В категории:България

Бюджет 2018: Не се разболявайте

В бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 година е предвидено работодателите да изплащат на работника 50%, вместо досегашните 70% от възнаграждението за първите три дни от болничния. Освен, че ни съветва да не се разболяваме, кабинетът почти ни намеква и да спрем изобщо да се осигуряваме.

Работодателите ще изплащат само половината от размера на дневното възнаграждение за първите три дни болничен, вместо досегашните 70%. Това предвиждат промени, заложени в бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2018 година.

Досега при излизане в болничен работникът получаваше 70% от своето дневно възнаграждение за първите три дни, а от четвъртия ден обезщетението се поемаше от НОИ в размер от 80% от осигурителния доход. От третия ден нататък схемата не се променя, но вместо 70% от осигурителния доход, за първите три дни работодателят вече ще заплаща само 50%.

Ситуацията се усложнява още повече, ако вашият работодател не ви осигурява на реалната ви заплата, тъй като обезщетението е само за осигурителния ви доход. Макар схемата да не се променя след третия ден, всеки допълнителен ден болничен също усложнява значително ситуацията и покачва сериозно разликата в джоба в края на месеца.

С намаляване на покритието на осигурителния риск се демотивират хората да се осигуряват, като не бива да се чудим защо след подобни мерки работникът е склонен да не си плаща осигуровките и да работи за „пари в плик“. Ситуацията трудно би могла да се промени, а най-вероятно и ще се влоши, ако работниците във все по-голяма степен не разчитат да бъдат подкрепени пълноценно, когато имат нужда.

Кабинетът „Борисов 3“ предвижда и промяна в условията за получаване на обезщетение за безработица. За да получавате обезщетение, досега беше необходимо да сте осигурявал най-малко 9 месеца в последните 15, а сега небходимият срок назад във времето, в който сте бил на работа и сте внасял вноски във фонд „Безработица“ в размер от 1% от трудовото ви възнаграждение, се увеличава на 12 месеца от последните 18.

Данните на НОИ показват, че и в момента едва около 30% от официално регистрираните като безработни, получават някакво обезщетение за безработица, като в момента правителство очевидно цели да намали още повече хората, които ще се ползват от обезщетение. В самите мотиви на проекта за бюджет на ДОО е записано, че се очаква тази мярка да „спести“ на бюджета около 63 милиона лева.

Средният размер на обезщетението в момента е около 340 лева или под минималната работна заплата. Очевидно дори това е много за правителството, тъй като във фонд „Безработица“ има дефицит. По-логично би било вместо това да се опитат да го запълнят, като например увеличат осигурителните вноски. В началото на новия век осигурителните вноски от около 35% са намалени почти наполовина до около 16% – 17%, но когато толкова силно редуцираш приходната част, няма как да поддържаш адекватна разходна част.

Друга причина за дефицита е липсата на увеличение в минималните осигурителни доходи и замразяването им вследствие на бойкота на работодателите. Минималните осигурителни доходи се договарят между синдикати и работодатели, но от две години това не се случва заради натиск на национално представителните работодателски организации, включително върху реалния бизнес, твърдят синдикатите. Реално доказателство за това е, че през миналата година е имало сключени 5-6 споразумения за повишени прагове преди работодателските организации да принудят реалния бизнес да си оттегли подписите.

Работодателите твърдят, че никъде в Европа няма минимални осигурителни прагове, но и никъде в Европа няма подобна сива икономика. Например в бранша на международните шофьори мнозина служители са осигурявани на около 470 лева. В рамките на преговорите, от страна на Асоциацията на международните шофьори е пуснато предложения техният минимален осигурителен доход да стане 1500 лева, но това не беше направено. Самите шофьори, които наближават пенсионна възраст, усещат, че с тези осигуровки ще взимат минимални пенсии, но въпреки това ситуацията не се променя.

Предвиденото административно повишение на някои прагове, което „ядоса“ бизнеса и го принуди да поиска оставки в последните дни, пък е твърде минимално и незначително. Ръст в размер на 3,9% изглежда твърде скромен дори на фона на увеличението с 10% в размера на минималната работна заплата. През миналата година пък нямаше никакво административно увеличение, като в резултат на това над 50% от минималните прагове на на равнището на минималната работна заплата и не изпълняват изобщо функциите си да изсветляват икономиката.

Друга промяна, заложена в новия бюджет, предвижда да се изискват повече години стаж за различните периоди, в които НОИ изплаща обезщетението. Максималното обезщетение от една година вече ще изплаща при стаж над 15 години, вместо досегашните 12 години.

Предвиждат се промени и по отношение на периода, за който ще се получава обезщетение, като промяната отново не е в полза на работника. Ако човек има 7 години осигурителен стаж, в момента ще получава 8 месеца обезщетение. С новите промени той ще получава обезщетение само 6 месеца, като подобни промени според периода се въвеждат и за останалите групи. Всичко това, макар да не отнема обезщетението, на практика го прави все по-безмислено и демотивира хората да се осигуряват.

Правителството не предвижда промяна в максималния осигурителен доход догодина и той остава в размер от 2600 лева, както досега. Това означава, че групи лица с много високи доходи ще продължат да допринасят за бюджета процентно с по-малък дял от своите доходи, отколкото хората с най-скромни доходи. Или иначе казано, данъчното-осигурителната система в България остава регресивна.

За първи път от много време насам се увеличава размера на обезщетение при майчинство през втората година след раждането, като вместо досегашните 340 лева, то ще бъде в размер на 380 лева. Обезщетението се покачва с 40 лева, изоставайки от ръста на минималната работна заплата се предвижда да се покачи от 460 на 510 лева. Същевременно, тези пари се очаква освен майката, да живее и детето ѝ.

Най-после се повишава минималното дневно обезщетение за безработица, което от 7,20 лева „скача“ до 9 лева. Въвежда са обаче максимален размер на дневното обезщетение ото 74,29 лв. Това ще се отрази най-вече на работилите извън България, които са се осигурявали на големи суми в чужбина, но след завръщане у нас и евентуално оставане без работа, те няма да получават обезщетение, каквото са получавали досега. Подобна стъпка е доста спорна на фона на повдигнатия сериозен дебат на европейско ниво за уеднаквяване на трудовите стандартни и възнаграждения. По този начин също е възможно да се демотивират хора да се завръщат в България, тъй като едва ли орязването на права действа особено мотивиращо.

Не са отразени предложенията на синдикатите напускащите по собствено желание работа работници да получават нормално обезщетение, а не минимално. Досега част от работниците опитваха да „заобикалят“ този проблем, като потърсят вариант да бъдат наети на работа за кратко време, а след това съкратени, за да получават нормално обезщетение, докато си намерят нов вариант за добре платен, достоен и удовлетворяващ ги труд. За да прекъсне тази практика, създадена от друга несправедливост, правителството вкарва текст, че трябва да си работил поне 2 месеца на новата си работа, за да имаш право на нормално обезщетение.

В обобщение новите промени представляват прехвърляне на едно перо в друго, за да се запази баланс, без да се забелязва стремеж по-добра социална политика и по-добро финансиране на фондовете, тоест липсва опит за засилване на приходната част. Една мярка в тази посока вероятно би била най-после да видим осъден заради неплатени осигуровки работодател, тъй като до този момент, макар неплащането на осигуровки да е криминализирано, няма случай на осъден за това престъпление.


„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:

Николай Драганов
Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист - в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото и 43-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм "Невидимите хора".

Оставете коментар