Френски урок: Какво може да научи Корбин от грешките на Митеран

Социалистите са мъдри тогава, когато се надяват на най-доброто, но се подготвят за най-лошото. Лейбъристката партия лансира радикална лява платформа, но е добре да научи своя урок от миналото.

Снимки: Wikimedia Commons

George Eaton, New Statesman

През май 1981 година беше избран един истински ляв лидер, който спечели своята подкрепа заради обещана масова национализация, по-високи данъци за богатите и по-висока минимална работна заплата за работниците. Франсоа Митеран е първият социалистически президент на Петата република на Франция. Той обеща „пълно разрушаване“ на капитализма, а правителството му включваше министри от Комунистическата партия за първи път от 1947 г. насам. Дванадесет промишлени конгломерати и 38 банки станаха публична собственост, включително Paribas и Banque Rothschild. Минималната работна заплата беше увеличена с 10%.

„Искаме да развием смесена икономика. Ние не сме революционни маркс-ленинисти“, успокоявал Митеран Френската работодателска федерация. Но социалистическият му експеримент се сблъсква с незабавна съпротива. Капиталът започва да напуска Франция със скорост от два милиарда франка на ден, а частните фирми стартират инвестиционна стачка. Междувременно инфлацията достига 12,6%, а търговският дефицит на страната започва да расте. Европейската парична система (EMS), предшественик на еврото, обвързва франка с немската марка, а това ограничава възможностите за девалвация на валутата и контрол над капитала.

„Аз съм разделен между две амбиции: изграждане на Европа и изграждане на социална справедливост“, оплаква се Митеран.

Изправен пред избора да напусне EMS и да преследва икономически протекционизъм или да остане в европейската парична система и да приеме диктатът на пазара, френският президент избира втората опция. Курсът му завива на дясно, а през 1982-1983 година са наложени остеритетни мерки – публичните разходи са съкратени с 44 милиарда франка, данъците върху работниците и потребителите са увеличени с 40 милиарда франка, бюджетните дефицити се ограничават до 3% от БВП, а контролът над цените е премахнат. Най-амбициозният следвоенен социалистически експеримент в Западна Европа приключва безславно.

Съдбата на Митеран резонира много добре с настоящето. След като лявата Сириза спечели изборите в Гърция, тя трябваше да избира дали да скъса с еврото или да възприеме политиките на остеритет и приватизация (избирайки накрая втората опция). Във всичко това има поука за лидера на лейбъристите Джереми Корбин, който е възприел една от най-левите и радикални програми в историята на партията си. Сред обещанията му са ренационализация на комуналните услуги, безплатно образование и минималната работна заплата от 10 паунда.

Социалистите са мъдри тогава, когато се надяват на най-доброто, но се подготвят за най-лошото. На скорошния конгрес на Лейбъристката партия, финансовият министър в сянка Джон МакДонъл разкри, че подготвя план в случай, че се повторят икономическите проблеми, с които се е сблъскал Митеран.

„Какво ще стане, ако има паника? Какво ще стане, ако има изтичане на капитал? Не мисля, че ще има, но знае ли се – затова трябва да планираме какво ще правим при такъв сценарий“, казва МакДонъл.

Великобритания има дефицит по текущата сметка от 5,9% от БВП, което е най-големият сред всички останали развити икономики. По думите на шефа на Английската банка (Bank of England) това отразява зависимостта на икономиката от „милосърдието на непознати“. Ако международните инвеститори загубят доверие във Великобритания, паундът допълнително ще се обезцени, увеличавайки инфлацията и намалявайки жизнения стандарт.

Историята на Митеран показва колко е важно вътрешното единство. Френският президент е възпрепятстван от по-умерения си финансов министър Жак Делор, който предпочита стабилността на валутата пред това да води кейнсианска икономическа политика. За контраст Корбин не се поддаде на натиск и назначи за свой финансов министър в сянка искреният социалист и свой близък съюзник – Джон МакДонъл.

И Сириза, и Митеран са се сблъсквали с външни ограничения – Европейската парична система и еврото. Може да се каже, че традиционният евроскептицизъм на лейбъристите отразява желанието им да избегнат подобни клопки. Въпреки че ограниченията, наложени от единния пазар на ЕС, са по-малки, отколкото някои предполагат, то Великобритания със сигурност би била по-свободна да води кейнсианска политика извън него.

Манифестът на Лейбъристката партия от 2017 г. е скромен в сравнение с 110-те предложения на Митеран за Франция. Но прилагането на лявата програма в една много по-глобализирана икономика, отколкото през 80-те години, ще представлява сериозно предизвикателство.

„В икономиката има две решения. Или си ленинист, или не променяш нищо“, споделя Митеран пред своите помощници. Правителство на Корбин би било най-големият тест за тази теза, откакто французинът се провали в експеримента си.


„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:

Оставете коментар