В категории:Свят

Идва ли краят на палестинската гражданска война?

След десетилетие на вражда и взаимни обвинения, двете главни палестински политически партии Хамас и Фатах подписаха споразумение за помирение в Кайро, което съживява перспективата за обединен палестински фронт

След десетилетие на вражда и взаимни обвинения, двете главни палестински политически партии Хамас и Фатах подписаха споразумение за помирение в Кайро, което съживява перспективата за обединен палестински фронт, пише New York Times.

За два милиона палестинци в Ивицата Газа, блокирани в малкият крайбрежен регион, който често бива сравняван със затвор на открито, тази сделка означава потенциално облекчаване на острия недостиг на електричество и животоспасяващи лекарства, както и шанс да пътуват до външния свят.

За палестинското ръководство помирението ще създаде възможност да преговаря с Израел в единен глас. Хамас, които контролират Газа и имат зад гърба си три войни с Израел, са готови да предадат на признатата от Запада палестинска власт пограничния контрол и администрирането на ивицата.


Палестинците обаче не публикуваха текста на споразумението и не споменаха нищо за въпроси като съдбата на 25-хилядното военно крило на Хамас. Преговорите за това и други трудни теми като провеждането на нови избори ще трябва да бъдат завършени преди насрочената за 21 ноември среща на всички палестински политически движения в египетската столица.

Неудобна демокрация

Последните общи избори в палестинските територии бяха проведени през 2006 г., припомнят Райън Макнамара и Юмна Пател в свои анализ в списание Jacobin. Тогава Хамас спечели, а Съединените щати и Израел отказаха да признаят резултатите. Израел арестува парламентаристи от Хамас, бойкотира тяхното правителство и наложи санкции. Както Тел Авив, Така и Вашингтон подкрепяха опитите на Фатах да задържи властта въпреки изборната загуба. Нарастването на напрежението доведе до избухване на сблъсъци, при които в крайна сметка Хамас изхвърли Фатах от Ивицата Газа. Фатах от своя страна утвърди властта си на Западния бряг.

В изтекли записи Хилари Клинтън – тогава сенатор, а в последствие и държавен секретар, коментира изборната победа на Хамас по следния начин: „Не смятам, че трябваше да натискаме за провеждане на избори в палестинските територии. Мисля, че това беше голяма грешка. Ако ще настояваме за избори, то трябваше да сме сигурни, че сме направили нещо, за да определим кой ще победи”.

Оттогава Съединените щати, Израел и президентът на палестинската власт и лидер на Фатах Махмуд Абас оказват натиск върху населението на Газа да отхвърли контрола на Хамас върху обсадения анклав, често използвайки, които само утежняват хуманитарната криза.

През миналото лято Абас обяви затягане на санкциите – понижи заплатите на служителите на палестинската власт в Газа с 30 на сто, съкрати доставките на електричество до 2-3 часа на денонощие и намали финансирането за здравеопазване. Заради налаганата от Израел и Египет блокада безработицата в Газа се задържа около 40% и условията на живот представляват перманентна хуманитарна катастрофа.

Санкциите изглежда проработиха и накараха Хамас да преговаря. Ислямистката организация направи демонстрация на добра воля като освободи затворници, свързани с Фатах, и като разформирова своя административен комитет е Газа – нещо, което бе сред основните искания на опонентите им. През миналата седмица движението Хамас също така обяви, че палестинската власт може официално да поеме отговорностите си в Газа. Не е ясно каква ще е бъдещата роля на Хамас в анклава.

Помиряването означава, че палестинската власт вече ще поеме пълната отговорност за всички палестински територии. Сформирането на ново, обединено правителство, ще изисква и провеждането на избори в Газа и Западния бряг. Това ще даде възможност на Хамас да спечели места в палестинския парламент, което ще представлява голям проблем за Израел, САЩ и за Фатах, които в момента доминират официално признатото управление.

Бъдещето на сделката ще е изпълнено с предизвикателства, тъй като двете страни ще трябва да променят фундаментално естеството на отношенията си. Отделен въпрос ще са реакциите на Израел, САЩ, Египет и държавите от Персийския залив. (Финансирането на „Хамас” от страна на Катар е един от факторите за конфликта със Саудитска Арабия, която на свои ред е сред основните спонсори на режима на генерал Сиси в Египет).

Един от трудните за преодоляване въпроси ще е настояването на Абас въоръженото крило на Хамас – Бригадите „Из ад-Дин ал-Касам” да предадат оръжията си на палестинската власт. Абас заявява, че не иска ситуация като в Ливан, където въоръженото крило на Хизбула поддържа голяма степен на независимост от останалата част на държавата. Лидерът на Хамас Исмаил Хания от своя страна е заявявал, че организацията никога няма да се откаже от правото на въоръжена съпротива.

Въпреки несигурността, преговорите в Кайро вдъхнаха надежда на много жители на Газа. Преговорите, на които египетското разузнаване е домакин, сигнализират за подобряване на отношенията със съседната държава и за евентуално отваряне на границата между Египет и Газа. Много жители на Газа не могат да излязат от анклава или да се върнат в него, понякога в продължение на месеци. Египетските власти само периодично отварят единствения контролно-пропусквателен пункт, а през останалото време палестинците и от двете страни на границата се оказват блокирани. Сделката ще означава и увеличаване на така нужните доставки на електричество и повече възможност за намиране на работа.

Политическите затворници също ще бъдат проблем. Хамас и Фатах отдавна хвърлят в затвора дисиденти и съперници, много от които членове или симпатизанти на двете формации. Съвсем наскоро Абас проведе кампания срещу критични към управлението му медии, арестува независими журналисти и блокира достъпа до новинарски сайтове, свързани с Хамас.  Всякакво дълготрайно споразумение ще трябва да реши този въпрос.

Заради подобни практики предишни опити за помирение на двете фракции са се проваляли. Според социологическо проучване, проведено в средата на септември, 61% от анкетираните в газа и Западния бряг са изразили песимизъм относно жизнеспособността на националното обединение.

Не всеки иска единство

Дори ако споразумението бъде приложено и бъдат проведени избори, външните сили вероятно няма да приемат лесно правителство с участието на Хамас. Докато траеха преговорите Израел и САЩ бяха сравнително пасивни в коментарите си за потенциалното палестинско помирение.

Дългогодишният  десен премиер на Израел Бенямин Нетаняху нееднократно е давал да се разбере каква е позицията му. Още през 2011 г. той заяви, че „Ако Хамас се присъедини към палестинското правителство, ние няма да преговаряме с палестинската власт”.  След обявяването на сделката от Кайро той написа в профила си в Twitter, че „помирението между Хамас и Фатах прави постигането на мир по-трудно”. Все пак може да се приеме като известно омекотяване на тона това, че напоследък той все пак поставя условия като разоръжаването на Хамас, вместо напълно да отхвърля възможността.


През 2008 г. Vanity Fair публикува статия, от която става ясно, че администрацията на президента Буш дори е правела планове за „тайна инициатива за провокиране на палестинска гражданска война”. Плановете са включвали осигуряване на модерно въоръжение за Фатах, така че организацията да има „необходимите мускули, за свали то власт демократично избраното правителство на Хамас”.

Едно обединено правителство и избори освен това вероятно ще подновят международния интерес към преговори между Израел и Палестина  – нещо, което Натаняху ще иска да избегне. Неговото правителство сравнително безпроблемно разширява незаконните селища в окупираните палестински територии. Съживяване на „мирния процес” би създало рискове за тази политика.

Външна намеса

По време на преговорите базираният в Лондон вестник Al-Hayat съобщи, че условията на Абас включват искане да няма чуждестранно участие в администрирането на Ивицата Газа, и че парите за възстановяване и развитие трябва да минават изцяло през палестинското правителство.

Израелският Haaretz цитира палестински „официални лица”, според които тези условия целят да блокират участието на бившия лидер на Фатах и политически съперник на Абас Мохамед Дахлан (и на страни като Катар, които поддържат близки отношения с администрацията на Хамас в Газа след опустошителната военна интервенция на Израел през 2014 г.)

Някои наблюдатели спекулират, че Египет, Обединените арабски емирства и Израел биха подкрепили Дахлан за наследник на Абас. Той е впряган и като евентуален премиер на потенциалната „държава Газа”, ако помирението не проработи и двете палестински територии започнат да градят държавност поотделно.

При всички положения влиянието на Дахман в Газа се разглежда като начин за отслабване на Абас и „неутрализиране” на ролите на Турция, Катар и Иран (подкрепящи управлението на Хамас в Газа). Това би вървяло със засилване на ролята на Египет, Саудитска Арабия и другите страни от Персийския залив, които на практика са съюзени с Израел и Съединените щати.

Дълъг път напред

Междуособиците между Хамас и Фатах са контрапродуктивни за палестинската кауза. Политическите арести, санкциите и саботажите накърняват борбата за независимост. Помирението представлява първа стъпка към единен палестински фронт, и като такава трябва да се приема сериозно – въпреки трудностите, пред които е изправен този процес.

Вътрешните предизвикателства са само част от съществуващите пречки. Палестина е обградена от правителства, които са враждебно настроени към нейната независимост. Управляващият Египет генерал Сиси се е доказал като активен сътрудник на щатските и израелски планове за региона. Саудитска Арабия и Турция пък са много по-склонни да работят сс Израел, вместо срещу него. Едно обединено лидерство на Западния бряг и Газа би затруднило големите играчи да налагат влиянието си, завършва анализа на Jacobin.


„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:

Оставете коментар