В категории:България

Цените на жилищата в България нарастват двойно по-бързо от тези в ЕС

Тъй като държавната програма за саниране не е придружена с цялостна инвестиционна публична жилищна политика, тя повишава цените на домовете и ги прави по-недостъпни за населението.

Програмата за саниране повишава цените на всички жилищни имоти. Снимка: Барикада

Жилищните имоти в ЕС са поскъпнали с 4.4% през второто тримесечие на 2017 г. спрямо предходната година, а в Еврозоната – с 3.8%, показват обобщените данни на Евростат. За същия период, жилищата в България са поскъпнали с 8.6%, което е почти на нивото на средния годишен ръст на доходите, което на практика означава, че те не стават по-достъпни за потребителите. По-бързо са се оскъпявали домовете в Чехия (13.3%), която е с най-ниска безработица в ЕС, Ирландия, Литва и Латвия с около 10% ръст.

България на две скорости

Данните на НСИ показват различна динамика в отделните региони на България. Най-бързо са поскъпвали жилищата в Североизточния регион с 11.6% на годишна база, а най-бавно в Южен Централен (4.3%) и Северозападен (5.2%). Съществуващите жилища пък са поскъпвали малко по-бързо от новите, като значителна част от това се дължи на държавната програма за саниране. Тази теза се подкрепя и от относително балансираното поскъпване на съществуващите жилища във всички региони. Например, в Южен Централен регион цените на новите жилища са се вдигнали с едва 0.1%, докато тези на вече построените с 6.4%.

Това означава, че програмата за саниране, логично, вдига цените на имотите, с което ги прави по-недостъпни. Освен че е несправедлива към собствениците, чиито жилища няма да бъдат санирани, тя е още по-ощетяваща за онези, които нямат дом. На практика, парите и от техните данъци се използват, за да стане по-трудно за тях да закупят жилище.

България е уникална с това, че заделя най-много с ЕС за подобряване на жилищните условия, но е на дъното по средства, насочвани за социална жилищна политика, т.е. такава, която прави домовете по-достъпни за хората с ниски и средни доходи чрез строителство или субсидирани наеми. За жилищни подобрения страната ни отделя 2.1% от БВП, повечето от които за програмата за саниране, при средно за ЕС 0.6% по данни на Евростат за 2015 г.. В същото време България е една от страните, които не отделят на практика нищо за социални жилища, при средно 0,5% от БВП за страните от ЕС.

Различия и между големите градове

Данните на НСИ за шестте най-големи града в страната показват, че най-голямо е увеличението на цените на жилищните имоти във Варна – с цели 13.9%. Следва Русе с 12.8%, като тук интересното е, че новите жилища поевтиняват с 0,2%, докато съществуващите скачат с 15.2%. В Стара Загора пък новите поскъпват с 17.6%, което е индикатор, че предлагане има най-вече във високия ценови клас, където маржът на печалбата е най-голям.

Най-умерен е ръстът на цените на домовете в Бургас (4%), който идва основно от повишената цена на вече съществуващите имоти, дължаща се по-всяка вероятност на държавните инвестиции в програмата за саниране. Годишното поскъпване в София е в размер на 10.6%, но спрямо 2015 г. е с почти 23% и е най-високото сред големите градове в страната.

Част от настоящото поскъпване на жилищата се дължи и на недостатъчното строителство. Издадените разрешителни за строеж (по брой жилища) се увеличават ежегодно и са се удвоили спрямо дъното от 2012 г. Броят им обаче остава над два пъти по-нисък спрямо предкризисната 2007 г.

В цели области на практика почти не се строят жилищни сгради. В Смолянско през второто тримесечие са започнати едва 4 къщи, в Монтана, Плевен, Габрово и Силистра се строят до 10 жилища. За сравнение, в София се изграждат над 1100 жилища. Така 76% от новите домове са концентрирани в само 5 области от общо 28 в страната.


„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар