Десницата се циментира в Аржентина, но „последният изчезнал” чака възмездие

Коалицията на президента Маурисио Макри Cambiemos („Да променяме”) спечели изборите за депутати и сенатори в 15 от общо 24-те аржентински провинции, включително и в петте най-големи, въпреки високата социална цена на предприетите неолиберални реформи. Пет дни преди вота в река в Патагония бе открит трупът на 28-годишния Сантяго Малдонадо, изчезнал след участие в разгонен от жандармерията протест на индианци мапуче на 1 август. Случаят му мобилизира масово гражданско движение, което продължава да изисква от властите истината за тази смърт

Почти три месеца продължаваха из цяла Аржентина демонстрациите с искания да бъде открит "безследно изчезналия" Серхио Малдонадо. Докато накрая трупът му бе намерен при будещи много въпроси обстоятелства в навечерието на решаващи за властта в Аржентина избори. Снимка: Todo Noticia
Почти три месеца продължават демонстрациите из цяла Аржентина с искания да бъде открит „безследно изчезналия“ Серхио Малдонадо. Докато накрая трупът му бе намерен при будещи много въпроси обстоятелства в навечерието на решаващи за властта в Аржентина избори. Снимка: Todo Noticia

Латифундиите (големи селскостопански имения) и градската средна класа са най-облагодетелстваните от досегашната политика на дошлия на власт в Аржентина преди две години десен президент Маурисио Макри. Именно те го циментираха сега във властта с победата, която осигуриха на неговата коалиция Cambiemos („Да променяме”) на състоялите се в неделя, 22 октомври, частични избори за депутати и сенатори.

Съидейниците на Макри победиха в 15 от общо 24-те аржентински провинции, включително и в петте най- големи, сред които е и столицата Буенос Айрес. Именно в столицата бе най-оспорваната битка – между издигнатия за сенатор от Cambiemos не особено популярен бивш образователен министър Естебан Булрих, и бившата президентка Кристина Фернандес де Кирхнер, представителка на лявото крило в перонизма и яростна опонентка на Макри, която на тези избори се върна в активната политика с новата си формация Unidad Ciudadana („Гражданско единство”). Всъщност на Кристина ѝ се наложи да се сражава по време на кампанията не толкова с недодялания Бурлих, колкото с младата и пробивна губернаторка на Буенос Айрес от Cambiemos Мария Еухения Видал – „нежното оръжие” на Макри, както често я наричат. Видал се хвърли като лъвица да агитира за Булрих и в крайна сметка му осигури победа – той получи около 41% от гласовете на столичаните, а Кристина Фернандес – към 37%.

След оповестяване на победата на Cambiemos в Буенос Айрес президентът Маурисио Макри вдигна нагоре ръката на същинската побeдителка в тази надпревара–губернаторката на Буенос Айрес Мария Еухения Видал. Снимка: La Nacion
След оповестяване на победата на Cambiemos в Буенос Айрес президентът Маурисио Макри вдигна нагоре ръката на същинската побeдителка в тази надпревара – губернаторката на Буенос Айрес Мария Еухения Видал. Снимка: La Nacion

В лагера на Макри нарекоха този резултат „разгром” за експрезидентката, от чието политическо завръщане явно се бояха. Всъщност, тя въпреки всичко все пак бе избрана за сенаторка, каквато е била и в миналото – оттогава е и славата ѝ на настъпателен политик и необорим оратор. Очевидно тя ще разгърне и сега тези си качества. Неслучайно веднага предупреди, че опозиционният глас вече ще звучи гръмко от законодателната трибуна.

Кристина Фернандес се показа голяма оптимистка пред резултатите си и оповести, че „тепърва всичко започва”. Не може да не се признае, че тя наистина постигна значим успех, като се има предвид, че формацията ѝ Unidad Ciudadana бе основана едва през юни т.г. Сегашните избори за нея бяха само загрявка преди следващата президентска надпревара през 2019 г. И сенаторското ѝ място през следващите две години несъмнено ще е трамплин именно нататък.

Кристина Фернандес (зад трибуната) смята, че се е представила успешно с новата си формация Unidad Ciudadana и се готви да заеме спечеленото си на този вот сенаторско място. Снимка: Resumen Latinoamericano
Кристина Фернандес (зад трибуната) смята, че се е представила успешно с новата си формация Unidad Ciudadana и се готви да заеме спечеленото си на този вот сенаторско място. Снимка: Resumen Latinoamericano

Но докато на Кристина Фернандес тепърва ще ѝ се налага да се бори за политическия си ренесанс, Маурисио Макри още отсега получава солиден бонус в аванс след постигнатите от неговата Cambiemos резултати. И вече никой не се съмнява, че той ще се впусне със солиден „гръб” в битката за втори президентски мандат.

Сегашните избори бяха тест за неговата политика с доста противоречиви резултати. Затова по време на кампанията действащият президент не спря да повтаря как има нужда от толеранса на гласоподавателите, за да могат реформите му да проработят и да си покажат добрите страни. Повечето от избирателите решиха да му повярват и му дадоха доверието си. Въпреки че в парламента Cambiemos все пак не успя да получи необходимите му за самостоятелни решения гласове, все пак с постигнатия резултат „десният завой” в Аржентина се циментира поне до следващите президентски избори.

Това може да изглежда и парадоксално, като се има предвид високата социална цена на предприетите от Макри неолиберални реформи. Особено тежка за аржентинците бе равносметката от първата година на управлението му – 2016-та. Инфлацията стигна 40%, рязко спаднаха доходите, но пък скочиха цените за вода, газ, ток, бензин, както и външният дълг. Безработицата се качи до 9,3%, работническите предградия на големите градове потънаха в мизерия, около 35% от населението отиде под чертата на бедността. БВП спадна с 2,3%.

През 2017-та има известно подобрение на показателите – инфлацията е 23%, безработицата е 8,7%, отбелязан бе растеж на БВП с 1,6%. Но това е подобрение само спрямо миналогодишните данни. Аржентинците обаче могат да сравняват и с не тъй далечните години от управлението на Кристина Фернандес и на днес вече покойния ѝ съпруг Несторх Кирхнер, предшествал я на президентския пост, когато страната достигаше годишен растеж от 8-9%.

Откъде тогава при тази нерадостна картина дойде подкрепата за Макри? Както вече споменахме в началото – от латифундиите и от градската средна класа. Макри свали данъците на големите селскостопански производители и така спечели на своя страна тази исторически много влиятелна класа. А градските средни слоеве бяха зарадвани от притока на солидни парични потоци от чужбина, осигурени по политическа целесъобразност от външните приятели на Макри и от симпатизиращите му международни финансови институции. Макар и повечето от тези средства да идват като нови дългове или пък да въртят спекулативен капитал, привлечен от нововъведените 27% лихва, те предизвикват оживление на пазара на недвижими имоти и повишено потребление.

Тук трябва да припомним, че вторият мандат на Кристина Фернандес бе подкопан от неин спор с американски частни хедж фондове, които водеха безпощадни дела срещу аржентинската държава, отказвайки да признаят преструктурирането на дълга ѝ и изисквайки да им се плати за закупени от тях облигации по номинална стойност. Заради тези дела държавните сметки в международни банки бяха блокирани и Аржентина бе вкарана в изкуствена неплатежоспособност.

Тези проблеми бяха решени като с магическа пръчка веднага щом Макри дойде на власт. И щедростта на МВФ и на Световната банка към Буенос Айрес се върна.

Същевременно бе стартиран и процес по излизане „на светло” на прословутата „сива икономика” и на недекларираните парични средства. И се оказа, че това са около 117 милиарда долара или около 20% от БВП – световен рекорд.

Наблюдателите обаче предупреждават, че тази еуфория е повърхностна и подвеждаща – на практика не се правят инвестиции в производствения сектор и не се създават нова работни места, което означава, че икономиката не се развива. А за надуването на балона с недвижими имоти вече знаем как свършва – от горчивия пример на някои европейски страни…

Но избирателите, които дадоха в неделя гласовете си за Cambiemos на Макри очевидно живеят повече с консуматорството тук и сега и не се обременяват с много мисли за утре. Впрочем, точно от деня след вота – от понеделник, 23 октомври, влезе в сила ново, този път 10-процентно увеличение на бензина. Петролопроизводителите са настоявали за поскъпването още от началото на октомври, но по договорка с правителството на Макри са изчакали все пак първо изборите да минат…

А точно пък преди гласуването – пет дни по-рано, като по поръчка се реши друг един болезнен случай, който висеше като воденичен камък на шията на правителството на Макри. Става дума за „последня изчезнал”, както всички го наричаха – за 28-годишния Сантяго Малдонадо, който беше в неизвестност от 1 август т.г. „Последният изчезнал” – по аналогия с онези 30 000 „безследно изчезнали” по време на военната диктатура (1976-1983 г.) нейни противници, които са били отвличани, изтезавани в тайни центрове за мъчения и после обикновено изхвърляни от хеликоптери в река Ла Плата… За аржентинците това е рана, която още кърви и която е вкоренила в националната психика постоянно очакване на репресии от страна на силите за сигурност, полицията, жандармерията.

Сантяго Малдонадо. Снимка: Resumen Latinoamericano
Сантяго Малдонадо. Снимка: Resumen Latinoamericano

Както „Барикада” вече е разказвала, младият активист Сантяго Малдонадо е участвал на 31 юли и на 1 август в протест на индианците мапуче, блокирали шосе в Патагония, в община Чубут. Акцията е била част от дълга кампания, която водят живеещите и в Аржентина, и в Чили мапуче с цел да си възвърнат правата над историческите си земи. Върху част от тях днес се намира обширно владение на фамилията Бенетон. Ръководителят на организацията на мапуче, която води тази борба, от юни т.г. е в затвора. Протестът на 31 юли и на 1 август е бил с искане за освобождаването му.

Протестът на индианците мапуче в Патагония, в който на 31 юли и 1 август участва Сантяго Малдонадо. Снимка: La Cronica
Протестът на индианците мапуче в Патагония, в който на 31 юли и 1 август участва Сантяго Малдонадо. Снимка: La Cronica

Срещу протестиращите и техния лагер на 1 август е изпратена жандармерия. Активистите хукват да бягат и повечето от тях прекосяват близката река, която също се казва Чубут, а жандармеристите ги преследват с палки и с оръжие.

Там някъде, по брега на реката, се губят следите на хукналия заедно с всички Сантяго Малдонадо, който не умеел да плува. В следващите близо 80 дни от него няма ни вест, ни кост.

Река Чубут в зоната, където жандармеристите преследват протестиращите. Снимка: Resumen Latinoamericano
Река Чубут в зоната, където жандармеристите преследват протестиращите. Снимка: Resumen Latinoamericano

Разгърналата се масова кампания из страната, в която неговото семейство и стотици хиляди граждани настояват властите да изяснят какво се се случило с момчето, е доминирана от подозрението, че жандармеристите са го пребили или направо убили и са скрили трупа, а властта ги прикрива. На острието на гнева е министърката на сигурността Патрисия Булрих, която усърдно брани честта на жандармерията из медиите и изказва догадки, че Сантяго може да се е прехвърлил в съседно Чили и нарочно да не се обажда на близките си… Впрочем, Патрисия Булрих се пада леля на Естебан Булрих – да, същия бивш министър на образованието, който сега бе избран за сенатор на Cambiemos от Буенос Айрес, надвивайки Кристина Фернандес…

Серхио Малдонадо, единият от двамата по-големи братя на момчето, заедно с жена си по време на една от демонстрациите с искане за изясняване на съдбата на Сантяго. Снимка: Diario tag
Серхио Малдонадо, единият от двамата по-големи братя на момчето, заедно с жена си по време на една от демонстрациите с искане за изясняване на съдбата на Сантяго. Снимка: Diario tag

Почти три месеца се трупат противоречиви свидетелства и сведения за действията на жандармерията и за съдбата на Сантяго Малдонадо. В зоната на изчезването му (която е със суров климат, а и на 1 август в Южното полукълбо е разгарът на зимата) са направени три основни, но безуспешни претърсвания – включително и в река Чубут, с водолази. На брега е намерена шапка на момчето. Излизат снимки и видеокадри от 1 август, на които личи жандармерист с изцапано с кръв лице и с оръжие в ръка, каквото официално не е било използвано в онази операция. Установява се, че при обаждане от приятел на Сантяго на мобилния му телефон един ден след изчезването му някой е вдигнал и в течение на 22 секунди е стоял на линия, без да говори.

Расте тревогата на семейството и на многото активисти, включили се в масовите протести с искания за изясняване на съдбата на Сантяго. По настояване на близките е сменен съдията, който води делото, защото смятат, че той не влага достатъчно усърдие и угажда на силите за сигурност.

Цяла Аржентина е облепена с плакати с лика на Сантяго, масово се носят и такива тениски, по училищата пишат съчинения за него, Amnesty International настоява правителството да установи какво се е случило и дори Боно при своя среща с Макри го пита за Сантяго Малдонадо…

Този случай наистина застрашаваше да хвърли тежка сянка върху изборите на 22 октомври. Но на 17 октомври по анонимен сигнал на 300 метра от мястото на изчезването на Сантяго нагоре по течението на река Чубут във водите ѝ е открит плаващ на повърхността труп.

Трупът на Сантяго е открит във водите на река Чубут на 17 октомври на място, което преди това е било претърсвано три пъти. Снимка: Resumen Latinoamericano
Трупът на Сантяго е открит във водите на река Чубут на 17 октомври на място, което преди това е било претърсвано три пъти. Снимка: Resumen Latinoamericano

Първоначалният оглед установява само, че дрехите са същите, с каквито според описанията е бил Сантяго при изчезването си. Но физическото разпознаване на тялото е невъзможно заради деформациите от престоя му във водата. Заради дълбокото недоверие към полицията пристигналите също на мястото двама братя на момчето и други роднини остават часове наред край тялото, за да не би нещо по него да се манипулира. Оттеглят се, едва когато идва техен доверен експерт, който се качва заедно с полицаите в хеликоптера, откарал трупа за експертиза в Буенос Айрес. Там по отпечатъците от пръстите се потвърждава, че това наистина е Сантяго Малдонадо. В дрехите му са намерени документите му. Не са установени рани по тялото. Водещата версия е удавяне. По-подробните анализи обаче ще са готови едва след 15 дни.

По-големият от братята на Сантяго – Серхио Малдонадо, който е и най-активният от семейството в обществените прояви, е категоричен пред медиите, че тялото е било нарочно подхвърлено в реката. Мястото, на което е открито, е оглеждано при предишните три инспекции, без нищо да бъде забелязано. Това място се вижда много добре и от съседен хълм, където живеят мапуче. И никой от тях не е виждал нищо там преди 17 октомври. Обръща се също така внимание, че ако Сантяго се е удавил на мястото, където е бил видян за последно край реката, преследван от жандармерията, няма как тялото му да се окаже на 300 метра нагоре по течението, а би трябвало да отиде надолу. Семейството, а и много приятели на момчето смятат, че то е било убито вероятно при прекомерна употреба на сила от жандармерията. Или пък е било така приклещено от преследвачите си, че се е принудило да навлезе в ледената река, въпреки неумението си да плува. А трупът му е бил крит досега, очевидно във вода, която да заличи следи и улики.

Болезнени аналогии разбужда у аржентинците тази зловеща находка – пак труп, пак река, както някога, от хеликоптерите направо в река Ла Плата, която да изтрие самоличността на жертвите…

Разбира се, внушението от проправителствените медии е друго – за какво беше целият шум, младежът просто се е удавил, никой нищо не му е направил, никой не е виновен…

Такива тълкувания силно възмущават движението, родено от кампанията за Сантяго. То продължава с исканията си за истина и възмездие. А също и с подкрепата за борбата на индианците мапуче. Изразява се ясната позиция, че ако срещу протестиращите не са били хвърлени с репресивна цел силите на жандармерията, до трагедията не би се стигнало. Изисква се справедливо решение от правителството и за целия казус с индианците мапуче.

Два дни преди изборите многохилядна демонстрация в центъра на Буенос Айрес отново настоя за справедливост по случая със Сантяго Малдонадо. Снимка: TN.com
Два дни преди изборите многохилядна демонстрация в центъра на Буенос Айрес отново настоя за справедливост по случая със Сантяго Малдонадо. Снимка: TN.com

А ето какво написа във Фейсбук братът Серхио Малдонадо, един ден след като идентифицира Сантяго по татуировките му при подробния оглед на тялото в Буенос Айрес:

Братята Сантяго (вляво) и Серхио Малдонадо в щастливото време преди драмата да настигне Сантяго. Снимка: Фейсбук
Братята Сантяго (вляво) и Серхио Малдонадо в щастливото време преди драмата да настигне Сантяго. Снимка: Фейсбук

„Сантяго, вчера, на 20 октомври, се сбогувах с теб. Ти ми остави част от сърцето си. Където и да е душата ти, бих искал да си видял всичко, което ставаше през тези 80 дни, всичките хора, които те опознаха, които те обикнаха, които се мобилизираха и които се трогнаха от теб. Мъчно ми е, че ти си отиде, но пък ми остави толкова братя и сестри, приятели и приятелки, майки, бащи, баби и дядовци, братовчеди и братовчедки. Несправедливостта ни накара да възродим много неща.

Където и да си, ти ще продължиш да съществуваш, Сантяго.

Никой няма да те спре, ти продължаваш своя път.

Изпитвам силна тъга, мъка, болка, гняв и гордост да съм твой брат. Нямам повече думи, само мога да ти благодаря, че бях един от толкова други, които те търсихме. Чувствам, че трябва да споделя това с всички хора, които ни помогнаха да те намерим и които ще помогнат да достигнем до истината, за да се въздаде справедливост.

Надявам се, че всички виновни ще платят за това, което ти причиниха и ще можеш да почиваш в мир.

За теб и завинаги.

Обичам те много.

Серхио.”

Тази драма няма лесно да отшуми. И Макри, който едва след отминаването на изборите за първи път се обади на майката на Сантяго, ще трябва тепърва да докаже с ефективно разследване дали Аржентина наистина завинаги е загърбила времената на „безследно изчезналите”.

 

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар