В категории:България / Трудови права

Несигурност и неравенство характеризират журналистическата професия

Големите разлики в заплащането и условията на труд в обществени и частни, национални и регионални медии, както и между ръководните и редовите кадри са проблем не само за засегнатите журналисти, но и за обществото ни, което се нуждае от качествени медии повече от всякога.

Журналистите може да се преборят да зададат въпрос, но дали имат необходимото време, за да намерят най-важния въпрос? Снимка: Pixabay

Едни медии пожълтяват, други покафеняват, трети направо публикуват измислена информация. Ще се намерят и такива, които започват необяснимо, но ентусиазирано да пригласят на силните на деня, и други, които в опит да запазят някакви журналистически стандарти рязко ще свият обхвата на работата си или просто ще изчезнат. Общото впечатление е, че качеството на журналистиката се влошава, тъй като традиционните печатни медии са в упадък и не могат да генерират същите приходи от предоставянето на съдържанието си онлайн. В България през последните 5 години са изчезнали близо една трета от вестниците, а тиражите им са спаднали наполовина.

Знаем малко за това как тези процеси се отразяват на медиината среда, защото няма кой освен журналистите да говори за нея, а когато те го правят, всъщност рискуват работното си място и кариерното си развитие в тази сфера. Могат да го направят и в анонимно интервю, какъвто е бил подходът за изготвяне на доклада „Да бъдеш журналист: състояние на професията“, изготвен от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) в партньорство с екип на Фондация „Медийна демокрация“ (ФМД).

Макар и непредставителен, докладът разкрива тенденции, които не могат да се пренебрегнат. Спадът в приходите от медийни продукти означава “повсеместна тенденция на намаляване на човешкия ресурс”, което води до ситуация, в която “поддържането на тематични ресори се оказва лукс, който все по-малко редакции могат да си позволят”. Журналистите просто често не разбират в необходимата дълбочина темите, които отразяват. Как да зададе неудобните въпроси един журналист, който има повърхностно разбиране за съответната проблематика?

Ако не може критично да анализира информацията, която получава, той се превръща в обикновен посредник между мнозинството от хората и тези на високите позиции в обществото. Посредник, които обаче пренася информация само в едната посока. Това е добре дошло за властта – политическа или икономическа – и лоша новина за обществото като цяло.

Качеството страда и от ненормираното работно време, понякога по над 12 часа на ден, плюс дежурства след края му или през почивните дни. Докладът заключава, че „съществена причина за проточването на работното време е икономията на човешки и материални ресурси.“

Същевременно, “професията се характеризира с големи неравенства във възнагражденията – както между столицата и другите населени места, така и в рамките на конкретни национални медии”, като разликата може да бъде четирикратна, особено в по-влиятелните онлайн медии и телевизиите. Отчитайки неравенството и фактът, че средните заплати са около или под средните за съответното населено място, можем да заключим, че по-голямата част от журналистите получават относително ниско заплащане.

Дори анкетираните високоплатени журналисти не смятат, че възнаграждението компенсира вложените усилия, тъй като те често са на разположение денонощно без почивен ден. Нископлатените журналисти пък често доброволно се натоварват допълнително, за да покрият нуждите си, от което качеството на работата им може само да пострада. Как да анализира критично условията на труд, адекватното заплащане, пълноценната почивка и изобщо спазването на правата на работещите в другите сектори журналист, който е също толкова обезправен в своята редакция?

Но размерът на заплащането не е най-големият проблем, а това, че то често идва по два различни договора. Множество журналисти работят на трудов договор в размера на минималната заплата или малко над нея, докато същевременно получават допълнително заплащане по граждански договор за допълнителни авторски материали. Минималните осигурителни прагове в сектор печатна и издаделска дейност са в размер на 460 лв. с изключение на ръководните постове, които са на 485. През 2018 г. всички те ще са на 510 лв., колкото ще е нивото и на минималната заплата.

Върху парите по граждански договор журналистите плащат само 6% данък върху дохода след отчисление на 40% нормативно признати разходи. Те не плащат осигуровки, което се отразява негативно на основните социални системи в страната, но и на бъдещите пенсии на работещите в медийната сфера. Освен това мнозина попаднали в тази ситуация избягват да ползват болничен или да забременяват, тъй като ще получат обезщетения, далеч по-малки от реалните им доходи. При ползване на платен годишен отпуск пък ще се лишат от допълнителните хонорари. Как един журналист, който се осигурява на минималния праг вместо върху реалното заплащане, да говори за проблема с укриването на осигурителни доходи в частния сектор?

Тук контрастът в частния и публичния сектор е фрапиращ. Докладът отбелязва, че “обществените медии впечатляват с много по-добре уредени условия на труд”, ненормираното работно време се компенсира с допълнителни дни платен отпуск, предвижда се допълнителното материално стимулиране и служебна техника. Доколкото основното възнаграждение е уредено с колективен трудов договор, то не може да се пренасочва значително към авторски граждански договори, които да подкопаят социалната сигурност на служителя. Прекаризирането на журналистическата професия в обществените медии пък се удържа от активната роля на синдикатите в тях.

От възможността, включително финансова, за пренасянето на поне част от тези мерки в частния сектор в голяма степен ще зависи и бъдещето на журналистическата професия у нас.

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар