Ще се отпуши ли каталунската безизходица, ако Рахой и Пучдемон си проговорят пряко?

Поредното отлагане на развръзката до съботното извънредно заседание на испанското правителство вече действа изнервящо на всички. Кой и какво точно е казал в разменените днес между Барселона и Мадрид писмени становища, можете да видите в превода им, който предлагаме тук. В. „Ла Вангуардия” призова лидерите от Мадрид и Барселона да спрат епистоларните си контакти с двойнствени тълкувания и да поведат директен и конструктивен диалог.

Карлес Пучдемон и Мариано Рахой на архивен кадър. Снимка: La Vanguardia
Карлес Пучдемон и Мариано Рахой на архивен кадър. Снимка: La Vanguardia

Денят Х за каталунската криза уж щеше да настъпи днес, но отново бе отложен. Беше обявено ново продължение. Този път до събота, когато ще има извънредно заседание на испанското правителство, на което то ще умува дали да се въвежда и ако да, то под каква форма, прословутият член 155 от испанската конституция.

Да напомним: в 10 ч. днес изчете последната отсрочка, дадена от централната власт в Мадрид на каталунския премиер Карлес Пучдемон да изясни с „да” или „не” провъзгласена ли е или не независимостта на Каталуня. Ако е провъзгласена, това е нарушение на конституцията и в такъв случай испанското правителство може да отправи към Сената искане за активиране на член 155 от основния закон – изземване от централната власт на управлението в автономията, престъпила конституционните повели.

В 10 ч. беше огласено писмото на Пучдемон. В него няма „да” или „не”, но наред с повтореното искане за пряка среща и диалог с испанския премиер Мариано Рахой, достатъчно ясно се казва, че „формално деклариране на независимостта” по време на заседанието на каталунския парламент на 10 октомври „не е било гласувано”.

Веднага след това говорителят на испанското правителство Иниго Мендес де Виго  прочете правителствено комюнике, в което писмото на Пучдемон се тълкува като негативен отговор на отправеното му искане за „ясна и прецизна форма” в изясняването на въпроса за независимостта. И се оповестява, че в такъв случай правителството в Мадрид „продължава с процедурите, предвидени в 155-ти член на конституцията, за да бъде възстановена законността в самоуправлението на Каталуня”.

В комюникето се посочва още, че тази събота ще се състои извънредно заседание на министерския съвет. На него ще се изработят „мерките, които да бъдат изпратени в Сената с цел да защитят общия интерес на испанците, включително и на гражданите от Каталуня, както и да възстановят конституционния ред в автономната област”.

Тоест процедурно 155-ти член все още не е задвижен – това може да направи само Сенатът. Досега нито е формулирано, нито е изработено официалното правителствено искане към Сената по темата. Това евентуално може да се случи едва в събота.

Световните медии и българските в частност доста избързаха с оповестяването днес, че Мадрид дава ход на 155-ти член. Въпросното активиране на този член може да стане факт най-рано след седмица, ако от понеделник предвидените процедури тръгнат в Сената. Те не са кратки и бързи. В тях е включено например създаването на специална комисия и ново проучване на позицията на каталунските автономни власти.

Междувременно тази вечер и утре целия ден испанският премиер Рахой е в Брюксел за заседание на Европейския съвет. В дневния ред на заседанието няма точка по каталунската криза и Рахой заяви, че няма да повдига този въпрос, освен ако някой друг от участниците в Съвета не се поинтересува за мнението му. Известно е, че официален Мадрид е категоричен в третирането на въпроса като „вътрешен” за Испания и не желае европейска намеса.

Този подход среща пълно разбиране и подкрепа сред лидерите на ЕС. Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, както и ръководителите на Германия и Франция Ангела Меркел и Еманюел Макрон се изказаха категорично за запазване на целостта на Испания.

Дали и под каква форма все пак на сегашния Европейски съвет ще се засегне темата за Каталуня, тепърва ще видим. Или няма да видим – ако ще се действа с „тиха дипломация”. Но е добре да се действа някак все пак, докато все още не са умрели съвсем шансовете за диалог между Мадрид и Барселона. Защото дори и сегашното процедурно протакане и надлъгване вече трупа крайно негативен ефект в общоевропейски план – сепаратистите в други членки на ЕС много внимателно следят всичко случващо се и си взимат нагледни уроци…

Според партиите от управляващата в Каталуня широка коалиция, поставила си за цел независимостта, „все още има време” до събота, както ги цитира днес в. „Ел Паис”. От което може да се направи изводът, че те вероятно все пак очакват до събота някакво раздвижване в сегашния ступор между Барселона и Мадрид. На „европейска ръка” ли се надяват? Или просто блъфират?

В крайна сметка в събота испанското правителство наистина ще е затруднено да изработи и изпрати в Сената юридически необорими аргументи, с които да оправдае евентуално искане за задвижване на член 155-ти. Тъй като и двете писма, изпратени от Пучдемон до Рахой, не съдържат твърдение, че независимостта на Каталуня е била обявена. Нещо повече – днешното писмо съдържа твърдение, че НЕ е била обявявана. Което значи, че все още липсва фактическо нарушение на испанската конституция. И Рахой, който непрестанно повтаря, че Испания е правова държава и който така усърдно избутваше през цялото време проблема в полето само на правото, със сигурност си дава сметка за размитата ситуация.

Надлъгването с процедури и юридически хватки обаче вече действа крайно изнервящо на публиката и в Каталуня, и в цяла Испания, а и в Европа. Най-разумно в днешния ден прозвуча призивът на коментатора Жорди Жуан от каталунския вестник „Ла Вангуардия” (изданието е против отцепването от Испания), който, имайки предвид Рахой и Пучдемон, сложи на текста си заглавието: „Да се видят и да говорят”.

Ето и коментарът му, който си заслужава да се цитира изцяло:

„Хайде малко позитивност, моля! Прекалено дълго играхме. Избраният от Мариано Рахой и Карлес Пучдемон епистоларен път с играта на думи и със семантични обрати обезсърчава много. Толкова ли им е трудно да се съберат и да поговорят лице в лице, преди съвсем да задълбочат конфликта?

Премиерът Пучдемон отговори на отправеното му от правителството искане с писмо, в което казва, че парламентът (на Каталуня – б.р.) не е декларирал независимост на прословутата пленарна сесия на 10 октомври. Естествено, можеше да го каже по по-ясен и категоричен начин, но избра заплетения път заради аргумента от послединия ред. Там известява, че ако правителството активира член 155, парламентът може да гласува декларацията за независимост, „която не беше гласувана” на 10 октомври. Да повторим: „която не беше гласувана”.

Този лингвистичен обрат обаче не изглежда достатъчно ясен на правителството, което отговаря със задействане на механизма за намеса в каталунската автономия. Не става дума за четене набързо и по спешност от страна на правителството, защото членове на кабинета на Рахой още вчера знаеха как Пучдемон ще даде да се разбере, че не е била гласувана декларацията за независимост – и то точно чрез такава специално търсена формула. Премиерът (Пучдемон – б.р.) е говорил за това с ръководители на социалистите, които са го предали в „Монклоа” (правителствения дворец в Мадрид – б.р.). Така че е имало достатъчно време да се обмисли отговорът.

Сигурно Пучдемон е трябвало да бъде по-ясен в писмото си, но Рахой трябваше да бъде по-снизходителен в последвалия отговор. Според разпространеното от правителството комюнике Пучдемон е трябвало да отговори само с „да” или „не”. И щом не го е направил, тогава край, интервенция в автономията.

Няма вече време до събота, но все още може да се направи добър жест от някоя от двете страни. Не е толкова трудно: министърката (на здравеопазването в централното правителство – б.р.) Долорс Монсерат и съветникът Антони Комин (нейният аналог в каталунската автономна власт – б.р.) показаха вчера в Брюксел как могат заедно да отстояват Агенцията за медикаменти в Барселона, независимо от другите им всеизвестни различия. Така че нека и Рахой и Пучдемон да започнат да си говорят, да се виждат и да спрат да си пишат писма и да си отправят искания”.

Предлагаме на всеки читател сам да прецени кой и какво точно е казал в разменените днес между Барселона и Мадрид писмени становища. Вижте пълния им превод на български.

Писмото на Карлес Пучдемон до Мариано Рахой е със следното съдържание:

„Уважаеми министър-председателю Рахой,

Народът на Каталуня на 1 октомври взе решение за независимост с гласовете на висок процент от избирателите. Процент, надхвърлящ онзи, който разреши на Обединеното кралство да започне процеса по Брекзит. Брой каталунци, който бе по-голям от онзи, гласувал Статута за автономията на Каталуня.

На 10 октомври парламентът проведе сесия с цел да придаде форма на резултатите от референдума и на техния ефект. Там предложих да оставим суспендирани ефектите на този народен мандат.

Направих го, за да улесня диалога между вас и мен, за който постоянно настояват институции и политически и социални водачи от цяла Европа и от останалия свят. В този смисъл в писмото си от понеделник ви предложих да осъществим среща, ангажимент за каквато досега не е поет.

По същия начин без внимание е оставена и молбата да се спре репресията. Дори напротив – тя се увеличава и в затвора са вкарани председателите на Òmnium Cultural и Assemblea Nacional Catalana (две от най-активните каталунски организации, настояващи за независимост – б.пр.), организации с призната гражданска, мирна и демократична траектория.

Суспендирането продължава да е в сила. Решението дали да се приложи член 155 зависи от правителството, ако то получи предварително одобрение от Сената. Въпреки всички тези усилия и нашата воля за диалог, разбирането, че единственият отговор към нас ще е суспендирането на автономията, показва, че липсва осъзнаване на проблема и желание да се разговаря.

В заключение, ако правителството продължава да възпрепятства диалога и продължава с репресията, парламентът на Каталуня може, ако прецени за подходящо, да гласува формална декларация за независимост, каквато не беше гласувана на 10 октомври.

С уважение

Карлес Пучдемон и Касамажо

Барселона, 19 октомври 2017 г.”

Писмото на Карлес Пучдемон до Мариано Рахой
Писмото на Карлес Пучдемон до Мариано Рахой

А ето и текстът на комюникето на испанското правителство, огласено в Мадрид в отговор на писмото на Пучдемон:

„Комюнике на правителството

Правителството на Испания констатира тази сутрин в 10 часа, последния посочен срок, отказ от страна на председателя на автономната власт в Каталуня да отговори на искането, отправено му на 11 октомври, в което се призоваваше да информира по ясен и прецизен начин дали някоя институция в Каталуня е обявила независимост на тази автономна област и се отправяше настояване да бъде възстановен накърнения конституционен ред.

Вследствие на това правителството продължава с процедурите, предвидени в 155-ти член на конституцията, за да бъде възстановена законността в самоуправлението на Каталуня.

В събота министерският съвет ще се събере на извънредно заседание и ще одобри мерките, които да бъдат изпратени в Сената с цел да защитят общия интерес на испанците, включително и на гражданите от Каталуня, както и да възстановят конституционния ред в автономната област.

Правителството благодари за подкрепата на различни политически формации, заедно с които оформя в момента отговор на мнозинството и на консенсуса срещу това отцепническо предизвикателство. Същевременно отхвърля постоянните действия на отговорните за автономната власт в преднамерено и систематично търсене на сблъсък между институциите, независимо от големите щети, които това нанася на съжителството и на икономическата структура в Каталуня.

Правителството ще приложи всички достъпни нему средства, за да възстанови колкото се може по-скоро законността и конституционния ред, да възроди мирното съжителство между гражданите и да спре икономическото влошаване, което правната несигурност причинява на Каталуня.

19 октомври 2017 г.”

Комюникето на испанското правителство
Комюникето на испанското правителство

 

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар