегион на Черно море би означавало спад на конфронтацията между западните държави, сред които Румъния и България, и регионалните сили като Русия и Турция. До каква степен Румъния вижда своя национален интерес в по-интензивно сътрудничество в черноморския регион, вместо в усилия за изолирането на Русия и на Турция?

Създаването на макрорегион в черноморската зона, подобен на този от зоната на Балтийско море, не означава противопоставяне, а сътрудничество между всички страни от черноморския регион, включително Турция и Русия. Това ще стане в степента, в която тези две държави уважават подписаните с ЕС споразумения.

Дори и ако на европейско ниво се направят стъпки за реализирането на идеята за черноморски макрорегион, как доверието на Русия и Турция би трябвало да бъде спечелено и каква роля могат да играят Букурещ и София в този процес?

Доверието на Русия и Турция трябва да се базира на признаването на независимостта и суверенитета на съседните държави, на уважението към договорите на ЕС и преговорните споразумения. Икономическото развитие в района на Черно море може да изиграе важна роля за стопанския напредък на Румъния и на България. На свой ред те могат да имат значителен принос за развитието на отношенията между  ЕС с Русия и Турция.

Как изглежда от Брюксел дуото Румъния-България 10 години след присъединяването на двете страни към ЕС? Кои са успехите в двустранните отношения на нашите народи през последното десетилетие? Не сме ли все още далеч от осъзнаването, че чрез сътрудничество в икономиката, инфраструктурата и културата можем да създадем икономическа динамика и по-модерно мислене в нашите общества?

Както казах и на конференцията в Русе, мисля, че нашите страни не са се възползвали достатъчно от изминалите 10 години в ЕС. Заедно бихме могли да развиваме много повече икономически отношения и можем да предложим съвместни проекти пред Европейската комисия. Сега сме по добър път, има срещи между двете правителства, дискутираме общи инфраструктурни проекти и Дунавската стратегия.

Трябва да увеличим още културния и образователния обмен, за да променим манталитета на нашите народи в името на правилно разбиране за демокрация и за нуждата от лично участие в извършването на промяната.

 

 

Владимир Митев

Журналист международник. Работил е в списание „Тема“ между 2008 г. и 2015 г. Основател е на двуезичния румънско-български блог „Мостът на приятелството“. Негови статии и преводи са излизали в агенция БГНЕС, списанията A-specto, „Икономика“, блога „Солидарна България“ и други. Публикувал е и в румънските списания Decât o Revista и Q Magazine, както и в румънския ляв сайт Critic Atac.

Оставете коментар